ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
гр. Монтана, 25.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаЕм. Й. Ал.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20221600600212 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 64, ал.6-8 НПК.
Образувано е по жалба на К. И. от с. Л., обл. М. обвиняем по досъдебно
производство № 851/2022г. по описа на РУ на МВР М., против определение
на РС М., постановено на 18.08.2022г. по ЧНД№ 907/2022г. по описа на РС М.
с което спрямо него е взета мярка за неотклонение „з. под с.”.
Жалбоподателят, твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице опасност
да извърши и други престъпления или да се укрие. Моли за отмяна на
постановената мярка за неотклонение и замяната й с друга по- лека.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия - адв. Г. Ц. поддържа
жалбата. Изразява становище, че са налице основания по отношение
обвиняемия К.И. да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът излага доводи, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като провери правилността на обжалваното
определение във връзка с оплакванията в жалбата,доводите и становищата на
страните, приема следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Съображенията на Окръжен съд М. са следните:
С обжалваното определение постановено на 18.08.2022г. по ЧНД№
907/2022г. на РС М. по отношение жалбоподателя в настоящото производство
К. И. от с. Л., обл. М. е взета мярка за неотклонение „з. под с.” по досъдебно
производство № 851/2022г. по описа на РУ на МВР М..
За да вземе мярка за неотклонение ”З. под с.” по отношение на
жалбоподателя в настоящото производство, първоинстанционния съд е
приел, че са налице условията на чл.63 ал.1 от НПК. Преценил е
доказателствата по делото, въз основа на които е приел, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
престъплението е извършено от жалбоподателя и с оглед на събраните
доказателства за личността на обвиняемия е приел, че може да извърши
други престъпления, като е наложил най-тежката мярка за неотклонение „з.
под с.”.
При проверката на атакувания първоинстанционен съдебен акт МОС
намира, че районния съд е дал правилен отговор на въпроса относно
наличието на достатъчно фактически данни, събрани по постановения от
НПК ред, които позволяват изграждане на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършител на инкриминираното престъпление. В
производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение съдът не
преценява дали лицето е наистина виновно или не. Достатъчно е да
съществува предположение за това, и това предположение да е обосновано.
Според разпоредбата на чл.64,ал.4 от НПК, съдът взема мярка за
неотклонение “З. под с.”, когато са налице основанията по чл.63,ал.1от НК
От своя страна чл.63,ал.1 от НПК сочи, че мярка за неотклонение з. под
с. се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по
- тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност да се укрие или да извърши престъпление.
Досъдебно производство (ДП) № 851/2022г. по описа на РУ М.,
преписка № 3887/2022г. по описа на РП М. е образувано на 12.08.2022г.
съгласно чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
С постановление от 16.08.2022г. в рамките на ДП № 851/22г. по описа
2
на РУ М. К. И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на
12.08.2022г. в с. Л., обл. М. на ул. „Е.“ № *, в условията на опасен рецидив
отнел от владението на М. П. от с. село чужди движими вещи, а именно: 10
бр. буркани с компоти и туршия на обща 22 лв., без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
От приложените по ДП № 851/2022г. по описа на РУ М. доказателства
може да се направи обосновано предположение, че обв. К.И. е извършил
тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години, като съдът може да постанови и конфискация
до една втора от имущественото на виновния. В подкрепа на обвиненията
спрямо обв. И. са гласните доказателства на свид. М. П. – пострадал и
очевидец и писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.08.2022г. и съдебно – оценъчна експертиза.
От приложената по ДП № 851/22г. по описа на РУ М. актуална
справка за съдимост на обв. И., се установява, че процесното деяние
„кражба” е извършено от същия при условията на опасен рецидив съгласно
чл.29, ал.1, б.”а” от НК имайки предвид влезлите в сила присъди по НОХД №
1233/2018г. и НОХД № 93/2020г. и двете по описа на РС Л., като видно от
вписаните в справката за съдимост данни за това кога във времето са
изтърпени от обв.И. съответните наказания лишаване от свобода по
цитираните присъди, към 12.08.2022г., не са налице условията на чл.30, ал.1
от НК спрямо така посочените присъди и дела.
Налице са и останалите кумулативно предвидени условия по чл.63, ал.1
от НПК спрямо обв. И., от които е видно, че последно е бил освободен от
Затвор В. на 30.10.2020г.
Налице е реална опасност обв. К.И. да извърши и друго престъпление, а
поради това, че не е социално ангажиран – не е на постоянна работа и не
пребивава на конкретен адрес, както и да се укрие. Налице е и хипотезата на
чл.63, ал.2, т.1 от НПК, тъй като едно от обвиненията е за деяние извършено
от обв. И. при условията на опасен рецидив съгласно чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Очевидно е от данните по ДП и справката за съдимост, че обвиняемия е с
висока степен на обществена опасност, която във времето е нараснала, без
наложените до настоящия момент наказания да са постигнали целите на чл.36
3
НК.
Налице са предпоставките на ал. 1 на чл. 63 НПК, т.е. събрани са
доказателства по делото за наличието на обосновано предположение за
авторството и кумулативно – има опасност обвиняемият да се укрие и
извърши ново престъпление.
На последно място, очевидно е, че предходните осъждания и налагани
наказания, включително ефективно изтърпяно наказание лишаване от
свобода, не са оказали своето превъзпитателно въздействие върху
обвиняемия, поради което съществува реална опасност същият да извърши и
друго престъпление.
Всичко гореизложено, обуславя становището на съдебния състав, че
обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност, който може
да извърши друго престъпление, ако спрямо него по настоящото дело не се
определи мярка “з. под с.”. Последната, съдът намира, че се явява напълно
съобразена с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и отговаря на целите по
чл. 57 на същия закон.
В случая мярка за неотклонение „подписка“, или „домашен арест“, или
„гаранция“ няма да бъдат достатъчни, за да предотвратят извършване на
други престъпления от обвиняемия.
По изложените съображения Окръжен съд М.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. И. от с. Л., обл. М., ЕГН
********** обвиняем по досъдебно производство № 851/2022г. по описа на
РУ на МВР М., пр. пр. №3887, против определение на РС М., постановено на
18.08.2022г. по ЧНД№ 907/2022г. с което спрямо него е взета мярка за
неотклонение „з. под с.”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5