№ 17230
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110123731 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от В. В. В., подадена чрез процесуалния му представител
адвокат П. Х., с искане да бъде изменено Решение № 1296 от 23.01.2024 г. по гр. д. №
23731/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските поради
прекомерност на присъденото юрисконсултскто възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
„Топлофикация София“ ЕАД, в който е заявено, че искането е неоснователно.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С посоченото решение съдът се е произнесъл по предявени от В. В. В. обективно
кумулативно съединени искове за осъждането на „Топлофикация София“ ЕАД да му
заплати сумата от от общо 750 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от В.
В. В. имуществени вреди, формирано както следва: сумата от 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдеиствие във връзка с
процесуално представителство пред СГС в производство по обжалване деиствията на
ЧСИ, ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от
73 лв., представляваща заплатени разноски за държавни такси за образуване на
производство по обжалване деиствията на съдебния изпълнител, ведно със законната
лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 25,59 лв., представляваща
заплатена възнаградителна лихва по Договор за кредит No 694005/21.06.2022 г., ведно със
законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на задължението, както и сумата 145, 41 лв.
– неустоика по същия договор, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на
задължението, сумата от 31, 02 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по
Договор за кредит No 730363/31.08.2022 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до
1
изплащане на задължението, както и сумата от 174.98 лв. – неустоика по същия договор за
кредит, ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на задължението, както и
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокоиство, стрес, тревога, безсъние
и притеснение, в резултат от незаконосъобразното образуване от ответника на
изпълнително производство и налагане на запор върху банковата сметка на ищеца, ведно
със законната лихва от 08.06.2022 г. до изплащане на задължението.
С Решение № 1296 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 23731/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 с-в „Топлофикация София” ЕАД е осъдено на основание чл. 49 във вр. чл.
45 ЗЗД да заплати на В. В. В. с ЕГН ********** обезщетение за имуществени вреди, както
следва: сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита съдеиствие във връзка с процесуално представителство пред СГС в производство
по обжалване деиствията на ЧСИ по изпълнително дело №20208410401956 по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до
изплащане на задължението и сумата от 73 лв., представляваща заплатени разноски за
държавни такси за образуване на производство по обжалване деиствията на съдебния
изпълнител, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на задължението,
както и 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в причинено безпокоиство, стрес, тревога, безсъние и притеснение, в
резултат от незаконосъобразното образуване от ответника на изпълнително производство
и налагане на запор върху банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
08.06.2022 г. до изплащане на задължението като са отхвърлени исковете за имуществени
вреди за следните суми: 25.59 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по
Договор за кредит № 694005/21.06.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
изплащане на задължението, сумата 145.41 лв. – неустоика по същия договор, ведно със
законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 31.02 лв.,
представляваща заплатена възнаградителна лихва по Договор за кредит №
730363/31.08.2022 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на
задължението, както и сумата от 174.98 лв. – неустоика по същия договор за кредит, ведно
със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на задължението., както и за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 2 000 лв. Ответното дружество е
осъдено за заплати на ищеца сумата от 247, 79 лв., а ищецът е осъден за заплати на
ответното дружество сумата 151, 05 лв. – представляващи съдебни разноски, съответно на
уважената и отхвърлената част от иска
Съдът намира направеното искане за редуциране на определеното юрисконсултско
възнаграждение за неоснователно. На първо място следва да се посочи, че не е направено
своевременно такова вързажение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че
процесуалното правило на посочената разпоредба не ограничава действието му само по
отношение на адвокатското възнаграждение, а и по отношение на юрисконсултсквоот
възнгарждение. Това разбиране е обективирано и в практиката на касационната инстанция,
2
която настоящия състав споделя - Определение № 674 от 22.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
712/2016 г., II т. о., ТК, Определение № 232 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 744/2014 г.,
I г. о., ГК, Определение № 59 от 4.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1203/2011 г., I т. о., ТК.
Освен това исканото претендираното юрисконсултско възнаграждение е заявено още в
отговора на исковата молба, така че ищецът е разполагал с процесуалната възможност да
възрази срещу него.
Съдът намира за необходимо да посочи и че не счита определеното юрисконсултско
възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По
делото са предявени обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП размерът на дължимото възнаграждение за процесуално представителство,
осъществено от юрисконсулт, се определя от съда в размерите, установени за съответния
вид дело по ЗПП и Наредба за заплащане на правната помощ, като се съобразява видът и
количеството на извършената от пълномощника дейност. Приложима в настоящия случай
е разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата, съгласно която за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Възнаграждението е определено
в минимален размер от по 100 лв. по отношение на претенцията за имуществени и по 100
лв. по отношение на претенцията за неимуществени вреди, както всъщност е определено и
адвокатското възнаграждение, дължимо на ищеца с оглед заявеното възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК от ответника. Преценката за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, чието присъждане страната претендира по реда на чл. 78 ГПК, следва да
се основава на правния интерес, който направилата разноските страна има по конкретното
дело, както и на сложността и вида на извършените от процесуалния представител
действия. Възнаграждение следва да съответства на положените усилия, както и на
оценката на защитаваното имуществено благо. В настоящия случай представляващият
ответника юрисконсулт е изготвил отговор на исковата молба и е направил
доказателствени искания. Присъденото юрисконсултско възнаграждение съответства и на
цената на защитаваното право. Поради тези съображения следва да се приеме, че липсва
основание присъденото в полза на „Топлофикация София“ ЕАД юрисконсултско
възнаграждение не следва да бъде намалявано.
Ето защо и направеното искане е неоснователно и следва да бъде оставеното без
уважение. Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. В. В.., подадена чрез процесуалния му
представител адвокат П. Х., за изменение Решение № 1296 от 23.01.2024 г. по гр. д. №
23731/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в в частта за разноските.
3
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4