№ 432
гр. Габрово, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100207 по описа за 2025 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 917/06.02.2025 г. на С. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 15, вх. А, ап. 1, с която срещу И.
Е. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ет. 3, ап. 3 е
предявен иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата 250 лева -
главница, представляваща платено авансово възнаграждение по развален договор за
доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 18.09.2024 г. до окончателното плащане, за която сума в
производството по ч. гр. д. № 1558/2024 год. по описа на РС Габрово, е издадена
заповед за изпълнение.
В искова и уточнителна молба ищецът твърди, че на 12.07.2024 г. сключил с
ответника неформален договор за доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение,
за което заплатил авансово на ответника сума в размер на 250 лева. Ответникът
получил сумата на ръка, но не изпълнил задължението си по договора, поради което
сключеният договор бил развален и това е основанието ищецът да претендира
връщане на даденото.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е
постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва сключването на договора, предаването на сумата от 250 лева и
получаването от ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Блага Лалева Лалева, показанията на която съдът кредитира, тъй като са
1
последователни, вътрешно непротиворечиви, в едната част основани на личните
възприятия и не се опровергават от други, събрани в производството доказателства.
Въз основа на показанията, съдът приема за установено, че през лятото на 2024 г.
между ищеца С. В. В. и ответника И. Е. Г. бил сключен неформален договор за
изработка, с предмет доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение в дома на
ищеца срещу първоначално уговорено възнаграждение в размер на 250 лева, като
срокът за изпълнение бил една седмица от получаване на сумата. От събраните
свидетелски показания, съдът приема за установено още, че ищецът В., в лек
автомобил, паркиран пред дома му в гр. Габрово, предал на ответника И. Е. Г. сума в
размер на 250 лева за закупуването на камерата, която да бъде доставена и монтирана
в имота на ищеца. Свидетелят Лалева възприела предаването на банкнотите, като в
разговор с ищеца разбрала, че същите представляват сума в размер на 250 лева.
Ответникът няколко пъти отлагал началото на изпълнение на договора и впоследствие
се оказало, че се укрива и няма да достави и монтира камерата за видеонаблюдение,
поради което ищецът при проведен разговор по телефон го уведомил, че се отказва от
договора и го поканил да му върне получената от него сума.
Други доказателства от значение за спора не са представени.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.
55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения установителен иск при квалификацията на
чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от
сключен договор за доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение в имот на
ищеца, разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя
и неизпълнение на възникналото от развалянето задължение за връщане на авансово
заплатеното по разваления договор възнаграждение в размер на 250 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената работа, респ. за
връщане на полученото за същата възнаграждение след разваляне на договора, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за
последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за
несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното
задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
договор за изработка съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Не е
необходимо волеизявленията да са обективирани в писмена форма. От събраните
свидетелски показания, съдът приема за установено, че през лятото на 2024 г. страните
изразили съгласие, формиращо съдържанието на договор за изработка, с предмет
доставка и монтаж на камера за видеонаблюдение в имот на ищеца, срещу
възнаграждение, което да бъде заплатено на изпълнителя. Възложителят по договора
заплатил на ответника сума в размер на 250 лева за закупуване на камерата, която да
бъде доставена и монтирана в имота на ищеца в срок от една седмица от получаване
2
на сумата. До изпълнителя е достигнало едностранното волеизявление на
възложителя-ищец за разваляне на договора, като ответникът не твърди и не доказва
да е изпълнил задължението си по договора, поради което е възникнало правно
задължение за връщане на получената от ищеца сума в размер на 250 лева.
От изложеното, се налага извод, че е осъществен фактическият състав,
предвиден в разпоредбата на 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – от страна по двустранен договор е
получена престация на парична сума в размер на 250 лева, като договорът е развален,
поради виновно неизпълнение на задължението на страната-изпълнител, като
волеизявлението на изправната страна е достигнало до неизправната такава, с което
правното основание за получаване на сумата, каквото представлява сключеният
договор, е отпаднало, тъй като развалянето на договора, който не е за периодично
изпълнение, има обратно действие. С отпадане на правното основание за получаване
на сумата в правната сфера на получилата я страна, възниква задължение за
връщането й, което не се оспорва, че не е изпълнено от ответника, съответно същият
не ангажира доказателства, сочещи на изпълнение. Ето защо предявеният иск за
изравняване на неоснователно обогатяване, възникнало от извършената пряка
престация, е основателен и доказан за пълния предявен размер от 250 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС Габрово държавната такса за заповедното
производство в размер на 25 лева, държавната такса за исковото производство в
размер на 25 лева, както и направените разноски във връзка с назначения му особен
представител в размер на 200 лева от внасянето, на които ищецът С. В. В., е освободен
на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Габровският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. В. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „*********” № 15, вх. А, ап. 1 срещу И. Е. Г., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 3, ет. 3, ап. 3 иск, с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата 250 лева (двеста и петдесет лева) – главница, представляваща
платено авансово възнаграждение по развален неформален договор за доставка и
монтаж на камера за видеонаблюдение, сключен през 2024 г., заедно със законната
лихва върху сумата от 18.09.2024 г. до окончателното й погасяване, за която сума в
производството по частно гр. д. № 1558/2024 г. на ГРС е издадена заповед за
изпълнение.
ОСЪЖДА И. Е. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 3, ет. 3, ап. 3 да заплати по сметка на РС – Габрово сумата 25 лева
(двадесет и пет лева) – разноски за държавна такса за производство по частно гр. д. №
1558/2024 г. на РС Габрово и сумата 225 лева (двеста двадесет и пет лева) – разноски
за исковото производство за държавна такса и за възнаграждение за особен
представител, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
3
4