Решение по КНАХД №910/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение №212/24.06.2025 г., постановено по АНД №334/2025 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменен Електронен фиш серия К№9099187 с наложено на К. С. К. административно наказание глоба в размер на 100лв на основание чл.182 ал.4 вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство №120с50с, чрез което е изготвено веществено доказателство за управление на 01.12.2013г, на лек автомобил КИА КАРНИВАЛ с рег. №[рег. номер], регистрирано като собственост на К., със скорост от 80км/ч, след приспадане на -3км/ч, по ПП І-6, км.309+100 до Автокомплекс "Севтополис" в посока изток-запад, при максимално допустима скорост от 60км/ч, въведена с пътен знак В-26 от 60км/ч, в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6186495 на 30.06.2023г.

Решението по АНД №334/25г по описа на РС Казанлък е постановено след като с Решение по КАНД №1093/24г по описа на АС Стара Загора е отменено Решение за потвърждаване на същия електронен фиш и делото е върнато за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение по чл.13 НПК, състоящо се в не събиране на доказателства за установяване тезата на собственика на моторното превозно средство, че към датата 01.12.2023г този автомобил не е бил в негово владение и ползване, защото е продаден на трето лице. Съдът е следвало да събере доказателства за това дали новият собственик е изпълнил задължението си да регистрира собствеността върху моторното превозно средство, тъй като видно от представената Справка наказаното лице все още е регистрирания негов собственик. Твърдението, че договорът е сключен на 23.07.2023г е изисквало от съда да провери този факт служебно, защото от неговото съществуване зависи субекта на административно наказателната отговорност.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е установил от Справка изх. №11/24.03.2024г на нотариус с рег. №473 с район на действие РС Пловдив, придружена от справка-удостоверение, че на 25.07.2023г нотариално са заверени подписите на К. като продавач и на трето лице като купувач под предварителен договор за покупко-продажба на лекия автомобил. Този договор няма вещно прехвърлителен ефект и по делото няма данни да е сключен окончателен. Без правно значение е, че по силата на договора моторното превозно средство се предава на трето лице, защото на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се идава срещу регистрирания собственик, освен ако той в срок от 14 дни, считано от връчването, представи декларация и СУМПС на лицето, което е било негов водач към датата на нарушението. Това не се е сбъднало в настоящия случай и регистрирания собственик не е декларирал пред ОД на МВР в рамките на срока, че е предал ползването на МПС по силата на предварителния договор за неговата продажба. По тази причина е вярно и отразеното в Справката, представена от ОД на МВР Стара Загора за регистриране на процесния автомобил като собствен на ответника по касация, защото собствеността върху него не е прехвърлена. С това съдът е изпълнил указанията да установи факт от значение за разкриване на обективната истина относно лицето по чл.189 ал.4 от ЗДвП, срещу което е следвало да бъде съставен ЕФ въз основа на въведените в АИС АНД данни от изгответното веществено доказателствено средство. Въззивният съд е обсъдил съвместно схема на разположението на пътните знаци, съдържаща местоположението на АТСС и мястото на контрол на скоростта на моторното превозно сресдтво, представена от ОПУ Стара Загора, фотоснимка към протокола за използване на АТСС и вещественото доказателствено средство, изгответно от АТСС, както и справка за попадането на мястото на контрол в границите на град Казанлък. След съвкупната им преценка е установил, че АТСС е постановено на км. 309+150, а скоростта е измерена на км309+197, което е след пътен знак В26, поставен на км.309+560 и преди км.309+175, от който и до км.209+155 има кръстовище, след което ограничението на скоростта, въведено с пътния знак преустановява своето действие. В ЕФ като място на измерване е вписан км.309+100 в посока запад, намаляващ км и след кръстовището, преустановяващо действието на знака. По тази причина е приел, че действителното място на нарушението е в зоната на действие на пътния знак, но то попада в населено място, а не извън него, съгласно удостоверително писмо на ОПУ Стара Загора, поради което превишението на скоростта от 20км/ч изисква прилагане на закон за същото нарушение, но по-тежко наказуемо, а именно чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, вместо по чл.182 ал.2 т.2 от същия закон. Относно повторността съдът е приобщил съдебните актове на РС София и на АССГ за потвърждаване на ЕФ, считано от 30.06.2023г.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП превишението на скоростта в населено място се наказва с глоба от 50лв, когато е в рамките на от 11 до 20км/ч, а според чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП превишението на скоростта от 11 до 20км/ч извън населено място се наказва също с глоба в размер на 50лв. Следователно, дори при налагане на двойния размер на глобата на основание квалифициращото обстоятелство по чл.182 ал.4 от ЗДвП, не се стига до закон за същото, но по-тежко наказуемо нарушение, а до закон за същото и еднакво наказуемо, което не нарушава забраната за влошаване положението на жалбоподателя. От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение и вместо него да постанови друго за изменение на ЕФ в санкционната му част. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - К. С. К. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено с доводи, че касационната инстанция не разполага с правомощието по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН. Иска от съда да приеме, че на мястото посочено в ЕФ не е действал пътния знак, съгласно посоченото в мотивите по фактите, спрямо които отмяната му е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според установените по делото факти за поставено АТСС след началото на кръстовището на км.309+175, а именно на км 309+150 и контролиране на скоростта на движение извън зоната на действие на знака, не следва правно заключение за съставомерност на измерената скорост като превишение на скоростта за движение в населено място. По делото липсват и доказателства за влизане в сила на предходно издадения ЕФ,, поради което повторността не е доказана. Претендира възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

На основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН съдът не може да преквалифицира деянието като същото, или като друго административно нарушение спрямо други факти, които не са повдигнати с акта по чл.58д от ЗАНН. Забраната за съществено изменение на обстоятелствата по нарушението не позволява съставомерните факти, на които се основава НП или ЕФ да бъдат заместени от ново установени в хода на въззивното съдебно производство, за които наказаното лице не е информирано със съставяне на АУАН или с издаване на ЕФ. Защитата по съдебен ред против административното наказание е пред въззивен съд, в производството пред който не се допуска изменение на фактическото обвинение, нито по-тежко правно обвинение. Преквалификацията под състав на същото или друго, но винаги еднакво или по-леко наказуемо администратвино нарушение отстранява допусната правна грешка относно основанието за налагане на административно наказание за описаното в акта деяние, извършено при посочените в него съставомерни обстоятелства, за които наказаното лице е информирано. Съдът е установил, че скоростта не е измерена на км.309+100, а на км.309 + 197, защото АТСС е поставено на км.309+150 и е извършвало контрол на приближаващи МПС с посока на движение от изток на запад, а не на отдалечаващи тоест след кръстовището, където попада км.309+100. Това е нов факт за мястото на нарушението, различен от посочения в ЕФ, но който е и съставомерно обстоятелство, защото от него зависи дали е действало ограничението на пътния знак или друго ограничение, на което е функция стойността на превишението. Като е спазил забраната по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН въззивният съд е постановели решение за отмяна на ЕФ при правилно приложение на материалния закон.

При този изход на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на ответника следва да се присъди възнаграждение за един адвокат в настоящото съдебно производство, което е в размер на 400лв, минимален по Наредбата за възнаграждение на адвокатската работа и няма основание да бъде намалявано, поради повдигнатите спорни правни и фактически въпроси.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/24.06.2025 г., постановено по АНД №334/2025г. по опис на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на К. С. К., [ЕГН], от гр. София, ж.к. Красна поляна сумата от 400лв /четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №910/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.