№ 13502
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110143350 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124. ал. 1 ГПК. вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от И. К. Д. против /фирма/, с която са предявени кумулативно
обективно съединени искове по: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на Договор за потребителски кредит № 802421 от 29.09.2019 г.; 2/ в условията
на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване
нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 802421/29.09.2019
г., предвиждаща заплащате на възнаграждение за поръчителство. 3/ осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева,
частично от 490 лева, представляваща недължимо платена сума на основание чл. 5 от
договор за потребителски кредит № 802421/29.09.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № 802421 от 29.09.2019 г., по силата на който на ищеца бил отпуснат
кредит в размер на 1 100 лева, при лихвен размер от 3,38 % и ГПР в размер на 49,85 %.
Сочи, че в чл. 5 от Договора била уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от ********* в полза на ответника. Поддържа, че в договора не бил посочен
размера на възнаграждението за поръчителство, който дълги, като след усвояване на
заемната сума му било начислено задължение в размер на 490 лева – услуга предоставяна от
партньор на кредитора. Поддържа, че към датата на предявяване на иска всички задължение
по договора за потребителски кредит били погасени. Твърди, че процесния договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, като не била
спазена предписаната форма. Поддържа, че не е подписвал допълнителен договор за
предоставяне на допълнителна услуга. Сочи, че договорът е недействителен и доколкото не
1
съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е изчислен същия, като бил
посочен само като размер. В допълнение твърди, че в договора е посочен грешен ГПР, като
възнаграждението за поръчителство не било включено при формирането му. По подробни
съображение, изложени в исковата молба моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Сочи, че договорът за поръчителство е отделно
правоотношение, по което ответникът не е страна, както и че същото не е поставено като
задължително условие за отпускане на кредита. Поддържа, че ищецът сам избрал вида
обезпечение, бил уведомен за условията по него и е сключил валидно правоотношение.
Поддържа, че същият е имал възможността по чл. 29 ЗПК в 14-дневен срок да се откаже от
сключения кредит. Сочи, че ГПР е изчислен правилно.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъдат уважени процесните искове, в тежест на ищеца по делото е да докаже при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) сключване между
страните на посочения в исковата молба договор; 2) извършеното плащане от ищцовата
страна на процесните суми, за които се твърди, че са платени на ответника без основание,
както и 3) основанието за нищожност на договора и на договорните клаузи, сочено в ИМ.
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са
сключили на 29.09.201 г. Договор за предоставяне на потребителски кредит № 802421. По
силата на този кредит е била отпусната на ищеца сума в размер на 100 лева, която сума
следва да бъде върната в срок от 5 месеца, ведно с уговорената между страните
възнаградителна лихва в размер на 680 лева при годишен лихвен процент в размер на 40,56
% и при годишен процент на разходите в размер на 49,85 %. Между страните по делото не е
спорно и че кредитополучателят се задължил да заплати в полза на *********
възнаграждение за поръчителство в размер на 490 лева.
Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесното
договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ /"Договор
за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на
обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за
комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.
6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
2
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,05 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с *********, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Въпреки, че
всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство,
формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат
като едно цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за
потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за поръчителство,
предоставено от Фератум Банк и сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Видно от
заключението на вещото лице по ССчЕ при включване на разхода за възнаграждение на
поръчителя, ГПР е в размер на 728,07 %.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
3
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на
ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при
посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на
закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребиелски кредит и договорът за
гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на
правоотношенията.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, е основателен, като следва да се прогласи
недействителността на сключения Договор за потребителски кредит № 802421, като
противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит, то съгласно чл. 23
ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на 1100 лв., но
не дължи лихва или други разходи.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ се установява, че в
погашение на процесния кредит, ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в общ
размер на 1447,17 лева, от която сумата в размер на 285,33 лева е отнесена за погасяване на
дължимото възнаграждение по договор за поръчителство, като вещото лице не дава
категорично заключение, дали сумите отнесени за погасяване на възнаграждението на
поръчителя са заплатени от ответника в полза на Фератум Банк. Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният като частичен осъдителен иск в размер на 5 лева, представляваща
недължимо платено възнаграждение за поръчителство, се явява основателен и следва да
бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на иска, предявен в условията на евентуалност, поради което не
4
дължи произнасяне по него.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца, действително сторените от последният разноски. Ищецът
претендира разноски в общ размер на 2650 лева, от които 100 лева – държавна такса, 350
лева – депозит вещо лице и 2 200 лева –адвокатски хонорар,за който хонорар не се
присъждат разноски,тъй като липсват доказателства за неговото заплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по иска на И.
К. Д., ЕГН ********** срещу /фирма/, ЕИК ********** Договор за потребителски кредит №
802421/29.09.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /фирма/, ЕИК ********** да
заплати на И. К. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 5 лв., предявена като частичен иск
от 490 лева, представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание,
представляваща възнаграждение за поръчител, на основание чл. 5 от нищожен Договор за
потребителски кредит № 802421/29.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК /фирма/, ЕИК ********** да заплати на
И. К. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 450 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5