Решение по адм. дело №675/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П. И. К. от гр.Свищов, [улица] срещу Заповед № Л-06-25#2 / 24.07.2025г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя, в качеството му на държавен служител „старши комисар-началник на Затвора в гр. Белене ІІ-ра категория“ – териториална служба в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, на основание чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР, вр. чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на материалния и процесуалния закони. Изложени са подробни доводи за действителните факти относно осъществяването на контрол свързан с внасяне в затвора на медикаменти и на приема им от лишените от свобода. Посочва, че дори и да са допуснати нарушения на правилата за контрол на достъпа до лекарствени средства и техният прием, то това обосновава отговорност на служителите, които следва да осигурят спазването на посочените правила, но не и на началника на затвора. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответната страна, Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й като такава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № Л-06-25#2 / 24.07.2025г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, с която на П. И. К., като началник на затвора Белене, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

П. И. К. е държавен служител назначен от 03.05.2012г. на длъжност „заместник началник /режимна и надзорно-охранителна дейност/” в Затвора Белене, като от 14.04.2016г. е назначен на длъжността „Началник на затвора в Белене II-ра категория”.

На 10.06.2024г. в затвора в гр.Белене при сутрешна проверка е установено, че лишения от свобода Г. С. Г. не излиза на сутрешна проверка и е без жизнени показатели. Екип на Спешна помощ, извикан незабавно, установява, че лицето е починало. След като в Министерство на правосъдието постъпва писмо от ОП – Плевен, относно смъртта на лицето е възложена проверка приключила с доклад, както и допълнителна такава приключила с писмена справка в заключение, на която комисията е приела, че администрацията в затвора има пропуски по отношение организацията на работата по приемане на новодошлите лишени от свобода и описа на вещите, с които идват, занижен е документалния контрол по регистрацията на медикаменти постъпващи в затвора гр.Белене и не са изпълнени изискванията на Наредба № 2 / 20.06.2012г. В хода на проверката са приобщени докладни записки, сведения и обяснения, копия на амбулаторни журнали и документи, имащи отношение към извършването на проверката. Със Заповед № Л-06-25/12.06.2025г. на главния директор на ГДИН е извършена проверка за изясняване на постъпилите данни. Материалите от административната преписка са предоставени на началника на затвора в гр.Белене с протокол рег. № 26-00-104/19.06.2025г. Проверката приключва с изготвянето на писмена справка рег. № 30-00-1263/23.06.2025г., от която е видно, че с допускането на метадон, на територията на затвора гр.Белене извън законоустановения за това начин е осъществен пропуск от надзорно-охранителния състав в посока допускане на територията на затвора да бъдат внесени медикаменти, без законово основание за това и с неясен произход.

Независимо от постъпилите на 21.07.2025г. в деловодството на ГДИН писмени обяснения от ст. комисар К. е формиран краен извод за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения.

С оспорената пред съда заповед за нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, на основание чл.199, ал.1, т.3, предл.1 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са вписани следните доводи за наличието на дисциплинарно нарушение:

„Комисар П.К., в качеството му на началник на затвора в гр.Белене е нарушил служебната дисциплина, като не е изпълнил произтичащите от служебното му правоотношение задължения, не е предприел необходими действия за съблюдаване дейността на надзорно-охранителния състав в затвора, с цел недопускане на метадон на територията на затвора гр.Белене, като не са извършени своевременни проверки за съблюдаване на правилата и разпоредбите относно внасянето на и спазването на процедурата за осъществяване на програми за лечение с метадон на зависими лица. В изпълнение на т.59 от Методическо указание за медицинско обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ – Медицински център в местата за лишаване от свобода е следвало да се обърне внимание на медицинските специалисти за спазване на методическите указания, дадени от ГДИН”.

В хода на съдебното производство е приета административната преписка, изпратена с писмо Рег. №13-00-1344#2 от 14.08.2025г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, по опис; приложените към жалбата, по опис; както и представените в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, по опис и Наредба; длъжностна характеристика на началник сектор „МОМЛС“ в ГДИН, утвърдена от главен директор на ГДИН; заверено копие на съдебномедицинска експертиза по ДП №2174/2024г. по описа на ОП-Плевен; постъпили с писмо вх. №4696/13.10.2025г. от ГДИН-София, Областна служба „Изпълнение на наказанията“-Велико Търново, доказателства по опис; постъпили с писмо вх. №4770/16.10.2025г. от Окръжна прокуратура град Плевен доказателства, по опис, както и представените в съдебно заседание указания от 30.09.2014г. и 23.12.2021г.

Пред съда показания даде свидетелката Л. и свидетелят К., които съдът кредитира като достоверни, непосредствени и обективни.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но при съществени нарушения на процесуалния закон.

Дисциплинарно наказващия орган приема, че държавния служител извършва две нарушения – не е предприел необходими действия за съблюдаване дейността на надзорно-охранителния състав в затвора и липса на контрол по отношение на медицинските специалисти за спазване на методическите указания, дадени от ГДИН, за изпълнение на Наредба 2/20.06.2012г.

От съдържанието на заповедта не може да се установи каква е връзката между настъпилата смърт на Г. и твърдяните нарушения на К.. Едва в хода на съдебното производство от събраните допълнително доказателства се установява, че Г. е починал вследствие на остра интоксикация с метадон. Как точно е приета фаталната доза метадон не се установява, тъй като са налице противоречиви свидетелски показания относно приема на метадона от трето лице. Не се установява, дали приетата от Г. доза е внесена допълнително в затвора или това е дозата на друго осъдено лице.

По отношение на първото нарушение, съдът констатира, че както от страна на дисциплинарно наказващия орган, така и назначената от него комисия не са изяснени всички факти и обстоятелствата от значение за случая, нито са събрани и оценени всички необходими и съществуващи доказателства. За да направи извод за извършено нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР за неизпълнение на служебни задължения, довело до внасяне на метадон на територията на затвора в гр.Белене, поради неизвършени своевременни проверки, ответникът приема, че старши комисар П. К. не е изпълнил задълженията си по чл.15, ал.1, т.1 и т.4 от ЗИНЗС и не е организирал дейността на подчинените му служители така, че да не се стига до допускане на забранени вещи и предмети на територията на затвора.

Посочените в заповедта фактически основания, обобщени като "не е организирал дейността на подчинените му служители така, че да не се стига до допускане на забранени вещи и предмети на територията на затвора", не могат да послужат като достатъчно ясно и конкретно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В обстоятелствената част на заповедта се твърди, че жалбоподателя не е изпълнил служебните си задължения, вменени му по длъжностна характеристика, като са цитирани три раздела. Когато се ангажира дисциплинарна отговорност за липса на добра организация при приемането на новодошлите лишени от свобода и описа на вещите, с които идват, наказващият орган дължи да посочи ясно и конкретно, какви са били правомерните действия, с които може да бъде упражнен дължимата организация, в това число, какъв точно е пропускът. Липсата на добра организация предполага бездействие, когато служителят дължи активни действия. Когато на държавния служител се вменява определено бездействие, дисциплинарно наказващият орган задължително следва да изложи мотиви в какво се изразява дължимото действие, в изпълнение на каква правно регламентирана дейност е дължимо действието и дали от обективна страна представлява липса на добра организация при приемането на новодошлите лишени от свобода и описа на вещите, с които идват и по какъв начин. Простото изреждане на някакви задължения не е достатъчно.

Както бе отбелязано по-горе, в заповедта е отбелязано, че не са изпълнени служебни задължения, въведени със специфичната длъжностна характеристика, по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и е на лице неизпълнение на закон, подзаконов нормативен акт, заповеди или разпореждания без да е посочена релевантната разпоредба на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Конкретизирано обаче е само, че случаят обхваща хипотези на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, като е направена привръзка с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР – "Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед". Абсолютно недопустимо е да се твърди нарушение на определени норми без точно конкретизиране на задълженията по тях. По изложените съображения съдът приема, че заповедта се явява немотивирана.

По отношение на второто нарушение съдът намира, че така формулираното обвинение за извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя е твърде общо, като липсват конкретни факти, сочещи какви действия жалбоподателя К. е следвало да предприеме, съответно какво точно не е извършил и в какво се изразява липса на контрол по отношение на медицинските специалисти за спазване на методическите указания, дадени от ГДИН. Не са изложени конкретни факти, установени по време и място на извършване, които да описват в какво се състои липсата на контрол, а и по принцип защо нерегламентираното набавяне на метадон се свързва с медицинските специалисти и липсата на контрол от страна на началника на затвора Белене. От цитираните в заповедта окръжно писмо peг. № 11296/30.09.2014 г. на ГД на ГДИН и на Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ - (медицински център) за съда не става ясно какво точно не е проконтролирал К. спрямо медицинските специалисти. Следва да се отбележи, че в чл.13, ал.3 от Методическото указание е определено какви дейности може да бъдат изпълнявани от лишените от свобода, назначени като помощен персонал, които са аналогични с, а именно: на лишените от свобода се забранява да имат достъп до медицинска документация, аптечния склад и раздаване на медикаменти...(т.1); да участват в диагностични, лечебни и рехабилитационни процедури (т. 2); да изпълняват грижа за болния, при която се налага съприкосновение с тялото на болния, с посочено там изключение (т. 3). Видно от Заповед № Л-4709/30.12.2021 г. на ГД на ГДИН, с която това методическо указание е утвърдено, изпълнението му е възложено на медицинските специалисти в МЦ, т.е. в случая медицинските специалисти са тези, които контролират достъпа до МЦ към затвора на назначения като помощен персонал лишен от свобода и следят за осъществяваните от тях дейности да не са сред по-горе забранените. Т.е. непосредствено отговорен за достъпа до МЦ и съхраняваната там документация, медикаменти и контрола на помощния персонал в МЦ, не е началникът на затвора, а медицинските специалисти, които осъществяват дейността си в този медицински център.

Не става ясно как и защо дисциплинарно-наказващият орган е стигнал до извода, че поради неспазване на правилата и разпоредбите относно внасянето и спазването на процедурата за осъществяване на програми за лечение с метадон на зависими лица е под контрола на началника на затвора, нито в какво се изразява твърдяното неизпълнено задължение по контрол спрямо програмите за лечение с метадон. Какво конкретно поведение се изисква за осъществяването на този контрол и като не е изпълнил това, кое конкретно правило за поведение е нарушил жалбоподателят, по никакъв начин не е отразено в справката и изготвената въз основа на нея заповед за дисциплинарно наказание. Не е посочено и с кой акт на началника на затвора са му вменени задължения да извършва надзор досежно метадоновите програми на лишените от свобода. Това не е посочено и в Справката на комисията от 23.06.2025 г.,за да може да се приеме че мотивите за дисциплинарното наказание, са изложени в друг съпътстващ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание документ.

Нещо повече, поначало изследването на този въпрос e ирелевантно, тъй като видно от приложената по делото медицинска документация Г. е конвоиран в затвора Белене с назначена терапия – 3 табл. „Клонарекс“ и ½ табл. „Сетанин“ на ден. Лишеният на свобода не е бил на метадонова терапия, както в ареста, така и в затвора Белене и обстоятелството дали се спазва или не, в този конкретно случай, Наредба 2/20.06.2012г. за условията и реда за осъществяване на програма за лечение с агонисти и агонисти – антагонисти на лица зависими от опиоиди, не може да е основание за налагане на дисциплинарна отговорност. Освен това, при така отразените в заповедта фактически констатации, оспорващият, в качеството му на началник на съответната структура, не може да носи отговорност за действия или бездействия на трети лица. Противното е в нарушение на основния принцип, закрепен в чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, че дисциплинарната отговорност е лична. Налага се заключението за недоказаност на нарушението по смисъла на чл.200, ал.1, т. 6 от ЗМВР, посочено в заповедта.

Поради това съдът приема, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за посочено в заповедта нарушение.

Въз основа на така изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски /адвокатско възнаграждение/ и същото следва да бъде уважено съобразно представения списък с разноските. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението за адвокат, тъй като същото е към предвидения минимум в Наредба № 1 / 2004г. Заплащането на разходи по повод пътуване до компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски, поради което и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-06-25#2/24.07.2025г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на П. И. К. от гр.Свищов, [улица]сума в размер на 1 200лв. (хиляда и двеста лева).

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на П. И. К. от гр.Свищов за присъждане на разноски в размер на 175лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.