О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2015 17.07.2020 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд , гражданско отделение,
на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мариана
Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Детелина
Димова
Секретар:
________________
Прокурор:________________
Като
разгледа докладваното от съдия Пламена
Върбанова въззивно гражданско дело № 1707 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР адрес:
гр.София,бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител
юрисконсулт Янка Табакова с адрес на
призоваване : гр.Елхово, ул.“Морава“№1, против
Решение № 78/18.03.2020г., постановено по гр.д.№ 8/2020г. по описа на РС-Малко
Търново ,с което въззивникът е осъден да
заплати на М.Н.Б., ЕГН:**********, с адрес ***,, сумата от 1641,98 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 239 часа, положен в периода от 01.09.2016г. до
01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва след
приетото намаляване в размер на 204.55 лв. /двеста и четири лева и 55 стотинки/;
присъдени са разноски в полза на ищеца-въззиваем в размер на 350 лева.Отхвърлен
е иска, с който се претендира осъждане на ответника ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” – МВР да заплати на
ищеца М.Б. обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените
ободрителни напитки, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано.
Твърди се във въззивната жалба ,
че решението на РС-Малко Търново в
частта, с която са уважени предявените
искове, е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е
необосновано. На първо място се изтъкват съображения затова,че КТ не
намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители,
работещи в МВР, защото нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към
нормите на КТ, за което като пример се сочат
конкретни разпоредби в ЗДС, чрез които се препраща към норми на
КТ.Цитира се нормата на чл. 187,ал.9 от
МВР,според която редът за организация ,разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи. Цитирана е Наредба 8121з-407/19.08.2014г.
за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за периода от 19.08.2014г.- 02.08.2016г.,
както и Наредба
8121з-407/19.08.2014г. Проследен а нормативната база,уреждаща
основанието и реда на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните
служители: Наредба №
8121з-776/29.07.2016г.; Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.;Цитира се чл.31,ал.3
от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,според
който „при отчитане на броя часове времето на разположение, труд между 22.00 и
06.00 часа и на официални празници, както и на положен труд извън редовното
работно време, в протоколите за
отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.Излагат се конкретни доводи и съображения за това- защо
НСОРЗ не била приложима за служителите
на МВР.Сочи се, че според разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ/ за която наредба
изрично е посочено в чл.2,ал.3 , че не се прилага за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ, в
който смисъл още по-малко тази Наредба била приложима за държавните
служители по ЗДС и ЗМВР.Разпоредба, идентична
на тази на чл.9,ал.2 НСОРЗ , с основание не била предвидена в наредбите по
чл.187,ал.9 ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална продължителност на
дневния и нощния труд съвпадал и коефициентът бил 1, а не 1,143.
Моли се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго такова, с което уважения главен и акцесорен иск бъдат
отхвърлени; претендира се присъждане на разноските по делото, включая и
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78,ал.5 ГПК заявява възражение
за прекомерност на претендираното възнаграждение предвид фактическата и правна
сложност на делото.Представя списък на разноските с определено юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева.
Препис от въззивната жалба е
връчен за писмен отговор на въззиваемия чрез процесуалния му представител
адвокат В.Б.,която депозира такъв с подробни доводи и съображения за
неоснователност на въззивната жалба, моли потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част и присъждане
на разноските
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по в.г.д.№ 1707/2020г. по описа на Бургаски
окръжен съд,насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2020г. от 10.30 часа, за което да се уведомят
страните и им се изпрати препис от
настоящето определение, на въззивника се изпрати и препис от писмения отговор на въззиваемия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.