Определение по дело №2408/2014 на Софийски градски съд

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                   № ______

                                   Гр.София, 16.04.2014 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                  

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА  КОРДОЛОВСКА

                                                                  ПЕПА ТОНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кордоловска ч. гр. дело № 2408 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба вх.№ 3144721/27.12.2013 г. на «М.» ООД, чрез управителя му А.В. А. срещу разпореждане от 04.12.2013 г., по гр.д. № 43558/2010 г., на СРС, І ГО, 24 състав, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на «С.» ЕООД въз основа на влязлата в сила на 21.11.2013 г. Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1 288 лв. главница, както и за сумата 159.54 лв., разноски в заповедното производство. Жалбопозателят поддържа, че обжалваното разпореждане е в противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл.637, ал.1 от ТЗ съгласно която с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Искането към въззивната инстанция е да отмени атакувания първоинстанционен акт.

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 43558/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав е образувано по Заявление вх.№ 43481 от 07.09.2010 г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на «С.» ЕООД срещу «М.» ООД.

По делото с разпореждане от 01.10.2010 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което е разпоредено длъжникът «М.» ООД да заплати на кредитора «С.» ЕООД сумата от 1 288.00 главница и за сумата 159.54 лв., разноски в заповедното производство.

По делото по реда на чл.414, ал.2 от ГПК срещу издадената ЗИ е постъпило възражение от длъжника «М.» ООД.

С разпореждане от 17.03.2011 г. СРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. Такъв е предявен по реда на чл.422 от ГПК с ИМ вх.№ 15275 от 12.04.2011 г., по която е образувано гр.д.№ 15183/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав.

На 18.06.2012 г. по гр.д.№ 15183/2011 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав е постановено съдебно решение, с което искът при квалификацията на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за сумата от 1 288 лв. е уважен. Видно от отбелязването върху решението, същото е влязло в сила на 21.11.2013 г.

Като е приел, че ЗИ на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2010 г. е влязла в сила на 21.11.2013 г. с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е разпоредил въз основа на нея в полза на кредитора да бъде издаден ИЛ.

По делото с частната жалба е представено решение от 05.07.2013 г. по търг.дело № 2166/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, за което няма данни да е влязло в сила, и с което е открито производство по несъстоятелност на «М.» ООД.

Действително съгласно разпоредбата на чл.637, ал.1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение обаче – 18.06.2012 г., по отношение на длъжника «М.» ООД не е било открито производство по несъстоятелност, поради което в исковото производство пред СРС не би могла да намери приложение цитираната разпоредба на чл.637, ал.1 от ТЗ, респ. исковото производство да бъде спряно.

Настоящият въззивен съсатв намира, че разпореждането за издаване ан изпълнителен лис въз основа на влязлото в сила на 21.11.2013 г. ЗИ на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.10.2010 г. по гр.д. № 43558/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав, е законосъобразно, в правилно приложение на процесуалния закон – разпоредбата на чл.416 от ГПК.

Ако обаче въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително производство същото следва да бъде спряно на основание чл.638, ал.1 от ТЗ, който предвижда, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да бъдат оставена без уважение.

Водим от горното, Софийски градски съд

 

   О  П  Р  Е Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 3144721/27.12.2013 г. на «М.» ООД, чрез управителя му А.В. А. срещу разпореждане от 04.12.2013 г., по гр.д. № 43558/2010 г., на СРС, І ГО, 24 състав, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на «С.» ЕООД въз основа на влязлата в сила на 21.11.2013 г. Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1 288 лв. главница, както и за сумата 159.54 лв., разноски в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.280, ал.2 от ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.