Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. дело № 6626 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, вх. № 1461 от 27.02.2020 г. по описа
на ЧСИ М.К., подадена от С.О., ЕИК *******, срещу
Разпореждане от 25.02.2020 г., постановено по изп.д. № 20207880400086, с което
ЧСИ К. оставя без уважение възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в изпълнителното производство с искане за намаляването му от
612,13 лв. на 200,00 лв. (240,00 лв. с ДДС), както и пропорционално т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Сочи се, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредбата. Поддържа се още, че
процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е правна и
фактическа сложност на изпълнителното дело, както и с извършените до момента
изпълнителни действия за събирането на дължимата сума, които от страна на
взискателя се състояли единствено в изготвянето на молба за образуване на
изпълнителното дело. Липсвали доказателства за заплащането на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното моли съда да
отмени разпореждането на ЧСИ М.К., получено на 26.02.2020 г. и да намали адвокатския хонорар на взискателя на 200 лв.
(съответно 240 лв. с ДДС) съобразно минимума за образуване на изпълнителното
дело или алтернативно съдът да го отмени изцяло, както и да намали размера на
начислената пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ съответно. Претендира разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело –
„*-М.М.“ АД не е депозирал писмени възражения по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител М.К., подробно
в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на подадената
жалба.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията на частен съдебен
изпълнител М.К., прие следното:
Изпълнителното дело № 20207880400086 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на
КЧСИ, е образувано по молба от 05.02.2020
г. на „*-М.М.“ АД срещу С.О. въз основа на изпълнителен лист от 29.11.2019 г.,
издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 12474/2006 г. С този изпълнителен
лист настоящият жалбоподател С.О. е осъден да заплати на „*-М.М.“
АД сумата от 5 804.28 лв., представляваща направени по делото разноски.
В молбата взискателят е посочил изпълнителен
способ – запор върху откритите банкови сметки на длъжника.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно в полза на Адвокатско дружество „Д.И П.“ за процесуално
представителство на взискателя по изпълнителното дело, Фактура №
**********/03.02.2020 г. за сумата от 612.13 лв. за предоставена услуга – подготовка на молба
за образуване на изпълнително дело и представителство по изпълнително дело
срещу С.О., както и извлечение от банкова сметка ***не за същата сума.
На 07.02.2020 г. е изпратено запорно съобщение до О.Б. АД.
На 07.02.2020 г. на длъжника С.О. е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по
изпълнителното производство, в това число сумата от 612.13 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 711.97 лв. – такси по ЗТТРЗЧСИ.
По повод последното длъжникът С.О. е сезирал ЧСИ М.К. с
възражение, вх. № 937/11.02.2020 г., с която отправя искане за намаляване на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност
до минимално определения размер в Наредбата, както и размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ съответно.
С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение, изх. №
2098/25.02.2020 г. до длъжника, получено на 26.02.2020 г., съдебният изпълнител
е оставил без уважение депозираното възражение.
С платежно нареждане от 17.02.2020 г. О.Б.
АД е превела цялата дължима сума по изпълнителното дело, а впоследствие запорът
е вдигнат.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен
на жалбоподателя на 26.02.2020 г., а жалбата е
подадена на 27.02.2020 г.) и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - Разпореждане по изп.д. № 20207880400086, с което ЧСИ К. отказва да намали
приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по
следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението
за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от Наредбата - 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, а за водене на делото и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр.
7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното
дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно в размер на 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС. Преценката за правната
и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ,
като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се
установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната
молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител,
процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Действително
в молбата по чл. 426 ГПК взискателят е посочил начина на изпълнението, а именно
- запор върху банковите сметки на длъжника. Следва да се има предвид обаче, че
съгласно разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на
молбата за образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя
на начина на изпълнението, какъвто е настоящият случай. Независимо, че
вземането е удовлетворено именно вследствие на наложения запор на банковите
сметки на длъжника в конкретна Б. (която ЧСИ дори не е следвало да издирва с
оглед публичността на тази информация), то последното е осъществено в рамките
на първоначално посочения изпълнителен способ. Адвокатът на взискателя не е
извършил никакви други необходими действия с цел удовлетворяване на вземането,
поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такива не следва да се
възлага на длъжника. Това налага да бъде отменено разпореждането на ЧСИ по чл.
78, ал. 5 ГПК, като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 612.13 лева на
240 лева с ДДС.
В тази връзка начислените от ЧСИ М.К. разноски по
изпълнителното дело в размер на 612.13 лв. за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат
намалени до 240 лв. с
ДДС на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При
това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 639.97
лв. с ДДС (посочена в постановление изх. № 1364/07.02.2020 г. на ЧСИ К.) до
размера на 581.21 лв. с ДДС.
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против
процесното разпореждане е основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът по жалбата няма право на разноски, а и не е
заявена претенция за присъждането им.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 612.13 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „*-М.М.“ АД
по изпълнително дело № 20207880400086 по описа на ЧСИ
М.К., на 240 лв. с включено ДДС.
НАМАЛЯВА сумата от 639.97 лв.,
представляваща начислена такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20207880400086 по описа на ЧСИ М.К., с рег. № 788 на КЧСИ, до размера на 581.21 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.О.,
ЕИК *******, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д. № 6626/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.