Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Постъпила е искова молба от„Б. П. Б. „, гр.С. противЮ. С. П. и П. И. П., с посочени по-горе данни, да заплатят солидарно на банката сумата 110 952.88 евро, от която сумата 103547,97 евро, дължима по договор за кредит от 16.04.2007 г., обезпечен с ипотека,изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009 г. и Анекс №2 от 15.01.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-16.11.2010 г. до окончателното изплащане на паричната сума; просрочена лихва в размер на 7109,57 евро за периода от 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; 295.34 евро наказателна лихва за периода 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; както и направените разноски по делото в размер на 5640,10 лв. Твърди се, че посоченият договор за кредит е сключен между ищеца и ответниците /със съответните промени/, но последните не изпълнявали задълженията си за плащане на вноските, поради което банката изпратила на длъжниците покана за доброволно плащане със срок за плащане седем работни дни от получаване на поканата. С последната длъжниците били предупредени, че след изтичане на срока и неплащане ще бъдат предприети действия по принудително събиране на вземането. Твърди се, че във връзка с това банката е подала заявление по заповедното производство за издаване нÓ заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответниците, във връзка с което е образувано ч. гр.д. № 5059/2010 г. на ВТРС, издадени са заповед за изпълнение № 4816/22.11.2010 г. и изпълнителен лист № 4439/22.11. 2010 г. Твърди се, че длъжниците са осъдени солидарно да заплатят на банката следните суми: сумата 103547,97 евро, дължима по договор за кредит от 16.04.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009 г. и Анекс №2 от 15.01.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-16.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; просрочена лихва в размер на 7109,57 евро за периода от 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; 295.34 евро наказателна лихва за периода 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; както и направените разноски по делото в размер на 5640,10 лв., от които 1300 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се ,че е издаден изпълнителен лист за тези суми, като е подадена молба за присъединяване на вземане към изп.д. № 186/2010 г. на ЧСИМ. Г., рег. № .... от КЧСИ. Твърди се, че длъжниците са подали възражение против заповедта за незабавно изпълнение, което обуславя правния интерес на банката да предяви настоящият иск. Ищецът моли да се признае за установено, че в полза на банката съществува парично вземане срещу ответниците при солидарната им отговорност, в размер на процесните суми, като се претендират и разноските по делото. По исковата молба е постъпил отговор от П. И. П., който твърди, че искът е неоснователен и недоказан, че договора е нищожен, тъй като не е подписан от двама изпълнителни членове на СД на банката. Твърди се, че не е страна по делото, че не е собственик на имота. По исковата молба е постъпил отговор от Ю. С. П., която твърди, че искът е неоснователен и недоказан, като се излагат същите съображения за нищожност на договора за кредит. Твърди се, че П. не е собственик на имота върху който е учредена ипотека. Счита, че договора за кредит не е изискуем и че тя не е изрично уведомена, че кредита е предсрочно изискуем и се позовава на чл. 60 ал.2 от ЗКИ. Във връзка с отговорите е постъпила допълнителна искова молба от банката, в която се твърди, че твърденията на ответниците са неоснователни и недоказани като се излагат подробни съображения относно редовното представителство на банката в процесния договор, както и относно статута на цитирания офис на банката в гр. В.Т. Твърди се, че е незаконосъобразно твърдението, че П. не следва да бъде страна по делото като се позовава на чл. 122 от ЗЗД, както и на това, че двамата ответници са дължници по заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист пред ВТРС. Твърди се, че договорът за кредит съгласно чл. 17 е обезпечен с с ипотека, като собственик на имота е П., но съгласно действащия по това време чл. 13 от СК/отм./ при разпоредителната сделка е било нужно съгласието и на другия съпруг. Твърди се също, че е неоснователно твърдението на П., че не е уведомена за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като банката изпратила такава покана изх.№ 16358/16.8. 2010 г. на адресите за кореспонденция съгласно чл. 29 във вр. с чл. 35 от Договора за кредит. Съдът като се запозна с исковата молба, допълнителната искова молба отговорите на ответниците и доказателствата по делото приема за установено следното: Не се спори по делото и се установява от приложеното ч. гр.д. № 5059/2010 г. на ВТРС, че издадени са заповед за изпълнение № 4816/22.11.2010 г. и изпълнителен лист № 4439/22.11. 2010 г. в полза на банката срещу Ю. С. П. и П. И. П., които солидарно да й заплатят следните суми: сумата 103547,97 евро, дължима по договор за кредит от 16.04.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009 г. и Анекс №2 от 15.01.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-16.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; просрочена лихва в размер на 7109,57 евро за периода от 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; 295.34 евро наказателна лихва за периода 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; както и направените разноски по делото в размер на 5640,10 лв., от които 1300 лв. адвокатско възнаграждение. Не се спори, че между страните е подписан договор за кредит от 16.04.2007 г., обезпечен с ипотека, който договор поради неплащане на вноските от длъжниците е изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009 г. и Анекс №2 от 15.01.2010 г. Относно възражението на ответниците за нищожност на договора поради ненадлежно представителство на банката при подписването му, съдът г¯ намира за неоснователно с оглед представените по делото пълномощни. Неоснователно е неоснователно е и твърдението за липса на регистрация в АВ-ТР на офиса, тъй като последният не подлежи на такава регистрация и представлява административно териториално поделение на банката. Относно възраженията, че П. не е страна по договора съдът също го намира за неоснователно, тъй като той е подписал същия, както е подписал и договора за ипотека, което е направено съобразно действащата към този момент нормативна уредба. Съдът намира за неоснователни и твърденията за липса на покана за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като по делото е налице покана на банката до солидарните длъжници, която е изпратена на посочените в договора за кредит адреси в чл.35 и с последиците, предвидени в чл. 29 от договора. За установяване обстоятелствата по делото съдът е допуснал изслушване на СИЕ, както и допълнителна такава. Ответниците не са били удовлетворени от заключенията на вещото лице и са поискали изслушване на тройна СИЕ, каквато съдът е допуснал, но ответниците не са внесли определения депозит. Затова спорът се решава съобразно събраните по делото доказателства. От основното заключение на вещото лице безспорно се установява, че дължимите суми са такива, каквито са претендирани от банката в заповедното производство и съответно са и присъдени. Относно допълнително заключение следва да се има предвид, че същото представлява извадка от основното заключение и не се отразява на крайния резултат на същото. В основното заключение вещото лице е констатирало, че това плащане на П./посочено в допълнителното заключение/ е взето предвид от банката при предявяване на вземането си в заповедното производство. С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен . При този изход на делото ответниците дължат на банката разноски в размер на 4 640.10 лв. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че за„Б. П. Б. „, ЕИК .......... гр.С., „Ц. ш.” ...., сг., със съдебен адрес гр.В.Т., ул.”И.” .., офис ... чрез адвокат М. Х. Х. от ВТАК, съществувапо отношение наЮ. С. П., ЕГН * и П. И. П., ЕГН *, двамата от гр.В.Т., ул.”С. Ю.”, № 11 ..., .2, А.4, парично вземане, което да заплатят солидарно, а именно - за сумата 110 952.88 евро, от която сумата 103547,97 евро, дължима по договор за кредит от 16.04.2007 г., обезпечен с ипотека, изменен и допълнен с Анекс №1 от 30.06.2009 г. и Анекс №2 от 15.01.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението-16.11.2010 г. до окончателното изплащане на паричната сума; просрочена лихва в размер на 7109,57 евро за периода от 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; 295.34 евро наказателна лихва за периода 23.03.2010 г. до 16.11.2010 г.; както и направените разноски по делото в размер на 5640,10 лв. за които по ч. гр.д. № 5059/2010 г. на ВТРС са издадени заповед за изпълнение № 4816/22.11.2010 г. и изпълнителен лист № 4439/22.11. 2010 г. ОСЪЖДА Ю. С. П., ЕГН * и П. И. П., ЕГН *, двамата от гр.В.Т., ул.”С. Ю.”, № 11, ..., А.4 да заплатят на „Б. П. Б. „, ЕИК .......... гр.С., „Ц. ш.” ......, сграда Е със съдебен адрес гр.В.Т., ул.”И.” ..., .2, офис 1 чрез адвокат М. Х. Х. от ВТАК разноски по делото в размер на 4 640.10 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като за ответника се връчи на особения представител и на посочения в исковата молба адрес. ОКР. СЪДИЯ: |