№ 18608
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110170115 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 29.09.2021 г. между „Т. Б. А. Б.” ЕАД, като кредитор и В.
К. И., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, по силата
на който банката е предоставила в заем на ответницата сумата от 11 200 лева. Съгласно
чл. 7 от договора сумата по кредита се предоставя от кредитора на разположение на
потребителя в срок до три работни дни, по сметка на потребителя, открита в „Т. Б. А.
Б.“ ЕАД, като кредитът се счита за усвоен от момента, в който средствата бъдат
преведени по сметката на потребителя. В случаите, когато потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Съгласно чл. 19 от договора при сключването му потребителят не е длъжен да сключва
застраховка. Поддържа, че в случая ответницата е пожелала да сключи застраховка
„Bank 66 + защита на кредита“ в размер на 1200 лева. Общото крайно задължение по
договора възлиза на 13 467,86 лева, която сума е разсрочена на 24 погасителни
месечни вноски, от които 23 броя вноски по 561,16 лева, а последна изравнителна е в
размер на 561,18 лева. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора уговореният между
страните годишен лихвен процент е 18,37 %. Съгласно чл. 9, ал. 4 кредитополучателят
дължи и обезщетение за забава. Ищецът излага твърдения, че ответницата е
преустановила плащанията по договора, като не погасила вноски с падежи 05.10.2022
г., 05.11.2022 г. и 05.12.2022 г., поради което й е изпратено уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на задължението по процесния договор, което е получено
от нея лично. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение задължението на ответницата по договора е било в размер на 7730,58 лева
главница и 707,27 лева договорна лихва, както и обезщетение за забава в размер на
1
662,34 лева. На 04.10.2023 г. е постъпило частично плащане на сумата от 931,21 лева.
Поради това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 6092,10 лева – останала непогасена част от главница по договор за
потребителски кредит № *******/29.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 28.08.2023
г. до окончателното плащане – сума, за която е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответницата е подала писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
това, с който оспорва предявения иск. Твърди, че на 02.12.2021 г. е заплатила на
банката сумата от 10 810,30 лева, но от банката не са се свързали с нея, за да обсъдят
възможностите за предсрочно погасяване на кредита. Поддържа, че до момента
ищецът не е подписал предложеното от Комисията за защита на потребителите (КЗП)
помирително споразумение. Излага твърдения, че след извършеното от нея плащане за
цялостно погасяване на задълженията й по кредита не е достигала сумата от 268,08
лева, формирана от начислена такса „предсрочно погасяване“ и договорна лихва.
Поддържа, че във финансовите си отношенията с нея ищецът игнорира неизгодни за
него обстоятелства и продължава да претендира суми по договора, поради което тя е
потърсила правата си пред КЗП. Моли съда да се произнесе по нищожността на
договора или на отделни клаузи от него. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски за исковото и заповедното производства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56 състав е видно, че
на 20.09.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, по силата на която ответницата в настоящото
производство В. К. И. е осъдена да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД сумата от 7 023,31
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
*******/29.09.2021 г., чиято предсрочна изискуемост е обявена на длъжника на
25.07.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 28.08.2023 г. до изплащане на
вземането.
Видно от съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски
кредит № *******/29.09.2021 г., сключен между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД като кредитор и В.
К. И. като кредитополучател, между страните е уговорено предоставянето на кредит в
размер на 11 200 лева, от които 10 000 лева главница и 1 200 лева застрахователна
премия (л.6). Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,37 % и
годишен процент на разходите – 19,64 % (л.7). Съгласно чл. 19 при сключването на
договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по
собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се
присъдени към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в
качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за
сключване на самия договор (л.10). Съгласно чл. 7.2.2 в случаите, когато потребителят
е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта
от средствата по кредита, представляваща дължима за конкретната застраховка
(конкретните застраховки), се превежда от кредитора директно по банковата сметка на
съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния
застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора (л.6).
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л.100-
2
101), което съдът кредитира като компетентно, обосновано и отговарящо в пълнота на
поставените въпроси. Според вещото лице за погасяване на задълженията по Договор
за кредит № *******/29.09.2021 г. към 28.08.2023 г. са постъпили суми в общ размер
на 11 374,83 лева, а към 04.10.2023 г. – 12 306,04 лева. На 05.09.2022 г. за погасяване на
вноска по друг кредит е ползвана сума от 696,69 лева от постъпилата на 02.12.2021 г.
сума в размер на 10 810,30 лева. На 14.09.2022 г. е изтеглена сума в размер на 5 000
лева, представляваща част от направената на 02.12.2021 г. вноска. Поради това, че
сумата от 5 969,69 лева не е ползвана за погасяване на задълженията по процесния
договор за кредит, същата следва да бъде приспадната от общо заплатените суми. Така
постъпилата сума за погасяване на задължения по Договор за кредит №
*******/29.09.2021 г. е в общ размер на 6 609,35 лева, а към 28.08.2023 г. – 5 678,14
лева. Със сумата от 6 609,35 лева са погасени 5 107,90 лева главница, 1 499,30 лева
договорна лихва и 2,15 лева обезщетение за забава. Към 28.08.2023 г. дължимата
главница е в размер на 7 023,31 лева, а към датата на изготвяне на експертизата –
6 092,10 лева. На 29.09.2021 г. сметката на ответницата е заверена със сумата от 11 200
лева, като на същата дата сметката е дебитирана със сумите 1 200 лева –
застрахователна премия и 10 000 лева – изплатени на каса. Застраховката по кредита е
сключена със застрахователното посредничество на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, като съгласно
застрахователния сертификат застрахованото лице заплаща еднократно при
отпускането на кредита 0,5 % от първоначалния размер на кредита ( 10 000 лева),
умnожена по броя на месеците – 24, като общата дължима сума включва
застраховатена премия 1 197,60 лева и данък върху еднократната застрахователна
премия в размер на 2,40 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения иск по реда на чл. 422 ГПК:
Допустимостта на предявената искова претенция по установителния иск,
предвид релевирането му по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на
общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за
изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки
са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, в качеството на кредитодател и ответницата, в
качеството й на кредитополучател, с твърдяното съдържание, по силата на което
ответницата е получила претендираната сума и се е задължила да я върне в посочения
срок; 2/ изискуемост на задължението на ответницата.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на
ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните
предпоставки в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните
задължения.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
3
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Следователно въз основа на сочената разпоредба и в
отклонение от правилото на чл. 240 ЗЗД, установяващ реален характер на договора за
заем, по отношение на договора за потребителски кредит законодателят е предоставил
възможност същият да се сключи както като реален, така и като консенсуален договор.
Във втория случай договорът е двустранен, като пораждащ от една страна
задължението на кредитодателя да предостави договорената сума, а от друга –
задължението на кредитополучателя да я върне.
Съдът намира, че въз основа на анализираните доказателства при условията на
пълно и главно доказване е установено предоставянето в полза на ответницата на
кредит в размер от 10 000 лева въз основа на процесния договор.
Съобразно вмененото от закона правомощие на съда да проверява валидността
на договора и противоречието на същия с императивни правни норми и добрите
нрави, съдът намира следното:
По отношение действителността на процесния договор, приложение намират
разпоредбите на Закон за потребителския кредит и на Закон за защита на
потребителите. В чл. 22 от Закон за потребителския кредит ЗПК) са изброени
хипотезите, в които договорът за потребителски кредит е нищожен, а именно при
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал.
1 ЗПК. Същият съдържа информация за общия размер на кредита и условията за
усвояването му, разходите по кредита, лихвения процент, като настоящият състав
намира, че са удовлетворени и изискванията за представяне на погасителен план,
съответно – че договорът съответства на условията за действителност, регламентирани
в чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 11 и 12 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Същевременно обаче, съдът
намира, че не е спазена императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като в
размер на ГПР по договора не е включена сумата, дължима като застрахователна
премия.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат от прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални
такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователната
премия представлява общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде
включен в състава на ГПР, в случаите, в които сключването на застрахователния
договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие
за ползване на кредита при конкретните параметри /например срок на договора, размер
4
на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и т.н. /. В този смисъл
обстоятелството, че е в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е опредЕ.
като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на
договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите
обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява
противното.
В настоящия случай, въпреки че в договора за кредит е посочено, че
сключването на застраховка не е задължително условие за предоставянето на кредита,
размерът на застрахователната премия е предварително определен, и е включен в
главницата по договора за кредит, като кредиторът е действал като застрахователен
посредник. Тези обстоятелства обуславят извод, че сключването на договор за
застраховка е било задължително условие за предоставянето на кредит при посочените
условия, а клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 са част от предварително изготвения от
кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да
влияе, и имат изцяло декларативен характер. Предвид изложеното, разходът за
застрахователна премия е следвало да бъде включен в ГПР по кредита.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/22 Профи кредит България, посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Поради това, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер.
Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай, поради
отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит - а именно
клауза, коректно посочваща годишния процент на разходите, договорът се явява
недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други
разходи по кредита.
Предвид гореизложеното, и с оглед заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК следва да бъде уважен частично, като от дължимата главница по кредита в размер
на 10 000 лева, бъдат приспаднати направените плащания в размер на 6 609,35 лева.
Така дължимата към момента главница по договора за кредит възлиза на 3 390,65
лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а в останалата част следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в размер на 167,86 лева
държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 317,86 лева.
Съразмерно на уважената част от претенцията, на ищеца следва да бъдат присъдени
128,41 лева разноски в заповедното производство. За исковото производство същият
не е доказал плащането на разноски. Дължимата държавна такса е заплатена от третото
лице помагач, което е искало да замести ищеца по реда на чл. 222 ГПК, но заместване
не е допуснато поради липсата на изразено съгласие от ищеца и дезинтересирането му
от производството. При това ищецът е бил задължен да внесе депозит за изготвяне на
5
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 350 лева, което не е направил. Поради
това, на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да плати в полза на
бюджета на съда сумата от 350 лева.
Ответницата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ в полза на процесуалния си представител за заповедното и за
исковото производство. Съдът намира за необходимо да посочи, че в хипотезата на чл.
38 ЗА размерът на дължимото на адвоката възнаграждение се определя от съда
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради това, за
подаването на възражение в заповедното производство на адвоката следва да се
определи възнаграждение в размер на 50 лева. Предвид ниската правна и фактическа
сложност и обстоятелството, че адвокат К. е осъществила процесуално
представителство на ответницата в едно съдебно заседание, адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 400 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция, в полза на адвокат К. следва да се присъдят
29,80 лева за заповедното и 177,37 лева за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че В. К. И., ЕГН: ********** дължи на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от 3 390,65 лева (три хиляди триста и деветдесет лева и
шестдесет и пет стотинки) - останала непогасена част от главница по договор за
потребителски кредит № *******/29.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
28.08.2023 г. до окончателното плащане – сума, за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 47768/2023 г. по описа на СРС, 56
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 390,65 лева до пълния предявен
размер от 6092,10 лева.
ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН: ********** да заплати на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата от 128,41 лева (сто двадесет и осем лева и четирдесет и една
стотинки) разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* да плати на адвокат Н. К., с
личен номер № **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Три
уши“ № 1, ет. 1, офис 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА сумата от 29,80
лева за заповедното и 177,37 лева за исковото производство, представляващи
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ЕИК: ********* да плати в полза на бюджета на
съда, на основание чл. 77 ГПК сумата от 350 лева – възнаграждение за изготвена
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „АПК Б.Б.“
ЕООД на страната на ищеца „Т. Б. А. Б.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6