РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Перник, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500115 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от А. К. Р., чрез
адвокат Г.Ч., срещу решение № 353 от 21. 11. 2021г. на РС – Перник, в частта,
с която е отхвърлен предявения от нея осъдителен иск за горницата над
474,50лв. до 567,46лв. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и на ищцата да бъде присъдена и
горницата над 474,50лв. до 567,46лв. Моли да й бъдат присъдени
направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, за двете
съдебни инстанции.
Насрещната страна „Креди Йес“ ООД, чрез адвокат П.П., в срок е
подало писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна
и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли на дружеството да му бъдат присъдени направените
разноски пред Пернишкия окръжен съд.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
1
следното :
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.
Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти,
който е бил подведомствен на Пернишкия районен съд. Налице са
положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са
налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд намира следното :
На *** А. К. Р. е сключила договор за паричен заем № *** с „Креди
Йес" ООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
600.00 лева, размерът на погасителната вноска е 71.53 лева, денят на плащане
е 30- то число, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е
десет, размерът на месечния лихвен процент е 3.33 %, датата на първото
плащане е ***, размерът на годишния процент на разходите е 48.37%, а
размерът на общата сума, която следва да върне А.Р. е 715.27 лева.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл.
10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, и с още едно обезпечение - ценна книга,
издадена в полза на Заемодателя.
В чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия е посочено, че страните имат
право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговорят в самия
договор учредяването на обезпечение: Поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
2
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени със Заемодателя; не са Заематели по
сключени и непогасени други договори за заем, сключени от Заемодателя:
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на
получавания от тях доход; В случай на учредено поръчителство като
обезпечение по договор за заем, сключен от разстояние, Заемателят е длъжен
да осигури личното и собственоръчно подписване на договора за
поръчителство от предоставеното лице - поръчител.
В чл. 8 от процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не
предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
посочено в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия, Заемателят дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 544.73 лева, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 544.73 лева, тъй като
същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна
вноска става 126.00 лева, а общата сума което следва да върне А.Р. става
1260.00 лева.
А. К. Р. е погасила предсрочно изцяло сумата по сключения договор, а
именно в общ размер на 1159,46 лева /видно от представените към исковата
молба платежни нареждания/, както следва:
126,00 лева - на 30.10.2020 г.; 122,00лева - на 01.12.2020 г.; 123,00лева -
на дата 19.01.2021 г.; 126,00лева - на 16.02.2021 г.; 126лева - на дата
08.03.2021 г.; 125,00лв. на 12. 03. 2021 и 411.46 лева - на дата 12.03.2021 г.
Горните обстоятелства се потвърждават от приложените вноски
бележки. Съдът не възприема заключението и допълнителното заключение на
вещото лице В.В., за размера на погасените суми, тъй като в тях са включени
3
и банковите комисионни, които на практика са заплатени на банката, а не на
ответното дружество. По Договор за паричен заем № ***/*** А. К. Р. е
направила вноски в общ размер на 1159,46 лева, с които е погасена главница в
размер на 600,00 лева, договорена лихва 92,96 лева и неустойка в размер на
474,50 лева. На основание сключения Договор за паричен заем № ***/***. със
съответните параметри - Годишен процент на разходите по кредита е размер
на 48,16%. В случай, че се вземе под внимание изплатените суми от ищеца в
цялост 1159,46 лева, с които е погасена главница в размер на 600,00 лева,
договорена лихва 92,96 лева и неустойка в размер на 474,50 лева, то изчислен
ГПР /Годишен процент на разходите/ е в размер на 544,70%.
Предвид така приетото от фактическа страна и с оглед доводите на
ищцата за нищожност на клаузи от договора, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки
на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива
93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
4
чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка
на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
Също така в тежест на ответната страна е да докаже, че е било изпълнено
изискването чл. 10. (1) ЗПК, според което договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. По делото може да се направи
обоснован извод, че двата договора са формуляр, който видно от изложените
параметри, са били подписани от ищцата при предварително посочени от
кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение в
договорите в срок. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е
посочено как се изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във
връзка изискванията на ЗПК. Посоченото не дава основание да се приеме, че
ищцата е била наясно с начина на формиране на дължимото към кредитора
възнаграждение, като не е имала възможност да влияе върху съдържанието на
договора, като този извод може да се направи от гореизложеното. Не се
установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен размерът на
възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
предварително изготвено от самия ответник.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно ал.2 т.5 на същата разпоредба неравноправна е клаузата, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
В случая съдът намира, че е налице тъкмо такава неравноправна клауза,
касателно дължимата се неустойка при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение или поръчителство. Това е така защото размера
5
на уговорената неустойка се доближава до размера на отпуснатия кредит и се
явява необосновано висока.
Настоящият състав счита също, че посочената клауза за уговорена
неустойка, следва да се счита за нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради противоречието му с добрите нрави, отново поради изключително
завишения размер на неустойката. Както бе посочено, подобни клаузи са
увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата на ЗПК.
Предвид изложеното по-горе, че чл. 8 от процесния договор в който е
уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави договореното
обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочено в чл. 10, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от Общите условия, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в
размер на 544.73 лева, съдът приема, че се явява нищожна клауза. Съобразно
заключението на вещото лице ищцата е заплатила неустойка в размер на
474.50 лева, която подлежи на връщане. Същата не е заплащала уговорената
въз основа на нищожна клауза, неустойка в размер на 544,73лв.
Съдът намира, че клаузата с която е договорена възнаградителна
/договорна/ лихва, не се явява нищожна, поради което иска за заплащане на
разликата до пълния предявен размер от 567.46 лева, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следователно решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част. С оглед изхода по делото жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на насрещното дружество сумата 300лв., представляваща
направените от дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 353 от 21. 11. 2021г. на РС – Перник, в
обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за
горницата над 474,50лв. до 567,46лв.
Осъжда А. К. Р., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Креди Йес“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Лозарска“, № 12, сумата 300лв., представляваща направените от
6
дружеството разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7