РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Търговище, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря МАРИЯ М. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора Д. К. С.
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Частно наказателно дело
№ 20243500200324 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Федерална република
**********относно решение с рег.№ *********.5/ 2619, постановено на 31.08.2023 г., влязло
в сила на 26.09.2023 г. спрямо българския гражданин А. А., роден на 20.11.1961 г.
Към удостоверението е приложена покана за доброволно плащане на немски език.
Решението е издадено за извършено нарушение съгласно чл.41, ал. 1 в съвкупност с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата /StVO/, чл.11.1.4 от
Федералния каталог за финансови санкции /Bkat / за това, че „на 11.05.2023 г., в 11.35 ч., в
Bedburg, A44, km 047.900, zw.AD Jackerath u. AK Holz FR Mönchengladbach, товарен
автомобил с рег.№ *****, е превишил допустимата максимална скорост със 17 км/ч извън
населено място. Допустима скорост 60 км/ч. Установена скорост 77 км/ч (след приспадане
на допустимите отклонения)“.
При направената справка в НБД“Население“ се установи, че трите имена на лицето са
А. С. А., роден на 20.11.1961 г., с постоянен адрес гр.Търговище, ул.“В.....“№2, вх.А, ет.5,
1
ап.30 и настоящ адрес гр.Търговище, бул.“Т.....“№ 2, вх.А, ет.5, ап.30, ЕГН-**********.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението е пълно, отговоря на
изискванията на закона и следва да бъде признато.
Засегнатото лице, нередовно призовано не се явява, не изпраща представител. Видно
от върнатите в цялост призовки /и от двата известни адреса/, лицето не е намерено.
Назначеният на основание чл.16,ал.3 от ЗПИИАКОРНФС служебен защитник счита, че
удостоверението е пълно, отговоря на изискванията на закона и следва да бъде признато.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази
следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Федерална република **********който на 31.08.2023 г. е постановил
решение с рег.№ *********.5/2619, влязло в сила на 26.09.2023 г. спрямо българския
гражданин А. А., роден на 20.11.1961 г.
Същото се отнася за извършено нарушение на Правилника за движение по пътищата
/StVO/ на Федерална република **********а именно движение на МПС с превишаване на
максимално допустимата скорост, каквото нарушение е и по българското законодателство, с
оглед изискването на чл.30, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Това нарушение е извършено на
територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските
съдилища. Представеното Удостоверение е пълно, като отговаря на изискванията по чл. 4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото
нарушение лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното
удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени
доказателства и пред настоящият съд. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция
подлежаща на изпълнение е в размер 140 евро, а направените административни разноски са
28.50 евро, или общият размер на финансовата санкция възлиза за 168.50 евро. Решението
не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло
или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на
издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява
административно нарушение и според българското законодателство – „движение на МПС с
2
превишена скорост“, което е и нарушение по ЗДвП на България, въпреки, че това условие не
е задължително в случая, тъй като съгласно чл.30, ал.2 т.1 от ЗПИИАКОРНФС двойна
наказуемост не се изисква за административно нарушение, което нарушава правилата за
движение по пътищата.
Решението, което е постановено срещу засегнатото лице А. А., който към момента на
извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административнонаказателна
отговорност и подлежи на административно наказание, които обосновават решението. В
представеното Удостоверение, издадено от несъдебен орган на Федерална република
Германия по дело с рег. № *********.5/2619, влязло в сила на 26.09.2023 г. спрямо
българския гражданин А. А., роден на 20.11.1961 г., е потвърдено, че решението е влязло в
сила, като производството е било писмено и лицето е било уведомено относно правото на
обжалване и сроковете за това.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на
БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на
лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за
деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като
видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като
1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1
евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 168.50 евро по официалния
фиксиран курс на БНБ е 329.56 лв.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция,
тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение издадено от несъдебен орган на Федерална република
Германия по дело с рег.№ *********.5/2619, влязло в сила на 26.09.2023 г. спрямо
българския гражданин А. С. А., роден на 20.11.1961 г., с постоянен адрес гр.Търговище,
ул.“В.....“№2, вх.А, ет.5, ап.30, настоящ адрес гр.Търговище, бул.“Т.....“№ 2, вх.А, ет.5, ап.30,
ЕГН-**********, с което е наказан да заплати ГЛОБА в размер 140 евро и направени
административни разноски в размер на 28.50 евро, или общо 168.50 евро, равностойни на
329.56 лв. (триста двадесет и девет лева и 56 стотинки) по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението – 31.08.2023 г., за извършено административно нарушение –
превишаване на максимално разрешена скорост, с което е нарушен Правилника за движение
по пътищата на Федерална република Германия.
3
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната
агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, като
след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ компетентния орган на издаващата държава във Федерална
република **********чрез формуляр 2, както и Министерството на правосъдието на
Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес, пред Апелативен
съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИАКОРНФС, не
спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4