№ 6584
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20211110128386 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на ХР. В. М.,
ЕГН ********** срещу Д. Ф. „З.“, ЕИК ******, с която е предявен иск с
правно основание чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 24446 лв., представляваща главница и сумата
от 538,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.01.2013 г. до
10.04.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г. по
ч.гр.д. № 165/2013 г. на Районен съд – гр. Д..
Ищецът твърди, че на 12.04.2013 г. срещу него е издадена заповед за
изпълнение и изп. лист на по ч.гр.д. № 165/2013 г. на Районен съд – гр. Д..
Твърди, че въз основа на издадения изп. лист срещу него е образувано изп.
дело № 20148810400917 на ЧСИ П. М., по което не били извършвани
изпълнителни действия от седем години, поради което и изп. дело било
прекратено по право. Счита, че погасителната давност е започнала да тече от
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение /23.05.2014 г./ и е изтекла
на 23.05.2019 г. По изложените съображения ищецът счита, че процесните
вземания са погасени по давност.
Ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че е предал
на НАП издадения изпълнителен лист за предприемане на действия по
принудително събиране на вземането. Поддържа, че регулярно през годините
са предприемани изпълнителни действия, с които погасителната давност е
била прекъсвана многократно. Сочи, че освен изп. дело № 20148810400917 на
ЧСИ П. М., взискателят е образувал и изп. дело № 222/2018 г. на ЧСИ З. Т.,
както и изп. дело № 161/2021 г. на ЧСИ З. Т., като към настоящия момент е
наложен запор върху движимо имущество на ищеца и запор върху банкови
сметки.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение са
се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния
срок.
От приложените документи по ч.гр.д. № 165/2013 г. на Районен съд – гр.
Д. се установява, че на 11.04.2013г. е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК срещу ищеца ХР. В. М. в полза на ответника Д. Ф. „З.“,
за следните суми: сумата от 24446 лв., представляваща главница и сумата от
538,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 22.01.2013 г. до
10.04.2013 г., както и разноски в размер на 1199,53 лв. На 12.04.2013 г. е
издаден и изпълнителен лист за сумите.
От изисканото изп. дело № 20148810400917 на ЧСИ П. М. се установява,
че въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на НАП
първоначално е било образувано изп. дело №160/2013 г. на СИС при РС– Д.
/същото е приложено към изп. д. на ЧСИ П. М./. От изп. дело №160/2013 г. на
СИС при РС– Д. е видно, че заповедта за изпълнение е била връчена лично на
длъжника на 08.05.2014 г. Срокът за депозиране на възражение е изтекъл на
22.05.2014 г., като заповедта за изпълнение е влязла в сила на 23.05.2014 г.
Съдът намира, че при осъществяването на принудително изпълнение въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно
издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение –
чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет
години.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на 23.05.2014 г. /с
изтичането на двуседмичния срок, считано от връчване на поканата на
заповедта за изпълнение/ е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
2
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на
публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др. От друга страна искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи (в този смисъл и Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
От приетото по изп. дело №160/2013 г. на СИС при РС– Д. се установява,
че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 24.10.2013 г. НАП е
поискала извършването на конкретно изпълнително действие- публична
продан на движимо имущество на длъжника. С разпореждане от 24.10.2013
г.е наложен запор върху вземания на длъжника срещу Общинска банка.
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е
видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение
на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това
действие със съществуването на вземането (в този смисъл Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5).
запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изпълнителното производство бъде прекратено. Налагането на запор върху
вземания на длъжника е от категорията на изпълнителни действия, които
прекъсват давността, но същевременно то е извършено преди датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение на 23.05.2014 г., от която дата така
или иначе е започнал да тече нов, петгодишен давностен срок.
Въз основа на молба на НАП от 16.07.2014 г. изпълнителното дело е
изпратено на ЧСИ П. М. и преобразувано под № 20148810400917 по описа на
ЧСИ П. М. на 29.07.2016 г.
С разпореждане от 19.09.2014 г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника, а на 04.12.2014 г. е съставен протокол, в който е удостоверено
неуспешният опис на движими вещи, собственост на длъжника поради
липсата на данни същият да живее на съответния адрес. Самото насрочване на
опис не представлява същинско изпълнително действие и съответно не
прекъсва давността и срока по чл.433,ал.1, т.8 ГПК.
Или по изпълнителното дело № 20148810400917 по описа на ЧСИ П. М.
не се установява извършването на същински изпълнителни действия, които
да се прекъснали давностния срок в периода от 2 г. след образуване на
изпълнителното дело. За този период кредиторът не е поискал извършването
на такива. Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение
3
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Ето защо и изпълнителното дело се е прекратило по
право на 29.07.2016 г. Подадената след тази дата молба от взискателя от
26.02.2018 г. за предприемане на определени изпълнителни способи (запор
върху банкови сметки на длъжника и опис на движими вещи) не поражда
правни последици, включително не води до прекъсване на погасителната
давност, тъй като към този момент изпълнителното производство вече е било
прекратено по силата на закона. Извършените изпълнителни действия след
прекратяване на изпълнителното производство не могат да произведат
никакъв правен ефект, доколкото прекратеното изпълнително дело не може
да се възобнови впоследствие с извършването на определени действия от
взискателя или съдебния изпълнител /взискателят е следвало да поиска
образувано ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен
лист/.
От приетото по изп. дело № 222/2018 г. на ЧСИ З. Т. се установява, че с
молбата за образуване на изпълнителното дело от 30.07.2018 г. г. /л.109 от
делото/ НАП е поискала извършването на конкретни изпълнителни действия
– публична продан на движими вещи, поради което и давността отново е била
прекъсната /към този момент същата не е била изтекла, считано от датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение - 23.05.2014 г./. На 04.09.2018 г.
ЧСИ З. Т. е изпратил запорно съобщение до „Юробанк България“ АД, с което
давността отново е била прекъсната. Изпълнителното дело е прекратено с
постановление на ЧСИ З. Т. на 19.11.2021 г. на основание чл.433,ал.1, т.8
ГПК. Ето защо и съдът намира, че давността последно е била прекъсната на
04.09.2018 г. с наложения запор, като до момента на подаване на исковата
молба /21.05.2021 г./ не е изтекъл приложимият петгодишен давностен срок.
Следва да се посочи, че за периода след 24.02.2022 г. давността е спряла да
тече с оглед допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
издадения изпълнителен лист.
Ето защо към настоящия момент правото на кредитора за принудително
удовлетворение на оспорените вземания не е погасено, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски следва
да бъдат присъдени на ответника в размер на общо 100 лв. (за
юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. В. М., ЕГН **********, срещу Д. Ф.
„З.“, ЕИК ******, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ХР. В. М., ЕГН **********,
не дължи на Д. Ф. „З.“, ЕИК ******, сумата от 24446 лв., представляваща
главница и сумата от 538,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 22.01.2013 г. до 10.04.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист
от 12.04.2013 г. по ч.гр.д. № 165/2013 г. на Районен съд – гр. Д..
ОСЪЖДА Д. Ф. „З.“, ЕИК ******, да заплати на ХР. В. М., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5