№ 1688
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110156030 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 345 от ТЗ вр. с чл. 232 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от „Р” ***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** - *** срещу „В” ***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати сумите от 3981, 57 лв., представляващи неплатени
лизингови вноски по договор за дългосрочен оперативен лизинг на
автомобили, сключен на 18.06.2020 г., за м. май 2024 г. (вноска 46) по фактура
№ *** от 09.05.2024; за м. юни 2024 г. (вноска 47) по фактура № 3*** от
03.06.2024 и за м. юли 2024 г. (вноска 48) по фактура№ *** от 05.07.2024,
сумата от 280 лв. за платена глоба по фиш серия К № ***, издаден от ***;
сумата от 28.80 лв. по фактура № ***/19.02.2024 г. за такса администриране на
глоба по фиш № ***; сумата от 217,14 лв. за платена международна глоба №
*** от 16.12.2023 г. на полицията в ***; сумата от 505,58 лв. за ремонт по
фактура № ***/12.03.2024; сумата от 158,65 лв. лихва за забава за плащане на
минали лизингови вноски за период от 20.10.2023 г до 13.02.2024 г.
Ищецът твърди, че на от 18.06.2020 г. между „Р” *** и ответника е
сключен дългосрочен оперативен лизинг на автомобили. По силата на
договора „Р“ *** е предоставило на „В“ *** на 03.08.2020 г. лек автомобил
марка „***“ с шаси № ***, peг. № ***, за срок от 48 месеца. Твърди се, че
размерът на договорената месечна лизингова вноска възлизала в размер на
1327, 19 лв. с ДДС. Договорът за оперативен лизинг е изтекъл на 02.08.2024 г.,
на която дата автомобилът е бил върнат на лизингодателя.
Твърди се, че до датата на изтичане на договора и към настоящия
1
момент ответникът не е заплатил всички дължими лизингови вноски за
последните шест месеца за периода от м. февруари 2024 г. до 02.08.2024 г.,
като за дължимите суми за лизингови вноски са издадени следните фактури:
Фактура № ** от 03.02.2024 за сумата от 1327,19 лв. представляваща вноска за
м. 02.2024г.; Фактура № ** от 01.03.2024г. за сумата от 1327,19 лв.
представляваща вноска за м. м. 03.2024г.; Фактура № ** от 01.04.2024г. за
сумата от 1327,19 представляваща вноска за м. м. 04.2024г.; Фактура № *** от
09.05.2024г. за сумата от 1327,19 лв. представляваща вноска за м. м. 05.2024г.;
Фактура № 3*** от 03.06.2024г. за сумата от 1327,19 лв. представляваща
вноска за м. м. 06.2024г.; Фактура № *** от 05.07.2024г. за сумата от 1327,19
лв. представляваща вноска за м. м. 07.2024г.
Сочи се ,че през времетраенето на договора за лизинг ищецът е заплатил
за сметка на ответника по силата на чл. 42 от договора за лизинг следните
парични глоби във връзка с административни нарушения, извършени по време
на експлоатацията на процесния автомобил от лизингополучателя:
(Глоба по фиш серия К № ***, издаден от *** срещу „Р“ ***, за
превишена скорост на 29.12.2023 г.. в размер на 280 лв. Сумата е платена от
„Р“ *** на 19.02.2024 съгласно преводно нареждане peг. № ОВ61902240034410
за обща сума от 420 лв. Със същото преводно нареждане са платени и други
глоби по други фишове, които не са предмет на настояща искова молба. За
тази сума лизингодателят „Р“ *** е издал уведомление за плащане №
**********/19.02.2024 г., като ответникът не е заплатил дължимата сума.
За обработката на наложената глоба лизингодателят твърди, че начислил
на лизингополучателя такса администриране в размер на 28,80 лв., за което е
издадена фактура № ***/19.02.2024 г.
Навеждат се твърдения, че е заплатена и международна глоба за
превишена скорост в *** на 04.10.2023 в размер на 111.02 евро, равностойни
на 217,14 лв. за платената от ищеца сума за тази глоба било издадено
уведомление за плащане № ***/19.01.2024 г., но до момента сумата от 217,14
лв. не била платена от ответната страна.
На следващо място се сочи, че през времетраенето на договора ищецът е
заплатил и извършен ремонт на процесния автомобил в размер на 505,58 лв.,
които бил извършен от „***“ * съгласно поръчка № *** /20.11.2023 г., който от
своя страна е издал срещу „Р“ *** фактура № ***/ 07.03.2024 г., която била
платена от „Р“ *** на „***“ * чрез прихващане на взаимни вземания и
задължения между двете фирми, съгласно Споразумителен протокол от
31.03.2024 г.
За платената сума ищецът е издал срещу ответната страна фактура №
***/12.03.2024 г., която не е платена до момента.
Претендира и лихва за забава върху всяка просрочена фактура в общ
размер на 158, 65 лв., за периода от съответната дата на забава по всяка
фактура до 13.02.204 г.
Сочи, че ищецът е изпратил предупредително писмо изх. № 106 от
25.07.2024 г. с покана за доброволно изплащане на дължимите суми в общ
размер от 9153,31 лв.
2
Сочи, че съгласно условията на чл. 15 от договора за лизинг, при
предаването на автомобила при подписване на договора за лизинг ответникът
е внесъл по сметката на ищеца гаранционен депозит в размер на 3981,58 лв. с
вкл. ДДС, която сума следва да служи за покриване на неплатени задължения
от страна на ответника за забавени лизингови вноски и др. задължения. За
тази сума „Р“ *** е издал фактура№ ***/ от 03.08.2020 г.
До края на лизинговия период ищецът не е използвал депозита за
покриване на неплатени задължения на ответника, поради което прави
ПРИХВАЩАНЕ на тази сума от 3981,58 лв. с вземанията на ищеца за
лизингови вноски за м. февруари, март и април 2024 г. (вноски 43,44 и 45),
които общо възлизат на 3981,57 лв. По този начин лизинговите вноски за м.
февруари, март и април 2024 г. (вноски 43,44 и 45) ищецът смята за погасени,
като за плащане остават дължими лизинговите вноски за м. май, юни и юли
2024 г. (вноски 46, 47 и 48) в общ размер на 3981,57 лв., като крайната обща
дължима сума от ответника става 5171,73 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
3
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 1473,87 лв.: държавна
такса в размер на 206,87 лв., 817 лв. адв. възнаграждение в исковото
производство, 400.00 лв. адв. възнаграждение в обезпечителното п-во и 50 лв.
, държавна такса за образуване на обезпечителното производство по изп.д. №
197/2024г.
Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 345 от ТЗ вр. с чл. 232 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, „В” ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Р” ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** - ***, сумата от 3981, 57 лв., представляващи неплатени
лизингови вноски по договор за дългосрочен оперативен лизинг на
автомобили, сключен на 18.06.2020 г., за м. май 2024 г. за м. юни 2024 г. и за м.
юли 2024 г., сумата от 280 лв. представляваща платена глоба по фиш серия К
№ ***, издаден от ***; сумата от 28.80 лв. по фактура № ***/19.02.2024 г.
представляваща такса администриране на глоба по фиш № ***; сумата от
217,14 лв. представляваща платена международна глоба № *** от 16.12.2023 г.
наложена в *** ***; сумата от 505,58 лв. представляваща ремонт по фактура
№ ***/12.03.2024; сумата от 158,65 лв. представляваща лихва за забава за
плащане на минали лизингови вноски за период от 20.10.2023 г до 13.02.2024
г.
ОСЪЖДА „В” ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Р” ***, с ЕИК ***,
разноски в исковото производство в размер на 1473,87 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4