Решение по НАХД №12236/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3700
Дата: 15 октомври 2025 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20251110212236
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3700
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110212236 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. М. П. против Наказателно постановление № 24-4332-
030155/12.12.2024 г., издадено от началник на група при отдел Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП му била наложена „глоба”, в размер на 100 лева и „лишаване от
правоуправление”, за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
навежда доводи за недоказаност на административното обвинение и за субективна
несъставомерност. Моли се за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. С
писмено становище излага съображения по същество. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.11.2024 г., около 01:06 ч. жалбоподателят П. управлявал лек автомобил, ****** в гр.
***, по ул. ***,”, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“.
На кръговото кръстовище на 4-ти километър екип на ОПП-СДВР подал сигнал за спиране
на жалбоподателя със стоп-палка, но вместо да спре, водачът ускорил движението си,
продължавайки към бул. „***“. На кръстовището с бул. „***“ бил настигнат от полицейския екип,
1
бил спрян и му бил съставен АУАН. Бил тестван и за шофиране след употреба на алкохол и
наркотични вещества – пробите били отрицателни.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите И. Д. и К. В. АУАН; НП; картон на водач; заповед за компетентност.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротИ.речива относно всички подлежащи на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен неин анализ, по отношение на тях не се налага. Разпитаните полицейски служители
декларираха спомен за случая, включително и с детайли, нямащи принципна връзка със
съставомерността. В своята жалба санкционираното лице излага доводи за вероятна заблуда, но тук
би било удачно да се отбележи, че разпитаните свидетели-очевидци заявяват, от една страна,
подаване и на светлинен сигнал (освен със стоп-палка по утвърден образец), а от друга - че
автомобилът е ускорил, точно в момента, в който е подаден надлежният сигнал, т. е. налице е
промяна в поведението на водача, точно в момента на сигнализирането и в този смисъл теза за
липса на знание (макар, безспорно, с оглед отрицателните резултати от полевите тестове, съдът да
не намира подобна линия на поведение за логична) е незащитима.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Тук е мястото да се отбележи, че в АУАН като нарушена се сочи разпоредбата на „чл. 183“,
2
без посочване на нормативен акт. Доколкото, обаче, такъв „…от ЗДвП“ се цитира, непосредствено
след извадката от приложимата нормативна уредба, съдът застъпва теза, че се касае за не съвсем
изрядно оформяне на документа, но не и за пропуск, ограничаващ възможността за организиране
на адекватна защита.

По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 103 ЗДП – посредством спиране за проверка,
при подаден сигнал от контролен орган.
Съставът и на нарушението урежда изпълнително деяние, което го определят като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез протИ.правно бездействие.
От субективна страна, и деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят, в
качеството си на правоспособен водач на МПС, е съзнавал, че е длъжен да се съобразява със
сигналите на контролните органи, както и да съдейства при изпълнение на правомощията им, но е
неглижирал тези свои задължения.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
протИ.правен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването
на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили
вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни
последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани със сигурността
на пътя, като за жалбоподателя са налице и данни за системни нарушения на ЗДП, поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на този комплекс от действия и бездействия се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
3

По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже
да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението (каквото отказът на
водач да спре за проверка, при подаден сигнал със стоп-палка, безспорно е), като законосъобразно
наказващият орган е отмерил наказанията към средния размер, с оглед наличието на немалобройни
предходни нарушения.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
Същевременно, разноските за явяване на свидетел, на общо основание, също следва да
бъдат възложени, в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-030155/12.12.2024 г., издадено
от началник на група при отдел Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДП, на Д. М. П. била наложена „глоба”, в размер на 100 лева и „лишаване от правоуправление”, за
срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 ЗДП.
ОСЪЖДА Д. М. П., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 100 лева – деловодни
разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4