О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 02 юли 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение –трети въззивен състав, в открито заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря Димитрова
и с участието на прокурор от СОП Торбова, като разгледа докладваното от съдия
ТОДОРОВА в.ч.н.д. № 737 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.1 от НПК.
С
определение от 21.11.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по ч.н.д. № 407/2019
г. по описа на същия съд, е оставено без уважение предложението на РП Б. за
налагане на основание чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения М.М.М.,
с ЕГН **********, на най-тежкото от наложените му по НОХД № 12296/2011 г. на С.
районен съд и НОХД № 24460/2011 г. по описа на С. районен съд, наказания
лишаване от свобода.
Срещу
така постановеното определение е постъпил въззивен протест от прокурор от
Районна прокуратура – гр.Б.. В протеста се излагат доводи, че неправилно и
незаконосъобразно първостепенния съд е отказал да определи на осъдения М. едно
общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 12296/2011 г. на С.
районен съд и НОХД № 24460/2011 г. по описа на С. районен съд, доколкото са
налице предвидените в чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК предпоставки за това.
Според подалият протеста прокурор, неправилно първата инстанция е приела, че по
отношение на осъждането на М. по НОХД № 24460/2011 г. по описа на С. районен
съд е настъпила реабилитация по право, поради което са неприложими правилата на
чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК. Сочи се, че тъй като М. е осъждан три пъти,
то реабилитация може да настъпи единствено след изтичане на предвидените в
закона реабилитационни срокове за всяко едно от осъжданията му. Изтъква се и,
че с оглед данните за извършване на деянията по НОХД № 24460/2011 г. на СРС и
НОХД № 12296/2011 г. на СРС в условията на реална съвкупност, реабилитация за
осъдения М. не е могла да настъпи за осъждането му по НОХД № 24460/2011 г. на
СРС. По тези съображения представителят на държавното обвинение моли
протестираното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново такова,
с което направеното от прокуратурата предложение да бъде уважено.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на СОП изцяло
поддържа въззивния протест по изложените в него съображения. В частност,
прокурорът от СОП изразява солидарност с изразеното в протеста становище за
неправилно изключване от съвкупността на осъждането на М. по НОХД № 24460/2011
г. на СРС. В тази насока се сочи, че реабилитация по право за посоченото
осъждане не е могла да настъпи, тъй като М. е осъждан три пъти и съответно
следва да бъде реабилитиран по всичките тези осъждания, съгласно разпоредбата
на чл.88а ал.4 от НК. По тези съображения, представителят на СОП моли
атакуваното определение на първата инстанция да бъде отменено и да бъдат
приложени правилата за съвкупността по отношение на осъжданията на М. по НОХД № 12296/2011 г. на СРС и НОХД № 24460/2011 г. по описа на СРС.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, служебният защитник на
осъденото лице – адвокат Д.И., моли въззвиния протест да бъде уважен, доколкото
заявеното с него искане е в интерес на подзащитния му. Конкретни доводи в тази
насока не се излагат от защитата.
В последната си дума пред
въззивната инстанция, осъденото лице М.М.М. моли протеста на Районна
прокуратура – гр.Б. да бъде оставен без уважение.
Софийски
окръжен съд, като съобрази изложеното в протеста и данните по делото, намира
следното:
За да
постанови съдебния си акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения
М.М.М. са били наложени наказания по следните влезли в сила присъди:
1. С присъда по н.о.х.д. № 24460/2011
г. на С. районен съд, влязла в сила на 24.03.2014 г. му, е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, за
извършено в периода 03.08. – 18.08.2009 г. престъпление по чл.206 ал.3, вр.
ал.1 от НК;
2. С присъда от 15.12.2016 г. на
СРС, постановена по н.о.х.д. № 12296/2011 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 31.12.2016
г., М. е осъден за извършено от него на
датата 13.10.2009 г. престъпление по чл.129 ал.2, пр.2 от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, чието изтърпяване
е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, считано
от влизане в сила на присъдата;
3. С присъда /споразумение/ от 29.01.2019
г. на Районен съд – гр.Б. по н.о.х.д. № 638/2018 г. по описа на същия съд, на
осъдения М. са наложени наказания три месеца лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца, за извършено от него на 15.10.2018
г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК. С определение от 12.07.2019 г. на РС Б.,
постановено по ч.н.д. № 334/2019 г. по описа на същия съд, е постановено на
основание чл.68 ал.1 от НК М. да изтърпи наложеното му наказание от 1 година и
2 месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 12296/2011 г. на СРС, при
първоначален общ режим.
При така
събраните от първоинстанционният съд писмени доказателства, съдържащи всички
данни досежно осъжданията на лицето М.М. по влезли в сила присъди, неправилно и
незаконосъобразно този съд не е приложил правилата за съвкупността по отношения
на осъжданията му по НОХД № 24460/2011 г. на СРС и НОХД № 12296/2011 г. на СРС,
въпреки че са били налице основанията за това. Изнесените в тази насока
съображения на районният съд, не могат да бъдат споделени, защото не
кореспондират с правилата на съвкупността, регламентирани в закона.
Аргументацията е свързана с довода, че по отношение на първото осъждане на М. –
това по НОХД № 24460/2011 г. на СРС е настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК, поради което включването му в съвкупност от
престъпления и определяне на общо наказание, е нарушение на материалния закон.
Несъмнено
престъпленията, предмет на горепосочените две осъждания, са извършени от
осъдения М. в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК,
доколкото те са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях – престъплението по първото осъждане е извършено в периода
03-18.08.2009 г., а съдебният акт е влязъл в сила на датата 24.03.2014 г.,
престъплението по второто осъждане е извършено на 13.10.2009 г., а съдебният
акт е влязъл в сила на 31.12.2016 г. Такава преценка е направил и
първостепенния съд, но неправилно след това е отказал да извърши групиране на
наказанията по тези присъди с аргумента, че към датата на осъществяването на
деянието по третото осъждане на М. - по НОХД № 638/2018 г. на БРС, по отношение
на осъждането му по НОХД № 24460/2011 г. на СРС е била настъпила реабилитация
по чл.86 ал.1, т.1 НК, т.к. в изпитателния срок по това осъждане, М. не е
извършил престъпление от общо характер, за което да е осъден на лишаване от
свобода. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не касае правилата за
съвкупността и определяне на общо наказание за престъпленията, включени в нея,
защото тя възниква към момента на извършване на престъпленията, които я
формират и към този момент се извършва преценката за наличие на условията на
чл.23 ал.1 от НК, респ. на чл.25 ал.1 от НК, какъвто е настоящия случай.
Известно е, че съвкупността по смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а
не от осъжданията, и затова преценката за приложимост на правилата й се прави
именно с оглед момента на извършване на деянията, съставляващи престъпления по
нашия наказателен закон /в този смисъл Р. № 151/2008 г. на 1 н.о. на ВКС/.
На плоскостта на конкретният
казус посоченото означава, че макар престъпленията, предмет на двете осъждания
на М. по НОХД № 24460/2011 г. на СРС и НОХД № 12296/2011 г. на СРС да са били
извършени в условията на реална съвкупност, то по отношение на тях не е било
извършвано групиране, като според този състав на СОС такова в случая е могло и
следва да бъде извършено, тъй като към момента на влизането в сила на съдебния
акт по второто осъждане /31.12.2016 г./, по отношение на първото осъждане не е
била настъпила реабилитация по право по реда на чл.86 ал.1, т.1 от НК.
Осъждането на М. с влязла в сила присъда по НОХД № 638/2018 г. на БРС в случая
е без значение, тъй като престъплението, предмет на това наказателно
производство, не е в реална съвкупност с престъпленията, предмет на първите две
осъждания на М.. Ето защо, като не е извършил групиране на наложените на
осъдения М. наказания по първите две постановени
спрямо него и влезли в сила присъди, първият съд е допуснал съществено нарушение
на материалния закон, което следва да бъде
коригирано от въззивната инстанция.
По всички
гореизложени съображения, настоящият състав на СОС прие, че следва да отмени изцяло
атакуваното определение и вместо това да групира наказанията по присъдите, за
които М. е осъден по н.о.х.д. № 24460/2011 г. на СРС и н.о.х.д. № 12296/2011 г.
на СРС, като му наложи като общо наказание най-тежкото измежду тях, а именно
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС въззивният съд счете, че следва да определи на осъдения М. „общ” режим на
изтърпяване на така определеното му най-тежко наказание, при изпълнението на
което следва да се приспадне на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяното от
осъдения наказание лишаване от свобода по НОХД № 12296/2016 на СРС.
Доколкото
престъплението, предмет на разглеждане по третото по ред осъждане на М. – това
по НОХД № 638/2018 г. на БРС не попада в определената по реда на чл.25 ал.1,
вр. чл.23 ал.1 от НК съвкупност, то наложеното му за него наказание – лишаване
от свобода за срок от 3 /три/ месеца, същия следва да изтърпи отделно.
По
изложените съображения, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 21.11.2019
г. на Районен съд – гр.Б., постановено по ч.н.д. № 407/2019 г. по описа на
същия съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА
на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения М.М.М., с ЕГН **********,
понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр.С., най-тежкото от наложените му с присъда по н.о.х.д.
№ 24460/2011 г. на СРС и с присъда по н.о.х.д. № 12296/2011 г. на СРС наказания,
а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца
На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ „общ” режим на изтърпяване на така определеното на осъдения М.М.М.
най-тежко наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
ПРИСПАДА
на основание чл.25 ал.2 от НК при изпълнение на така наложеното на осъдения М.М.М.,
най-тежко наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяното от
него наказание лишаване от свобода по НОХД № 12296/2016 на СРС.
ПОСТАНОВЯВА
М.М.М. да изтърпи отделно наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/
месеца, наложено му по НОХД № 638/2018 г. на БРС, при първоначален „общ” режим,
и при изпълнението на което приспада изтърпяното от него до момента на влизане
в сила на настоящото определение, наказание по посоченото наказателно
производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/.
2/.