№ 762
гр. Сливен, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230101723 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ал.1 от СК за прекратяване с развод на
сключен между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения, без произнасяне по въпроса за вината.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са сключили граждански брак на
****. в гр. София, от който нямат родени деца.
Сочи, че първоначално отношенията им вървели гладко и нормално, по-късно обаче
поради различията в характерите, се отдалечили и отчуждили. През последните месеци от
брака им между тях като съпрузи постепенно се появило отчуждение, отношенията между
тях се разстроили до степен на невъзможност за помирение и за установяване на нормални
брачни отношения за в бъдеще. През месец септември 2018 г. ответникът напуснал наетото
от тях жилище в гр. София и заминал за родината си Босна и Херцеговина, като от тогава не
я е търсил и не поддържат никакви контакти.
Твърди, че бракът им е лишен от съдържание, непоправимо и дълбоко е разстроен и
неговото фиктивно съществуване е неоправдано както от лична, така и от обществена
гледна точка. Брачната връзка между тях била само формална и не съответствала на закона и
морала. Настъпилата фактическа раздяла между тях преустановила всякакви духовни,
емоционални и физически връзки помежду им, при което бракът им съществувал само
юридически и като такъв не бил нито в интерес на съпрузите, нито в интерес на обществото.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод
сключеният между страните брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, без да се произнася по въпроса за вината; да постанови след прекратяването на
1
брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име Т.; да постанови, че след
прекратяването на брака, страните няма да си дължат издръжка един на друг; да постанови
разноските по делото да се поемат от всяка от страните така както са направени; не
претендират предоставяне на ползване на семейното жилище, тъй като такова нямало.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения му особен представител, в който счита предявения иск за
допустим и вероятно основателен, като сочи, че в исковата молба не се сочат доказателства
за фактическата раздяла на страните.
Предвид описаната в исковата молба фактическа обстановка, моли съда да прекрати
сключения между страните гр. брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения по вина на съпругата. Не се противопоставя след прекратяване на
брака ищцата да върне предбрачното си фамилно име Т.. Не възразява да бъдат приети
писмените доказателства приложени с исковата молба. Противопоставя се на искането да
бъдат допуснати двама свидетели до разпит, тъй като на този етап не било необходимо
събирането на устни доказателства.
В с.з. ищцата, редовно призована, се явява лично и с пълномощник, който моли съда
да прекрати брака между страните без да се произнася по въпроса за вината и уважи
исковата претенция така както е предявена.
Ответникът редовно призован, се представлява от особен представител, който моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните като дълбоко и
непоправимо разстроен, като съобрази в съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи и са сключили граждански брак на ****. в гр. София, от който
нямат родени деца.
В хода на производството са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Я.К. заявява, че познава ищцата от 2019 г., синът й се
запознал с нея и работили заедно. Сочи, че М. е живяла в София и е била омъжена за А..
Знае, че са живели заедно по-малко от година. Няма непосредствени впечатления. Знае, че
съпругът й е извън България, заминал е в чужбина и не се е връщал повече. Нямали никакви
контакти, не поддържали връзка.
В показанията си В.Т., майка на ищцата, заявява, че живеят в кв. „Надежда“ на 11-ти
етаж в гр. София. Дъщеря й от 18 годишна живеела там в съседния апартамент под наем. С
А. се запознали чрез интернет игри 2016 г. 2016 г. за Нова година той дошъл, стоял няколко
месеца по закон като пребиваващ и се върнал пак в Босна. Идвал така няколко пъти докато
накрая решили да сключат брак. На ****. сключили брак. Живеели заедно в *****. Много
2
трудно си намерил работа А., просто не му се търсела работа като цяло, но след около два
месеца си намерил работа в Microsoft. Два месеца след това той много се променил - не му
харесвало в България, не му се работело, искал да седи в къщи, друг да се грижи за него.
Септември месец 2018 г. си заминал, тъй като преценил, че не му се стои повече в България.
Може би две - три седмици след това се обадили от полицията, че не си бил върнал паспорта
и питали за адрес, но те не знаели къде се е върнал и от тогава не знаели нищо за него. От
както напуснал, нямали контакти с него, нямали никаква връзка с него.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени
от страните, кредитира изцяло.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на сключения между страните граждански брак,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство е допустим, а разгледан по
същество е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Налице е дълбоко разстройство в отношенията между страните, довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при
което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Страните са
във фактическа раздяла и по този начин са преустановени всякакви духовни, емоционални и
физически връзки между тях. Съдът намира, че техният брак съществуващ само
юридически не е нито в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно от събраните
по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Съпрузите нямат семейно жилище по смисъла на СК.
Съдът следва да постанови ищцата след прекратяването на брака да носи
предбрачното си фамилно име Т., тъй като е заявена такава претенция от нейна страна.
Съгласно разпоредбата на закона съдебните разноски следва да останат в тежест на
всяка от страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса, която съдът
определя в размер на 50 лв. следва да бъде заплатена по равно от тях, съответно по 25.00
лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на ****. в гр. София граждански брак
между М. В. М. с ЕГН ********** и адрес *****, със съдебен адрес г****, чрез адв. Б. Р.
от АК - Сливен и А. М., роден на ********** г., гражданин на Босна и Херцеговина,
поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брачните
отношения.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. В. М. с ЕГН ********** да
възстанови предбрачното си фамилно име – Т..
ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза
3
на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/
лева.
ОСЪЖДА А. М., роден на ********** г., гражданин на Босна и Херцеговина ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт окончателна
държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4