РЕШЕНИЕ

Номер 260562                            07.06.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На първи декември                                    двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     6823  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 813/25.09.2020г. на ** ІІІ РУ гр.Пловдив, с което на Г.Д.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР.

          Жалбоподателят М.  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

          Въззиваемата страна – ** ІІІ РУ - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          На 13.08.2020г. в гр.Пловдив при проверка от служите на ІІІ РУ Пловдив на жалб.М. било издадено писмено полицейско разпореждане да не употребява алкохол на общестевно място. Горното се случило на кръстовището на ул.“Огражден“ и ул.“Ален Мак“. Повод било честото събиране на компании на това място и смущаването на обществения ред, както поради употребата на алкохол и шума вдиган от тези компании в малките часове. На 12.09.2020г. около 00.30ч отново била извършена проверка на посоченото място като жалб.М. отново бил установен като едно от лицата в компанията. Тъй като отново имало оплаквания от живущи в близост поради шума, този път срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 813/номер бланка сер.АА 560979/12.09.20г. за това, че не изпълнил полицейските разпореждане дадено му месец по-рано. С процесното НП пък било наложено наказание Глоба в размер на 500лв на основание чл.257, ал.1 ЗМВР.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид.Ж.И.Ж. разпитан пред настоящия състав на съда, както и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, които Съдът възприема и кредитира като безпротиворечиви. По същество тези факти не се спорят от жалбоподателя. Същия заема становище, че незаконосъобразно му е съставен акт поради неяснота на вменентоо нарушение. Алтернативно се настоява за минимална глоба поради маловажност на случая.  Настоящата инстанция намира, че ясно е описано нарушението като от текста на АУАН и НП пределно ясно е, че санкционирането е за неизпълнение на разпореждането от 13.08.20г. Същевременно обаче се установи, че същото е касаело забраната за употреба на алкохол от жалб.М. на обществено място, а на 12.09.20г. такава употреба не е била констатирана. Актосъставителя посочи, че М. лъхал на алкохол, но не е възприел факта на консумация от негова страна.   

При тези установени факти Съдът намира, че практически не е налице неизпълнение на полицейското разпореждане от 13.08.20г., тъй като деянието от 12.09.20г. практически се изразило във вдигане на шум и глъч в малките часове на деня. На следващо място поставя се въпросът какви са времевите предели на едно полицейско разпореждане? След като то не поставя някакви конкретни срокове или постигане на определен резултат, няма как да действа неограничено във времето. В противен случай би следвало да се приеме, че дори след години да се установи неизпълнение на разпореждане, то дееца би бил поставен в ситуацията на нарушител. Очевидно последното не кореспондира с целта на закона. От една страна според настоящата инстанция неправилно извършеното от жалбоподателя е било подведено като нарушение на правните норми на чл.64, ал.1 и ал.4 ЗМВР, тъй като различна я проявната форма на деянието на двете дати. На следващо място задължението за изпълнение на разпореждането от гражданите е посочено в ал.4 на същата норма. И точно поради последната жалб.М. е бил длъжен да изпълни полицейското разпореждане да не употребява алкохол на обществено място, но при липса на конкретен срок в индивидуалния акт, то следва да се приеме, че срокът е в рамките на денонощието, за което е издадено разпореждането. Като не е съобразено горното неправилно е приложен закона. Системоността на проявите би могла да се отчете като отегчаващо обстоятелство, но пир санкциониране за всяка една от тях.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 813/25.09.2020г. на ** ІІІ РУ гр.Пловдив, с което на Г.Д.М., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 / петстотин / лв. за нарушение по чл.257, ал.1 от ЗМВР.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.