Решение по адм. дело №450/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по административното дело е образувано на осн. чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1, чл.57 ал.1 т.2, във връзка с чл.64 ал.3 и ал.4, вр. чл.27 ал.1 от ЗУСЕФСУ по жалба на Община Шумен, представлявана от Кмета срещу Решение от 26.06.2025г. на Ръководител на управляващия орган по Програма „Околна среда“ 2021-2027г., с което е извършен отказ за верификация на разходи, включени в искане за плащане № 4 (междинно) по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16FFPR002-5.001-0004-C01, за които не е потвърдена допустимост в общ размер на 27 506,50лв., от които 27 100 лв. за работни заплати, осигуровки и офис консумативи за тримесечието и съответстващия размер непреки разходи- 406,50лв.

Жалбоподателят оспорва изводите на административния орган за недопустимост на заявените за плащане разходи в оспорената част, понеже направените разходи за работни заплати и осигуровки на служителите са непосредствено необходими и функционално обвързани с изпълнението на дейностите по проекта. Допълнително се сочи, че в решението не е спазено изискването за форма на административния акт, понеже липсват изложени конкретни мотиви за отказ от верифициране на процесните разходи. Моли за отмяна на решението в частта, в която е оспорено и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за плащане, както и присъждане на деловодни разноски в полза на жалбоподателя.

В открито съдебно заседание Община Шумен не изпраща представител, като упълномощеният процесуален представител адв.И.Т. от САК депозира становище на 25.11.2025г. , в което поддържа жалбата по изложените в нея правни съображения и претендира разноски по приложен списък.

Ответникът- Ръководител на управляващия орган по Програма „Околна среда“ 2021-2027г. и Министър на околната среда и водите- [населено място], в открито съдебно заседание не изпраща представител. На 21.11.2025г. и 11.12.2025г. е депозирано писмено становище от упълномощен служител с юридическо образование- [населено място]/ пълномощно на стр.203/, в което се оспорва жалбата, претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Между Община Шумен, като бенефициент и Ръководителя на управляващия орган по Програма „Околна среда“ 2021-2027г. бил сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/ АДБФП/ № BG16FFPR002-5.001-0004-C01 за изпълнение на проект "Подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Шумен", финансиран по приоритет 5 "Въздух" на Програма "Околна среда" 2021- 2027г. По силата на договора, Ръководителят на УО се задължил да предостави на Общината, безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 36 618 994,92 лв. по процедура № BG16 FFPR002-5.001 "За по- чист въздух!" по приоритет 5 "Въздух" на ОПОС 2021- 2027г., съфинансирана в размер на до 85 % от Кохезионния фонд на Европейския съюз за изпълнение на проект ИСУН № BG16FFPR002-5.001-0004 "Подобряване качеството на атмосферния въздух в Община Шумен" за посочени десет основни дейности в договора и период за изпълнение- 60 месеца, но не по-късно от 31.12.2029г./стр.73 и сл. от делото/. Размерът и начинът на междинните плащания по договора и окончателното плащане били определени по реда на условията на изпълнение, неразделна част от договора, съгласно чл.3.1.2 от АДБФП. Недопустимите за финансиране разходи са лимитативно изброени в чл.14.5 от Условията за кандидатстване/ стр.117/. Според чл.3.28.6 от договора, в съответствие с чл.57 ал.1 т.8 от ЗУСЕФСУ, разходите на бенефициента, които не са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи, не са допустими за финансиране по програмата.

За целите на изпълнението на проекта, и на основание чл.112 ал.1 от Закона за обществените поръчки, между Община Шумен, в качеството ѝ на възложител, и "П." ЕООД- [населено място], в качеството му на изпълнител, бил сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № еЗОП 2024-003-02/13.09.2024г./ стр.161 от делото/, с предмет- услуги свързани с оказване на техническа подкрепа за Община Шумен за набиране на заявления от целева група за подмяна на топлоуреди, извършване на огледи по домовете от технически екипи и други дейности, в съответствие с изискванията на възложителя, посочени в чл.1 ал.2 от договора. От изпълнителя бил изготвен Междинен тримесечен доклад за периода 03.10.2024г.- 03.01.2025г., в който били описани извършените дейности от дружеството по договора. На 17.01.2025г. била издадена Фактура № ********** с получател възложителя- Община Шумен за междинно плащане на извършен разход за сумата 43800лв. без ДДС или 52560.00лв. с ДДС.

Община Шумен подала искане за плащане № 4/22.04.2025 г. за сумата 122 530,80 лв. до РУО, като към същото били прикачени документи, удостоверяващи извършените разходи по проекта по опис. На 24.03.2025г., РУО изискал допълнителни документи, с оглед установяване основателността на искането за верификация на съответните суми. По отношение на договора с „П.“ЕООД и издадената от дружеството фактура за разходи били изискани доказателства относно изпълнението на предмета на договора- продукти, проекти, снимки, подробна справка за стойността на извършените разходи, декларация за замяна на експерти от екипа и др. На 31.03.2025г. била представена от изпълнителя Справка за стойността на извършените разходи по Приемо-предавателен протокол от 15.01.2025г., в чиято т.3 бил посочен разход за работни заплати, осигуровки и офис консумативи в размер на 27 100лв. без ДДС.

На 26.06.2025г. било издадено Решение от Ръководителя на УО на ОПОС 2021- 2027, на основание чл.60 ал.1 и чл.62 ал.1, чл.57 ал.1 т.2 и чл.63 ал.3/такава разпоредба липсва/ от ЗУСЕФСУ и чл.17 т.3 на Постановление № 86 от 1 юни 2023г. за определяне на националните правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление, за програмен период 2021-2027г., т.14.5. от Условията за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR002-5.001 „За по-чист въздух!“, във връзка с постъпило искане за междинно плащане № 4/22.04.2025г. на стойност 122 530,80лв. В т.I от Решението бил постановен отказ от верификация и плащане на средства в размер на 52 560,00 лв. по договор № е-ЗОП 2024-0003-02/ 13.09.2024г. с изпълнител „П.“ ЕООД-[населено място] по фактура № **********/17.01.2025г., от бюджетен ред № III.7.1 „Разходи за техническа подкрепа за организация за набиране на заявления, извършване на обходи за консултиране на гражданите, подписване на договори и др. приложимо“. В мотивите е посочено по отношение на справка за стойността на извършените разходи, изготвена от изпълнителя, за закупени два броя автомобила [Марка] модел „Dokker Euro 6“, втора употреба, върнати от лизинг, както и за закупени застраховки и винетни стикери и извършени технически прегледи, че същите не са допустими за финансиране, понеже представляват разходи за последваща експлоатация и поддръжка, освен гаранционна такава, разходи за закупуване на моторни превозни средства и закупуване на дълготрайни материални активи- втора употреба.

Със същото решение, ведно с отказа да се извърши верификация и плащане на разходи, били одобрени за плащане заявени суми, представляващи извършени от бенефициента допустими преки разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл.55 ал.1 т.1 от ЗУСЕФСУ.

В раздел II от Решението е посочено, че С Уведомление/стр.53/, бенефициентът бил уведомен за намаляване на допустимите преки разходи със сума в размер на 3 408,00 лв. за сметка на БФП, поради извършване на определена с решение на Ръководителя на УО на ПОС финансова корекция в размер на 5% по договор № е-ЗОП 2024-0006-02/ 10.12.2024г. с изпълнител друго юридическо лице- „Ивент Мастърс“ ЕООД, представляваща намалени допустими за плащане разходи, отчетени по фактури. Съответно, след прилагане на определената от УО на ПОС финансова корекция, общият размер на верифицираните преки разходи по искането бил определен в размер на 64 752,00 лв. от БФП.

В т.III от решението е посочено, че от поисканите за възстановяване от бенефициента непреки разходи за организация, управление и видимост под формата на единна ставка по реда на чл.55 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ- 1 810,80 лв. не били верифицирани средства в размер на 839,52 лв. за сметка на БФП по Дейност №10 „Организация, управление и видимост“, от бюджетен ред VI. 12.1 Организация, управление и видимост, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация, управление и видимост, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи. Разходите не се верифицират поради неспазване на изискванията на чл.57(1), т.3 от ЗУСЕФСУ, който гласи „Разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл.26 ал.1 и в одобрения проект.

При така установената фактическа обстановка и при задължителната съдебната проверка, съгласно чл.159 от АПК, чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на 26.06.2025г., според приложеното копие на справка от ИСУН на стр.72. Жалбата е депозирана пред съда чрез административния орган на 10.0.2025г./стр.60/ или в рамките на законоустановения срок. Жалбата е подадена от адресат на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и подлежи на съдебен контрол. Поради това е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл.9 ал.1 от ЗУСЕФСУ, в писмена форма, поради което е валиден. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. С Решение на НС за избиране на Министерски съвет на Република България от 16.01.2025г. за Министър на околната среда и водите, е избран М. Г., който е издател на оспорения административен акт/ стр.192/.

Предмет на делото е оспорване на Решение от 26.06.2025г. на Ръководител на управляващия орган по Програма „Околна среда“ 2021-2027г. в неговите части по т.I и т.III по отношение на сумата 27 100 лв. за непризнати разходи, представляващи работни заплати, осигуровки и офис консумативи за тримесечието и съответстващия им размер непреки разходи- 406,50лв., като в останалата си част решението е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на оспорващата страна, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, понеже същото представлява немотивиран акт, което е самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.

Изискването индивидуалният административен акт, съгласно чл.59 ал.2 т.4 АПК, и в частност актът по чл.64 ал.3 ЗУСЕСИФ, да има фактически и правни основания, е изискване за неговото мотивиране, изведено от значението, което фактическите и правни основания имат за законосъобразността на властническото едностранно волеизявление, чрез което държавните органи упражняват предоставената им държавна власт. Фактическите основания или фактите са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като наложи едностранно властнически съответния правен резултат, а правните основания са тези, които сочат целта на волеизявлението, т. е. целта на упражнената държавна власт. В настоящия казус няма изложени никакви мотиви по отношение на причината за отказ от верификация на заявените за плащане разходи представляващи работни заплати и осигуровки на персонала ангажиран с изпълнение на дейностите по проекта, както и за закупени офис консумативи. Без факти, които липсват изложени в настоящия казус, съдът не може да осъществи контрол за законосъобразност, а засегнатото от акта лице не може да упражни ефективно конституционното си право на защита.

Липсва и правна [жк], понеже в същото като основание за издаване е посочена несъществуваща правна разпоредба- чл.63 ал.3 от ЗУСЕФСУ, докато релевантната за постановения отказ е чл.64 ал.3 от ЗУСЕФСУ. Възможно е това да се дължи на техническа грешка, която не е била отстранена по реда в АПК. Липсват и съответните правни норми, указващи кои разходи са недопустими за финансиране в чл.17 ал.1 т.1- 4 от приложимото Постановление № 86 от 1 юни 2023г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление, за програмен период 2021– 2027г., като посочените в Решението разпоредби касаят единствено закупени моторни превозни средства и офис оборудване втора употреба.

По искане на ответната страна в настоящото съдебно производство бяха представени доказателства от Община Шумен за извършени разходи за работни заплати и осигуровки/ разчетно-платежни ведомости/, както и за офис консумативи/ фактури/, приложени по делото на стр.228 и сл. Доказателствата са оспорени от представителя на РУО като неотносими, доколкото експертите, включени в екипа за изпълнение на проекта не съответстват на лицата, фигуриращи във ведомостите. Съдът констатира, че твърдението не се отнася до всички експерти, например инж.Ю. Д. М./стр.241 от делото/, но тези факти следва да бъдат преценени от РУО в хода на разглеждане на искането и доказателствата към него. По отношение на фактурите за офис консумативи, действително на част от същите е посочена доставка в градове различни от Шумен- София и Варна по седалището на дружеството изпълнител, но в повечето липсва подобен реквизит.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и разяснения от бенефициента, когато сума, включена в искането за плащане, не е дължима, не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост, като предостави разумен срок за изпълнение. Видно от искането за представяне на допълнителни документи в настоящия казус, в същото не са конкретизирани по вид приложените в съдебното производство доказателства, съответно не е била дадена възможност на бенефициента да ги представи в хода на верификация, като това е сторено едва в хода на съдебното следствие. Управляващият орган извършва верифициране на разходите именно въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и допълнително изискани, както и на проверки на място, каквито в настоящия случай не са извършвани. Съгласно чл.64 ал.1 от ЗУСЕФСУ, в случай че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл.63, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В настоящия случай не е ясно дали е приложена тази разпоредба, предвид липсата на мотиви за отказа и посочена правна квалификация.

Мотивиран от горното, при проверката по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на процесуалните правила и със съдържание без никакви мотиви относно постановения отказ, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу Решението на РУО жалба се явява основателна. Оспореният административен акт е незаконосъбразен в оспорената му част по т.I и по т.II/ касаеща размер на верифицирани непреки разходи съответен на размера на отказана верификация за сумата 27 100лв. без ДДС/, и е налице основание за неговата отмяна по чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК. Предвид естеството на спора и че съдът не може да го реши по същество, на основание чл.173 ал.2 от АПК, делото следва да се изпрати на административния орган като преписка за ново произнасяне по искането на бенефициента при съобразяване с указанията в настоящото съдебно решение.

С оглед изхода на делото и направеното искане от жалбоподателя на същия следва да бъдат присъдени разноски за производството- държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението за прекомерност, направено от ответната страна, съдът намира същото за неоснователно. По делото е приложено пълномощно от 09.07.2025г., съгласно което, между представляващия Община Шумен и адв.И.Т. от САК, е договорено процесуално представителство по оспорване пред съд на процесния административен акт. Представени са фактура и платежно нареждане за адвокатско възнаграждение в размер на 3241,20лв., ведно със списък на разноските с приложения на стр.212. Предвид материалния интерес по делото, възнаграждението съответства на чл.8 ал.1 ,във връзка с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и следва да бъде присъдено ведно с внесената държавна такса в евро в полза на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение от 26.06.2025г. от Ръководител на управляващия орган по Програма „Околна среда“ 2021-2027г., с което е извършен отказ за верификация на разходи, включени в искане за плащане № 4 (междинно) по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16FFPR002-5.001-0004-C01, за които не е потвърдена допустимост в общ размер на 27 506,50лв., от които 27 100 лв. за работни заплати, осигуровки и офис консумативи за тримесечието и съответстващия размер непреки разходи- 406,50лв.

ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите- [населено място] да заплати на Община Шумен, представлявана от Кмета, направените по делото разноски в общ размер на 3461,25лв./три хиляди четиристотин шестдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ или 1769,71 евро/ хиляда седемстотин шестдесет и девет евро и седемдесет и един евроцента/, заплатени за адвокатско възнаграждение и държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.