№ 10972
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110150286 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 50286 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. ..... с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор ..., исковата молба
подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против В. Л. П., с ЕГН
**********, от гр. .... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 09.04.2020
г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответницата за заплащане на сумата от общо 1 548,94 лв., от която: сумата
от 1 360,45 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., сумата от 59,28 лв. –
главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г., сумата от 10,07 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата
искова претенция срещу ответницата. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, бл. 107, вх. Б, с абонатен № 94468, за периода от месец май 2018 г. до
месец април 2020 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като
задължението възлиза на общо 1 548,94 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е
сключила договор с „....” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата
молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от
ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на В. Л. П., че същата дължи на „....” ЕАД – гр.София сумата от общо 1 548,94
лв., от която: сумата от 1 360,45 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г.,
сумата от 59,28 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 10,07 лв. – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
2
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата В. Л. П., с който исковите претенции се оспорват по основани и размер.
Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Не се оспорват
начислените като дължими суми по периоди и фактури, както и техният размер. Оспорва
наличието на валидно правоотношение между ищеца и фирмата за дялово разпределение.
Оспорва въвеждане на абонатната станция в експлоатация, както и извършено
сертифициране на измервателните уреди и преминаването им през метрологични проверки.
Прави възражение за погасителна давност на претендираните суми. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5
от ГПК.
С определение от 25.02.2022 г. „....” ООД е конституирано като трето лице – помагач
на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 20018/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
19.04.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която В. Л. П. е осъдена да заплати на „....” ЕАД сумата от 1 360,45 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, бл. 107, вх. Б, ап. 33, абонатен №
94468 за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., сумата
от 59,28 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2018
г. до месец април 2020 г., сумата от 10,07 лв. – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, дължима от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 80,98 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 30,98 лв. –
3
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
постъпило възражение от длъжника и дадени от съда указания в предвидения едномесечен
срок заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 28.05.2018 г., сключен
между ищеца и „....” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях
да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1508 от 29.07.2002
г., сключен между „....” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 83, бл. 107, е видно, че страните са се договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....” ООД
е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от нотариален акт за собственост по чл. 55г от
ЗПИНМ № 106, дело 6306/1969 г. на Първи нотариус при СНС, е установено придобиване на
правото на собственост от Верка Дамянова Трендафилова и Кутю Панчев Арабаджиев
върху недвижим имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео
Милев“, бл. 107, ет. 6. От представения заверен препис от удостоверение за наследници №
95 от 01.08.1988 г., издадено от Столична община, се установява, че Верка Дамянова
Трендафилова, вдовица, е починала на 09.07.1988 г. и е оставила за свой единствен
наследник сина си Любомир Кутев Панчев, а от представената справка се установява, че
последният е баща на ответницата. Видно от представения препис от молба-декларация от
10.10.2000 г. Любомир Кутев Панчев е отправил молба до ищеца за откриване на партида за
абонатен № 94468.
От изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че Кутьо Панчев
Арабаджиев е починал на 01.06.1987 г. и е оставил за свой законен наследник сина си
Любомир Кутев Панчев.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
4
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ООД са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 1 326,94 лв., от които начислената сума по фактури
е в размер на 1 130,85 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 196,09 лв.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 94468, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г. са в размер на
1 326,89 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 119,14 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 33, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. ”Гео Милев”, бл. 107, вх. Б, на който адрес е открита партида на абонатен №
94468. Безспорно установено е, че ответникът е собственик на процесния отопляван имот
през процесния период. Спори се относно размера на дължимите суми.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 1 326,94 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 1 130,85 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 196,09 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана до размера от 1 326,94
лв., като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 1 360,45 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По отношение на направеното от ответницата възражение за погасителна давност,
съдът намира следното: Съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок,
съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за
топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на
6
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 09.04.2021 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането до месец януари 2018 г.
включително, като вземането за месец февруари 2018 г., което е станало изискуемо в
средата на месец април 2018 г., както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по
давност. Доколкото началото на периода, за който е предявена претенцията, е месец май
2018 г., то направеното възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Ответникът е направил възражение за погасителна давност и досежно
претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД задълженията за лихви се
погасяват с тригодишна давност. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., и главницата не е погасена по давност, претенцията се явява
основателна. Видно от заключението на вещото лице за задълженията за претендирания
период възлиза на 119,14 лв. Претенцията като основателна и доказана следва да бъде
изцяло уважена.
Относно претендираната главница в размер на 59,28 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., съдът намира, че
същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „....” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „....” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът намира,
че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 10,07 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 30.07.2018 г. до
19.03.2021 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
75,60 лв. от общо направените разноски в размер на 80,98 лв., от които: сумата от 30,98 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
7
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 724,29 лв. от общо направените
разноски в размер на 775,81 лв., от които: сумата от 75,81 лв. – платена държавна такса,
сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции. На ответника
се дължат разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 338,43 лв.,
представляващо минималното такова.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от изпълнителния директор
..., против В. Л. П., с ЕГН **********, от гр. .... с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. Л. П.
дължи на „....” ЕАД сумата от 1 326,94 лв. /хиляда триста двадесет и шест лева и деветдесет
и четири стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 119,14 лв. /сто и
деветнадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 19.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции
за сумата от 59,28 лв. /петдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ – главница за
разпределение на топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 10,07 лв. /десет лева и седем стотинки/ – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 19.03.2021 г., както и за
главница за сумата над 1 326,94 лв. до първоначално претендирания размер от 1 360,45 лв.
/хиляда триста и шестдесет лева и четиридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА В. Л. П., с ЕГН **********, от гр. .... ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 724,29 лв. /седемстотин двадесет и
четири лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. Л. П., с ЕГН **********, от гр. .... ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК
8
..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от изпълнителния директор
..., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 75,60 лв.
/седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.04.2021 г. по гр.д. № 20018/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
представлявано от изпълнителния директор ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат .... от САК, с
адрес: ..... 1, сумата от 338,43 лв. /триста тридесет и осем лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „....” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. ...., с ЕИК ..., представлявано от управителя ...., в качеството му на трето
лице помагач на страната на „....” ЕАД, с ЕИК ....
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9