№ 18425
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110109633 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. П. Д., чрез адв. А. М.,
срещу „Г.М.“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата в общ размер на 4627,26 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. 08.2022 г. и за м. 09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
общ размер на 762,93 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница
за периода от 01.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между страните през периода от 20.04.2010 г. до
20.12.2022 г. съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор, с подписването на който ищцата приела да изпълнява длъжността
„лаборант“ в ответното дружество. След подадено от ищцата заявление с вх. №
2059/19.12.2022 г. до работодателя, трудовото правоотношение между страните било
прекратено със заповед № 89/ 20.12.2022 г., считано от 20.12.2022 г., на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ. След прекратяване на трудовия договор на ищцата и въпреки проведените с
управителя на ответното дружество разговори дължимото трудово възнаграждение за
месеците август и септември 2022 г. не било погасено, поради което ответникът дължал и
лихва за забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за
адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Г.М.“ ООД за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Р. В..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
всички дължими към служителя суми, включително за трудови възнаграждения, ведно с
лихвите за периода на забавата, били изплатени от ответното дружество. Ето защо моли
1
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът признава всички факти, изложени в исковата молба.
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на реда, по който следва да се разглежда настоящото производство съдът
намира, че този по Глава Двадесет и пета ГПК „Бързо производството” е неприложим.
Разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК ясно посочва кои искове се разглеждат по реда на
посочената глава. Сред тях не е искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който е
обективно съединен с иска по чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно чл. 310, ал. 3 ГПК при съединяване в
една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по
общия ред, бързо производство не се допуска.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в
общ размер на 4627,26 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
08.2022 г. и за м. 09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 762,93
лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от
01.10.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2024 г.
ОТВЕТНИКЪТ ПРИЗНАВА всички факти по делото.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
2
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.05.2025 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3