Решение по КНАХД №526/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. Д. К., подадена чрез пълномощник, против Решение № 180 от 08.07.2025 г., постановено по АНД № 488/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-001340/ 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на касационния жалбоподател, за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки; и е отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът посочва, че първоинстанционният съд не е взел под внимание: изложените факти и обстоятелства в направеното възражение до наказващия орган преди издаване на НП; показанията на св. Т. К., като е взел под внимание единствено показанията на полицейските служители и писмото на Началник РУ – Сливен, където е посочено, че записите, заснети с кар камера и боди камера, се пазят 30 дни, поради което същите не могат да бъдат предоставени на съда. Заявява, че в законоустановения срок е направено възражение до Началник РУ – Сливен, което е доказателство, че жалбоподателят не е съгласен със съставения АУАН и е било редно административнонаказващият орган да предприеме мерки за запазване на записите. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да отмени потвърденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, който излага съображения за неправилност на обжалваното решение, преповтарящи изложените в касационната жалба. Моли решението на районния съд да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени потвърденото наказателно постановление.

В с. з. ответникът по касационната жалба – Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не се явява. В писмено становище, подадено от пълномощник, оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на обжалваното решение, поради което моли съда да постанови акт в този смисъл. В случай, че насрещната страна претендира разноски за адвокатското възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд - Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в постъпилите становища доводи и съображения, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на делото е Решение № 180 от 08.07.2025 г., постановено по АНД № 488/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно НП № 25-0804-001340/ 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което на Г. Д. К., [ЕГН], от [населено място], ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни точки; и е отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че: в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП; съставеният АУАН и издаденото НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Приел е за установено по несъмнен начин извършеното от жалбоподателя административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като наложеното с НП наказание е правилно определено от наказващия орган и съответства по вид и размер на предвиденото от закона за съответното нарушение. С такива мотиви районният съд е потвърдил НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 20.02.2025 г. около 19:12 часа, полицейски служители се движили със служебен автомобил по [улица], [населено място]. По същата улица се движил и управляваният от Г. Д. К. автомобил, който доближавайки полицейския автомобил предприел маневра и завил по [улица], при което бил осветен от фаровете на полицейския автомобил. Полицейските служители видели, че водачът бил без поставен обезопасителен колан и подали звуков и светлинен сигнал, като го последвали. Водачът спрял на [улица]до дом № ***, зад него спрял полицейският автомобил и последвала проверка в хода на която било установено, че лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер] се управлява от жалбоподателя Г. Д. К. и е с. на Г. Й. П.. Водачът не отрекъл, че е бил без обезопасителен колан по време на движение, като обяснил, че не е ползвал колан защото е бил наблизо, до свои роднини. На Г. Д. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA № 1423435 от 20.02.2025 г. за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, връчен и подписан от нарушителя на датата на съставянето му, който вписал, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от нарушителя не били направени писмени възражения по съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касаторът - в качеството си на водач на МПС, е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, с което е нарушил нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Извършването на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели – актосъставителя и свидетеля по АУАН, чиито показания са безпротиворечиви, последователни и кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта, който ако не стори това, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, съдът е длъжен да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. По почин на жалбоподателя пред първоинстанционния съд е разпитана св. К., от чиито показания става ясно, че на Г. К. е била извършена проверка за колан и алкохол, но без да е възприела дали К. е бил с поставен обезопасителен колан по време на управление на автомобила. Както правилно е приел и районният съд, доказателствената сила на АУАН не е оборена. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

С оглед събрания по делото доказателствен материал и предвид неуспешното оборване на доказателствената сила на АУАН, правилно районният съд е приел, че касаторът е извършил нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание съответства на нормативно установения размер по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП /ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./. Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) на водачите на МПС се отнемат 10 контролни точки.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че в хода на административнонаказателното производство са били спазени правилата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 08.07.2025 г., постановено по АНД № 488/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.