ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.08.2020г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 12.08.2020 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дора Михайлова
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Славчева
И. Георгиев
разгледа
докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 503/2020 г. по описа на съда и, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „П.и.б.“ АД срещу определението
на Самоковския районен съд, постановено на 18.02.2020г. по гр.д. № 1104/2019 г.
по описа на този съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за
конституирането му като трето лице – помагач на ответника „А и Л к.“ ООД.
Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва
решаващия извод на съда за липса на правен интерес от встъпването. Обосновава
наличието на такъв с материалите по делото, както и с пасивното процесуално
поведение на ответника, обуславящо възможност за постановяване на неприсъствено
решение срещу него. Счита, че тази възможност обосновава собствения му правен
интерес от участие в производството, с оглед предотвратяване необходимостта от последващо предявяване на иск по чл. 464 от ГПК от негова
страна срещу страните по делото – „Д.К.“ ЕООД и „А и Л к.“ ООД. Сочи, че
крайната цел на ищеца е да се присъединят към вече образуваното от „ПИБ“ АД
изпълнително дело срещу „А и Л к.“ ООД, изпълнението по което е насочено срещу ипотекирани
в полза на банката недвижими имоти, както и да се удовлетвори с приоритет пред ипотекарния кредитор по реда на чл. 177 от ЗЗД.
Жалбоподателят поддържа, че нуждата от предотвратяване на тези неблагоприятни
за него последици обуславя правния му интерес от негово встъпване по делото по
реда на чл. 218 от ГПК, тъй като в противен случай привилегированото вземане на
ищеца би затруднило удовлетворяването на обезпеченото с ипотека вземане на
банката. Позовава се на обвързващата сила на мотивите в отношенията между
подпомагаща и подпомагана страна, както и на възможността му активно да участва
в съдебното производство и да допринесе за благоприятен резултат на
подпомаганата от него страна, който ще го облагодетелства с получаване на по-
голяма сума от продажбата на ипотекирания имот. Като допълнителен аргумент в
подкрепа на твърденията си изтъква и пасивното процесуално поведение на
ответника, като счита, че то може да доведе до неправилно уважаване на исковата
претенция, която счита за недоказана и неоснователна. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да го конституира като трето лице – помагач на
ответника по делото, като счита, че са налице всички законови предпоставки за
това.
Преписи от частната жалба са били връчени
на страните по делото - „Д.К.“ ЕООД и „А и Л к.“ ООД, като
отговор е подало единствено „Д.К.“ ЕООД. Счита
частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Споделя
изводите на районния съд. Намира, че в случая липсва правен интерес от встъпването,
обвързан с вече възникнало материално правоотношение между страните. Намира, че
хипотетичната възможност от предявяване на иск по чл. 464 от ГПК не обуславя
такъв интерес, тъй като той е абстрактен, условен и евентуален.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок
и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата
държавна такса.
За да се произнесе по съществото на поставения за
разрешаване правен спор, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка.
На 08.11.2019г. „Д.К.“ ЕООД е предявило иск по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД
срещу „А и Л к.“ ООД за осъждане на това дружество да
му заплати сумата 20000 лв. (представляваща увеличената стойност на недвижим
имот в резултат от извършени в него подобрения), както и сумата 10000 лв.
(представляваща необходими разноски за същия имот). Ищецът е поддържал, че е
придобил право на собственост върху студио С-30 в сграда с идентификатор
65231.919.144.4, която, към момента на придобиването, е била построена до фаза
„груб строеж“. Към същия момент придобитият обект е бил ипотекиран в полза на „П.и.б.“
АД за обезпечаване на вземанията на ипотекарния
кредитор срещу продавача на имота („Търговска къща „Й.“, ЕООД, а понастоящем -
„А и Л к.“ ООД) по договор за кредит между тях, който е бил използван за
построяване на посочената по- горе сграда. Ищецът твърди, че е извършил за своя
сметка множество довършителни работи в имота,
които са довели до увеличаване на стойността му и съставляват подобрения в
него. Освен това бил изразходвал парични средства за неотложни текущи ремонти и
възстановителни дейности, наложени от амортизирането и овехтяването на обекта и
на сградата, в която се намира той. Същевременно, по гр.д. № 22545/2018г. на СРС,
„А и Л к.“ ООД, „В. Б.“ ЕООД и И. Й. били осъдени солидарно да заплатят на „П.и.б.“
АД сумите 952695,45 евро (главница) и 37316,21 лв. (съдебни разноски), за които
бил издаден изпълнителен лист от 11.04.2018г. и въз основа на него било
образувано изп.д. № 20188640400117, в хода на изпълнението
било насочено върху собствения на ищеца имот. Също така ищецът е поддържал, че,
бидейки собственик на ипотекирания и изнесен на публична продан имот, който не е
лично задължен по материалното правоотношение, има право да получи от цената на
имота преди ипотекарния кредитор както необходимите
разноски, така и увеличението на стойността му, дължащо се на направените
полезни разноски. Предявява иск за установяване на тези свои вземания и за осъждане
на ипотекарния длъжник да му ги заплати, като сочи,
че въз основа на осъдителното съдебно решение ще може да се снабди с
изпълнителен лист и да предяви привилегията си по чл. 177, ал. 1 от ЗЗД в
изпълнителното производство, образувано от ипотекарния
кредитор.
По така образуваното дело е подадена молба от „П.и.б.“
АД за встъпването й по реда на чл. 218 от ГПК като трето лице – помагач на
страната на ответника „А и Л к.“ ООД. Молбата е обоснована с интереса на
молителя от постановяване на съдебно решение именно в полза на ответника, тъй
като в противен случай вземането на ищеца би било удовлетворено преди неговото
собствено такова по вече образуваното изпълнително дело. Също така са наведени
доводи за неоснователност и недоказаност на иска, което, във връзка с пасивното
процесуално поведение на ответника, дава основание на молителя да подозира симулативност на водения процес.
Молбата е отхвърлена с обжалваното в настоящото
производство определение, като районният съд е изложил мотиви за липса на
правен интерес на молителя от претендираното
встъпване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно правната теория (Цолова К. „Подпомагащата
страна в съдебния исков процес“, изд. Сиби, 2009г.,
стр. 107), по принцип липсва правен интерес от встъпване, ако постановяване на
решение с определено съдържание само би затруднило реалното упражняване на
[вече признати] права на третото лице, произтичащи от правоотношение между него
и една от главните страни. Както правилно е посочено и в обжалваното
определение, в такъв случай интересът на третото лице е не правен, а житейски,
и като такъв е ирелевантен по смисъла на чл. 218 от ГПК. Цитираният по- горе теоретичен източник, обаче, допуска изключение от този
принцип в случаите, в които третото встъпващо лице е кредитор с парично вземане
на страна по делото, а последното има за предмет имуществени права или
задължения на тази страна. Приема се, че в такъв случай въпросът за
съществуването на интерес от участие в чуждия исков процес е разрешен
законодателно с разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД. Но след като тя допуска,
кредитор да упражнява имуществените права на длъжника си, ако последният
бездейства и по този начин застрашава удовлетворяването му, няма основание да
се отрича правото на кредитора да участва и във вече иницииран процес, по който
длъжникът му е страна, и изходът на който влияе върху имущественото му
състояние, а по този начин – и върху възможността на кредитора да удовлетвори
своето право (арг. от чл. 133 от ЗЗД). В същия смисъл
е и съдебната практика (Определение № 527 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр.д. №
4117/2013г. ІV г.о.), съгласно която „когато срещу длъжника се води процес от
друг кредитор, силата на пресъдено нещо на решението
по иска не се разпростира и по отношение на останалите кредитори на длъжника.
Те обаче имат интерес да встъпят да помагат на длъжника, тъй като възможността
им да се удовлетворят зависи от наличието или отсъствието на други вземания.
Правният интерес на кредиторите в този случай се основава на затрудняването и
усложняването на защитата им срещу привиден кредитор чрез предявяването на иск
по чл. 464 ГПК едва при разпределението.“ Според настоящия съдебен състав, на още по- голямо
основание следва да бъде признато правото на кредитор да встъпи в процес по иск
срещу длъжника му в хипотеза като настоящата, при която, в изпълнителното
производство срещу ответника - длъжник, привилегията на ищеца е от по- висок
ред спрямо тази на кредитора - трето лице (арг. от
чл. 177, ал. 1 от ЗЗД), т.е. не само я конкурира, но и измества.
Допълнителен аргумент
в подкрепа на този извод е и фактът, че в конкретния
случай, при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна „А и Л к.“ ООД, ищецът би се
оказал със съдебно признато вземане срещу нея, а в такъв случай третото лице „П.и.б.“ АД ще има иск по чл.
464 от ГПК срещу него и ответника – вкл. и основан на факти, които предхождат
приключването на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание (арг. от ал. 2). Така, чрез допускане на встъпването, би се реализирала и процесуална
икономия, тъй като би отпаднала необходимостта от последващо
предявяване на иск по чл. 464 от ГПК (респ. възможността за това би била
изключена по аргумент от чл. 299 от ГПК), а третото лице ще има възможност да релевира още в настоящия процес същите факти, въз основа на
които би предявило този иск в бъдеще.
На последно място, правната теория (Сталев Ж., Мингова А,
Стамболиев О., Попова В., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”,
изд. „Сиела”, девето преработено и допълнено издание,
2012г., стр. 399) дава като изричен пример за наличие на правен интерес от
допълнително встъпване хипотезата, в която кредитор встъпва по дело, водено
срещу неговия длъжник от привиден кредитор, каквито доводи са изтъкнати от
молителя и в настоящия случай.
По така изложените съображения, съдът намира, че в
случая е налице правен интерес от встъпване на молителя (жалбоподател в
настоящото производство) като трето лице - помагач на страната на ответника.
Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Страните не са претендирали разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Настоящото определение не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл. 220 от ГПК и т. 9А от Тълкувателно решение № 1/2013 гр.по тълк.д. № 1/2013г. ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Самоковския районен съд, постановено
на 18.02.2020г. по гр.д. № 1104/2019 г. по описа на този съд, с което е
отхвърлена молбата на „П.и.б.“ АД за конституирането на молителя като трето
лице – помагач на страната на ответника „А и Л к.“ ООД.
ВРЪЩА делото на Самоковския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с конституиране на „П.и.б.“ АД като трето лице – помагач
на страната на ответника „А и Л к.“ ООД в производството по гр.д. № 1104/2019
г. по описа на този съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.