Присъда по дело №544/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260029
Дата: 1 октомври 2020 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20184520200544
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

№ …………

 

гр.Русе, 01.10.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         

 

 

          Русенският  районен съд, СЕДМИ наказателен състав, на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

 

 

                                                                    Председател: Мирослав Й.

 

                                                          Съдебни заседатели: В.Ш.

                                                                                            А.Г.-М.

 

 

 

при секретаря Наталия Тодорова и в присъствието на прокурора Радослав Батанов разгледа докладваното от съдията наказателно дело общ характер № 544 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното :

         

 

ПРИЗНАВА подсъдимият Д.А.С. роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, с ЕГН: **********,

 

за ВИНОВЕН, че в периода от м. януари 2011 г. до 24.03.2015 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на  два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н.А.М. *** - че ще спечели Обществена поръчка на Община – Русе, за събаряне на „Корабостроителница Русе“ АД, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 700 000 лв. и Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., като с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 160 000 лева, представляваща големи размери, поради което на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

За НЕВИНОВЕН в това в периода от м. януари 2011 г. до 24.03.2015 г., в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у А.М.Т. *** - че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за събаряне на „Корабостроителница Русе“ АД, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 700 000 лв. и че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., като с това да му е причинил имотна вреда в размер на 1683,00 лв. и 3000 евро с левова равностойност 5850,00 лв., както и да е причинил имотна вреда на Н.А.М. ***, за сумата над 160000 лева до 177 450,00 лева, поради което на основание чл.304 от НПК го оправдава по обвинението в тази му част.

 

За ВИНОВЕН в това, че в периода от 04.07.2014 г. до 06.02.2015г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, съзнателно се ползвал от неистински официални документи:

- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе;

- служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе, на която е придаден вид, че подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.;

– справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе;

- Декларация от 06.02.2015г., за това, че Д.А.С. е участник в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.;

като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

 

За ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2014 г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен между Д.А.С. ***, с предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на Корабостроителница - Русе АД, на който е придаден вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“ в него е изпълнен от кмета на Община Русе – П. П. С., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на основание чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК му определя наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

 

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК ГРУПИРА така наложените наказания на Д.А.С. по настоящата присъда и наказанието му наложено по НОХД № 1964 / 2018 г., по описа на Районен съд – Русе, като му НАЛАГА най-тежкото от тях – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.25, ал.4 от НК отлага за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.С. да заплати на Н.А.М. с ЕГН ********** сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените ѝ имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта – 24.03.2015 г., до окончателното заплащане на сумата, както и 5930 лв. за разноски за повереник.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения срещу подсъдимия Д.А.С. граждански иск от Н.А.М. за размера над 160 000 лв. до 177 450 лв., като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.С. да заплати по сметка на РРС сумата от 6 400 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на РсРС при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения срещу подсъдимия Д.А.С. граждански иск от А.М.Т. за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.С. да заплати в полза на ОДМВР - Русе сумата от 1150,57 лева за направените на досъдебното производство разноски, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на РсРС при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.С. да заплати в полза на Районен съд Русе сумата от 1 669,18 лв. разноски на съдебното производство, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на РсРС при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ОТНЕМА в полза на държавата вещественото доказателство по делото – 1 бр. механичен печат с надпис „Община Русе“, „Кмет“, 1 бр. пинсета, 1 бр. кутийка с набор от букви, увити в хартиен плик, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

 

ПРИСЪДАТА  подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес, пред Русенския окръжен съд.

 

                                                                   Председател:

                                                                                     

                                                                                      1.

                                                Съдебни заседатели :

 

                                                                                      2.

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда

 

по НОХД № 544 / 2018 год, на Районен съд-гр.Русе,

СЕДМИ наказателен състав

 

 

 

Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимия Д.А.С., роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, с ЕГН: **********, в следните престъпления:

1.                 По чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. януари 2011 г. до 24.03.2015 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на  два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н.А.М. и А.М.Т. *** - че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за събаряне на „Корабостроителница Русе АД“, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 700 000 лв., и че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 179 133,00 лева и 3000,00 евро с левова равностойност 5850,00 лв. – големи размери, както следва - на Н.А.М. ***, имотна вреда в размер на 177 450,00 лева, а на А.М.Т. имотна вреда в размер на 1683,00 лв. и 3000 евро с левова равностойност 5850,00 лв.

2. По чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 04.07.2014 г. до 06.02.2015г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, съзнателно се ползвал от неистински официални документи:

- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе;

- служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе, на която е придаден вид, че подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.;

– справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе;

- декларация от 06.02.2015г., за това, че Д.А.С. е участник в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.;

като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

3.                 По чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК, тъй като на 26.05.2014г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен между Д.А.С. ***, с предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на Корабостроителница - Русе АД, на който е придаден вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“ в него е изпълнен от кмета на Община Русе – П. П. С., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В проведеното съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните по делото доказателства е доказано осъществяването на престъпленията, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира, подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно.

По делото са приети за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия, както следва:

-                      от Н.А.М. за сумата от 177 450,00 лв. претендирани като имуществени вреди, причинени от престъплението по чл.210 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за процесуален представител в наказателното производство;

-  от А.М.Т. за сумата от 1683,00 лева и 3000 евро с левова равностойност 5850 лева, претендирани като имуществени вреди, причинени от престъплението по чл.210 от НК, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски за процесуален представител в наказателното производство;

Гражданските ищци са конституирани и като частни обвинители. Заедно с повереника си поддържат обвинението и предявения граждански иск. Молят съда, да признае подсъдимия за виновен и да присъди претендираното обезщетение.

Подсъдимият дава обяснения пред съда, с които отрича не се признава за виновен. Заедно със защитниците си иска да бъде признат за невинен, а гражданските искове отхвърлени като неоснователни.  

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Свид. Н.А.М. е майка на свид. А.М.Т.. До края на 2014 г. живеела и работела предимно в Турция. Синът ѝ бил съученик с подс. С. и свид.М. също го познавала. През 2011 г. двамата започнали често да се виждат.

На неустановена дата от България свид. Т. провел разговор с майка си в Турция. Обяснил ѝ, че подсъдимия С. му предложил да участват в организиран от Община – Русе търг за закупуването на Корабостроителница Русе. След събарянето ѝ от продажбата на металните отпадъци щели да спечелят около 700 000 лева. Казал ѝ, че подсъдимият имал познат в Община Русе, който се казвал Г. И. и който щял да уреди спечелването на търга. За целта трябвало да се дават пари на С., който да ги внася където трябва и да предава част от тях на И. за подкупи. Затова свид.Н.М. се съгласила да изпраща на сина си парични средства от Турция в България. Така в периода от 2011 г. до края на 2014 година предоставила на  А.Т. общо около 12 600 лева и 5 900 турски лири.

През този период на 10.08.2011 г. свид.А.Т. изтеглил кредит от на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК в размер на 3000 евро. Поръчител по договора станал свид. Й.Ш.К.. По договора били направени само две погасителни вноски и поради неизпълнението му, срещу Т. били предприети изпълни действия.

На 27.08.2011 г. свид.Т. получил стоков кредит от БНП Париба, чрез който закупил от ТЕХНОМАРКЕТ преносим компютър „MSI и телевизор „TOSHIBA“ в общ размер на 1259,30 лв. По този договор била направена само една вноска от 51,60 лева. С оглед неизпълнение на поетите по договора задължения, по ЧГД № 2150 / 2013 г., по описа на РС-Русе, срещу него бил издаден изпълнителен лист.

Впоследствие подсъдимият С. казал на свид.М., че имало още един търг от Община Русе, който бил за продажбата на 344 вагони на БДЖ, от което можело да се спечелят около 42 000 000 лева. За тази цел на различни дати свид.Н.М. лично дала на подс. С.  следните суми: 40 000 лева, 30 000 лева, 40 000 лева, 20 000 лева, 20 000 лева и 10 000 лева. За част от тези суми подсъдимият собственоръчно изготвил Разписка от 05.02.2015 г., че е получил в заем от Н.М. сумата от 130 000 лева и Разписка от 24.03.2015 г., че е получил от нея 10 000 лева.

За да я убеди, че търговете са реални подс.С. ѝ представил Договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен между Д.А.С. ***, с предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на Корабостроителница - Русе АД, на който е придаден вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“ в него е изпълнен от кмета на Община Русе – П. П. С.; Справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе; Справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе и Декларация от 06.02.2015г., за това, че Д.А.С. е участник в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С. Без подсъдимия да знае, тя изготвила копия на тези документи.

След като се усъмнила, че е въведена в заблуждение, тя извършила проверка в Община Русе където установила, че от Общината не се организират такива търгове. Тогава на 04.09.2015 г. подала жалба в полицията.

В този период при един от контактите с подсъдимия, тя споделила, че не ѝ достига стаж за пенсиониране в Турция и че можели да признаят за такъв, положен труд в България като домакиня. Няколко дни по-късно подсъдимият ѝ предоставил Служебна бележка от Община Русе, че в периода от 09.03.1996 г. до 09.09.1996 г. живяла в Русе била домакиня и гледала болната си майка, на която бил придаден вид, че подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П.Стоилов. Тъй като се усъмнила в истинността на бележката, свид.М. не я използвала.

Релевантната за делото фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събрания по делото доказателствен материал, както следва:

-                      чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия С. и свидетелските показания на Н.А.М., А.М.Т., Р.М.А., Й.Ш.К., С.И.М., И. М. И., М.Т.Й., М.В. Ч., Г.И.Х. и Д.Н.К.;

-                      чрез писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в имот на адрес: гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Р. М. и М. А.С.; протокол за претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в имот на адрес: гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Н. Р. и Б. А.; протокол за претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в имот на адрес: гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Д. Б. П.; протокол за претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в имот на адрес: гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Д.А.С.; протокол за оглед на веществени доказателства от 19.02.2016 г., 08.03.2016 г. и 10.03.2016 г. на иззетите вещи от имот на адрес гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Р. М. и М. А.С.; 3 бр. протоколи за оглед на веществени доказателства от 09.03.2016 г. и 2 бр. от 10.03.2016 г. на иззетите вещи от имот на адрес гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Д.А.С.; протокол за снемане в съдебно заседание на образци от подписа на С.И.М.; 

-                      писмените доказателства – копие на договор за поръчка от 26.05.2014 г. между Д.С. ***; копие на справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк (България)“ЕАД – клон Русе; копие на справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД; сканирано копие на служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе; копие от декларация от 06.02.2015г. на Кмета на Община Русе за участие на подсъдимия в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагона на БДЖ; оригинал и копие от разписка от 05.02.2015 г. от Д.А.С. за получени от Н.А.М. 130 000 лева; оригинал и копие от разписка от 24.03.2015 г. от Д.А.С. за получени от Н.А.М. 10 000 лева; справка от Агенция по вписванията с приложено удостоверение от търговския регистър за ЕТ „Ренгинар Салиева – ДАРМ“; справки от Община Русе; справка от ТД на НАП Варна – Офис Русе; справка от Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“; справка от Агенция „Митници; копия от книжа от образувано срещу подсъдимия изпълнително дело във връзка с задължения към РАЙФАЙЗЕНБАНК; справка от Мюсюлманското настоятелство в гр.Русе; справка от ОДМВР – Шумен; справки от ОББ за открити в банката сметки с титуляр Н.М. с извлечение на движенията по сметките; справки от РАЙФАЙЗЕНБАНК за открити сметки в банката с титуляри подсъдимия и М. С., с извлечение на движенията по сметките на Д.С. и договорите за откриването им; приемо-предавателни протоколи от 14.07.2017 г. – 2 бр. и от 24.08.2017 г. за връщането на иззети при претърсванията вещи; разпечатки от сайта на БНБ; справка от БНП Париба за сключен от Т. договор за кредит от 27.08.2011 г., с приложено копие от договора за потребителски кредит и издадена фактура от ТЕХНОМАРКЕТ; справка от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК за предоставен потребителски кредит на 10.08.2011 г. с приложени копия от договора за кредит и книжа относно предприетите от страна на банката действия  срещу длъжника;  преведени от турски на български език платежни ведомости за изплатените на М. парични възнаграждения по трудово отношение; оригинал и копия от договори между С.И.М. и А.Т. от 03.07.2011 г. и 07.10.2011 г.; пощенски плик от 30.06.2011 г. с подател С. А. (С.И.М.) до А.Т. и два броя листи на копия от лице и гръб от български и турски документ за самоличност на същия; преведени от турски на български език копия от документи по повод извършена от турската прокуратура проверка по жалба на С. А. срещу А.Т. и извършени преводи от същия към Т.; три броя листи с ръкописен текст; копие на удостоверение за сключен граждански брак между подсъдимия и Ю. И. А.; копие на удостоверение за раждане на *** г. на детето им М. Д. С.; копие на удостоверение от ДПБ – Бяла; копие на епикризи; копие на личностна характеристика от ЕТ“Е. Колев – ЕМКОМ- Красимир Павлов“; копие на медицински документи свързани със здравословното състояние на детето на подсъдимия; справка от ЕКСПРЕСБАНК с приложен договор за кредит от 12.02.2015 г.; справка от Банка ДСК; справки от РАЙФАЙЗЕНБАНК; справки за актуалното състояние на трудовите договори на А.Т. и осигуряването по КСО; справка за съдимост № 2740 / 01.10.2020 г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;

-                      чрез способите за доказване – заключенията на технически експертизи, почеркова експертиза и комплексна почеркова и техническа експертиза, приобщени по реда на чл. 282 НПК, съдебна почеркова експертиза от съдебното производство на разписки от 05.02.2015 г. и от 24.03.2015 г. за предоставени в заем парична средства на подс.Д.С. от Н.М.; съдебна-графологична експертиза на договори между С.М. и А.Т.; съдебна почеркова експертиза на договор за поръчка от 26.05.2014 г. между подс.С. ***; съдебна техническа експертиза на същия договор;

-                      веществените доказателства – 1 бр. механичен печат с надпис „Община Русе“, „Кмет“, 1 бр. пинсета, 1 бр. кутийка с набор от букви, увити в хартиен плик, предявени на страните и приобщени по реда на чл. 284 НПК.

В наказателния процес, за разлика от гражданския, не е налице нормативното изискване определени обстоятелства да подлежат на доказване само с писмени доказателства. Така например разпоредбата на чл.106 от НПК изрично постановява, че доказването в наказателния процес се извършва посредством всички способи, предвидени в Кодекса. Ето защо дали А. Т. и Н.М. са предоставили на подсъдимия посочените от тях суми, вследствие на заблуждение, в което са въведени от него, подлежи на доказване по реда на НПК, чрез всички предвидени в него способи.

В конкретния случай безусловно от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че подсъдимият, свид.А.Т. и свид.Н.М. се познавали отпреди инкриминирания период. Свид.Т. твърди, че Д.С. му предложил да участва в търг организиран от Община – Русе за закупуването на Корабостроителница Русе, като след събарянето ѝ от продажбата на металните отпадъци, ще се спечелят 700 000 лева. Т. следвало да набавя парични средства, а подс.С. да ги внася където е необходимо, като част от тях да се предават на лицето Г. И. от Общината, за да послужат като подкупи, а впоследствие при същата схема подсъдимият предложил да закупят 344 вагона на БДЖ, от които щели да спечелят 42 000 000 лева. Сочи, че за целта и за закупуването на автомобил по повод на тази дейност дал на подсъдимия на няколко пъти различни суми в общ размер на 12 600 лева,  3000 евро от кредит, взети на лизинг телевизор и преносим компютър, които подсъдимият заложил или продал, както и левовата равностойност на 5 900 турски лири. Парите в лева и турски лири били осигурени от майка му – свид.Н.М., която по това време се намирала в Турция. От показанията на тази свидетелка дадени в хода на съдебното следствие и на 29.12.2015 г. на досъдебното производство пред съдия (на лист 86, том 2), приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК се установява, че действително е изпратела тези пари на сина си, а впоследствие след като се завърнала през 2015 година в България предоставила лично на подс. С. за закупуването на вагоните, последователно 40 000 лева, 30 000 лева, 40 000 лева, 20 000 лева, 20 000 лева и 10 000 лева. Сочи, че за част от тези суми подсъдимият изготвил два броя разписки, както и че ѝ представил договор за поръчка за събаряне и почистване на Корабостроителница Русе, декларация за участие в търг с тайно наддаване и 2 бр. справки за наличност по сметка в Райфайзенбанк. На тези документи били направени копия без знанието на подс.С., които впоследствие предала в полицията. След като се усъмнила, че е въведена в заблуждение, извършила проверка в Община Русе и установила неверността на твърденията му, след което подала жалба до ОДМВР Русе. Допълва, че подсъдимият ѝ предоставил служебна бележка от Община Русе, която да послужи пред турските власти за пенсиониране, че полагала труд като домакиня и гледала болната си майка, но тя не я използвала.

От показанията на свид.А. се установява, че в качеството си на полицейски инспектор, извършил проверка във връзка с подадения от Н.М. сигнал. Същият пресъздава възприетите от него факти, въз основа на обясненията на Т. и М., и експертно изследваните на част от предоставените му документи - договор за поръчка за събаряне и почистване на Корабостроителница - Русе, декларация за участие в търг с тайно наддаване и служебна бележка от 08.07.2014 г. от Община Русе. В хода на проверката не снел обяснения от подсъдимия, за да не бъдат евентуално укрити документи и други доказателства преди да бъдат предприети надлежните процесуални действия по разследването.

          Видно от справката на БНП ПАРИБА с приложените към нея копие от договор за потребителски паричен кредит от 27.08.2011 г. и издадена фактура от ТЕХНОМАРКЕТ, свид.Т. действително сключил договор за кредит за закупуването на преносим компютър „MSI и телевизор „TOSHIBA“ в общ размер на 1 259,30 лв. и получил тези вещи. По този договор била направена само една вноска от 51,60 лева, поради което по ЧГД № 2150 / 2013 г., по описа на РС-Русе бил издаден изпълнителен лист срещу Т., но до момента няма направени вноски.

От справката на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК с приложени копия от договор за потребителски кредит от 10.08.2011 г. и книжа свързани предприетите от страна на банката действия  срещу длъжника е видно, че свид.Т. действително е получил кредит в размер на 3000 евро. Поръчител по договора бил свид.Й.Ш.К.. Във връзка с изпълнение на задълженията по договора постъпили само две погасителни вноски. Поради неизпълнението на поетите задължения срещу Т. били предприети съответните изпълните действия.

По делото са приобщени копия и оригинали на разписка от 05.02.2015 г. и от разписка от 24.3.2015 г. от чийто текст е видно, че подсъдимият е получил от Н.А.М., съответно 130 000 лева и 10 000 лева.

Изготвената на досъдебното производство почеркова експертиза заключава на копията на тези разписки сочи, че ръкописно изписаните текстове и подписите под датата положени в долния десен ъгъл са изпълнени от подсъдимия Д.А.С..

От оригиналите им е видно, че разписката от 05.02.2015 г. е съставена от отделни компоненти залепени върху един лист формат А4. Във връзка с това обстоятелство свид.М. разяснява, че по невнимание скъсала тази разписка, а впоследствие отделните части били залепени върху друг лист.

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебна почеркова експертиза се установява, че ръкописните текстове и подписа в десния ъгъл на всяка от тях са изпълнени от подс.Д.С.; подписът в долния ляв ъгъл за името на Н.М. не е изпълнен от Д.С.; отделните хартиени компоненти на разписката от 05.02.2015 г. представляват части от един документ, съединени посредством залепяне и са изпълнени с едно и също пишещо средство; разписката от 24.03.2015 г. също е изпълнена с едно и също пишещо средство, както и че са налице добавки в последните две букви на имената и подписа на долния ляв ъгъл на разписката от 05.02.2015 г. изразяваща се в добавяне на допълнителни щрихи и повтаряне на буквите, т.е. в подписа на Н.М..

Видно от протокол за претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в имот на адрес: гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“ № 76, ведно с прилежащите към него помещения ползвани от Р. М. и М. А.С. са иззети вещи, които впоследствие са били предмет на оглед удостоверен, чрез протокол от 19.02.2016 г., 08.03.2016 г. и 10.03.2016 г. От тях се установява, че наред сред всички иззети вещи, са намерени следните вещи:

          - ксерокопие на лична карта, преснимана двустранно, на името на Д.А.С., с №*********, изд. на 1604.2014г. от МВР – Русе;

          - копие на договор за покупко-продажба на МПС БМВ 318И, с рег.№Н5702ВВ, с продавачи Н. Ф. М., Х. Е. М., и купувач Д.А.С.;

          - застрахователно уведомление от ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД с изх.№344/17.10.2012г. до Д.А.С.;

- оригинален екземпляр на Застрахователна полица №23112001873780/02.08.2012г., издадена в полза на  Н. Ф. М., за лек автомобил   БМВ 318И, с рег.№Н5702ВВ; Копие на Застрахователна полица №23112001873780/02.08.2012г., издадена в полза на  Н. Ф. М., за лек автомобил   БМВ 318И, с рег.№Н5702ВВ; Акт №457996/01.05.2013г. за установяване на административно нарушение;

- погасителен план на Потребителски кредит – Приложение към договор №3098 от 10.08.2011г., А.М.Т., приложение 1 – 4 листа;

- договор № 114, за включване в пакетна програма Унико Лайт и издаване и използване на дебитна банкова платежна карта в национална валута към пакетна програма, сключен на 08.08.2011г. между „Уникредит Булбанк” АД и А.М.Т.;

- бланка „Потвърждение” до „Уникредит Булбанк” АД;

- договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по закона за потребителския кредит ) № 3098, сключен на 10.08.2011г. между „Уникредит Булбанк” АД и А.М.Т. - 3 листа;

- искане за ползване на Булбанк Онлайн за физически лица от А.М.Т.;

- договор за предоставяне на услугата „Булбанк Онлайн” №676, сключен на 09.08.2011г. между „Уникредит Булбанк” АД и А.М.Т. – 3 листа;

-  платежно нареждане от дата 10.08.2011г., с наредител А.М.Т., за сумата от осемдесет и осем лева;

- справка за номер на банкова сметка, *** А.М.Т. – 2 листа;

- копие на заповед №8, за освобождаване от длъжност от дата 01.12.2011г. по договор №6 от дата 13.01.2011г. на А.М.Т.;

- допълнително споразумение към трудов договор №6 от 13.01.2011г. с работодател Н. Д. и работник А.М.Т.;

- декларация за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-344 вагони с участник Д.  А.С., от дата 6.2.2015г. ,с положени в дясната страна подпис и печат с надпис „Община Русе”;

- договор за поръчка от дата 26.05.2014г., сключен между Община – Русе и Д.А.С. – 3 листа;

- копие на Декларация за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-344 вагони с участник Д.  А.С., от дата 6.2.2015г. ,с положени в дясната страна подпис и печат с надпис „Община Русе”;

- 2 броя копия на справка – наличност по сметка, издадена от Райфайзен банк от дата 10.11.2014г.;

- 1 бр. механичен печат, черен на цвят в горната си част и бял на цвят в долната, с надпис „trodat printy 46040_typo”, с оттиск с надпис „Община Русе Кмет”;

- 1 брой пластмасова пинсета;

- 1 брой синя на цвят, пластмасова капачка;

- 1 брой пластмасова кутийка, с надпис в предната и част „trodat typo 6005”. В кутийката имало множество заготовки на букви от кирилица – в голям и малък формат, както и арабски цифри – голям и малък формат. 

При извършеното претърсване и изземване от 28.01.2016 г. в същия имот, но на помещения ползвани от Н. Р. и Б. А. не са били намерени вещи имащи отношение към делото. Такива не са открити и при протоколираното претърсване в помещението на същия адрес, ползвано от Д. Б. П.

Видно от протокол за претърсване от 28.01.2016 г. в същия имот, в помещенията ползвани от Д.А.С. са намерени и иззети вещи, които са били предмет на оглед на веществени доказателства от 09.03.2016 г. и от 10.03.2016 г., както следва:

- 1 бр. оригинален екземпляр на Свидетелство за регистрация Част 1, с № *********, издаден за лек автомобил БМВ 318, с рег.№ Н 57-02 ВВ, на името на Н. Ф. М.,;

- 1 бр. свидетелство за регистрация на МПС – Част 2, с № *********, за лек автомобил „БМВ 318”, с рег.№ Н 57-02 ВВ, на името на Н. Ф. М.,;

- 1 бр. преносим компютър, черен на цвят с надпис на латиница „ASUS”, със стикер на гърба на компютъра с надписи в средата „ASUS”,Inspiring Innovation.Persistent Perfection„ и идентификационен номер в горния ляв ъгъл на стикера, както следва:”MB VER:X55VD”, D1NOCX052363027”, „CHECK NUMBER:8163”, „X55VD-SX209”.

От приемо-предавателни протоколи от 14.07.2017 г. – 2 бр. и от 24.08.2017 г. за връщането на иззети при претърсванията вещи е видно, че всички ирелевантни за делото вещи били върнати на Д. и М. С..

От копието на договор за поръчка от 26.05.2014 г. между Д.С. *** е видно, че между двете страни е сключен договор, по силата на който С. се задължава на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на Корабостроителница Русе;

От копие на справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ „Райфайзенбанк (България)“ЕАД – клон Русе е видно, че удостоверява наличност по сметка № ********** BGN към 04.07.2014 г. в размер на 29 854 лева.

От копие на справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка на ТБ „Райфайзенбанк (България)“ е видно, че удостоверява наличност по сметка № ********** BGN към 10.11.2014 г. в размер на 109 854 лева.

От служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе се установява, че е издадена в уверение на това, че в периода от 09.03.1996 г. до 09.09.1996 г. Н.М. ***, била домакиня и гледала болната си майка.

От копието на декларация от 06.02.2015г. от Кмета на Община Русе е видно, че удостоверява участието на подсъдимия в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагона на БДЖ;

От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство почеркова експертиза ( на лист 36 – 39 , том 2А от ДП) се установява, следното:

- подписа положен върху кръгъл отпечатък от печат на Община – Русе – Кмет, в цветно ксерокопие на Служебна бележка издадена на 08.07.2014 г. от Общински народен съвет – Русе, не е идентичен с подписа на П. С., изпълняващ длъжността кмет на Община Русе към тази дата. Авторът на този подпис не е установен;

- подписа положен в реквизита „Подпис и печат“ на Декларация от 6.2.2015 г.за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-344 вагони с участник Д.  А.С., не е идентичен с подписа на П. С., изпълняващ длъжността кмет на Община Русе към тази дата. Автора на този подпис не е установен;

- подписа положен за „доверител“ на Договор за поръчка от 26.05.2014г., сключен между Община – Русе и Д.А.С., не бил годен за изследване;

- отпечатъците от кръгъл печат положени в Служебна бележка издадена на 08.07.2014 г. от Общински народен съвет – Русе и Декларация от дата 6.2.2015г. за участие в търг с тайно наддаване за продажба на БДЖ-344 вагони с участник Д.  А.С., са идентични със сравнителните образци отпечатъци снети по време на изследването от представеният кръгъл мокър печат, иззет с протокол за претърсване на 28.01.2016 г. от адрес гр. Русе, ул.“Стефан Стамболов“№76 (видно от цитираните по горе протоколи за претърсване и изземване и извършените огледи на веществени доказателства печатът е намерен в помещенията обитавани от …);

- отпечатъкът от кръгъл печат положен за „доверител“ на Договор за поръчка от 26.05.2014г., сключен между Община – Русе и Д.А.С., не бил годен за сравнително изследване;

- отпечатъците от печати снети по време на изследването от представения кръгъл мокър печат, иззет с протокол за претърсване на 28.01.2016 г. от адрес гр. Русе, ул.“Стефан Стамболов“№76, не са идентични с представените сравнителни образци от действителния печат на Кмета на Община Русе, предоставени с протокол за сравнителен материал от 17.12.2015 г.

От назначената в хода на съдебното производство почеркова експертиза на Договор за поръчка от 26.05.2014 г. между подс.С. *** се установява, че подписът за „довереник“ е изпълнен от подс.С. и не са установени признаци на интервенция върху ксерокопията на договора.

От назначената от съда техническа експертиза на същия договор се установява, че в частта на положения подпис и печат за „доверител“ са налице манипулация чрез редактиране на цифровото със софтуер за обработка на цифрови изображения и последващ печат на манипулирания файл или директна манипулация на документа на хартиен носител, с добавяне на отрязано парче хартия с предварително сканиран подпис и печат и преснимане с фотокопирна техника, като са променени настройките за контраст и яркост на изображението, с цел да се заличат контурите на добавения атрибут.

От справката от Община Русе е видно, че договор за поръчка от 26.04.2014 г. между Общината и подсъдимия не е сключван; същата не е собственик на Корабостроителница Русе; в Общината няма служител с имена Г. И.; не е издавана служебна бележка от 08.07.2014 г. на Н.М. и декларацията от 06.02.2015 г. за участие на подсъдимия в търг с тайно наддаване за продажба на вагони не е заверявана с печат на Общината и подпис от кмета. От приложените от Община Русе клетвени декларации се установява, че П. С. е встъпил в длъжност кмет на Община Русе – на 30.10.2011 г. и на 09.11.2015 г.

От платежните ведомости преведени от турски на български език се установяват изплатени на Н.М. парични възнаграждения по трудово отношение, от което наред с твърдението ѝ, че част от средствата, които е давала на подсъдимия са от заем получен от нейна приятелка е видно, че е имала финансовата възможност да предостави на подс.С. посочените от нея суми.

Видно от справката на Агенция по вписванията с приложено удостоверение към нея в Търговския регистър е регистриран като едноличен търговец „Ренгинар Салиева – ДАРМ“, представляван от Р. М. С. От справката от ТД на НАП Варна – Офис Русе е видно, че подсъдимия има задължения за осигуровки по Закона за здравното осигуряване. Справката от Община Русе, Дирекция „Местни данъци и такси“ показва декларирано от подсъдимия недвижимо имущество земя и жилище на адрес гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“, № 76 в съсобственост с М. А.С. и Ю. И. С. и на лек автомобил „Уно“. От справката от Агенция „Митници“ е видно, че за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2015 г. не са открити данни за декларирани парични средства при влизане в страната ни от Н.А.. От приложените по делото копия от изпълнително дело срещу подс.С., се установява, че е образувано поради неизпълнение на задълженията му към РАЙФАЙЗЕНБАНК по договор за кредит от 25.09.2008 г. В хода разследването въз основа на искане от органите на полицията е извършена проверка относно съответствието на имот на адрес гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“, № 76 със ЗУТ. Видно от справката от Мюсюлманското настоятелство в гр.Русе липсва информация за постъпили дарения от подсъдимия. От справката на ОДМВР – Шумен се изяснява, че лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Н 57-02 ВВ е регистриран на името на Н. Ф. М. ***. От справката на ОББ и извлеченията от същата банка се потвърждават показанията на Н.М. за налични в банката сметки на нейно име и парични средства по тях. Чрез справките на РАЙФАЙЗЕНБАНК се изяснява, че подсъдимия е имал в тази банка открити сметки, които впоследствие са закрити, както и че по тях няма постъпили суми в размер, който би довел до извод, че са относими към предмета на делото. От разпечатката от сайта на БНБ се установява курса на валутата валиден към 01.06.2012 г., 19.07.2012 г. и 10.12.2013 г..

От изисканите от съда справки, копия от договор и извлечения от РАЙФАЙЗЕНБАНК е видно, че титуляр на посочената сметка в представените от подсъдимия на Н.М. справки за наличност от 04.07.2014 г. и 10.11.2014 г. не е Д.С., както и че в тази сметка не е имало в наличност такива парични средства. Освен това се установява, че справките не са издадени от служители на банката и не отговарят на въведената от нея форма за подобни справки.

В хода на досъдебното производство била изготвена техническа експертиза на предоставеният от постр. А.Т. преносим компютър марка „HP”модел “Pavilion dv 6700”със сериен номер CNF809341R, чрез която била извлечена информация съдържаща се в множество аудио и видео файлове записани на монтираният в него хард диск, която представлява записани от него разговори с подс. С., както и сканирано копие на служебната бележка относно стажа на Н.М. *** като домакиня. Същите били записани на 1 бр. оптичен носител, съдържанието на които били пресъздадени чрез техническа експертиза. Така изготвените записи и съдържанието им не следва да се кредитират, съобразно изложените от съда мотиви от постановеното определение в съдебното заседание от 26.03.2019 г. по делото. 

Видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, от иззетия от подс. Д.А.С. преносим компютър марка „Asus”, модел “X55VD”, със сериен номер D1NOCX052363027, е извлечена информация съдържаща се в монтираният в него хард диск. Установено било, че на компютъра е инсталиран интернет комуникатор Skype 7.6, който е ползван с потребител “barzaka427”, “mensan.fordи “shenol_1993”. Установено е, че с потребител “barzaka427” на 24.03.2015 г. е бил проведен разговор относно пътнически вагони, тръжна цена и стъпки за наддаване, записан на 1 бр. оптичен носител.

Видно от заключението на вещото лице по назначената почеркова експертиза, ръкописният текст в копия 3 бр. бележки разположени върху бял лист формат А4, предадени от постр. Н.М., са изпълнени от Д.А.С.. От същите е видно, че на тях са изписани различни указания във връзка с поддържаните пред нея  версии за провеждане на обществени поръчки.

Видно от заключението на техническа експертиза от досъдебното производство с обект множество СИМ карти, от същите не е извлечена информация, която да допринесе за разкриването на обективната истина по делото.

От своя страна подсъдимият отрича твърденияна на свид.А.Т. и свид.Н.М.. Сочи, че Т. искал да спечели от нелегален внос на цигари в страната, средствата за които щял да набави от майка си, като представи пред нея версията за Корабостроителницата. Допълва, че Т. играел на хазартни автомати и взел назаем пари от други лица, които не върнал. Твърди, че и идеята закупуването на вагоните всъщност е на Т., с цел да мотивира майка си да дава пари.допълва, че намерените и иззети при претърсванията вещи имащи отношение към делото са предоставени от свид.Т..

При преценката на обясненията на подсъдимия съдът съобрази, двуяката им функция – на доказателствено средство и такова са изграждане на защитна теза. В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели и Й.Ш.К., С.И.М., И. М. И., М.Т.Й., М.В. Ч., Г.И.Х. и Д.Н.К.. Така от показанията на свид.К., както и от приложеното по делото копие от договор за потребителски кредит се установява, че същият действително е поръчител по договора за кредит в размер на 3000 евро, който Т. сключил 10.08.2011 г. с УНИКРЕДИТ БУЛБАНК. Твърди, че се познавал с А.Т. и по негова молба се съгласил да му стане поръчител. По това време работил като заварчик в Корабостроителница Русе. Сочи, че А.Т. го запознал с подсъдимия С.. Свид. М.В. Ч. твърди, че един ден докато бил на гости при подсъдимия дошъл Т., който обявил идеята си за внос на цигари в България, а след това говорил, че ще търси пари от негов роднина, който работел в Корабостроителницата. Тогава чрез профила на С. и представяйки се за него, Т. общувал с майка си, за да иска пари. Свид. М.Т.Й. сочи, че е предоставил на Т. заем от 20 000 лева, които изтеглил с кредити и които Т. все още не му върнал. Твърди, че Т. играел на хазартни автомати и залагал около 2000-3000 лева. Действително от справка от „Експресбанк“АД с приложен договор за кредит от 12.02.2015 г. е видно, че на М.Т. е отпуснат кредит в размер на 10 000 лева, който не е погасен. От справката от Банка ДСК се установява, че на 20.02.2015 г. на М.Й. е отпуснат кредит, а на 26.02.2015 г. е предоставен стоков кредит за покупка от ТЕХНОПОЛИС, които не са погасени. На следващо място от свидетелката Г.И.Х. се установя, че Т. действително правел залози на автомати за хазарт и е искал от свид.Й. да му даде 20 000 лева, за да внесе в България цигари. От показанията на свид. Д.Н.К. се установява, че е придружавал свид.М.Й. до дома на Т., за да го търси относно невърнат заем. Свидетелят С.И.М. и баща му – свид.И. М. И., твърдят, че чрез преводи от Турция до България, М. е предоставил на Т. около 40 000 евро, които не били върнати. От своя страна свид.Т. разяснява, че всъщност това са преводи, с които М. възстановил предоставен му от Т. заем. В тази връзка по делото е приложен оригинал и копия от договори между С.И.М. и А.Т. от 03.07.2011 г. и 07.10.2011 г., пощенски плик от 30.06.2011 г. с подател С. А. (С.И.М.) до А.Т., два броя листи на копия от лице и гръб от български и турски документ за самоличност на същия, преведени от турски на български език копия от постановление за прекратяване от турската прокуратура по повод извършена проверка по жалба на С. А. срещу А.Т. за невърната сума от 40 000 евро, както и платежни документи за извършени преводи от М. към Т.. От назначената в хода на съдебното следствие съдебна-графологична експертиза на договорите между С.М. и Т. се установява, че подписите са изпълнени от М., както и че подписите на договора от 03.07.2011 г. – оригинал и копие на договора от 07.10.2011 г. са изпълнени от Т., на копието от 03.07.2011 г. подписът не е изпълнен от Т., както и че копието на договора от 03.07.2011 г. не е идентичен с оригинала. Така от съдържанието на оригинала на договора от 03.07.2011 г. между С.И.М. и А.Т. се установява, че М. към тази дата е издължил на Т. 50 000 лева, а от копието на договор от 07.10.2011 г. между двамата – че е издължил 10 000 лева. Представените от бащата на М. в хода на съдебното следствие копия от преводи се установява, че всичките, които са до А.Т., са от преди и до датата на изготвянето на цитираните договори, поради което съдът не кредитира показанията на М. и Илиев и счита, че тези преводи касаят действително погасяване на задължение на М. към Т.. От справките за актуалното състояние на трудовите договори на А.Т. и осигуряването по КСО е видно, че същият бил в трудови правоотношения в следните периоди: 04.09.2008 г. – 01.03.2010 г. в „ЕКСПЕРТА“ЕООД, 13.01.2011 г. – 01.12.2011 г. в „ЕКСПЕРТА“ЕООД и 01.09.2016 г. – 10.08.2018 г. в „ЕВРО 07“АД.

Наред с изложеното според твърденията на подсъдимия, свидетелят Т. разполагал с устройство за промяна на гласа при телефонни разговори, които провеждал с майка си, представяйки се за мнимото лице уреждащо сделките. В тази връзка свид.Т. признава за наличието му, но отрича да го е използвал така, както подсъдимия твърди.

От така изложеното категорично се доказва, че свид.Т. е изтеглил кредит в размер на 3000 евро, взел е на лизинг компютър и телевизор, за което е получил стоков кредит в размер на и е получавал пари от майка си. Същевременно няма никакви гласни и писмени доказателства, че той е предоставил на С. на първо място, посочените от него суми и на второ – че са предназначени за недействителните търгове, а от там да се направи и извод, че последния го е въвел в заблуждение и да му е причинил имотна вреда. Налице са само едни твърдения от страна на свид.Т., за които по делото липсват доказателства в подкрепа на версията му. По делото са приложени две разписки от подсъдимия за получени суми в общ размер на 140 000 лева, но не от свид.Т., а от свид.М.. Освен това тези разписки са от 2015 година, след като свид.М. се е завърнала в България. Вярно е, че една част парите, които свид.Т. сочи, че е предоставил на подсъдимия са изразходвани за закупуването на лек автомобил „БМВ“, но следва да се има предвид, че не са дадени за участие в търговете, а за закупуването на това превозно средство, което действително се е случило. Предвид доказателствата по делото, от които се извежда извод за наличието на неуредени финансови отношения между Т. и свидетелите К. и Й. и увлечението му към хазарт, в резултат на което е правил залози на стойност от 2000-3000 лева, наред с това, че е заинтересован от изхода на делото и в този смисъл пристрастен, съдът намира, че не може безрезервно да даде вяра на тези му твърдения и безусловно да приеме, че те са достоверни.

По делото по категоричен начин и без съмнение се доказа, че пред свид.Н.М. действително са били поддържани тези неверни версии за организирани от Община Русе търгове за продажба на Корабостроителница Русе и 344 вагона. В резултат на заблудата ѝ, лично е дала на подсъдимия посочените от нея суми. По отношение на последната сума, съдът като съобрази, че на 23.03.2015 г. е изтеглила 9 490 лева, а на следващия ден подсъдимия е подписал разписка за 10 000 лв., приема, че М. му е предала 10 000 лв. Така в резултат на сбора от  40 000 лева, 30 000 лева, 40 000 лева, 20 000 лева, 20 000 лева и 10 000 лева, общият размер на предадените на подсъдимия пари възлиза на 160 000 лева. Съдът дава вярна на показанията ѝ, тъй като те се подкрепят от изложените по-горе доказателства. За частта от 140 000 лева подсъдимият лично е изготвил описаните два броя разписки. Впрочем изготвянето им не се отрича и от самия подсъдим. Твърди обаче, че това е било по молбата на свид.Т., с обещанието, че впоследствие ще бъдат скъсани. Тук следва да се отбележи, че действително едната разписка е била скъсана и залепена върху друг лист, за което свидетелката Т. твърди, че е станало по невнимание. Дали действително това е така или разписката е скъсана, както според подсъдимия е било от свид.Т., няма как да се установи, но е факт в негова полза, който също поставя под съмнение показанията на Т..

Така категорично се установява и че следните документи:

- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка в РАЙФАЙЗЕНБАНК, не е издадена от служител на банката;

- справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка в РАЙФАЙЗЕНБАНК, не е издадена от служител на банката;

- служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе, на която е придаден вид, че подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе - Пламен Пасев Стоилов, не е изготвена от лице от общината, нито е подписана от Пламен Стоилов;

- декларация от 06.02.2015г., че Д.А.С. е участник в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С., също не е изготвена от кмета на Община Русе;

- договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен между Д.А.С. ***, с предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на Корабостроителница - Русе АД, също не е подписан от кмета на Община Русе – П. П. С.

От копието на удостоверение за сключен граждански брак между подсъдимия и Ю. И. А. и копие на удостоверение за раждане на *** г. на детето им М. Д. Сали се установява семейното му положение и родено от брака дете.

От копието на удостоверение от ДПБ – Бяла е видно, че на подсъдимия е поставена диагноза „Паническо разстройство с елементи на клаустрофобия“. От копията на епикризите е видно влошеното му здравословно състояние. От копието на личностна характеристика от ЕТ“Е. Колев - ЕМКОМ - Красимир Павлов“ се установяват добри характеристични данни за подсъдимия. От копията на медицинските документи свързани със здравословното състояние на детето му е видно, че то страда от крипторхизъм и епилепсия.

От справката за съдимост на подсъдимия е видно, следното:

- С Решение № 525 / 2013 г. в сила от 18.06.2013 г. на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС, за причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост при управление на МПС;

- С Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство № 322/2018 г. по НОХД № 1964 / 2018 г., по описа на РсРС, в сила от 20.12.2018 г., за опит за извършване на квалифицирана кражба в големи размери му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено за изпитателен срок от пет години.

Следователно към момента на извършване на инкриминираните в процеса престъпления, същият бил неосъждан.

Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият е пълнолетен и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК, той може  да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.

1.                 С деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от м. януари 2011 г. до 24.03.2015 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на  два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н.А.М. *** - че ще спечели Обществена поръчка на Община – Русе, за събаряне на „Корабостроителница Русе“ АД, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 700 000 лв. и Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., като с това ѝ причинил имотна вреда в размер на 160 000 лева, представляваща големи размери.

Престъплението е продължавано, тъй като след въвеждането на Н.А.М. в заблуждение, че ще спечели Обществена поръчка на Община – Русе, за събаряне на „Корабостроителница Русе“ АД, при изпълнението на която ще спечели сумата от 700 000 лв. подсъдимият я въвел и в заблуждение, че ще спечели и Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв.  Всяко от деянията осъществява поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Имотната вреда е в големи размери, тъй като 24.03.2015 г. минималната работна заплата за Република България, определена с ПМС № 419/17.12.2014 г. е била 360 лева. Тъй като стойността на причинената на Н.М. имотна вреда е на стойност, надвишаваща стойността на 70 минимални работни заплати, същата представлява „големи размери“.

От субективна страна подсъдимият е действал виновно при пряк умисъл. Съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. Налице е и користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага.

Предвид гореизложените при анализа на доказателствата съображения подсъдимият следва да бъде признат за невиновен, затова че в периода от м. януари 2011 г. до 24.03.2015 г., в гр. Русе, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у А.М.Т. *** - че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за събаряне на „Корабостроителница Русе“ АД, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 700 000 лв. и че ще спечелят Обществена поръчка на Община – Русе, за нарязване на 344 вагона собственост на БДЖ, при изпълнението на която ще спечелят сумата от 42 000 000,00 лв., като с това да му е причинил имотна вреда в размер на 1683,00 лв. и 3000 евро с левова равностойност 5850,00 лв., както и да е причинил имотна вреда на Н.А.М. ***, за сумата над 160000 лева до 177 450,00 лева, поради което на основание чл.304 от НПК, съдът го оправда по обвинението в тази му част.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия С. затова престъпление, съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от него обяснения по делото, с които частично съдейства за установяване на обективната истина, чистото съдебно минало, влошеното му здравословно състояние и такова на детето му, изминалият значителен период от време от датата на престъплението до момента, както и девиантното поведение на пострадалата, чрез предоставянето на средства за подкупи на съответните отговорни лица. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват големият размер на причинената имотна вреда на М..

Въз основа на изложените по-горе съображения, на основание на основание чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

2.                 С деянието си подсъдимият С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от 04.07.2014 г. до 06.02.2015г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление – на четири пъти, съзнателно се ползвал от неистински официални документи:

- справка от 04.07.2014г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе;

- служебна бележка от 08.07.2014 г. на Общински народен съвет – Русе, на която е придаден вид, че подписа положен в долния десен ъгъл е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.;

– справка от 10.11.2014 г. за наличност по сметка на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе, на която е придаден вид, че е издадена от служител на ТБ„Райфайзен банк България“ ЕАД – клон Русе;

- декларация от 06.02.2015г., за това, че Д.А.С. е участник в търг с тайно наддаване за продажба на 344 вагони на БДЖ, на която е придадена вид, че подписа в реквизит „подпис и печат“ е изпълнен от Кмета на Община Русе – П. П. С.;

като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Изброените документи са представени пред Н.М.. По своята същност са неистински официални документи, тъй като им е бил придаден вид, че са изпълнени по установеният ред и форма от служители, действащи в качеството си на длъжностни лица в кръга на службата си.

За съставянето им от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност, тъй като по делото не са налице доказателства затова.

Престъплението е продължавано, тъй като всяко от деянията осъществява поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. за това престъпление, съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от него обяснения по делото, с които частично съдейства за установяване на обективната истина, чистото съдебно минало, влошеното му здравословно състояние и такова на детето му, и изминалия значителен период от време от датата на престъплението до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват осъществяването на повече от две отделни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление и преследваната користна цел.

Въз основа на изложеното и на основание чл.316, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК съдът му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.

3.                 С деянието си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК, тъй като на 26.05.2014 г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал от неистински частен документ – Договор за поръчка от 26.05.2014 г., сключен между Д.А.С. ***, с предмет: на 18.12.2014 г. да започне събаряне и почистване на Корабостроителница - Русе АД, на който е придаден вид, че подписа за „ДОВЕРИТЕЛ“ в него е изпълнен от кмета на Община Русе - Пламен Пасев Стоилов, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Посоченият договор е представен пред Н.М.. По своята същност е неистински частен документ, тъй като не попада в обхвата на определението за официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК.

 За съставянето им не може да се търси наказателна отговорност, тъй като по делото не са налице доказателства за това.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия С. престъплението по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК, съдът отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства дадените от него обяснения по делото, с които частично съдейства за установяване на обективната истина, чистото съдебно минало, влошеното му здравословно състояние и такова на детето му, и изминалия значителен период от време от датата на престъплението до момента. Отегчаващо отговорността обстоятелства се явява користната цел при извършване на престъплението.

Въз основа на горното и на основание чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 от НК съдът му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК, съдът ГРУПИРА така наложените наказания на Д.А.С. по настоящата присъда и наказанието му наложено по НОХД № 1964 / 2018 г., по описа на Районен съд – Русе, като му наложи най-тежкото от тях – три години лишаване от свобода. Предвид здравословното състояние на подсъдимия, детето му и чистото съдебно минало на С. към момента на извършване на деянията, съдът отложи изпълнението на така определеното общо наказание за изпитателен срок от пет години, тъй като счете, че за поправянето му не е наложително да го търпи ефективно.

По отношение на предявения граждански иск от А.Т.:

С оглед оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл.210 от НК в частта му да е въвел в заблуждение А.Т. и с това да му е причинил имотна вреда, отпадат предпоставките за ангажиране на гражданската му отговорност по отношение на този граждански за нанесени имуществени вреди, претърпени вследствие на извършеното деяние. За да бъде уважен следва да бъде налице деликт, какъвто е престъплението. Това е част от фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД. Липсата на противоправно деяние води до липса на елемент от фактическия състав и обуславя невъзможността да бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия, поради което съдът отхвърли в цялост предявения от Т. граждански иск за претърпени имуществени вреди като неоснователен.

По отношение на предявения граждански иск от Н.М.:

По делото безспорно се установени причинноследствената връзка между виновното поведение на подсъдимия С. и настъпилия вредоносен резултат от престъплението по чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, представляващ имуществена вреда за пострадалата М..

Обезщетението, което следва да заплати за причинените ѝ имуществени вреди е в размер на 160 000 лв., ведно със законната лихва от деня на деликта – 24.03.2015 г., до окончателното заплащане на сумата, както и 5930 лв. за разноски за повереник.

Предявения срещу подсъдимия С. граждански иск за размера над 160 000 лв. до 177 450 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, подсъдимия С. следва да заплати по сметка на РсРС сумата от 6 400 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на съда при служебно издаване на изпълнителен лист.

Подсъдимия Д.А.С. дължи и в полза на ОДМВР - Русе сумата от 1150,57 лева за направените на досъдебното производство разноски, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на РсРС при служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на на Районен съд Русе и сумата от 1 669,18 лв. разноски на съдебното производство, както и сумата от 5 (пет) лева по сметка на РсРС при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК в полза на държавата веществените доказателства – 1 бр. механичен печат с надпис „Община Русе“, „Кмет“, 1 бр. пинсета, 1 бр. кутийка с набор от букви, увити в хартиен плик, следва да се отнемат в полза на държавата и след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

        

                                                          Районен съдия: