№ 1704
гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Владислав П. Великов
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110203991 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. А. Д. ЕГН **********, подадена чрез адв. С. Ф., против
Електронен фиш серия К № 4716179 на ОД МВР Варна, с който за нарушение
на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 100лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е недопустим, неправилен,
неоснователен и незаконосъобразен. Сочи, че било нарушено изискването на
закона за определяне на точното място на нарушението, не била определена
посоката на движение на автомобила, разположението на мобилното
техническо средство, неговия вид и годност в зависимост от първоначалната
сертификация и последващи технически преглед. От ЕФ не ставало ясно по
коя алинея на чл. 21 от ЗДП било нарушението, навежда доводи за
недоказаност – на снимките се виждал повече от един автомобил, счита ,че в
случая следвало да се издадена АУАН с оглед спецификата на камерите
MD1194. Моли ЕФ да бъде отменен като отправя искане за присъждане на
направените съдебни разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че
1
жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4716179 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 12.04.2021год. в 13:42часа, в обл. Варна, общ. Аксаково
(извън населено място), по път втори клас №29 „Баир Баши“, от гр.Варна в
посока на движение към гр.Добрич, на км.8+300м., при въведено ограничение
на скоростта с ПЗ В-26 60км/час и поставена допълнителна табела „ Т-2-
1900м“ с МПС л.а. „КИА СЕЕД с рег. № СА4505ХМ е извършено нарушение
за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 87км./час при
разрешена скорост 60км./час или превишение 27км./час. и нарушението било
установено с автоматизирано техническо средство № MD1194. Като
собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивника Г. А. Д..
Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП и е
наложена глоба в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни
правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
2
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата
възражение за непосочване на точното място на нарушението. Ясно и
недвусмислено в ЕФ е посочено точното място на извършване на
нарушението – извън населено място, път втори клас № 29 „Баир Баши“ на
км. 8+300м. Посочена и посоката на движение на МПС-то от гр. Варна към
гр.Добрич. Посочен са също и номера на техническото средство, както и
нарушената законова норма, която е в пълно съответствие с изложените
факти, поради което и за каквато и неяснота досежно това кога и къде е
извършено нарушението и в какво се състои и дума не може да става.
Що се касае и до другото наведеното в жалбата становище, че в случая
следвало да бъде съставен АУАН, а не ЕФ то също не се споделя от съда и то
точно с оглед спецификата и инструкциите за работа с техническото средство
с което е заснето нарушението. Видно от последните средството се монтира
на съответното място, настройва се и се включва след което започва
автоматичен режим на заснемане.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че
материалния закон е приложен правилно.
По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.2, вр.
ал. 1 от ЗДП като разрешената скорост е била 60км./час (регламентирана с
нарочен пътен знак В-26), а водачът се е се е движел с превишение от
27км./час. В горната насока е приложената към АНП снимка (извлечение от
техническото средство).
Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо
средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникация тип Cordon M2 № MD1194 и при спазване на изискванията
предвидени в НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
3
правилата за движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП
протокол за използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. № 819р-
11453/13.04.2021год. придружен със снимка на разположение на АТСС и
Протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021год. от проверка на видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникация тип Cordon M2
издаден от БИМ.
Що се касае до наведения в жалбата довод за недоказаност на
нарушението обусловен от това, че на снимката се виждал повече от един
автомобил, той не се споделя от съда с оглед метрологичните характеристики
на техническото средство изчерпателно посочени в писмо АУ000029 №
33913/09.07.2018год. на БИМ, Дирекция „Изпитване на средствата за
измерване, устройства и съоръжения“. Видно от последните броя на
превозните средства, чиято скорост може да бъде измерена едновременно е
до 32бр.
В случая видно от приложената към АНП снимка от нарушението и
показанията на радара, техническото средство е отчело скорост на движение
90км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 87км/час, което
безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение
АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото
задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото въззивникът е бил
посочен като водач на МПС-то от собственика на същото съобразно
предвидения за това ред в чл.189, ал.5 от ЗДП.
Доколкото превишението на скоростта е 27км/ч., а нарушението е
извършено извън населено място, то правилно е приложена и санкционната
норма на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДП като е определено наказание и във
фиксирания в тази норма размер – 100лв., поради което и не се налага
корекция на ЕФ в тази насока.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е
законосъобразно издаден и както такъв следва да бъде потвърден.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника,
така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва
да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
4
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден
в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основани ечл. 63, ал.1, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4716179, с който на Г.
А. Д. ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП,
на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 100лв.
ОСЪЖДА Г. А. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. София, кв.
„Драгалевци“ ул. „Глухарче“ №4, да заплати на ОД на МВР Варна, сума в
размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5