РЕШЕНИЕ
№ 1720
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110109826 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Р. Г. срещу Н. Х. М. и
С. М. М., с която е предявен главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността, поради нарушаване на добрите нрави на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***., сключен между наследодателя на ищеца ***, ЕГН: **********,
починал на 16.03.2017 г. /продавач/ и ответника Н. М. /купувач/ за недвижим имот: ¾ ид.ч.
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село ***, общ. Варна, обл. Варна, с административен
адрес на ул. „***, представляващ ПИ №***по плана на село ***, с площ от 1 300 /хиляда и
триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № ***в КККР, одобрени със заповед РД-18-
69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, площ по скица №15-974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в
него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с
идентификатор № ***в КККР, при граници на поземления имот по предходен документ за
собственост: път, ПИ № ***, а по КККР със съседи идент. №№ ***в условията на
евентуалност съединен иск за прогласяване на същия договор за привиден и относително
симулативен, прикриващ действителен договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл.
17 от ЗЗД, както и за възстановяване на запазената част от наследството на *** ЕГН:
**********, починал на 16.03.2017 г. чрез намаляване на прикритото дарение до размера на
запазената на ищеца /дъщеря/ част от наследството – ½, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, постановено от в
открито съдебно заседание на 16.02.2024г. по отношение на ¼ ид.ч. от имота, на осн. чл.232
ГПК – л.189 от делото.
В исковата молба се поддържа, че ищцата е дъщеря на ***, ЕГН: **********,
починал на 16.03.2017 г., като преди да почине баща й споделил, че е прехвърлил
безвъзмездно описания имот на ответника. Излага се, че ответникът започна да ходи при
наследодателя на ищеца през 2016 г., да го разпитва има ли кой да се грижи за него, да му
обещава, че ако *** му прехвърли имота, ще се грижи за него. Ищцата сочи, че по това
време баща й бил много самотен и се поддавал на манипулации, с оглед на което ответникът
го убедил да сключи неизгодната сделка, от която търпи значителна загуба. След сделката се
1
сочи, че ответникът не е полагал никакви грижи на наследодателя, не е осъществявал
контакт с него. Сочи, се че бащата на ищеца не е получил посочената в нотариалния акт
сума от 5000 лв. Твърди се, че имотът е прехвърлен на по-ниска от данъчната оценка цена и
многократно по-ниска от пазарната стойност, поради което договорът е сключен при липса
на еквивалентност на престациите и противоречи на добрите нрави. По евентуално
поддържания иск се сочи, че договорът за продажба е привиден, тъй като ответникът не е
платил посочената цена, нито действителната стойност на имота, както и че действителната
воля на страните е била ответникът да бъде надарен. Ако се докаже евентуалният иск, се
иска намаляване на дарението с ½ част, която представлява запазената част на ищеца, като
наследник по закон. В уточнителна молба от 08.09.2022 г. ищеца сочи, че доколкото му е
известно процесния недвижим имот изчерпва цялото имущество на наследодателя.
Ответникът Н. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който навежда доводи за
неоснователно на предявените искове. Твърди, че ищцата не е дъщеря на ***. Счита иска за
възстановяване на запазена част за преклудиран, тъй като е предявен на 26.07.2022 г.- повече
от пет години след сключване на процесната сделка /29.06.2016г./. Поддържа се, че
продажната цена е съобразена с особено близките отношения между страните по сделката,
които се познават от 50 години. Отношенията се оприличат на такива между баща и син,
като ответника е помагал на ***в отглеждане на домашните животни, финансово, с грижи за
домакинството, водил го в болници, купувал му лекарства, организирал погребението му.
Сочи, че не знаел за съществуването на ищцата до настоящото производство. На следващо
място сочи, че продажната цена е съобразена със състоянието на имота- занемарен, без
ограда, сградата е с изгнила дограма, неизмазана, с прогнил покрив, външна тоалетна, няма
канализация, ел. инсталацията е стара. Сочи, че продажната цена в съобразен и с факта, че
продавачът е оставен да живее безвъзмездно и до края на живота си в имота. Излага, че
продажната цена е почти колкото данъчната оценка. Поддържа, че продажната цена е
платена реално, в брой преди подписването на нот. акт, което е вписано в него, като за
плащането нот. акт има характера на разписка.
По отношение на евентуалния иск за запазена част се поддържа, че ***в е оставил и
друг имот в наследството – 070012, с площ от 6.000 дка., представляващ иглолистна гора, м-
ст ***, в землището на с. ***, общ. Варна.
Навежда възражение за придобивна давност, с оглед осъществявано от него владение
върху имота в периода 29.06.2016 г./датата на оспорваната сделка/ до датата на отговора на
исковата молба, в който е владял имота необезпокоявано, непрекъснато, ясно и спокойно.
С определение /обективирано в разпореждане 11630/28.03.2023 г/. съдът по искане на
ищеца е конституирал втори ответника - С. М. М.- съпругата на първия ответник.
Ответникът С. М. М. е подал отговор на исковата молба, чрез адвокат определен по
реда за предоставяне на безплатна правна помощ. Сочи се, че ответниците са в
продължителна фактическа раздяла, като М. не е присъствала на процесната сделка. Твърди,
че не й е известно да е имало уговорки между страните, различни от описаните в
нотариалния акт, както и какво е било здравословното състояние на ***в преди, по време и
след сделката. Иска се отхвърляне на претенцията.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По предявения главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД:
Доказателствената тежест се разпределя както следва: в тежест на ищцата е да
установи спорните факти, от които произтичат претендираните от нея права, а именно, че
между наследодателя й и ответника е била сключена атакуваната сделка с предмет
недвижим имот с идентификатор ***и жилищната сграда в него с идентификатор ****, че
клаузите на договора противоречат на добрите нрави, а именно че пазарната цена на имота –
предмет на процесния договор за покупко-продажба, към датата на сделката е значително
по-висока от продажната цена на същия.
Видно от представения договор за покупко-продажба от 29.06.2016 г., обективиран
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** той е сключен между
***като продавач и Н. Х. М. като купувач на поземлен имот в с. ***, на ул. „***,
представляващ ПИ № *** по плана на село Каменар и построената в него жилищна сграда.
В нотариалния акт е посочено, че данъчната оценка на продавания имот е 5351,20лв. В
същия е посочено, че продажната цена е 5 000 лв., платени на продавача от купувача
2
напълно и в брой преди подписване на нотариалния акт.
Видно от удостоверение за наследници, издадено на 26.05.2017г. *** е починал на
16.03.2017г. и е наследен от дъщеря си- И. Р. Г..
От приета по делото съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/ депозирана на
14.03.2025г. /л.400/ се установява, че пазарната стойност на процесните поземлен имот със
сградата към датата на оспорваната сделка- 29.06.2016 г. е 44 110лв. За да достигне до такъв
извод вещото лице е изследвало реални сделки, вписани в Служба по вписванията,
съобразно приложени от експерта нотариални актове, обективиращи ги.
В откритото съдебно заседание на 17.06.2024г. са разпитани свидетелите *** /
доведен от ищеца/, както и свидетелите ***/ доведени от ответника М./.
В показанията си свид. ***/ съпруг на дъщерята на ****- втората съпруга на ***/
сочи, че до 2015 г. по често посещавал имота, след което разредил ходенията като 2017 г.е
ходил 4-5 пъти, а след 2017 г., когато починал *** ходил само два пъти. Сочи, че когато е
ходил в имота е виждал ответника 2-3 три пъти в имота, като само са се разминавали. Знае,
че Н. се е виждал с ***, но не знае защо. През 2018г. разбрал, че имота е продаден, като
***не му е казвал, че ще го продава.
В показанията си свид. ***/ собственик на имот срещу процесния/ сочи, че познава
ответника М. от 2001г. Разказва, че той през 1-2 дни ходел при ***да му помага и отглеждали
кокошки, овце, юрдечки, патки. Сочи, че роднини не е виждал да посещават ***и съпругата
му ***вкл. не е виждал свидетеля ***да посещава имота. Не е виждал ищцата да ходи при
баща си. Сочи, че ***обявил къщата за продан, тъй като му трябвали пари за лечение за него
и съпругата му и мисли, че Н. е купил къщата.
В показанията си свид. ***/ жител на с. **, с дългогодишно познанство с Р*** и Н.
М./ разказва, че Н. помагал на ***вкл. ходел за дърва и помагал в градината. . Разказва, че Н.
помогнал с ограждане на имота и ремонт на покрива след 2006-2007г. Н. и ***гледали овце,
юрдечки и кокошки. Н. му казал, че дал 4-5 хиляди лева за операции на ***. Парите Н. ги
дал около 2010-2012г. Н. разказал на свидетеля, че ***му казал, че иска да му прехвърли
къщата, защото се грижел за къщата и „да направят нещо и къщата да остане“ за Н..
В откритото съдебно заседание, проведено на 25.10.2024г. е разпитан свидетеля ***-
доведен от ищцата. Разказва, че е работил като районен полицейски инспектор за с. каменар
до 1997г., а от 2009г. живее в село ***. От времето, в което е работил като полицай познава
***и дъщеря му И., която ходела при него в неговата къща. Разказва, че е виждал някаква
жена около ***, но не знае дали е била съпругата му, както и кога е починала тя. За ***сочи,
че е починал около 207-2018г. Не познава Н. М.. Познава съседа на*** като често го е
виждал в градския транспорт Варна-***и не знае дали постоянно живее в селото. Разказва за
комуникация с ***Костов през 90-те години, не е ходил в процесния имот, не знае да е имал
финансови проблеми, не е виждал някой да му помага с животните, не е виждал Русин с
помощта на други хора да прави подобрения в имота.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като
общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение
№***г. на Пето Г. О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите като конкретен
пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК е
посочено, че неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице, когато
насрещната престация е практически нулева. Значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически незначителна. По този начин би се
накърнил принципът на свободата на договарянето/чл. 9 от ЗЗД/, защото еквивалентността
на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. /
Решение № 50180 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2020 г., IV г. о., ГК,/
При преценка дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите
нрави съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на
3
уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на
вещ на цена, по-ниска от пазарната, не е несъвместима с общоприетите норми за
справедливост и добросъвестност. За да се стигне до заключение дали една сделка
противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално
съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците,
крайният резултат на сделката са съвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. В преценката по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съдът не е
ограничен до формалното сравнение на уговорените насрещни престации, а поради
естеството на порока – нищожност поради накърняване на добрите нрави – е необходимо да
съобрази съпътстващите сключването й обстоятелства и преследваната от страните цел, т. е.
удовлетворяване на значим, допустим от закона, интерес, съвместим с приетите в
обществото норми за справедливост и добросъвестност. Тогава когато сделката и
съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и не е очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави. /в Определение № 1734 от 8.04.2025 г. на
ВКС по к. гр. д. № 137/2025 г. са дадените сочените разяснения, като е преценено, че 9 пъти
по ниската продажна цена спрямо пазарната такава за имота не е основание за нищожност
на договора при съобразяване на роднинската връзка на страните по сделката и запазеното
вещно право на ползване за продавачите /
Действително уговорената по процесния договор цена от 5000 лв. е почти 9 пъти по
ниска от пазарната стойност на имота 44 110лв., за определянето на която съдът дава вяра на
експертното заключение като компетентно дадено и основаващо се на данни за реални
сделки с имоти в с. ***. Въпреки тази значителна разлика в цената, настоящият състав
съобразявайки съпътстващите сключването на сделката обстоятелства и преследваната от
страните цел намира, че сделката не е нищожна поради липса на еквивалентност на
престациите.
В случая се установява, че страните по сделката са имали дългосрочно познанство,
като ответникът-купувач е подпомагал продавача в отглеждане на животни, извършването
на СМР по процесния имот, както и финансово / свид. ***и ***/. Ищцата се е стремяла да
докаже, че страните по сделката не са били в близки отношения, като доведения от нея свид.
***е посочил, че не познава ответника, а свид. ***е сочил, че само няколко пъти е виждал
М. в имота на ***и то след 2015 г. Съдът намира, че не следва да дава вяра на показанията
на свид. ***, доколкото при цялостната преценка на неговите показания, съдът заключава, че
той не е познавал добре Р***. Свидетелят сочи за свои непосредствени впечатления за
връзката на ***с дъщеря му през 90-те год. на 20-ти век, като въпреки, че излага, че живее в
с. ***от 2009 г. сочи, че е разговарял при случайни срещи с ***, за общи теми, не знае
канкретни факти и обстоятелства за живота на ***, не е посещавал имота му, дори не
познава съпругата му, с оглед на което съдът възприема, че за разлика от свид. ***и ***/ за
които ***сочи, че живеят в селото и ги познава/ свид. ***няма лични впечатления за
битието на *** и респ. присъствието на ответника М. в него. Показанията на свид. ***съдът
цени по чл.172 ГПК, съобразявайки неговата роднинска връзка по сватовство с продавача по
сделката, както и факта, че съпругата на свидетеля претендира собствени права върху част
от спорния предмет вкл. е искала да встъпи главно в настоящото производство.
Съобразявайки показанията на ***в съвкупност с останалите събрани доказателства, съдът
ги възприема с доверие в частта, в която сочи, че е виждал ответника М. в имота на ***, но
не и в частите в които сочи, че не знае причината за посещенията на М., както и в частите, в
които сочи, че самият той няколко пъти в седмицата е посещавал ***, което противоречи на
показанията на свид. ***и свид. ***изложили пред съда, че роднини на Костов не го
посещавали и подпомагали. На показанията на последните двама свидетели в съвкупност
съдът дава вяра доколкото и двамата живеят в с. ***, единият в непосредствена близост до
процесния имот. Показанията на свид. ***съдът цени по-внимателно, доколкото свидетелят
е посочил, че е приятел на ответника, но доколкото за относимите обстоятелства- близката
връзка между ответника и ****, основаваща се на помощ от страна на М. вкл. в ремонтните
дейности по къщата, както и общите занимания на ***и М. по отглеждане на животни,
показанията са непротиворечиви, съдът ги възприема. От показанията на свид. ***, които са
конкретни се установява, че отв. М. вкл. е подпомагат *** финансово през 2010-2012 г.
4
Не е спорно, че въпреки извършената през м. юни 2016 г. сделка продавачът Костов е
останал да живее в имота до смъртта си през м.03.2017 г., т.е. не е предавал владението
върху имота на купувача. Този факт съдът възприема също като индиция за близките
отношения между страните по сделката. Съдът съобразява, че въпреки разпореждането с
имота, продавачът е продължил да го ползва без противопоставяне от купувача.
В показанията си свид. Николов излага, че ответникът му е разказвал, че Костов иска
да му прехвърли имота, което кореспондира с изразената воля в оспорвания договор.
Независимо каква по вид прехвърлителна сделка е искал да извърши Костов / доколкото
ответника твърди, че е прикрито дарение/, то волята на продавача да отчужди имота в полза
на ответника е безспорна.
Фактите по дългогодишното познанство на продавача с купувача по сделката, както и
че купувача е подпомагал продавача в отглеждането на животни и ремонт на имота на
Костов, както и че продавача е останал да живее в имота до смъртта си формират извод у
съда, че продавачът е искал да се разпореди именно в полза на купувача по сделката –
ответник и крайният резултат от договора е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност.
В Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК, е
посочено, че продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните
данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща
по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е
налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този смисъл е
безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от 25.6.2010 г по гр.
дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение № 119/22.3.2011 г по гр.
дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от 22.3.2017 г по гр. дело №
2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016 г по гр. дело № 2419/2015 г на
ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 65 от 21.3.2017 г по гр. дело № 639/2016 г на ВКС,
Четвърто гражданско отделение/
В Определение № 254 от 11.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4174/2017 г., II г. о., ГК е
разяснено, че вече е даден отговор в практиката на ВКС по приложението на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, обективирана с Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., на ВКС, I
г. о. и Решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., на ВКС, I г. о. по реда на чл.
290 ГПК, отговаряйки на материално правните въпроси за нищожност на договора за
продажба поради противоречие с "добрите нрави" предвид неравностойността на
насрещните престации, както и за характера на правното понятие "добри нрави" и неговото
субективно и обективно изражение, е прието, че с чл. 9 ЗЗД е прокламирана свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно
потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Тя е ограничена
от "добрите нрави" и от императивните правила, които при продажбата определят, че
държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорена цена е
по-ниска от нея. Това означава, че законодателят допуска продажната цена на един
недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната оценка по волята на страните. Същевременно
понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС е разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически
да е сведена до липса на престация. В случаите на отклонение от пазарната стойност и
заплащането на цена на имота по данъчната оценка не се налага извод за такава
неравностойност на престацията, която да съставлява нарушение на "добрите нрави" и да
води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична
престация, която макар да се отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост,
която да прави самата сделка нищожна.
Именно в приложение на тази практика и съобразявайки, че процесния договор е
сключен при продажна цена /5000 лв./ незначително по-ниска от данъчната оценка / около
5300 лв./, съдът също извежда извод, че сделката не е нищожна.
5
Предявения главен иск за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите
нрави е неоснователен, поради което съдът следва да пристъпи към разглеждане на
евентуалния иск.
По евентуалния иск с осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 от ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът между страните е привиден, като
докаже симулацията и прикритата сделка между страните – вкл. че цена по договора не е
плащана, а страните по оспорвания договор всъщност са целели встъпване в договор за
дарение. По искането за възстановяване на запазена част ищцата следва да докаже и
качеството си на наследник със запазена част на *** ЕГН: **********, починал на
16.03.2017 г.; размера на наследственото имущество, от което се изчислява запазената и
разполагаемата част, респективно размера на запазената част и размера, с който същата е
накърнена;
При т.нар. привидни сделки по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, страните външно (пред
трети лица) обективират воля, насочена към сключване на определен договор, но във
вътрешните им отношения се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици
от сключения договор или желая настъпването на други последици, различни от тези, които
биха се породили от него. В първата хипотеза е налице абсолютна симулация, а във втората
– относителна, която по съществото си съдържа характерните особености както на
привидния договор, така и тези на прикрития. Начина, по който се извършва разделението
на двата вида симулация може да бъде извлечен от практиката на съдилищата в тази посока,
доколкото законовата разпоредба на ЗЗД не разграничава двата вида. Освен във волята на
страните по договора, друго разграничение между видовете е броя на сделките, които се
сключват. При абсолютната симулация е налице само един договор – привидния, докато при
относителната са налице два – едната сделка (симулираната) е тази, чиито последици
страните не желаят да настъпят, но обективират пред третите лица, и другата
(дисимулирана) – чийто резултат е действително търсеният. Общото и в двете хипотези
обаче е, че явната сделка е винаги нищожна.
В конкретния случай се твърди относителна симулация, като симулираната сделка е
покупко-продажба, а дисимулираната –дарение.
В нотариалния акт от 29.06.2016г. е отразена волята на страните по договора,
обективиран в него, че продажната цена да е от 5 000 лв. като се сочи, че тя е платена в брой
напълно от продавача преди подписване на договора.
В решение № 198 по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., при отговор на въпроса за
материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ
документ, ВКС приема, че нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ
документ с материална доказателствена сила, удостоверява фактите, които са се
осъществили пред нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители
пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със
съдържанието на прочетения акт. Същевременно, в решение № 402 по гр. д. № 449/2011 г.,
III г. о., ВКС обвързващо приема, че нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на
купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен
свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя
издател за даден факт; този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се е
осъществил, затова частните свидетелстващите документи могат да бъдат верни или
неверни, т. е. може да се установява неистинността им; опровергаването на записаното в
нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната която го
е представила. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се опровергава
направеното от наследодателя на ищеца изявление, че цената му е платена. В тази посока не
са ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства.
Ищецът счита, че от показанията на свид. ***се извличат неизгодни за ответника
факти, а именно, в частта в която се сочи от свидетеля, че прехвърлителят е бил обгрижван
от ответника от години и е искал да направи нещо, така че къщата да остане за него. Следва
да се отбележи, че дори действително ***е казвал, че иска нещо да се направи къщата да
остане за М., заради грижите положени от него, би могли да се размишлява дали чрез
процесната сделка не е прикрит договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, който обаче е различен по съдържание на правоотношението от този за
дарение и за прикриването на какъвто не са наведени твърдения от ищеца. Т.е. дори да се
6
приеме, че прехвърлителят е искал да отчужди имота, поради положени за него грижи от
насрещната по договора страна, то не би бил прикрит договор за дарение и евентуалния иск
за нищожност също остава недоказан.
При така изложеното съдът намира евентуалния иск за нищожност на договора,
поради привидност за неоснователен. В този случай не подлежи на разглеждане иска за
възстановява на запазена част, предявен от ищеца.
По разноските:
С оглед изхода от спора, право на разноски имат ответниците.
Ищцовата страна е останала задължена за разноски от 370 лв., внасянето на които й е
указано с определение от последното о.с.з., доколкото на вещото лице Д. е определен
окончателен размер на възнаграждение, по-висок от първоначалния. В предоставения срок и
до момента ищцата не е представила доказателства за заплащане на указаната сума, поради
което и в приложение на чл.77 ГПК, съдът следва да я осъди да я плати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РС- Варна.
При разпределение на разноските съдът съобразява, че предявените искове се
отхвърлят за ¾ ид.ч. от имота, а за останалата ¼ ид.ч. производството по делото е
прекратено с определение от о.с.з. от 16.02.2024 г. /л.189 гръб/, във връзка с което
прекратяване ответника М. е направил искане за присъждане на разноски, дължими му на
осн. чл.78, ал.4 ГПК.
Ответникът С. М. е била представлявана от особен представител- адвокат назначен от
съда след предоставяне на ответницата на правна помощ под формата на процесуално
представителство, поради което и тя не е сторила разноски, които да й бъдат присъдени.
Ответникът Н. М. е доказал заплащането на 300 лв. разноски за допълнителната
съдебно-оценителна експертиза, която ищецът следва да бъде осъден да му плати.
Ответникът М. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение чрез
процесуалния си представител по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв, което е дължимо директно на
представлявалия безплатно страната адвокат- адв. Т.. Размерът на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съобразно
данъчната оценка на имотите /л.36/ възлиза на 999,15 лв.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ / сега Наредба за възнаграждения за
адвокатска работа/ размери на адвокатските възнаграждения. При приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед
цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото
/Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК,
Определение № 959 от 5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК /.
Настоящото дело не се отличава с правна сложност по съществото на спора спрямо
други дела със същия предмет. То обаче се отличава с фактическа сложност, с оглед
значителния събран доказателствен материал вкл. писмени доказателства и 4 бр. изслушани
експертиза. Съдът съобразява и провеждането на 6 о.с.з. / две от насрочените 8 о.с.з. са
отложени в закрито заседание/, в които адв. Т. е представлявал ответника. Настоящият
състав намира за справедлив размер на адвокатското възнаграждение, който да се присъди на
адвоката на ответника – 2000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***, срещу Н.
Х. М., ЕГН:**********, съдебен адрес: *** С. М. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради
нарушаване на добрите нрави на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***ключен между
наследодателя на ищеца *ЕГН: **********, починал на 16.03.2017 г. /продавач/ и ответника
Н. М. /купувач/ за недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село ***,
7
общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес на ул. „*** представляващ ПИ № ***по
плана на село Каменар, с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с
идент. № ***в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на
АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15-
974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със
застроена площ от 4*** кв.м., отразена с идентификатор № ***в КККР, при граници на
поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № X***, а по КККР със
съседи идент. №№ ***
ОТХВЪРЛЯ предявения И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***, срещу Н. Х.
М., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр.***и С. М. М., ЕГН:**********, адрес: ***иск за
прогласяване за нищожен на сключения на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, сключен
между наследодателя на ищеца***, ЕГН: **********, починал на 16.03.2017 г. /продавач/ и
ответника Н. М. /купувач/ за недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в
село Каменар, общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес на ул. „***представляващ
ПИ № ***, с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № ***в
КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15-974359/26.08.2022 г. от
1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42
/четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № ****в КККР, при граници на
поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № ***, а по КККР със
съседи идент. №№ *** като привиден /относително симулативен/, прикриващ
действителен договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 от ЗЗД
ОСЪЖДА И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** да заплати на Н. Х. М.,
ЕГН:**********, съдебен адрес: г*** сумата от 300,00 лв. - представляваща сторени
съдебни разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***да заплати на адвокат Д.
Х. Т., личен номер: ***, член на ВАК, адрес на кантората: гр. *** сумата от 2000,00 лв.-
адвокатско възнаграждение за предоставени безплатни правна защита и съдействие на
ответника по делото Н. Х. М., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8