№ 10604
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110148588 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. К. К. – Д.а, ЕГН **********, с която е
предявен срещу „...........“ ЕООД ЕИК ............. отрицателни установителни искове по
чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално чл.26 ал.1 пр.3, вр. чл.143 ал.1 вр. чл.146 ЗЗП за
признаване за установено между страните, че сключеният между тях договор за
предоставяне на гаранция №4486140/16.05.2022 г., обезпечаващ договор за паричен
заем №4486140/16.05.2022 г., сключен между ищцата и „........... АД, е нищожен, поради
протИ.речие с добрите нрави, поради заобикаляне на закона – чл.19 ал.4 ЗПК, както и
като недействителен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т.12 ЗЗП, обективно
кумулативно съединени с осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД /изменен по реда на
чл.214 ГПК в проведеното на 22.02.2023 г. открито съдебно заседание/ да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 158,64 лв.,
представляваща недължимо платена сума по процесния договор за гаранция, сключен
между страните, при начална липса на основание.
Ищцата твърди, че на 16.05.2022 г. е сключила договор за паричен заем №
4486140 с „........... АД, за сумата от 500 лв. за срок от 12 седмици, при годишен процент
на разходите /ГПР/ в размер на 49,14%, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на
40,00%, като размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Заемът следвало да
бъде погасен със заплащането на 12 седмични вноски, всяка от които в размер на 43,78
лв. Поддържа, че в чл. 4 от договора било уговорено задължението на заемополучателя
в тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от
1
следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, които да сключат договор
за поръчителство с дружеството, като всяко от тях да отговоря на изискванията да
работи по безсрочен трудов договор, месечният му осигурителен доход да бъде над
1000 лв., да не е заемател или поръчител по друг договор с „........... АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки
и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, или 2. банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя за сумата от 525,36 лв. със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или 3. одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. В деня на
сключване на договора за паричен заем между ищцата и „...........“ ЕООД, чрез „...........
бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4486140, по силата на който
ответникът „...........“ ЕООД е поел задължение да обезпечи пред „........... АД
задълженията на ищцата по договора за паричен заем. Обезпечението се е изразявало в
наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на ищцата, за
което същата се е задължила да плати на гарантиращото дружество по договора за
гаранция сума в размер на 158,64 лв., която е разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за гаранция, ишцата е
следвало да предоставя дължимите парични суми на „........... АД, което от своя страна,
е упълномощено от ответника „...........“ ЕООД да събира в негова полза сумите по
процесния договор. Ищцата поддържа, че сключеният договор за паричен заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит, тя има качеството на
потребител, а ответника – качеството на кредитор, и съответно за валидността на
договора важат изискванията на ЗПК. Ищцата поддържа, че поставяйки изначално
изисквания за предоставяне на обезпечение, които са неизпълними от заемополучателя,
„........... цели да го насочи към единствената форма на обезпечение, която той
обективно би могъл да си позволи – обезпечение от одобреното от заемодателя
дружество „...........“ ЕООД, което е свързано лице с кредитора, тъй като едноличен
собственик на капитала на ответника „...........“ е именно „........... АД. Същевременно,
„........... не включвал възнаграждението по договора за гаранция към ГПР, като
стремежът му бил да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата поддържа, че
по своята правна същност договорът за гаранция е договор за поръчителство и е
недействителен и поради това, че е лишен от основание, тъй като срещу заплащането
на възнаграждение тя не е получила каквато и да било услуга, а при неплащане на
задължението по кредита, предвид обезпечението и уреденото в чл. 5 от договора за
поръчителство право на регрес на „...........“ ЕООД срещу ищцата за пълната стойност
на платеното, единствено задължението й към едното дружество ще бъде прехвърлено
към другото, като двете дружества са свързани. Предвид изложеното, счита че клаузата
на чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция, установяваща задължение за заплащане на
2
възнаграждение не поражда права и задължения за страните, а договорът за гаранция
следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между ищеца и ответника, че сключеният между тях договор за гаранция
е нищожен и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 158,64 лв. /след
увеличение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК, прието в открито съдебно
заседание на 22.02.2023 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен
договор за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 05.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
еквивалентност на престацията, като възнаграждението е определено след преценка на
риска. Договорът е сключен, поради възлагане от ищеца, като дружеството осигурява
услугата срещу възнаграждение. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона,
както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Останалите твърдения се оспорват с довод
за неотносимост, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, евентуално чл.26 ал.1 пр.3, вр.
чл.143 ал.1 вр. чл.146 ЗЗП:
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
гаранция № 4486140 с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице твърдените пороци на договора за гаранция, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени и не нарушават значително равновесието между страните и
не накърняват добрите нрави.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че между ищцата Е. К. К. – Д.а и „........... АД е възникнало
правоотношение по повод сключен договор за заем № 4486140/16.05.2022 г., по повод
на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 500 лв. за
срок от 12 седмици, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,14 %,
годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,00 %. Не се спори, че съгласно чл. 4 от
договора за паричен заем било уговорено задължението на заемополучателя в
тридневен срок от сключването на договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, които да сключат договор
за поръчителство с дружеството, като всяко от тях да отговоря на изискванията да
3
работи по безсрочен трудов договор, месечният му осигурителен доход да бъде над
1000 лв., да не е заемател или поръчител по друг договор с „........... АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки
и финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, или 2. банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя за сумата от 525,36 лв. със срок на валидност 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или 3. одобрено от
заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения от ищцата към исковата молба заверен препис от договор за
гаранция №4486140 се установява, че при сключване на договора за паричен заем,
между ищцата и ответникът „...........“ ЕООД, чрез „..........., бил сключен договор за
предоставяне на гаранция № 4486140, по силата на който ответникът „...........“ ЕООД е
поел задължение да обезпечи пред „........... АД задълженията на ищцата по договора за
паричен заем. Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задълженията на ищцата, за което същата се е задължила да
плати на гарантиращото дружество по договора за гаранция сума в размер на 158,64
лв., която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция, ишцата е следвало да предоставя
дължимите парични суми на „........... АД, което от своя страна, е упълномощено от
ответника „...........“ ЕООД да събира в негова полза сумите по процесния договор.
Съгласно представения погасителен план общият размер на седмичната вноска по
кредита, с включения размер на възнаграждението по предоставената гаранция, бил в
размер на 57,00 лв.
Прието е заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, от което се установява, че всички задължения по договор за
паричен заем № 4486140/16.05.2022 г. са погасени на 19.05.2022 г. чрез плащане на
сума в общ размер на 525,36 лв. Дължимите суми по договора за предоставяне на
гаранция № 4486140/16.05.2022 г. в общ размер на 158,64 лв. са изплатени еднократно
от ищцата на 19.05.2022 г. с плащане от нея на сума в размер на 158,64 лв. По
допълнително поставения въпрос, вещото лице изчислява, че ГПР по договора за
паричен заем, като се включи в него и годишното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е 2108,53 %.
Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора /източник в частност на
претендираните от заявителя вземания/, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е
4
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не
може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки /чл. 288 ТЗ/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 49,05 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с "..........." ЕООД, което се включва в общите разходи по
кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. От
служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че "Изи Асет .........
АД е едноличен собственик на капитала на "..........." ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство, "................. АД е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя
извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Следва да се посочи, че с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
5
кредитора да отговаря при неизпълнение от длъжника. По отношение на кредитора той
отговаря за чуждо задължение и затова, ако плати, той има регрес срещу длъжника за
всичко, което е платил със законната лихва от деня на плащането. Следователно и
доколкото по принцип договорът за поръчителство се сключва между кредитора и
поръчителя и по силата на последния в полза на кредитора се поражда право да
претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния
длъжник, няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова
задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна престация
срещу поетото от страна на поръчителя задължение. Установяване на такова
задължение в тежест на главния длъжник, следва да се приеме и за сключено в разрез с
добрите нрави.
От друга страна, анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да
сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора
юридическо лице гарант. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай
договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в протИ.речие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
В частност общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в
погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които
изрично е посочено и задължението за предоставяне на гаранция /седмичният размер
на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и
сумата от 57 лв. – ежеседмично дължимо възнаграждение за предоставяне на
гаранция/. Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР –49,14%, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19 ал.1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне
на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР съгласно заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е значително
завишен.
На фона на горното съдът намира, че независимо, че договорът за кредит и
договорът за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни
договори, двата следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез
сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
6
юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е
сключен самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното задължение по
кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
обезпечаване вземанията на "................. АД по процесния договор за потребителски
кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че, макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното протИ.речие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11 т.10 и т.11
ЗПК /в този смисъл са решение № 261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др./. Следва да се отбележи, че
договорът, сключен между потребителя и "................. АД, и договорът, сключен между
потребителя и "..........." ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен, а предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо
ЗЗД, в тежест на ищцата е да установи, че е налице предаване, съответно получаване на
7
парична престация, нейният размер и пряка причинно – следствена връзка между
обогатяването и обедняването.
В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение, по
повод на което е осъществено имущественото разместване
Между страните не се спори и от представените доказателства по делото се
установява, че в изпълнение на задълженията си по договора за гаранция, ищцата е
заплатила на ответника сума в размер от 158,64 лв. Предвид съображенията, изложени
по- горе, то плащането на сумата от 158,64 лв. /възнаграждение за предоставяне на
гаранция/ е осъществено по договор, който е недействителен. Поради това, искът се
явява и основателен, доколкото ответната страна не обоснова наличието на валидно
правоотношение, по силата на което да е настъпило имущественото разместване.
Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД сума в размер от 158,64 лв.,
представляваща предадена от ищецата на ответника сума при начална липса на
основание.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда единствено за ищцата. Ищцата е представила доказателства за сторени
разноски в общ размер от 1500 лв., от които за платена държавна такса – 200 лв.,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 300 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Ответникът с отговора на исковата молба
своевременно е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Когато с една искова молба са предявени от един
ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове /така определение
№ 29/20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК/. В конкретния случай
сборът от цената на всички искове е в размер под 1000 лв., поради което минималното
адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.1 НМРАВ, възлиза на 400
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за производството в размер от общо 900 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
отношенията между Е. К. К. – Д.а, ЕГН **********, с адрес: гр. ............... съдебен
8
адрес гр............... и „...........“ ЕООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление:
гр. ..............., че сключеният договор за предоставяне на гаранция №
4486140/16.05.2022 г. е нищожен поради протИ.речие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ...........“ ЕООД, ЕИК ............., ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. К. – Д.а, ЕГН **********, сумата от 158,64 лева, представляваща
недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция №
4486140/16.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 05.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...........“ ЕООД, ЕИК ............., ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. К. – Д.а, ЕГН ********** сумата от 900 лева разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9