РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Свиленград, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200753 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №25-0351-000410 от
28.07.2025година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград, с което на А. Я. Я. с ЕГН ********** от град
************************** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП на
основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят А. Я. Я. в законопредвидения срок обжалва
горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно.
Оспорва изложеното в него,като твърди,че самото нарушение било неясно
формулирано и не били конкретизирани обективните и субективните му
признаци . Оспорва се извършеното нарушение,като се твърди,че същият не
бил извършил вмененото му нарушение,поради което обжалваният акт бил
издаден в противоречие с материалния закон.Отделно от това се твърди,че
наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо. С оглед на
изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,като
представя списък на същите
1
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника група към ОД на
МВР Хасково, РУ Свиленград , не изпраща представител и не взема
становище.В придружителното писмо до съда,моли да се отхвърли жалбата
като неоснователна,респективно да бъде потвърдено обжалваното НП.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на А. М. Ш. и С. Д. С. се установява, че двамата свидетели
изпълнявали служебните си задължения на 09.06.2025г. в гр.Свиленград
,когато около 23,00ч. спрели за проверка до дом №40 автомобил Мерцедес Ц
200 ЦДИ с рег.№ *********, който бил управляван от жалбоподателя,който
се движел по ул.Д.р Страшимир Дочков посока село Пъстрогор.
След спирането му, полицейските служители пристъпили към
извършване на проверка.
При извършване на проверката полицейските служители установили,че
автомобилът бил собственост на А.Г.М. от гр.*************,а се управлявал
от въззивника, който бил изпробван за употребата му с техническо средство
Дрегер 7510 ARВА 0093,който отчел 0,81промила.
Във връзка с отчетеното наличие на алкохол в кръвта, св. А. М. Ш. издал
на водача талон за медицинско изследване №279335, като му било указано, че
следва до 45минути от връчването на талона/23,50ч / да се яви в Спешно
отделение в гр.Свиленград и съответно екземпляр от същият е бил връчен на
А. Я. Я. ,но той не се явил в спешна помощ да даде кръв .
За така констатираното нарушения на жалбоподателят бил съставен,
предявен и връчен лично акт за извършено административно нарушение серия
GA №938181 от 09.06.2025г. в негово присъствие, като жалбоподателят не е
вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
възражение.
По случая е изготвена докладна от актосъставителя.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП ,поради което
на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
По административно наказателната преписка има и приложена справка
за нарушител/водач, картон на НП, справка относно собствеността на
процесното МПС и Декларация за предоставяне на информация във връзка с
2
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП .
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Налична е и разпечатка от резултатите от извършените проби с
техническото средство за процесния ден,доказваща че на посочената в АУАН и
НП дата е извършен тест с техническото средство,при което на водача е отчел
резултат 0,81 промила алкохол в дъха.
Видно от Протокол за проверка на ТС с рег.№3286р-21643 от 28.04.2025г.
техническото средство,с което е бил тестван жалбоподателя е успешно
преминал проверка,респективно е годно за употреба.
Жалбоподателя дава обяснения по случая,като не отрича изложеното в
АУАН и НП ,но твърди,че на процесната дата изпил една водка от
50грама,когато му се обадили от работата и същият тръгнал
веднага,въпреки,че непосредствено преди това бил изпил водката,като що се
отнася до отказа му да даде кръвна проба,се притеснявал да не отчете по
висок резултат и за това отказал такава.
Цениха се с доверие от съда и писмените доказателства, приети по делото
като част от АНПр и тези представени в съдебно заседание, приобщени по
реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание
и истинността си /признак авторство/.Ето защо, с оглед липсата на външни -
формални недостатъци в тези документи, те се ползваха за установяване на
данните, възпроизведени в тях.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на А.
М. Ш. и С. Д. С., така също и от приетите писмени доказателства – Протокол
за проверка на ТС с рег.№3286р-21643 от 28.04.2025г. техническото средство ;
разпечатка от резултатите от извършените проби с техническото средство ;
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
справка за нарушител/водач ,картон на НП, Декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, талон за
медицинско изследване №279335, докладна записка и справка за собственост
на процесното МПС -последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите А. М. Ш. и С. Д. С., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, поради което и съдебният
състав ги кредитира изцяло с доверие. По своя доказателствен ефект, те са
пряко относими към част от фактите, релевантни за състава на конкретните
нарушения, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелствата за управлението на МПС от водача -
жалбоподател под въздействието на алкохол,констатиран с техническо
средство.
3
В тази насока са и самите обяснения на жалбоподателя,който пред
настоящият съдебен състав не оспорва изложеното в АУАН и НП, а напротив
потвърждава,че на процесната дата е употреби алкохол и въпреки това е
управлявал МПС,като е бил спрян и тестван с техническо устройство,което
отчело 0,81промила,като тези му обяснения доколкото не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал се кредитират от съда с
доверие,а що се отнася до неговите мотиви и подбуди водещи до управление
на МПС под въздействието на алкохол в дъха и причините за нежеланието му
даде кръвна проба, единствено могат да послужат при коментиране на
тежестта на наложеното наказание и определяне на неговите размери,но не и
до съставомерността на адм.нарушение.
Материалната компетентност на издателя на обжалваното НП-
Началника на сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция
Хасково, въпреки че не се оспорва по делото, последната се доказва и от
приетата по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия
орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.В
същата се определят и длъжностните лица имащи право да извършват
контролна дейност по ЗДвП,което доказва по безспорен начин и
компетентността на актосъставителя да съставя АУАН по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-
6431 от 15.09.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи
на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на
плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на
НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива
разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат
неговата отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните
правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и
установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно
4
разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява
процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в
съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от
актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно
описание на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото
административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО,
като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил
съответния осъществен административнонаказателен –санкционен състав,
чийто елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил
предвидените в тях административни наказания.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради
което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа
деятелност на жалбоподателя, респ. за какви нарушения е наказан, от тук и не
може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още
повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна
квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и
точно,ясно оповестени.
Поради горното съдът приема,че липсва допуснато процесуално
нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото
съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение
във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните
нарушения, между констатиращия акт и санкционния - НП. В тези фактически
и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6
ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки
нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият
за него санкционен -административно-наказателен състав, на основание
който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по
правното им квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в
крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.
В този смисъл абсолютно несъстоятелно и неоснователно е възражението,
противопоставено в съдебно заседание от страна на процесуалният
представител на жалбоподателя-адв.Д., касателно доводите развити по
същество в хода на съдебните прения,че доколкото жалбоподателя твърди,че
бил изпил само 50грама водка,то резултата от теста не бил действителен и
изхождайки от двояката правна природа на обясненията на жалбоподател, да
са едновременно и доказателствено средство и средство за защита, те според
настоящия Съдебен състав и за посочените факти, се явяват изцяло защитна
версия, с оглед избягване на адм.наказателната отговорност. И това е така
5
защото пряко се компрометират и опровергават при съотнасяне с останалите
източници на доказателства, не звучат правдоподобно и убедително. Т.е. тези
обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски показания и
писмените доказателства, налични по делото, тъй като от извършения тест се
установява ,че същият е с концентрация на алкохол в дъха-0,81промила,а дали
действително изпитото количество алкохол е от вида и в количеството
посочено от жалбоподателя , и дали в това количество може да отчете
посочения резултат, доколкото не се ангажираха доказателства в подкрепа
на тези му обяснения ,съдът намира ,че не следва да се кредитира,а още по
малко да приеме,че резултата от тестването да е опорочен,по посочения от
адв.Д. начин.
От материалноправна страна, преценено с оглед приложението на
материалния закон, съдът приема,че обжалваното НП също за правилно и
законосъобразно
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС,каквито
доказателства се ангажира по делото посредством разпита на двамата
полицейски служители,а и в тази насока са е и самите обяснения на
жалбоподателя.
Досежно визираното в него административно нарушение, правно
квалифицирано: с нормата на чл. 5,ал.3,т.1 от ЗДвП, субсумиращо състава на
чл. 174, ал.1, т.2 от с. закон.
Така дадената от АНО правна квалификация съдът би приел за вярна,
съответстваща на изложените факти и описани деяния в констативно -
съобразителната част, приети за доказани от органа, които покриват
обективните признаци на посочените административнонаказателни
разпоредби. Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е
субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват
правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни
техни задължения, така и относно движещите се превозни средства.
Деянието, осъществено от жалбоподателя в качеството му на водач на
МПС и изразило се управление на автомобил, след употреба на
алкохол/съгласно свидителските показания на разпитаните по делото
полицейски служители и показанията на техническото
средство,възпроизведени на хартиен носител/, който обективен факт е
категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна,
което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това,
установена в нормата на чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП.
Неизпълнението на това задължение е съставомерно като
административно нарушение, съгласно административнонаказателния състав
6
на чл.174,ал.1 ЗДвП.
Такава именно правна квалификация е дал и административно
наказващия орган и тя е правилна, на основание тази санкционна норма и е
наложил съответните наказания-кумулативно предвидени.
Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата от
цитираните разпоредби /чл.5,ал.3,т.1ДвП/ и водачът е длъжен да не управлява
автомобил след употреба на алкохол или др. упойващо средство.
Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в
размер на 0,81 промила е доказана по надлежния ред с техническо
средство-”алкотест 7510 Дрегер”, съгласно правилата на Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози В тази си конкретно цифрова
стойност, същата надвишава минимално установената-0,8 промила за
съставомерността на деянието и се очертава в нисък размер до минималния-
допустима за конкретното админстративно нарушение-0,81 %о. Или, доказан
безспорно е обективният признак на вменения фактически състав на
нарушение-чл. 174,ал.1,т.2 ЗДвП.
Деянието е извършено виновно при пряк умисъл, съзнавайки
естеството на забраната и обективния факт, че е употребил алкохол, въпреки
това е управлявал автомобила, следователно е предвиждал настъпването на
обшественоопасните последици от извършеното, като от волева страна пряко
е целял настъпването им, поради което и правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, в своята санкционна част.
Наложените със същото две кумулативни административни наказания на
жалбоподателя, а именно –„глоба” в размер 1000 лв и „лишаване от право да
управлява МПС” – за срок 12месеца, за извършеното от него нарушение по
ЗДвП, са в рамките на закона, тъй като санкционната разпоредба
/чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП / предвижда,че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:т.2. над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000
лв.,т.е. законодателят е предвидил фиксирани по размер адм.санкции и
респективно не подлежат на намаляване,т.к. съдът не разполага с
правомощието да наложи такова под предвидения в закона размер.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание Съдът
приема, за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
7
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита,че е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, съдът приема,че не съставлява процесуално
нарушение. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административните нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставляват маловажен случай, според Съда.
И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността
му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и
поради наличието не само на смекчаващи/признаване на фактите изложени в
АУАН и НП направено от жалбоподателя в съдебно заседание/, но и на
отегчаващи обстоятелства/множеството адм.нарушения –видно от справката
за водач/нарушител,както и че същият е употребил алкохол е управлявал МПС
в рамките на населено място,където интензитета да бъде извършено ПТП е по
голяма,отколкото управлението му в извън населено . В случая с този ефект
следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено място с обичайно
интензивно и натоварено движение. Поради това съдът приема,че липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП.
По изложените съображения,съдът намира,че обжалваното НП следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото е отправено искане за присъждане на направените от страна на
жалбоподателя разноски,а от страна на АНО липсва искане в тази насока.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №25-0351-000410 от 28.07.2025година на Началника
8
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което на А. Я. Я. с ЕГН
********** от град ****************** за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от
ЗДвП на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС” за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9