Решение по дело №10184/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20237060710184
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е
199

гр. Велико Търново, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря П.И.и участието на прокурора В.К., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно КАХД № 10184/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК.

 

С Решение № 17/13.02.2023г., постановено по гр. дело № 336/2020г. на Районен съд Елена е отменил Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на директора на ОДЗ - Велико Търново относно конкретно посочени масиви 2, 46, 59, 91, 107, 110, 147, 149 в землището на гр. Златарица; отхвърлена е като неоснователна жалбата на „АГРОМИЛК“ ЕООД, гр. Златарица за масиви 29, 51, 54, 58, 80, 85, 87, 140, 173 и 175 и оставена без разглеждане в останалата част, поради липса на правен интерес за конкретно посочени по номера масиви в землището на гр. Златарица.

 

В законния срок е постъпила касационна жалба от „АГРОМИЛК“ ЕООД, гр. Златарица с искане да се отмени Решението на РС Елена като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Липсвали ясни фактически и правни основания относно спазване изискванията на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Не ставало ясно защо конкретен масив е разпределен на определен ползвател и дали са разпределени всички земи в землището на Златарица, нито спазел ли е принципът на пропорционалност. В оспорената заповед не се съдържали мотиви защо и как са разпределени масивите. Моли да се отмени решението с всички произтичащи от това последици.

Ответникът директорът на Од „Земеделие“ Велико Търново, чрез ... К. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се съобрази и решението по адм. Дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново, тъй като това дело е с предмет-същият административен акт. В Районен съд Елена, делата са разделени на две, като са взети предвид жалбоподателите.

 

Заинтересованите страни „АГРОКРАФТ“ ЕООД, БЛ КОМЕРС ЕООД, Г.Ф.Т., Е.Ц.О., Й.С.О., К.Б.Д., М.Й.Б., П.П.Г., С.Ю.К., УНИВЕРСАЛ – НВГ ООД, Д.Й.Б., А.Т.П., М.П.П., П.П.П. не изпращат представители и не ангажират становище по касационната жалба.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение намира за правилно и законосъобразно. Предлага Решението на РС да бъде оставено в сила.

 

Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Като прецени оплакванията в касационната жалба, във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, настоящият състав на съда прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбата, депозирана пред РС е насочена срещу Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ Велико Търново. Тази Заповед има за предмет служебното разпределение, по реда на чл. 37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, на ползването на масивите на земеделските земи  в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021г.

Същата заповед е била предмет на адм. дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново, тъй като в Районен съд Елена, делата са разделени на две, като са взети предвид жалбоподателите. Правният интерес на жалбоподателите по адм. дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново е приет за доказан по отношение на други конкретно посочени масиви, в чието разпределение те следва да участват като техни ползватели. Същото обстоятелство се изясни при устните състезания в настоящото производство, при обявено за решаване адм. дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново.

С решение № 174/03.10.2023г. по адм. дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново е обявена нищожността на Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД“Земеделие“- Велико Търново, в частта й относно обжалваното от дружеството „АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК с ЕИК202673691 служебно разпределение на ползването на земеделски земи в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021г., относно масивите с номера съответно: 2, 6, 57, 62, 93, 115, 119, 127, 128, 143, 147 и 171, така и относно: 19, 28, 56, 77, 94, 150, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 176.

 

При проверката на съдебното решение, предвид фактите установени от РС и пред настоящата касационната инстанция, съдът намери следното от правна страна:

Решението е постановено от законен съдебен състав, действащ в рамките на предоставената му правосъдна власт. Решението е постановено в писмена форма и е подписано от съдията, посочен в протокола от о.с.з., в което е даден ход на устните състезания, който протокол на свой ред е подписан от председателя и секретаря на състава. В този ред на мисли, провереното Решение на РС Елена не е нищожен съдебен акт по смисъла на чл. 209, т. 1 от АПК.

Производството пред РС е инициирано от „АГРОМИЛК“ ЕООД, гр. Златарица с качеството на участник в процедурата пред АО, поради което жалбата му е допустима. Това обаче се отнася само относно тази част от разпределението, която засяга неблагоприятно неговата правна сфера. В случая това се твърди за масивите, в които му е разпределена за ползване земеделска земя. Масивите, в които дружеството не притежава собствена и не ползва наета земя не са участвали в разпределението по отношение на него. Предвид разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т.1 от ЗСПЗЗ за него там не могат да възникнат права на ползване при разпределение. Следователно за дружеството не съществува правен интерес да атакува Заповедта в тази й част. Поради това, правилен е изводът на РС, че жалбата на дружеството срещу тази част от Заповедта е недопустима. Касационната жалба  на дружеството, в тази й част, е неоснователна. Решението с характер на определение, следва да бъде оставено в сила, като правилно.

В останалата му обжалвана част, решението на РС се явява неправилно. Същото не е съобразено със събраните доказателства, не е извършена адекватна преценка на същите в тяхната съвкупност. Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването на земеделските земи. В ал.1 на с.р.  тази уредба дава приоритет на  доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи. Ако този резултат не се постигне се предприема служебно разпределение по ал.3 от чл. 37в от ЗСПЗЗ. Съгласно предвиденото в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ правомощието да издаде заповед, с която да разпредели служебно масивите за ползване в землището е директорът на областна дирекция "Земеделие". Това обаче той може да стори само  в срок до 1 октомври на съответната година. В конкретния случай оспорената Заповед №  ПО-09-528/21.10.2020г. е издадена след този момент. След този момент (първи октомври на съответната стопанска година) съгласно разпоредбите на ал. 12 на чл. 37в от ЗСПЗЗ, правомощието да издаде такава заповед преминава към министъра на земеделието.

В конкретния случай оспорената Заповед не е издадена от министъра на земеделието. За автор на акта се сочи директорът на ОДЗ - В. Търново, за правно основание на правомощията на същия е посочена нормата на чл. 37в, ал. 4 и ал. 13 от ЗСПЗЗ и чл.75а, ал. 1, т. 3 от ППЗСПЗЗ. Доколкото делата пред ЕРС са били разделени по жалбодатели, то същата заповед вече е била предмет на адм. дело № 10180/23 година по описа на Административен съд Велико Търново, който с влязло в сила Решение № 174/03.10.2023г. е обявил за нищожността на Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД“Земеделие“- Велико Търново, в частта й относно обжалваното от дружеството „АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК с ЕИК202673691 служебно разпределение на ползването на земеделски земи в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021г., относно масивите с номера съответно: 2, 6, 57, 62, 93, 115, 119, 127, 128, 143, 147 и 171, така и относно: 19, 28, 56, 77, 94, 150, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 176. Мотивите на съда са, че не е налице никакво позоваване в конкретния случай, че директорът на ОДЗ е издал акта при условия на делегация на правомощия. Нито в титулната, нито в съобразителната, нито в диспозитивната частна оспорената Заповед не е посочено това обстоятелство. Липсва позоваване на Заповед № РД46-240/22.05.2019г. на МЗ, а подпис е положил директорът на ОДЗ в това му качество, без други бележки. Липсва и позоваване на хипотезата на ал. 12 на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Посочените в Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД “Земеделие“ - Велико Търново правни основания сочат само на служебно разпределение на ползването, но не и на упражняване на делегирани от министъра правомощия, в хипотезата на чл. 37в, ал. 12 от ЗСПЗЗ, поради което оспорената Заповед е издадена от некомпетентен по време АО. Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че всяка липса на компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този порок на оспорения ИАА е основание да бъде прогласена тази нищожност, т.к. оспореният акт е правно нищо и не може да породи правни последици. Поради това произнасянето на РС с Решение, което не отчита този порок е неправилно. Създава привидност, която противоречи на правната сигурност. Поради това, в тази му обжалван част, Решението на РС следва да бъде отменено, а вместо това да се прогласи нищожността на оспорената Заповед, в съответната й част, в която дружеството притежава правен интерес от обжалването. Делото е изяснено от фактическа страна по писмени доказателства и не се налага връщането му за ново разглеждане от РС. Предвид изложеното, оплаквания, свързани с нарушението на материалния закон не следва да се обсъждат.

При този изход на делото съдът намира, че разноските пред настоящата инстанция следва да останат така, както са направени.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, Административен съд Велико Търново,    първи касационен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 17/13.02.2023г., постановено по гр. дело № 336/2020г. на Районен съд Елена, в частта му, с която се е произнесъл по същество и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД “Земеделие“- Велико Търново, в частта й относно обжалваното от „АГРОМИЛК“ ЕООД, гр. Златарица служебно разпределение на ползването на земеделски земи в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021г., относно масивите с номера съответно: 2, 46, 59, 91, 107, 110, 147, 149, 29, 51, 54, 58, 80, 85, 87, 140, 173 и 175.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/13.02.2023г., постановено по гр. дело № 336/2020г. на Районен съд Елена, в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „АГРОМИЛК“ ЕООД, гр. Златарица срещу Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД“Земеделие“- Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

2.