ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2742
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е пред Бургаския окръжен съд по повод частна жалба, подадена от К. Ю.
И. от гр.Бургас, против протоколно определение от 13.09.2022г. по гр.д.№4656/2022г. по
описа на БРС, с което е допуснато разглеждането на привременни мерки по предявен от Ю.
О. Р. от с.Белодол, общ. Поморие иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК, касаещ
изменение на мерките на лични отношения малолетното дете на страните О. Ю. Р.,
определени с решение по гр.д.№6/19г. по описа на РС- Поморие.
Изложени са оплаквания, че обжалваното определение е процесуално недопустимо.
Жалбоподателката счита, че определянето на привременни мерки е допустимо само
при липса на установена от съд уредба на мерките относно упражняване на родителските
права и размера на месечната издръжка. При наличието на влязло в сила решение по тези
въпроси, постановените привременни мерки биха били в противоречие с установеното в
това решение. Намира, че след като в производството по чл.59, ал.9 СК няма изрично
предвиден ред за определяне на привременни мерки /както е например в производствата по
чл.127 СК и чл.133 СК/, то липсва възможност за постановяване на привременни мерки.
Моли за отмяна на обжалваното определение като процесуално недопустимо.
Ответникът по жалбата- Ю. О. Р., не е представил отговор, въпреки, че е бил
уведомен за тази възможност чрез пълномощника си – адв. Мелконян.
При преценката на допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Гр.д.№4656/2022г. по описа на БРС е образувано по молба с правно основание чл.59,
ал.9 от СК, подадена от Ю. О. Р. против жалбоподателката К. Ю. И., с искане за изменение
на мерките относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката на малолетното дете на страните- О., определени с Решение №26 от 13.02.2019г.
1
на Районен съд- Поморие, постановено по гр.д.№6/19 на същия съд. В молбата се съдържа
искане за определяне на привременни мерки относно упражняването на родителските права,
които да бъдат предоставени на Ю. Р., при режим на лични отношения на майката, а
последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв.
Обстоятелството, че ищецът е баща на детето О. се установява от приложеното към
исковата молба единствено писмено доказателство- удостоверение за раждане.
С разпореждане от 25.07.2022г. районният съд е разпоредил да бъде връчен препис
от исковата молба на ответницата, а с определение №4008 от същата дата, е насрочил делото
за разглеждане на молбата за привременни мерки в открито съдебно заседание на
13.09.2022г.
С отговора си, ответницата /сега- жалбоподател/ К. И. е оспорила иска като
неоснователен, а искането за определяне на привременни мерки като недопустимо, поради
съображенията, изложени и в настоящата частна жалба. Не оспорва, че мерките относно
детето О. са вече определени по съдебен ред /макар, както и ищеца, да не представя
препис от решението на районния съд/, но намира, че това е пречка за определяне на
привременни мерки в настоящото производство.
В проведеното на 13.09.2022г. съдебно заседание районният съд, след като е
изслушал доводите на страните по хода на делото и по допустимостта на производството по
привременни мерки е приел, че възражението на ответната страна за недопустимост на
привременни мерки е неоснователно, тъй като предходното съдебно решение относно
родителските права и режима на лични отношения няма сила на присъдено нещо, понеже
производството е по спорна съдебна администрация, а с оглед водещият интерес на детето
институтът на привременните мерки следва да се тълкува разширително.
Ето защо съдът е дал ход на делото в частта относно разглеждането на искането на
ищеца за постановяване на привременни мерки, като именно това определение се обжалва
от К. И..
След като е разпитал свидетели по делото, районният съд е постановил протоколно
определение от 13.09.2022г., с което е уважил искането и е постановил исканите
привременни мерки. Това определение е необжалваемо, предвид разпоредбата на чл.323,
ал.3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Обжалваното определение на РС- Бургас, с което е допуснато разглеждането на
производството по привременни мерки е необжалваемо. То не прегражда развитието на
делото (чл.274, ал.1, т.1 ГПК), нито е от категорията актове, за които изрично е посочено в
закона, че подлежат на самостоятелно обжалване с частна жалба (чл.274, ал.1, т.2 ГПК). Тъй
като производството по частна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е
недопустимо, жалбата следва да се остави без разглеждане, а въззивното производство
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№33865 от 21.09.2022г. по описа
на РС-Бургас, подадена от К. Ю. И. от гр.Бургас, против протоколно определение от
13.09.2022г. по гр.д.№4656/2022г. по описа на БРС, с което е допуснато разглеждането на
привременни мерки по предявен от Ю. О. Р. от с.Белодол, общ. Поморие иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК И ПРЕКРАТЯВА производството по частно гражданско дело
№ 1865 по описа за 2022г. на Бургаския окръжен съд като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3