№ 84
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20211100106924 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] СЛ. СТ. Р. и М. Г. Р. са заявили в искова молба от 15.11.2018 г., че
на 20.05.2010 г. са сключили с ответниците В. П. Д. и Р. СЛ. Д. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот. Недвижимият имот е бил
апартамент втори от 65,66 кв. метра, избено помещение две и 4,178 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. Имотът се е намирал в в гр. София, район „Красно село“, ул.
„Добруджански край“, вх. „А“, като апартаментът е бил на първия етаж.
[2] Те са договорили цена от 20 150,00 евро, които са се равнявали на
39 292,50 лв. При подписването на предварителния договор С. и М. Р.и са
заплатили 9 500,00 лева задатък. Останалите 29 792,50 лева С. и М. Р.и е
следвало да заплатят при сключване на окончателния договор. За
сключването на такъв С. и М. Р.и е трябвало да се снабдят със съдебно
решение, с което предварителният договор се обявява за окончателен.
1
[3] За имота е имало вписана ипотека в полза на „Ю.Б.“ АД (Ю.),
защото е бил закупен с кредит от нея. На 18.05.2010 г. Ю. е дала съгласие В. и
Р. Д.и да прехвърлят имота на С. и М. Р.и. С. и М. Р.и молят съда да обяви
предварителния договор от 20.05.2010 г. за окончателен и да им присъди
разноските, направени по съдебното производство (исковата молба и
уточнението към нея, л. 2-4 и л. 19-20 от делото на СРС).
2. На ответника
[4] В. и Р. Д.и са подали писмен отговор в законния срок. С него те не
са оспорили предявения иск (писмения отговор, л. 63 от делото на СРС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[5] На 08.08.2007 г. С. и М. Р.и са продали на В. и Р. Д.и имота, описан
в пар. 1, за 20 150,00 евро, които В. и Р. Д.и е следвало да заплатят чрез
кредит от „Българска пощенска банка“ АД (Пощенска банка) (нотариалния
акт, л. 6 от делото на СРС). В същия ден В. и Р. Д.и са учредили в полза на
Пощенска банка договорна ипотека за обезпечаването на кредита
(нотариалния акт, л. 7-8 от делото на СРС). Не се спори, че правоприемник на
Пощенска банка е Ю..
[6] На 17.04.2008 г. В. и Р. Д.и са учредили втора ипотека в полза на
Ю. за процесния имот. Тя е обезпечавала кредит от 20 000,00 евро,
предоставен от Ю. на ЕТ „Т.**-В.Д.“
[7] На 18.05.2010 г. Ю. се е съгласила В. и Р. Д.и да прехвърлят на С. и
М. Р.и собствеността на процесния имот (писмото, л. 9 от делото на СРС). На
20.05.2010 г. В. и Р. Д.и от една страна и от друга страна С. и М. Р.и са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот.
2
[8] Уговорената цена е била 20 150,00 евро (договора, л. 10-13 от
делото на СРС). Толкова, за колкото през 2007 г. В. и Р. Д.и са били закупили
имота от С. и М. Р.и. От тази цена, 9 500,00 лева С. и М. Р.и са заплатили при
сключването на договора, а остатъкът от 29 792,50 лева е следвало да
заплатят при прехвърлянето на имота. То е следвало да стане по преценка на
купувачите и след влизането в сила на решение по чл. 19 от ЗЗД, което да е в
тяхна полза (договора, л. 10-13 от делото на СРС).
[9] На 12.12.2012 г. е била вписана в книгите за вписване искова молба
на С.Р. срещу В. и Р. Д.и за развалянето на договора за покупко-продажба на
процесния имот от 08.08.2007 г. (исковата молба, л. 41-43 от делото на СГС;
справката, л. 25 от делото на СГС). На 04.02.2014 г. са били вписани две
възбрани върху имота за обезпечаване събирането на вземания на „Р.Б.Б.“
ЕАД (Р.) от ЕТ „Т.-**-В.Д.“, В. и Р. Д.и (постановленията, л. 46-47 от делото
на СГС; справката, л. 24).
[10] На 20.05.2016 г. е била вписана възбрана върху имота за
обезпечаване изпълнението на вземане на „Т.С.“ ЕАД срещу В.Д.
(постановлението и справката, л. 48 и л. 24). На 29.06.2017 г. е била вписана
възбрана за обезпечаването на вземане на Ю. от В. и Р. Д.и, събирано по изп.
дело 20178380404446 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. Б.
(постановлението и справката, л. 49 и л. 24 от делото на СГС).
[11] На 17.09.2018 г. помощник-ЧСИ е издал постановление за
възлагане на процесния имот в полза на В.К. по изп. дело 20178380404446 на
ЧСИ Б.. То е било вписано в книгите за вписване на 21.01.2020 г.
(постановлението, л. 35). Междувременно, на 13.03.2019 г. е била вписана
настоящата искова молба (исковата молба; справката, л. 22 от делото на СГС).
[12] С. и М. Р.и са заплатили 30,00 лева за съдебни удостоверения (л.
30 от делото на СРС). Те не са заплащали държавна такса по делото. В. и Р.
Д.и не са направили разноски по делото.
3
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] С. и М. Р.и са предявили иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване
на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за
окончателен.
1. По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
[14] Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗЗД всяка от страните по предварителния
договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. Когато
задължението е да се прехвърли право на собственост върху имот, съдът
проверява, дали са налице и предпоставките за прехвърлянето на
собствеността на имота, включително дали отчуждителят е собственик на
имота (чл. 363 ГПК).
[15] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ответникът да е собственик на недвижим имот;
2. наличие на валиден предварителен договор между ищеца и
ответника за продажба на този недвижим имот;
3. да не е сключен окончателен договор;
4. ищецът да иска от съда обявяването на предварителния договор за
окончателен;
5. ищецът да е изправен относно изпълнението на задълженията си по
предварителния договор.
[16] Съдът приема, че ответниците не са собственици на процесния
имот. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го
отхвърля.
4
[17] Съдът приема, че ответниците не са собственици на процесния
имот, защото: недействителни спрямо взискателя са разпоредителни
действия, извършени с имот след вписването на възбрана върху него (чл. 452,
ал. 2 от ГПК). В случая съдът установи, че на 29.06.2017 г. е била вписана
възбрана върху процесния имот за обезпечаването на вземане на Ю. от В. и Р.
Д.и, събирано по изп. дело 20178380404446 на ЧСИ Б.. Впоследствие, точно
по това дело на 17.09.2018 г. процесният имот е бил възложен на В.К., на
13.03.2019 г. е била вписана настоящата искова молба, а постановлението за
възлагане на процесния имот по изп дело е било вписано на 21.01.2020 г.
[18] Прехвърлянето на собствеността на процесния имот чрез решение
по настоящото дело, положително за ищците, би било недействително спрямо
Ю., защото вписването на възбраната по изп. дело на Ю. предхожда
вписването на настоящата искова молба. Това означава, че Ю. може да насочи
изпълнение срещу имота, за да събере вземането си. Ю. го е направила и
имотът е бил продаден на публична продан, а след това възложен на В.К.
преди вписването на исковата молба. Така В.К. е придобил собствеността на
имота.
[19] Приетото не се променя от обстоятелството, че постановлението
за възлагане на имота в полза на В.К. е било вписано след вписването на
настоящата искова молба. Това е така, защото чрез вписването на възбраната
всички трети лица, включително и С. и М. Р.и са били вече уведомени, че към
имота е било насочено принудително изпълнение и всички разпоредителни
действия с него биха били недействителни спрямо Ю..
2. По разноските
[20] Ответниците не са направили разноски и такива не им се дължат. С. и М.
Р.и не са заплатили по сметка на СГС 552,47 лева държавна такса. Затова на
основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда С. и М. Р.и да заплатят по сметка на
СГС 552,47 лева държавна такса. Ето защо съдът
РЕШИ:
5
[21] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) на СЛ. СТ. Р. и М. Г. Р. срещу В. П. Д. и Р. СЛ. Д. за
обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от
20.05.2010 г. на недвижим имот. Този недвижим имот представлява:
апартамент втори от 65,66 кв. метра, избено помещение две и 4,178 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото. Имотът се намира в гр. София, район „Красно село“, ул.
„Добруджански край“, вх. „А“, като апартаментът е на първия етаж.
Апартаментът се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения. Той е с
идентификатор 68134.202.46.1.2. Негови съседи са имоти с идентификатори:
на същия етаж - 68134.202.46.1.1 и 68134.202.46.1.3; под него – няма; над него
- 68134.202.46.1.5.
[22] ОСЪЖДА СЛ. СТ. Р. и М. Г. Р. да заплатят по сметка на СГС
552,47 лева държавна такса на основание чл. 77 от ГПК.
[23] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от уведомлението.
[24] Ако ищците обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба те
следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 276,24 лева
държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6