Р Е Ш
Е Н И Е
№ 473/25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и
осемнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** разгледа
Адм.дело
№384/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.И.Г. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000110/06.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е наложена
санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Х*** Ц*** ” с рег.№***, държава Великобритания, за срок от шест месеца. В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се
поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващият, поддържа
жалбата си и моли да бъде отменен оспорения административен акт като
незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168 ал.1 АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №18-0996-000110/06.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е
наложена санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Х*** Ц*** ”
с рег.№***, държава Великобритания, за срок от шест месеца. Мотивите
се свеждат до това, че с Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) №Д991370/02.07.2018г. е установено, че на 02.07.2018г., около 20,30 часа
в гр.Монтана, ул.”Д*** П*** ” с посока на движение ул.“Е*** П*** “, оспорващият
управлява лек автомобил „Х*** Ц*** ” с рег.№***, държава Великобритания, като е лишен от правото да управлява
МПС на 10.12.2016г. При така описаното нарушения на чл.150а, ал.1 ЗДвП,
административния орган е бил мотивиран на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП да
издаде оспорения административен акт, с които по отношение на оспорващия е
наложена оспорената принудителна административна мярка.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
От приетата на л.28 по делото
Заповед №16-0996-000497/07.12.2016г. на Началник група, сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР Монтана се установява, че СУМПС на оспорващия е иззето до
решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от шест месеца,
като този административен акт е връчен на оспорващия на 09.07.2018г. С приетия
на л.4 по делото АУАН № Д991370/02.07.2018г.
е установено, че на 02.07.2018г., около 20,30 часа в гр.Монтана, ул.”Д***
П*** , оспорващият, като водач управлява лек автомобил „Х*** Ц*** ” с рег.№***, държава Великобритания, като е лишен от това право по
съдебен или административен ред. Оспорващият е подписал АУАН без възражения.
Въз основа на установеното в АУАН № Д991370/02.07.2018г., Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство на Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-0996-000110/06.07.2018г.
на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, с което на основание
чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП на оспорващия е наложена санкция прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Х*** Ц*** ” с рег.№***, държава Великобритания, за срок от шест месеца.
Оспореният административен акт е връчен на лично оспорващия на 09.07.2018г.,
което се установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест
жалбата с вх.№000-13417/11.07.2018г., с която е оспорен административния акт, е
подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът
извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е
издаден от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Монтана, който е
овластен с правомощия със Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на
МВР Монтана (л.5 по делото), която е основана на дадени правомощия със Заповед
№8121з-1524/09.12.2017г. на Министъра на вътрешните работи (л.6 по делото),
като в случая и заеманата от административния орган длъжност може да се идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.:
чл. 172, ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал
оспорения административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че оспорващия е лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен ред. Това обстоятелство се установява
и от приетата на л.28 по делото л.28 по делото Заповед
№16-0996-000497/07.12.2016г. на Началник група, сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР Монтана се установява, че СУМПС на оспорващия е иззето до решаване на
въпроса за отговорността на водача, но за не повече от шест месеца, като този
административен акт е връчен на оспорващия на 09.07.2018г.. Следва да се
отбележи, че по аргумента на чл.150а, ал1 ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, да не
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено, а в случая по делото не е спорно оспорващия е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред.
При наличието на безспорно
установена материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС без
водача да е правоспособен тъй като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ. Настоящият
съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че във всички случай
управлението на МПС от водач, които е неправоспособен застрашава безопасността
на движението, респективно живота и здравето на участниците в него, тоест
следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на съразмерност
регламентиран в чл.6 АПК, тъй като с прекратяване на регистрацията на ППС ще се
преустанови възможността оспорващия, които е извършил описаното деяние, да
застраши на живота и здравето на останалите участници в движението. В тази
връзка следва да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно
обстойни мотиви, който ясно са отразили фактическата обстановка, която е
мотивирала административния орган да наложи принудителната административна
мярка, тоест неоснователно е поддържаното от оспорващия, че правото му на
защита е било нарушено.
По разбиране на настоящият съдебен състав в
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да се лишили оспорващия от правото му на защита, като те са реализирани с
отбелязването, че възражения по съставения АУАН, но такива реално не са
представени. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като
видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания -
точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и част на
извършване на нарушението, на нарушителя и регистрационен номер на автомобила,
тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени,
което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането
на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със закона
правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон. Заповедта
съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на участници
в движението и да се предодврати възможността за извършване на повторно нарушение
от същото лице. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от
обстоятелството дали собственика на МПС е адресат на административния акт или е
посочено друго лице, което в случая е управлявало МПС след като е лишено от
това право, с оглед изпълнение на целта на закона, при така установеното
административно нарушение ще се наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б.а ЗДВП, която да
доведе до прекратяване на регистрацията на управляваното от неправоспособен
водач МПС, тоест в случая обстоятелството дали е посочен собственика на МПС не
води до съществен порок, тъй като целта на закона е изпълнена с налагането на
оспорената ПАМ. В Случая оспорващият не е бил лишен от право си на защита,
тоест и изискването на чл.8 АПК е спазено, тъй като макар че органът не го е
уведомил за започване на административното производство по реда на чл. 26 АПК,
не е налице съществено нарушение, защото в случая става въпрос за принудителна
административна мярка, чиято цел е да предотврати настъпването на
неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия би могло да
породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието на надлежно
събрани доказателства, които установяват материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.35 АПК, тъй като
при издаване на административния акт са установени всички факти и обстоятелства
от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 АПК, съдът
констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с
целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0996-000110/06.07.2018г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Монтана, с което на основание чл.171, т.2а, б.”а” ЗДвП
на оспорващия е наложена санкция прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил „Х*** Ц*** ” с рег.№***, държава Великобритания, за срок
от шест месеца, е
законосъобразна и
следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид,
което на основание чл.172, ал.2 АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.Г. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№18-0996-000110/06.07.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Монтана.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: