Решение по дело №1466/2013 на Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И Е N_____

гр. Лом, 10.08.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А РО Д А

Ломският районен съд, V състав, в публично съдебно заседание на дтридесет и първи май, две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1466 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази:

Преюдициални искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК;

Иск по чл. 76 ЗН;

Насрещни искове по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 76 ЗН.

Искове по: чл. 34 от ЗС, вр. чл. 69 от ЗН.

Производство по чл. 341 и следв. ГПК.

Фаза по допускане на делбата.

Предявни са искове от: Б.К.Р., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, срещу: Л.К.Е., ЕГН **********,***, Б.К.Е., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.Б.Е.,***, И.Р.Е., ЕГН **********,***, Х.Р.Е., ЕГН **********,***, С.С.Г., ЕГН **********,***, И.С.Г., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,***, Е.К.Г., ЕГН **********,***, Н.Д.Й., ЕГН **********,***, И.Д.Г., ЕГН **********,*** и Ц.С.К., ЕГН **********,***: - за делба, с който иск се цели ликвидиране на съсобствеността им върху наследствени недвижими имоти

Предявени са от Б.К.Р. срещу Л.К.Е. и К.К.Е. и установителен иск за собственост и иск отмяна на нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка.

Предявени са от Б.К.Р. срещу Б.К.Е. и М.П.Е. и установителен иск за собственост и иск отмяна на нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка.

Предявен е от Б.К.Р. срещу Й.Б.Е., Б.К.Е. и М.П.Е., иск за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на земеделски имоти – на осн. чл. 76 ЗН.

В исковата молба се твърди, че страните, са съсобственици на следните недвижими имоти:

1. НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000032, - имот № 110012, - имот № 234020 и – имот № 234042;

2. ЛОЗЕ от 8,514 дка, трета категория, имот № 505260 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 505270, - имот № 110117, - имот № 110347 и – имот № 505250;

3. НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000037, - имот № 215100 и – имот № 215121;

4. НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 215110, - имот № 110019, - имот № 215120, – имот № 215122 и – имот № 110019;

5. НИВА от 2,003 дка, шеста категория, имот № 128610 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 128620, - имот № 128550, - имот № 128560, - имот № 128600 и – имот № 000405;

6. НИВА от 0,762 дка, четвърта категория, имот № 802155 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000211, - имот № 802150, - имот № 802154, - имот № 802158 и – имот № 802156;

Съсобствеността между страните била възникнала по наследствено правоприемство от общите им наследодатели Е. Т.Р., поч. 02.06.1975 год. и Ц.Г.Р., поч. 16.01.1946 год.

Като наследници на първата от двамата наследодатели им били възстановени имотите, описани в Решение № 378А/12.09.1995 год.по преписка № 8244/05.05.1992 год., а като наследници на втория – имотите, възстановени с Решение № 378А/12.09.1995 год. по преписка № 8254/05.05.1992 год., двете на ПК – Вълчедръм.

Твърди се в исковата молба, че въпреки така възникналата съсобственост, с НА № 122/16.07.2012 год., т. ХІV, рег. № 6622, д. № 996/2012 год. на нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, ответника Л.К.Е. е бил признат за собственик по наследство и давност по отношение на част от имотите: НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 и ЛОЗЕ от 8,514 дка, трета категория, имот № 505260, всички по плана за земеразделяне в землището на *****, *******.

Твърди се също, че с НА № 195/23.10.2012 год., т. ХХ, рег. № 20098, д. № 1610/2012 год. на нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, друг от ответниците - Б.К.Е. е бил признат за собственик по наследство и давност по отношение на двуги два от имотите: НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 и НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121, двете по плана за земеразделяне в землището на *****, *****.

Последните два имота отв. Б.Е. и съпругата му М.П.Е. са продали, с НА за покупко-продажба на недвижим имота № 48, т. ІІ, рег. № 842, д. № 43 от 07.02.2013 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, на дъщеря си, Й.Б.Е..

Твърди се също, че при издаването на първите два от описаните по-горе нотариални актове за собственост, не са били налице предпоставките на чл. 587, ал. 2 ГПК за признаване на ответниците Б. и Л.Е. за собственици по давност на съответните описани имоти.

За това се иска: да бъде допусната и извършена съдебна делба по отношение на съсобствените между страните имоти, съобразно правата им по закон, като бъдат отменени, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК двата нотариални акта за собственост по наследство и давност.

С първоначалната искова молба е направено искане делото да се разгледа при участието на третото заинтересовано лице, Й.Б.Е..

С допълнителна искова молба е уточнено, че се предявяват:

1. Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците Л.К.Е. и съпругата му, К.К.Е., че ищецът Б.К.Р., е собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от останалата в наследство от Е. Т.Р., б.ж. на *****, ****, НИВА от 15,491 дка, трета категория, представляваща имот № 234010 по плана за земеразделяне на землището на *****, ****;

2. Иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците Б.К.Е., съпругата му, М.П.Е. и дъщеря им Й.Б.Е., че ищецът Б.К.Р., е собственик по наследство на 1/12 ид.ч. от останалата в наследство от Ц.Г.Р., б.ж. на *****, *****, НИВА от 51,345 дка, трета категория, представляваща имот № 215110 по плана за земеразделяне на землището на *****, *****;

3. Иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт № 122/16.07.2012 год., т. 14, рег. № 6622, д. № 996/2012 год. на Нотариус С. С., с рег. № 577 в РНК, относно имот № 234010, с площ от 15,491 дка, до размера на правата на ищеца – 1/12 ид.ч.;

4. Иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт № 122/16.07.2012 год., т. 14, рег. № 6622, д. № 996/2012 год. на Нотариус С. С., с рег. № 577 в РНК, относно имот № 505260, с площ от 8,514 дка, до размера на правата на ищеца – 1/12 ид.ч.;

5. Иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на Нотариален акт № 195/23.07.2012 год., т. 20, рег. №20098 6622, д. № 1610/2012 год. на Нотариус С. С., с рег. № 577 в РНК, до размера на правата на ищеца – 1/12 ид.ч.;

6. Иск по чл. 76 ЗН, за обявяване на относителната недействителност – по отношение на ищеца Б.К.Р., до размера на правата му – 1/12 ид.ч., на сключеният между Б.К.Е. и М.П.Е. от една страна и Й.Б.Е. – от друга, Договор за покупко-продажба на НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне на *****, обективиран в Нотариален акт № 48/07.02.2013 год., т. 2, рег. № 842, д. № 43/2013 год. на Нотариус Д.М., с рег. № 393 в РНК;

7. Да бъде допусната и извършена съдебна делба на описаните в исковата молба и по-горе в настоящото определение шест недвижими земеделски имота.

Претендират се и направените във връзка с воденето на делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, отв. Ц.С.К. *** е предявила насрещен иск срещу: Л.К.Е., К.К.Е., Л.К.Е., Б.К.Е., М.П.Е., Й.Б.Е., Б.К.Е. /първоначалният ищец/, Е.Б.Е., И.Р.Е., Х.Р.Е., С.С.Г., И.С.Г., Е.В.Х., Е.К.Г., Н.Д.Й., И.Д.Г. и М.К.Р..

В същия срок е подала и отговорът си на исковата молба.

В отговора си, отв. Ц.С.К. не оспорва делбеният иск, както и исковете за отмяна на двата констативни нотариални акта. Твърди, че до м. Август, 2012 год. тя самата не е знаела, че процесните имоти са предоставени под аренда, нито й е бил изплащан полагащият й се дял от рентата, но е водила многократни разговори с ответниците Л. и Б.Е. с настояване да бъде извършена делба на наследствените им имоти, но те отказвали да обсъждат тази възможност. Случайно научила, че описаните в нотариалните актове имоти се обработват и арендаторът й изплатил рента за 2011/2012 год. През следващата година обаче, получила отказ от арендатора да й заплати рентата, тъй като имотите имали нов собственик.

Счита, че по отношение на ответниците Л. и Б.Е. не е изтекла придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като те не са манифестирали в продължение на десетгодишният давностен срок явно и непрекъснато намерение за своене на общата вещ, по ясен за останалите съсобственици начин.

Ответницата Е.Е. в отговора си, оформен като писмо, твърди, че по традиция земята оставала за синовете. Дъщерите били получили както зестра при женитбата си, така и голямо парично обезщетение и за това исковете не следва да се уважават. Счита, че претенцията е неморална.

Ответниците М.К.Р. и Е.В.Х. не са подали писмени отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в този срок са предявили насрещни искове, с които претендират:

1. На осн. чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответниците Л.К.Е. и К.К.Е., че М.К.Р. е собственик на 1/12 ид.ч., а Е.В.Х. – на 1/6 ид.ч. от НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне на *****, ****;

2. На осн. чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме за установено по отношение на Б.К.Е., М.П.Е. и Й.Б.Е., че М.К.Р. е собственик на 1/12 ид.ч., а Е.В.Х. – на 1/6 ид.ч. от НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне на *****, *****;

3. На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен н.а. № 122/16.07.2012 год., т. 14, рег. № 6622, д. № 996/2012 год., на Нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, относно ИМОТ № 234010 – нива с площ от 15,491 дка – до 1/6 ид.ч. по предявеният от Е.В.Х. иск и до 1/12 ид.ч. по предявеният от М.К.Р. иск;

4. На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен н.а. № 195/23.10.2012 год., т. 20, рег. № 20, д. № 1620/2012 год., на Нотариус С. С., рег. № 577 в РНК, относно ИМОТ № 234010 – нива с площ от 15,491 дка – до 1/6 ид.ч. по предявеният от Е.В.Х. иск и до 1/12 ид.ч. по предявеният от М.К.Р. иск;

5. На осн. чл. 76 ЗН да бъде обявен за относително недействителен – до 1/6 ид.ч. по предявеният от Е.В.Х. иск и до 1/12 ид.ч. по предявеният от М.К.Р. иск, сключеният между ответниците Б.К.Е. и М.П.Е. от една страна и Й.Б.Е. от друга, договор за покупко-продажба на недвижим имот – НИВА от 51,345 дка, трета категория, измот № 215110 по плана за земеразделяне в землището на *****, ****, обективиран в н.а. № 48/07.02.2013 год., т. 2, рег. № 842, д. № 43/2012 год. на Нотариус Д. М., с рег. № 393 в РНК;

6. Да бъде извършена делба на процесните шест недвижими имота.

Претендират се и направените от двете ищци по насрещните искове разноски.

Писмен отговор е постъпил и от ответниците Л.К.Е. и Б.К.Е., двамата чрез пълномощника си, адв. Н. А., МАК.

В отговора си, двамата ответници считат иска за процесуално допустим. Считат претенцията и за основателна, но само относно последните два имота, описани в и.м. /нива от 2,003 дка, имот № 128610 и нива от 0,762 дка, имот № 802155/, с оглед на което и иска е основателно предявен по отношение на тези два имота.

Считат, че при допускането на делбата следва да се има предвид, че посочената като ответник Е.Б.Е. не е от кръга на наследниците на двамата наследодатели.

По отношение на останалите описани в и.м. имоти, считат иска за неоснователен, като твърдят, че имот № 234010 – нива от 15,491 дка и лозе от 8,514 дка, имот № 505260 са индивидуална собственост на отв. Л. Е., а имот № 215121 – нива от 19,778 дка и имот № 215110 – нива от 51,345 с.дка са собственост на трето лице – Й.Б.Е. и за това по отношение на тези четири имота искът следва да бъде отхвърлен.

По отношение на исковете по чл. 537, ал. 2 ГПК – считат, че същите са ненадлежно предявени, доколкото не е заявен нарочен петитум – от кой, срещу кого, поради какви обстоятелства се предявяват, пълна или частична отмяна на констативните актове се иска и т.н.

Отв. Й.Б.Е. също е подала пислен отговор на допълнителната искова молба на ищеца Б.Р..

В отговора си счита, че за нея, поради противоречията в исковата молба и допълнителната такава, съществува неяснота относно качеството й – на ответник или на подпомагаща страна по смисъла на чл. 219 ГПК.

Счита искът за делба за нередовен, доколкото не е посочено между кои страни и с какви дялове се иска делба.

Оспорва претенциите по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 76 ЗН като неоснователни. Възразява срещу твърдението, че е придобила 1/12 ид.ч. от имотите си, предмет на покупко-продажбата, от несобственик. Оспорва правото на собственост по отношение на 1/12 ид.ч. от имотите на ищеца Б.Р..

Отв. Б.Е. е подал и отговор на насрещния иск, предявен от първоначалните отв. Ц. К., М. Р. и Е. Х., като е заявил, че категорично отхвърля на първата и на всички други първоначални ответници, предявили такива искове претенции.

Твърди, че след смъртта на общия наследодател Ц.Г., още през м. Март, 1946 год., наследниците му са извършили неформална подялба на наследената от него земеделска земя, като сестрите С. и Н. са получили зестра, а Г. се е отказала от претенции в замяна на издръжка за образованието си. При комасацията те си я получили в своя парцел, а в последствие я внесли в ТКЗС, а след реституцията – техните /на сестрите С. и Н./ наследници си я получили обратно. За това счита, че претенциите са неоснователни, а и неморални.

Отв. Л.К.Е. е подал отговор, в който се присъединява към становището, дадено в отговора на своя брат Б.Е..

В общ, допълнителен отговор, ответниците Л.К.Е., К. К. Е. /негова съпруга/, М.П.Е. /съпруга на отв. Б.Е./, Й.Б.Е., И.Р.Е., Х.Р.Е., С.С.Е. и И.С.Г. заявяват, че също подкрепят становището на отв. Л.Е., дадено с отговора му.

Първоначалният ищец Б.Р. също е подал писмен отговор на предявените от отв. Ц. К., М.Р. и Е.Х. насрещен иск, като счита същите за допустими и основателни.

Съдът е приел, че с допълнителната искова молба е уточнено качеството на ответник по отношение на отв. Й.Б. и тя е привлечена да участва в производството именно в това си качество, поради което и искането за привличането й като трето лице-помагач в същото производство не се поддържа от ответника.

В хода на производството по делото първоначалният ищец Б.К.Р., ЕГН **********,*** е починал – на 21.12.2015 год. и е заместен от наследниците си: В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,*** и В.Б.Р., ЕГН **********,***.

За първото по делото открито съдебно заседание, страните са редовно призовани.

Първоначалният ищец, респ. неговите наследници, ищците В.Р., С.Р. и В.Р. се представляват от адв. Р.. Б., МАК, който е пълномощник и на част от първоначалните ответници, ищци по преюдициалните искове М.Р. и Е.Х.. Поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответниците Л.Е. и Б.Е. се представляват от адв. Н.А., МАК, редовно упълномощен, който моли да бъдат отхвърлени установителните искове като неоснователни и недоказани, а делбата да се допусне само за тези имоти, за които е доказано, че са останали наследствени на страните, съобразно правата им по Закона за наследството- .

Отв. Ц.К. се явява лично и с пълномощника си С.К. /неин син, изрично упълномощен/. В писмена защита поддържа предявените насрещни искове, като счита сщите за основателни и доказани и моли да бъдат уважени, след което съдът да допусне до делба процесните имоти, останали в съсобственост на страните от общите им наследодатели Е. Т.Р. и Ц.Г.Р., двамата бивши жители на *****, *****, съобразно правата им по закон.

Отв. Й.Е. се явява лично и с адв. И. Я., САК, редовно упълномощен, който моли да бъдат отхвърлени исковете по чл. 76 ЗН

Ответниците Е.Е., И.Е., Х.Е., С.Г., И.Г., Е. Х., Е.Г., Н.Й., И.Г. не се явяват.

С протоколно определение от 16.02.2016 год., след като е установено, че в хода на производството по делото, чрез дарение два от процесните имота са прехвърлени от ответниците Л.К.Е. и К. К.Е. на техния внук, Л.К.Е., ЕГН **********,***, последният е привлечен като ответник по делото по предявен срещу него от Ц.С.К. иск по чл. 76 ЗН.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отв. Л.Е. е подал писмен отговор, в който оспорва предявеният срещу него иск по чл. 76 ЗН като неоснователен.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 378А/12.09.1995 год., по преписка № 8254/05.05.1992 год. на ПК Вълчедръм, на наследниците на Ц.Г.Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници по отношение на следните имоти:

1. НИВА от 2,003 дка, шеста категория, имот № 128610 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 128620, - имот № 128550, - имот № 128560, - имот № 128600 и – имот № 000405;

2. НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000037, - имот № 215100 и – имот № 215121;

3. ЛОЗЕ от 8,514 дка, трета категория, имот № 505260 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 505270, - имот № 110117, - имот № 110347 и – имот № 505250;

4. ПАСИЩЕ, МЕРА от 0,762 дка, четвърта категория, имот № 802155 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000211, - имот № 802150, - имот № 802154, - имот № 802158 и – имот № 802156.

С Решение № 378А/12.09.1995 год., по преписка № 8244/05.05.1992 год. на ПК Вълчедръм, на наследниците на Ц.Г.Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници по отношение на следния имот:

1. НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 215110, - имот № 110019, - имот № 215120, – имот № 215122 и – имот № 110019.

С Решение № 378А/12.09.1995 год., по преписка № 8253/05.05.1992 год. на ПК Вълчедръм, на наследниците на Е. Т.Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници по отношение на следния имот:

Видно от представените с исковата молба удостоверения за наследници, издадени от Община Вълчедръм, *****, Ц.Г.Р., б.ж. на *****, ***** е починал на 16.01.1946 год., като след смъртта си е оставил наследниците:

1. К. Т.Р. – съпруга, поч. 02.06.1975 год.;

2. К.Ц. Е., син, поч. 05.07.1983 год., чиито наследници са:

А. Б. С.Е., съпруга, поч. 27.04.1999 год.;

Б. Б.К.Е., син и

В. Л.К.Е., син;

3. С. Ц. Р., дъщеря, поч. 13.05.1985 год., с населдници:

А. К.Г. Р., съпруг, поч. 14.03.1989 год.,

Б. Б.К.Р., син, поч. 21.12.2015 год., с наследници:

- В.Б.Р. – съпруга,

- С.Б.Р. – син и

- В.Б.Р., син;

В. М.К.Р., дъщеря;

4. В. Ц. Е., син, поч. 10.10.1995 год., с наследници:

А. Е.Б.Е., дъщеря;

5. Х. Ц. Е., син, поч. 11.01.2001 год., с наследници:

А. Р.Х. Е., син, поч. 09.10.2004 год., с наследници:

- И.Р.Е., син,

- Х.Р.Е., син;

Б. Б.Х.Р., дъщеря, поч. 09.01.2012 год., с наследници:

- С.С.Г., съпруг и

- И.С.Г., дъщеря;

6. Г. Ц. М., дъщеря, поч. 04.10.2012 год., с наследници:

А. Е.В.Х., дъщеря,

7. Н. Ц. Г., дъщеря, поч. 21.05.2000 год., с наследници:

А. Д.С. Г., син, поч. 29.02.2012 год., с наследници:

- Е.К.Г., съпруга,

- Н.Д.Й., дъщеря,

- И.Д.Г., син;

Б. Ц.С.К., дъщеря.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Вълчедръм /л. 28/, К. Т. Е. и Е. Т. Е., са имената на едно и също лице.

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност № 122, т. ХІV, рег. № 6622, д. № 996/16.07.2012 год. на Нотариус С. С., № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, въз основа на обстоятелствена проверка Л.К.Е., ЕГН ********** е признат за собственик на следните три земеделски имота /от които само първият и третият са предмет на настоящото производство:

1. НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 234020, - имот № 110012, - имот № 234070, - имот № 234060, - имот № 23450 и – имот № 234042;

2. НИВА от 19,253 дка, трета категория, имот № 234030 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000032, - имот № 110012, - имот № 234020 и – имот № 234042 и

С Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност № 195, т. ХХ, рег. № 20098, д. № 1610/23.10.2012 год. на Нотариус С. С., № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, въз основа на обстоятелствена проверка Б.К.Е., ЕГН ********** е признат за собственик по наследство и давност на следните два земеделски имота:

1. НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000037, - имот № 215100 и – имот № 215121;

2. НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 215110, - имот № 110019, - имот № 215120, – имот № 215122 и – имот № 110019.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, т. ІІ, рег. № 842, д. № 43/07.02.2013 год. на Нотариус Д.М., № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, Б.К.Е., ЕГН ********** и М.П.Е., ЕГН **********, са продали на Й.Б.Е., ЕГН ********** двата гореописани имота.

По делото са приложени пълномощни от Ц.С.К. и Г. Ц. М., двете от 24-08-2012 год., с които двете упълномощават третото лице Б.Ц.Б. да „сключи или прекрати договор за наем-аренда на земеделска земя: имоти с №№ 505260, 215121 и 215110, трите в землището на *****. Приложен е и РКО, издаден от Зора Агро ЕООД за изплатени 414,86 лв. за наследствената й земеделска земя – 11,853 дка, за 2011/2012 год. /не е ясно за кои имоти/.

Видно от приложеният протокол от 16.07.2012 год., по нот.д. № 996/2012 год. на Нотариус С. С., в нотариалното производство са изслушани трима свидетели /Ц.Б.П., С.И.И., двамата без родство и Р.Ц.П.-Е., роднина по сватовство на Л.Е..

Пак от нотариалното дело е видно, че с Решение № 378А/12.09.1995 год., по преписка № 8245/05.05.1992 год. на ПК Вълчедръм, на наследниците на Ц.Г.Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи, стари реални граници по отношение на следния имот: НИВА от 19,253 дка, трета категория, имот № 234030 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 234020, - имот № 110012, - имот № 234070, – имот № 234060, - имот № 234050 и – имот № 234042 – това фактически е третият имот, предмет на Н.А. за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност № 122, т. ХІV, рег. № 6622, д. № 996/16.07.2012 год. на Нотариус С. С., № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, но този имот не е включен в делбената маса.

От приложеното по нотариалното дело Удостоверение за идентичност на имена се установява, че Ц.Г.Е. и Ц.Г.Р. са имената на едно и също лице. /л. 302/.

Видно от приложеният протокол от 23.10.2012 год., по нот.д. № 1610/2012 год. на Нотариус С. С., в нотариалното производство са изслушани трима свидетели /Б.Й.Г., Е.Л.Ш. и С.В.М., тримата без родство/.

От приложената /л. 340-346/, в писмо от ДФ Земеделие справка-извлечение от Интегрирана система за администриране и контрол за имоти с кадастрални номера: 234010, 505260, 215110 и 215121 за периода 2007-2012 год. се установява в табличен вид: от кой бенефициент е заявен за подпомагане всеки от имотите, за коя кампания и т.н.

Видно от справката, по отношение на единия от спорните имоти: НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне в землището на *****, ***** се установява, че е бил заявен за директни плащания за периода 2007-2012 год. от: отв. К.Л. Е., Зора – Агро ЕООД, Тива ООД и А.Л.Ч.; ЛОЗЕ от 8,514 дка, трета категория, имот № 505260 по плана за земеразделяне в землището на *****, ***** е било заявено от Б.П.Ц., отв.К.Л. Е., Р.К.К., Б.К.Р.; НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000037, - имот № 215100 и – имот № 215121 е била заявена от Зора-Агро ООД, отв. Б.К.Е., Б.Ц.Б., В.Е.П. и Аикс ЕООД; и НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на *****, ***** е била заявена от Зора-Агро ООД, отв. Б.К.Е., отв. К.Л. Е., А.Л.Ч. и Б.Ц.Б..

Видно от приложеното по делото писмо, изх. № ПО-253/18.12.2015 год. /л. 348 и следв./ се установява, че с Декларация вх. № 61/13.07.2010 год., по чл. 70, ал. 2 ППЗСПЗЗ, имоти с номера 215110 и 215121 са декларирани от Зора-Агро ООД, на осн. договор за наем № 143/03.06.2010 год.

За имот № 215110 и имот № 215121 са регистрирани договор за наем, вх. № 143/03.06.2010 год. и договор за аренда вх. № 7067/20.02.2015 год.

За имот № 234010 е регистриран Договор за наем за една стопанска година /2011-2012/, с вх. № 1571/31.05.2011 год.

За периода до 2012 год. описаните имоти не са били включвани в споразумения за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ.

Видно от приложената справка, за стопанската 2010/2011 год. имоти с номера 215100 и 215121 са декларирани за ползване от Б.Ц.Б., на осн. договор за наем № 1537/10.03.2010 год. /л. 359/. От приложеният /л. 363/ договор за наем се установява, че договорът е сключен за срок от пет стопански години. С договор за аренда от 17.02.2015 год., имотите са отдадени под аренда от отв. Й.Б.Е. на Зора-Агро ООД, представлявано от управителя Б.Ц.Б., за срок от пет стопански години.

С Договор за наем на земеделска земя от 30.05.2011 год., отв. Л.К.Е. е отдал под наем на К.Л. Е., за една стопанска година, шест земеделски имота, единият от които – нива от 15,491 дко, имот № 234010 /л. 367/

От извлечението от регистъра на земеделски земи при ОСЗ Вълчедръм е видно, че имоти:№ 234010 – нива от 15,491 дка, трета категория, имот № 234030 – нива от 19,253 дка, трета категория и имот № 505260 – лозе от 8,514 дка, трета категория са регистрирани като собственост на Л.К.Е., ЕГН **********,*** – на 24.03.2015 год., по силата на нотариален акт за дарение № 89 от 28.01.2015 год., издаден от Нотариус М., рег. № 393, вписан в сл.вписвания Лом с вх.рег. № 514/28.01.2015 год., акт 119, т. 1, д. 109/2015 год.

Бивши собственици на имота са наследниците на Е. Т.Р., б.ж. на *****, а след това – отв. Л.К.Е., с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 122/16.07.2012 год. на Нотариус С., рег. № 577, вписан в Сл.вписвания Лом с вх.рег. № 5745/16.07.2012 год., акт № 39, т. ХІ, д. 1500/2012 год.

От същия регистър се установява, че имоти № 215110 – нива от 51,344 дка, трета категория и имот № 215121 – нива от 19,778 дка, трета категория, са регистрирани като собствени на отв. Й.Б.Е., ЕГН ********** – на 01.03.2013 год.

Бивши собственици на имота са наследниците на Ц.Г.Р., б.ж. на *****, а след това – отв. Б.К.Е., с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 195/23.10.2012 год. на Нотариус С., рег. № 577, вписан в Сл.вписвания Лом с вх.рег. № 8392/23.10.2012 год., акт № 34, т. ХVІІІ, д. 2483/2012 год.

Видно от приложеното Нотариално дело № 33/2015 год. се установява, че с НОТАРИАЛЕН АКТ ЗА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ № 89, т. І, рег. № 501, д. № 33/28.01.2015 год., на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, ответниците Л. и К.Е. са дарили на своя внук, отв. Л.К.Е. следните недвижими имоти: ПИ № 234030 – нива от 19,253 дка, ПИ № 234010 – нива от 15,491 дка и ПИ № 505260 – лозе от 8,514 дка, всички в землището на *****, *****. /л. 426/.

В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства.

От показанията на свид. С.И.И., без родство със страните се установява, че той е бил работник на отв. Л.Е. – дълго време. Извършвал е селскостопанска работа – копаел е царевица и др.подобни. не знае нивите. Но Л. се занимава със земеделие и той е работил нивите му поне 30 години назад във времето. Вече от 5-6 години не може да работи. Не знае къде се намират нивите на отв. Л.Е. и не знае чии са – само негови или и на други хора. Л. го е наемал и му е плащал за работата. Нивите са на различни места.

В показанията си свид. С.В.М., без родство знае, че отв. Б.Е. е работил земя, около 150 дка, към „Бутанска межда“ имал трактор. След това здравето на отв. Бл. Е. се влошило и вече не можел сам да обрботва земята си и я давал на други хора. През това време не е виждал някой да идва при отв. Б. Е. и да претендира за земята. Отв. Б. Е. имал и други земи, но свидетелят не знае къде са и не може да каже колко са големи нивите. За споменатите 150 дка свидетелят знаел, тъй като те били в близост до земята, която той самият обработвал. Свидетелят заявява, че е подписал протокола за обстоятелствена проверка при нотариуса, но не знаел за кои конкретно ниви става въпрос, мислел, че го питат за тези 150 дка.

Свид. Б.Й.Г., без родство, до преди седем години е обработвал лично земята на отв. Б.Е., защото работел като тракторист при арендатор. От 1993 год. започнал да работи тези земи, до към 2009 год. Бил е тракторист при арендатора Б.Б.. Земята била около 30 дка. Ако е идвал някой при арендатора за арендни плащания той не знае.

Свид. Е.Л.Ш., без родство, се занимава със земеделие, гледа земя до тази на отв. Б.Е.. За това знае, че последният си е гледал земята. Около 90 дка, „На Стана“ – това е голям парцел. Само отв. Б. Е. се занимавал със земята. Гледал и тяхната /на свидетеля/ земя, която била в съседство и на тях си изплащал рента. Не знае дали на някой друг е плащал рента. От около 7 години здравето на отв. Б. Е. се влошило и спрял лично да се занимава със земята. Иначе бил започнал „след демокрацията“ – 1994-96 год. някъде, до към 2007-2008 год. Земята сега я обработвал арендатор. От отв. Б. Е. знаел, че земята е негова. Не знае друг да е имал претенции.

От показанията на свид. Д.И.Г., без родство, е поправял плуг на един от работниците при отв. Б. Е. /пок. Д. Г., брат на отв. Ц.К./, който обработвал царевица от земята на отв. Б. Е.. Нивата била в „Е. геран“, не знае колко декара е. И сега се обработва, но свидетелят не знае от кого.

От показанията на свид. В.Б.Г., първа братовчедка на отв. Ц.К. и знае, че земята им не е разделена. Нейният /на отв. Ц. К./ брат – пок. Д. Г. приживе работил земята. Знае, че през 2013 год. отв. Ц. К. взела рента за тази земя от арендатора Б. /Б.Б.?/, но през 2014 год. като го потърсила пак за рента той й отказал, защото имало други собственици за тази земя. Не знае дали отв. Б. Е. е гледал земята. Не знае къде се намират нивите, защото от 10 години не е излизала по полето.

В показанията си свид. Р.Ц.П.-Е., снаха на отв. Л.Е. установява, че откакто е в това семейство, от 1994 год., семейството се занимава със земеделие. Гледат си земите. Свидетелката знае къде са имотите, тъй като се занимава и с документацията. Семейството й – отв. Л. и К.Е. са й свекър и свекърва, а отв. Л.Е. е неин син – всички участват в земеделската дейност. Конкретните два спорни имота също работят от тогава, но имат и други, които са закупили през годините. През това време роднините са идвали в дома им, били са посрещани, но не са имали претенции за земя, не са поставяли въпрос защо. Предполага, че те са знаели, че семейството й обработва земята. Предполага, че роднините са си уредили отношенията помежду си. Чувала е, че една от сестрите, която била заминала за Виена и била зъболекарка нямала претенции за земя, чуваля е, че през четиридесетте години се били разбрали – свекър й е бил малък тогава.

Свид. И.В. П., без родство, тракторист, работил и при отв. Л.Е., до миналата година са го викали да помага. В продължение на 15-16 години са го викали и ако бил свободен винаги се отзовавал. Вършел си работата и толкова. Не знаел чия е земята, но Л. го викал. Не знае той дали е давал рента на някой от роднините си. Не го е питал дали работи само своя земя или взима и под аренда.

От показанията на свид. Б.Ц.Б., без родство, работи като земеделски производител, познава отв. Б.Е., защото от 01.10.2009 год. обработва цялата – собствена и части от наследствената му земя, както и тази на съпругата му, отв. М.Е.. Имоти № 215110, № 215121, е обработвал от 2009 год., не знае кой е бил собственик, но отв. Б. Е. е бил наследник на имотите. Плащал му е така, както било записано в договора. Приложеният на стр. 217 Разходен касов ордер е издаден от неговото счетоводство. Имало такава практика – като се появи някой наследник, му плащат рента, за да си нямат разправии. Знае, че съгласно закона и един от наследниците може да сключи договор за целия имот, за това не вижда проблем, че е сключил договорите с отв. Б. Е. и му е изплащал рентата. Изплащал всичко на един човек. Не знае дали в последствие тя е била разпределяна между останалите наследници.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Относно предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК:

Такива претенции са предявили срещу ответниците Б. и Л.Е. и техните съпруги, ответниците К. и М.Е., четирима от съделителите: 1./ Б.К.Р., починал в хода на делото и заместен от наследниците си В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р.; 2./ М.К.Р., 3./ Е.В.Х. и 4./ Ц.С.К..

Иска се да бъде установено по отношение на ответниците по тези искове, че ищците са собственици по наследство, със съответните части по закон, на четири земеделски имота, за които ответниците по исковете са се снабдили с нотариални актове за собственост въз основа на обстоятелствена проверка и съответно – отмяна на тези констативни нотариални актове до размера на правата на ищците.

Тежестта на доказване при тези искове е на ищците по тях, които следва да установят правата си, които претендират върху имотите.

От своя страна ответниците по предявените положителни установителни искове може само да отричат правото на ищците, като по предвидения процесуален ред чрез възражения може да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключват възникването на правото.

С оглед твърдяното правно основание в тежест на ответниците е доказването на факта на изтекла придобивна давност в тяхна полза.

С оглед извънсъдебното оспорване на правото на ищците, което ответниците са осъществили, снабдявайки се с констативни нотариални актове, съгласно коитото отв. Б.Е. е признат за единствен собственик по давностно владение на част от процесните имоти – нива от 51,345 дка, имот № 215110 и нива от 19,778 дка, имот № 215121, а отв. Л.Е. – за единствен собственик на нива от 15,491 дка, имот № 234010 и лозе от 8,514 дка – имот № 505260, съдът намира, че е налице правен интерес от защита на техните права, поради което предявения положителен установителен иск е допустим.

Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното.

В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост /в случая ищците/, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Тук тежестта на доказване също е на ищците.

Прекият интерес от установяването произтича от възникналия спор за обема на правата на собственост на страните в процесните имоти, изходът от който спор е преюдициален и от решаващо значение за делбения процес.

Разгледани по същество, съдът намира, че исковете са основателни и доказани.

Безспорно е установено по делото, че страните по делото са наследници на Ц.Г.Р., поч. 16.01.1946 год. и К. Т.Р., поч. 02.06.1975 год., двамата бивши жители на *****, *****.

Всеки от тримата сина и трите дъщери на наследодателите при откриване на наследството им, по силата на наследствено правоприемство е придобил равни права върху наследството - от по 1/6 ид.част, вкл. и 1/6 ид.част от правото на собственост върху процесните имоти.

Техните деца, респ. внуци на свой ред са наследили дяловете им, съобразно правата си по закон.

Така страните по делото имат следните права: Е.В.Х. и Е.Б.Е. – по 1/6 ид.ч. /или 12/72 ид.ч./, Б.К.Е., Л.К.Е., М.К.Р. и Ц.С.К. – по 6/72 ид.ч., И.Д.Г., Х.Р.Е., С.С.Г. и И.С.Г. –по 3/72 ид.ч., И.Д.Г., Н.Д.Й., Е.К.Г., В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р. – по 2/72 ид.ч.

Основният спорен въпрос е дали правото на собственост върху процесните четири имота е придобито от страна на ответниците, съпрузите Б. и М.Е. и Л. и К.Е. по давност в резултат на владение за период от повече от десет години назад, считано от 23.10.2012 година, когато отв. Б.Е. се е снабдил с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, и считано от 16.07.2012 год. назад по отношение на отв. Л. и К.Е.. Т.е. периодите за усановяване на изтекла придобивна давност по отношение на двете семейства са различни. За Б. и М.Е. от значение е времето от 23.10.2002 – 23.10.2012 год., а за Л. и К.Е. – времето от 16.07.2002 – 16.07.2012 год.

От писмените и гласните доказателства по делото се установява, че и двете ответни семейства Е. се занимават със земеделие, като Б.Е. е обработвал лично земя – своя и като наемател докато здравето му позволявало, а после отдавал същата под аренда/наем. Семейството на отв. Л.Е. обработва земя и до момента.

По делото се установи, че претенции за рента е имала само Ц.К. – към наемателя Зора-Агро ООД, за стопанката година 2011/2012 и е получила такава съобразно дела си. Тя е заявила претенциите си веднага след смъртта на своя брат Д.С. Г., за когото свид. Д.И.Г. свидетелства, че е помагал на отв. Б.Е. при обработването на земята.

Няма спор, че обикновеното неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права. Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание.

От друга страна, основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез други го“. Владението се характеризира основно с двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ /обективен/ и това, че лицето което държи вещта, я държи като своя /субективен/.

Промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на собствениците, като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е достигнало до знанието им. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, тъй като собствеността не се губи при неизползването на имота.

В случая активното поведение трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец.

Ангажираните в тази насока доказателства в конкретното производство съдът счита за неубедителни. Не се установява да е налице субективният признак от фактическия състав на владението по отношение на ответниците.

И за четирите процесни имота няма подавани в ОСЗ Вълчедръм декларации по чл. 37б ЗСПЗЗ за периода 2003 – 2010 год.

За периода 2007 – 2012 год. и четирите имота са били заявени за подпомагане от различни бенефициенти.

За имоти №№ 215110 и 215121 /за които се е снабдил с констативен нотариален акт отв. Б.Е./ е бил регистриран Договор за наем от 03.06.2010 год. /с наемател – Зора-Агро ООД, представлявано от свид. Б.Б. и наемодател отв. Б.Е./, а имот № 234010 /предмет на констативния нот.акт, с който се е снабдил отв. Л. Е./ - договор за наем за 2010/2011 год., по който наемодател е този ответник, а наемател – наговият син К.Л. Е..

Вече се изтъкна, че от Зора-Агро ООД ищцата по преюдициалните искове Ц.К. е потърсила и получила рентно плащане за стопанската 2011/2012 год.

По отношение на имот № 234010, за който се е снабдил с констативен нотакриален акт отв. Л. Е. е приложен договор за наем от 30.05.2011 год., към тази дата наемодателят се легитимира като собственик в качеството си на един от наследниците на Е. Т.Р..

Всичко това сочи на извода, че намерението на ответниците да придобият по давност процесните имоти се установява единствено от факта на съставяне на констативните нотариални актове.

Липсата на субективният елемент от състава на владението – съзнанието, че вече владее имотите като свои, само за себе си дава основание да се приеме, че не е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността по давност. Тайното завладяване не може да се противопостави на останалите съсобственици. Не е налице нито едно доказателство, че ответниците Б.Е. и Л.Е. са довели до знанието на другите сънаследници намерението си да владеят и техните идеални чести, полагащи се по наследство, а при липса на такива, промяната в намерението е скрита, от което следва, че владението е опорочено и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС.

В този смисъл и ТР № 1/2012 год., ВКС, ГК, според чието разбиране: „При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ищците по по тези искове, като наследници на Ц.Г.Р., поч. 16.01.1946 год. и К. Т.Р., поч. 02.06.1975 год., двамата бивши жители на *****, *****, притежават правото на собственост върху общо 30/72 ид.части от процесните имоти на основание наследяване, поради което предявените от тях установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени в посочения размер.

Уважаването на установителните искове има като последица и отмяната на двата констативни нотариални акта до размер 30/72 ид.ч., каквато общо е частта на ищците по тези искове.

По отношение на останалите 42/72 ид.ч. от процесните имоти собствеността на ответниците Л. и К.Е. и Б. и М.Е. не се оспорва и това, както и актовете им на разпореждане, следвада се вземе предвид при определяне квотите им от тези конкретно имоти при допускането на делбата.

По предявените искове по чл. 76 ЗН, за обявяване на относителна недействителност по отношение на разпоредителни сделки:

Исковете по чл. 76 ЗН, разгледани в това производство са два:

1. Срещу Й.Б.Е., Б.К.Е. и М.П.Е., за обявяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба на земеделски имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имота № 48, т. ІІ, рег. № 842, д. № 43 от 07.02.2013 год. на нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, – НИВА от 51,345 дка, трета категория, имот № 215110 и НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121, двете по плана за земеразделяне в землището на *****, ***** и

2. Срещу Л.К.Е., Л.К.Е. и К.К.Е., за обявяване на относителна недействителност на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. І, рег. № 501, д. № 33/28.01.2015 год., на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, само по отношение на: Поземлен имот № 234030 – нива от 19,253 дка и Поземлен имот № 505260 – лозе от 8,514 дка, двата в землището на *****, *****.

Относителната недействителност по чл. 76 ЗН е особен вид недействителност.

Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение. В случая исковете са предявени самостоятелно, като преюдициален /първия/ и инцидентен /втория/.

Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл. 76 ЗН.

В делбения процес сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до приключване на устните състезания в първата фаза.

Защитната функция на чл. 76 ЗН е установена в полза на наследника, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само наследниците.

Онзи от сънаследниците, който се е разпоредил изцяло или отчасти с наследствената вещ, е легитимиран да отговаря по иска за прогласяване на недействителността и да понесе санкциите на закона, доколкото някой от останалите сънаследници упражни правото си по чл.76 от ЗН.

Относно първия иск по чл. 76 ЗН – за прогласяване относителната недействителност на покупко-продажбата, извършена от отв. Б.Е. и съпругата му, отв. М.Е. от една страна и отв. Й.Е. от друга:

Съгл. чл. 76 ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.

Според т.1 от ТР №1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ /права върху вещи/ е относително недействителен. Разпореждането валидно обвързва страните по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица.

В случая обаче, ответниците Б. и М.Е. са се разпоредили с имот, придобит в СИО по давност, а не като сънаследници. В делбата на тези два имота вместо прехвърлителите ще участва приобретатилят – отв. Й.Е., и то с правата, които е придобила валидно. В този смисъл няма как въпросните два имота да се паднат в дял на отв. Б. Е. и това да стабилизира евентуалната /искана/ относителна недействителност на атакуваната сделка. По тези съображения искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Аналогично стои въпроса за втория предявен иск по чл. 76 ЗН – срещу Л.К.Е., Л.К.Е. и К.К.Е., за обявяване на относителна недействителност на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. І, рег. № 501, д. № 33/28.01.2015 год., на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, само по отношение на: Поземлен имот № 234030 – нива от 19,253 дка и Поземлен имот № 505260 – лозе от 8,514 дка, двата в землището на *****, *****.

Ищците по уважения установителен иск притежават общо 30/72 ид.ч. от описаните в констативния нотариален акт имоти, които са и предмет на оспорваната покупко-продажба. Следователно отв. Л.Е. и съпругата му, отв. К.Е. притежават по наследство и давност за него и по давност за нея останалите 42/72 ид.ч. от тези имоти. Повече от колкото притежават, те не биха могли да прехвърлят. Т.е. дарението, което са извършили в полза на своя внук, отв. Л.Е. е породило вещно-транслативен ефект до размера, притежаван от дарителите, съгласно техния титул за собственост – констативния нотариален акт. Своите части дарителите вече са отчуждили, поради което и в делбата на тези два имота, които са предмет и на делбата и на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК те няма да участват.

Отделно от това, по отношение на имотите, останали от Ц.Р. се установява по делото, че не са единствените имоти в наследствената маса, а по отношение на имота, останал от К.Р. не се установи, а не се и твърди да е единственият имот, останал в наследство от нея.

По тези съображения и вторият иск по чл. 76 ЗН следва да се отхвърли като неоснователен.

Относно делбата:

Очертаният с исковата молба предмет на делба включва общи права на ищеца и ответниците от един и същ вид – вещното право на собственост върху недвижими имоти.

Тези вещни права на собственост могат да бъдат включени в гражданския оборот. Вещите по предназначението и естеството си могат да се делят и тя /делбата им/ не е несъвместима с естеството и предназначението на вещите, допустима е от закона и с нея се постига крайната цел на делбеното производство, а именно окончателно ликвидиране на състоянието на съсобственост върху тези обекти чрез някой от предвидените в закона способи.

Липсват данни, които да навеждат на извода, че някои от страните са процесуално недееспосбни. Страните са процесуално дееспособни, не са налице визираните от закона отрицателни процесуални предпоставки, налице са абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска.

Следва да се има предвид, че на практика се касае за две наследства – имотите останали от Ц.Г.Р., поч. 16.01.1946 год. и К. Т.Р., поч. 02.06.1975 год., двамата бивши жители на *****, *****.

След смъртта си те са оставили шест деца, трима сина и три дъщери. Страните по делото са техни низходящи. Дяловете на децата им са равни и следва да се разпределят между техните насиледници, съобразно правата им, както следва: за Е.В.Х. и Е.Б.Е. – по 12/72 ид.ч., за Б.К.Е., Л.К.Е., М.К.Р. и Ц.С.К. – по 6/72 ид.ч., за И.Д.Г., Х.Р.Е., С.С.Г. и И.С.Г. – по 3/72 ид.ч., и за И.Д.Г., Н.Д.Й., Е.К.Г., В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р. – по 2/72 ид.ч.

І.

Относно наследството, останало от Ц.Г.Р. следва да се има предвид, че то включва общо пет имота:

5. НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 215110, - имот № 000037, - имот № 215120, – имот № 215123 и – имот № 000037.

За три от тях – имотите с №№ 215110, 505260 и 215221 двама от наследниците – ответниците Б.К.Е. и Л.К.Е. са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост по наследство и давност и в последствие са отчуждили – съответно първият е подел на дъщеря си, отв. Й.Б.Е., а вторият дарил на внука си Л.К.Е.. Тези констативни нотариални актове са отменени за 30/72 ид.ч., като са оспорени само от част от съделителите - 1./ Б.К.Р., починал в хода на делото и заместен от наследниците си В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р.; 2./ М.К.Р., 3./ Е.В.Х. и 4./ Ц.С.К..

За това по отношение на трите описани имота, делбата следва да се допусне, както следва:

А.

По отношение на имот № 215110 и на имот № 215121 – само между В.Б.Р., С.Б.Р., В.Б.Р.; М.К.Р., Е.В.Х., Ц.С.К. и Й.Б.Е., при права: 42/72 ид.ч. за Й.Б.Е., 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р..

По отношение на останалите съделители искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Б.

По отношение на имот № 505260 – само между В.Б.Р., С.Б.Р., В.Б.Р.; М.К.Р., Е.В.Х., Ц.С.К. и Л.К.Е., при права: 42/72 ид.ч. за Л.К.Е., 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р..

По отношение на останалите съделители искът следва да се отхвърли като неоснователен.

В.

По отношение на другите два имота, останали в наследство от Ц.Г.Р., а именно имот № 128610 и имот № 802155, двата в землището на *****, делбата следва да се допусне по отношение на наследниците му по закон, при права: за Е.В.Х. и Е.Б.Е. – по 12/72 ид.ч., за Б.К.Е., Л.К.Е., М.К.Р. и Ц.С.К. – по 6/72 ид.ч., за И.Д.Г., Х.Р.Е., С.С.Г. и И.С.Г. – по 3/72 ид.ч., и за И.Д.Г., Н.Д.Й., Е.К.Г., В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р. – по 2/72 ид.ч.

От К. Т.Р. е останал в наследство един имот - НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000032, - имот № 110012, - имот № 234020 и – имот № 234042.

С оглед изхода по предявените обуславящи искове по чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, по отношение на този имот делбата следва да се допусне само между В.Б.Р., С.Б.Р., В.Б.Р.; М.К.Р., Е.В.Х., Ц.С.К. и Л.К.Е., при права: 42/72 ид.ч. за Л.К.Е., 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р.

За останалите съделители искът за делба на имота, останал от тази наследодателка следва да се отхвърли като неоснователен.

При упражняването от единия съсобственик на потестативното му право на делба и при наличието на законовите предпоставки за ликвидиране съсобствеността между страните, съдът следва да я прекрати и да допусне делба при посочените по-горе права.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата ще следва да се насрочи втората фаза на производството-по извършване на делбата.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

І.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Б.К.Е., ЕГН ********** и М.П.Е., ЕГН **********,***, че В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,***, В.Б.Р., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,*** и Ц.С.К., ЕГН **********,***, като наследници на Ц.Г.Р., б.ж. на *****, *****,поч. 16.01.1946 год., СА СОБСТВЕНИЦИ на общо 30/72 ид.ч. от следните недвижими имоти:

2. НИВА от 19,778 дка, трета категория, имот № 215121 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 215110, - имот № 000037, - имот № 215120, – имот № 215123 и – имот № 000037,

ПРИ ПРАВА, КАКТО СЛЕДВА: 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р. от горепосочените недвижими имоти.

ІІ.

На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност № 195, т. ХХ, рег. № 20098, д. № 1610/23.10.2012 год. на Нотариус С. С., № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в Служба по вписванията – Лом с вх.рег. № 8391/2012 год., Акт № 34, т. ХVІІ, д. № 2483/2012 год.. – ДО РАЗМЕРА на правата на ищците, общо 30/72 ид. части.

ІІІ.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на Л.К.Е., ЕГН ********** и К.К.Е., ЕГН **********,***, че В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,***, В.Б.Р., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,*** и Ц.С.К., ЕГН **********,***, като наследници на Ц.Г.Р., поч. 16.01.1946 год. и К. Т.Р., поч. 02.06.1975 год., двамата б.ж. на *****, *****, СА СОБСТВЕНИЦИ на общо 30/72 ид.ч. от следните недвижими имоти:

1. НИВА от 15,491 дка, трета категория, имот № 234010 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 234020, - имот № 110012, - имот № 000032 и – имот № 234042;

ІV.

На осн. чл. 537, ал. 2 ГПК ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давност № 122, т. ХІV, рег. № 6622, д. № 996/16.07.2012 год. на Нотариус С. С., № 577 в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в Служба по вписванията – Лом с вх.рег. № 5745/2012 год., Акт № 39, т. ХІ, д. № 1500/2012 год. – САМО ДО РАЗМЕРА на правата на ищците, общо 30/72 ид.части и САМО по отношение на следните два недвижими имота:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,***, В.Б.Р., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,*** и Ц.С.К., ЕГН **********,***, против Й.Б.Е., ЕГН **********,***, Б.К.Е., ЕГН ********** и М.П.Е. ЕГН **********,*** – на осн. чл. 76 ЗН искове за обявяване за нищожен поради противоречие със закона на Договор за покупко – продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 48, т. ІІ, рег. № 842, д. № 43/07.02.2013 год. на Нотариус Д.М., № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в Служба по вписванията – Лом с вх.рег. № 1250/2013 год., Акт № 7, т. ІІ, д. № 137/2013 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

VІ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,***, В.Б.Р., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,*** и Ц.С.К., ЕГН **********,***, против Л.К.Е., ЕГН **********, Л.К.Е., ЕГН ********** и К.К.Е. ЕГН **********,*** – на осн. чл. 76 ЗН искове за обявяване за нищожно поради противоречие със закона на Дарението, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 89, т. І, рег. № 501, д. № 33/28.01.2015 год. на Нотариус Д.М., № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС, вписан в Служба по вписванията – Лом с вх.рег. № 514/2015 год., Акт № 119, т. І, д. № 109/2015 год., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

VІІ.

ДОПУСКА съдебна делба между: В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,*** и В.Б.Р., ЕГН **********,***, Л.К.Е., ЕГН **********,***, Б.К.Е., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.Б.Е.,***, И.Р.Е., ЕГН **********,***, Х.Р.Е., ЕГН **********,***, С.С.Г., ЕГН **********,***, И.С.Г., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,***, Е.К.Г., ЕГН **********,***, Н.Д.Й., ЕГН **********,***, И.Д.Г., ЕГН **********,*** и Ц.С.К., ЕГН **********,***,

на следните недвижими имоти, останали в наследство от Ц.Г.Р., б.ж. на *****, *****, починал на 16.01.1946 год:

2. ПАСИЩЕ, МЕРА от 0,762 дка, четвърта категория, имот № 802155 по плана за земеразделяне в землището на *****, *****, при съседи: - имот № 000211, - имот № 802150, - имот № 802154, - имот № 802158 и – имот № 802156

при права: 12/72 ид.ч. за Е.В.Х. и Е.Б.Е., – по 6/72 ид.ч. за Б.К.Е., Л.К.Е., М.К.Р. и Ц.С.К., –по 3/72 ид.ч. за И.Д.Г., Х.Р.Е., С.С.Г. и И.С.Г., – по 2/72 ид.ч. за И.Д.Г., Н.Д.Й., Е.К.Г., В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р..

VІІІ.

ДОПУСКА съдебна делба между: В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,***, В.Б.Р., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,***, Ц.С.К., ЕГН **********,*** и Й.Б.Е., ЕГН **********,***, по отношение на следните съсобствени им недвижими имоти:

при права: 42/72 ид.ч. за Й.Б.Е., 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р..

ІХ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба на гореописаните имоти:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА: Л.К.Е., ЕГН **********,***, Б.К.Е., ЕГН **********,***, Е.Б.Е.,***, И.Р.Е., ЕГН **********,***, Х.Р.Е., ЕГН **********,***, С.С.Г., ЕГН **********,***, И.С.Г., ЕГН **********,***, Е.К.Г., ЕГН **********,***, Н.Д.Й., ЕГН **********,*** и И.Д.Г., ЕГН **********,*** – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Х.

ДОПУСКА съдебна делба между: В.Б.Р., ЕГН **********,***, С.Б.Р., ЕГН **********,***, В.Б.Р., ЕГН **********,***, М.К.Р., ЕГН **********,***, Е.В.Х., ЕГН **********,***, Ц.С.К., ЕГН **********,*** и Л.К.Е., ЕГН ********** ***, по отношение на следните съсобствени им недвижими имоти:

при права: 42/72 ид.ч. за Л.К.Е., 12/72 ид.ч. за Е.В.Х., по 6/72 ид.ч. за Ц.С.К. и М.К.Р. и по 2/72 ид.ч. за В.Б.Р., С.Б.Р. и В.Б.Р..

ХІ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба на гореописаните имоти:

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	287
Дата:	10 август 2016 г. (в сила от 28 май 2018 г.)
Съдия:	Албена Георгиева Миронова

Дело:	20131620101466
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	30 декември 2013 г.

Решение по дело №1466/2013 на Районен съд - Лом

Съдържание на акта