РЕШЕНИЕ
№ 260127
гр.Поморие, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа
докладваното от районния съдия г.д. № 70 по описа за 2021 г. и за
да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив против С.Д.Н. ***, с която е предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, за установяване на вземане на ищеца срещу ответника в размер 3197.58 лв., представляващо стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.02.2018 г. до 08.05.2018 г., по партида на ответника, отнасяща се за обект на потребление в гр.Ахелой, общ.Поморие, ул. „Стара планина“, № 13, ИТН: 2593012, за което е издадена от ищеца фактура № **********/17.01.2019 г., както и за установяване на вземане в размер 319.76 лв., представляващо обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 29.10.2019 г. до 18.11.2020 г., с изключение периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 19.11.2020 г., до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260098/24.11.2020 г. по ч.гр.дело № 778/2020 г., по описа на РС – Поморие. Претендират се от ищеца и разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от нея е връчен на ответника, който чрез пълномощник е подал писмен отговор, с който е оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, излагайки подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Негов пълномощник – юрисконсулт, депозира писмено становище, с което поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител – адвокат, който поддържа заявеното с отговора становище за недопустимост и неоснователност на претенцията на ищеца.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното.
Установява от представените по делото
доказателства, че ответникът е абонат на ищеца, който като краен снабдител по
смисъла на ЗE, е
доставял електрическа енергия, съобразно публично известни Общи условия (ОУ) за обект на потребление в гр.Ахелой, общ.Поморие, Доставяната в
посочения обект електрическа енергия е измервана със средство за търговско
измерване (СТИ) – електромер с № *********.
По делото е представен препис от констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ № 438611/08.05.2018 г., съставен от служители
на ищеца, съгласно който при проверка на СТИ, отчитащо доставяното в обекта на
ответника електрическа енергия, е констатирано наличие на меден проводник между
вход и изход на токовата верига на клемен блок на електромера. Предвид
констатациите при проверката СТИ е
демонтиран.
Представен е Констативен протокол от метрологична
експертиза на СТИ № 785/
Предвид установената от експертизата грешка при отчитането ищецът издал процесната фактура с № **********/17.10.2019 г., за претендираната в производството сума в размер 3197.58 лв., представляваща стойността на 17 357 кWh електроенергия за период от 09.02.2018 г. до 08.05.2018 г., за 88 дни.
Предвид така установеното от фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.
По допустимостта на иска.
По делото е приложено ч.гр.дело № 778/2020 г., по описа на РС – Поморие, образувано по заявление от ищеца против ответника, в производството по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260098/24.11.2020 г.
Заповедта е връчена лично на длъжника/ответника на 30.11.2020 г.
На 23.12.2020 г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК, чрез пълномощник, длъжникът е възразил писмено срещу заповедта, поради което заповедният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Съобщението с указанията на съда е получено от заявителя на 08.01.2021 г.
На 01.02.2021 г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът е предявил против ответника настоящия иск, който е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
По съществото на спора.
Установено
по делото е облигационно правоотношение между
страните, възникнало на
основание чл.98а, ал.1 от ЗЕ,
чрез сключени договори при публично известни ОУ.
ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ EАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., и ОУ на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., са
влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите
им при продажбата и доставката на електрическа енергия.
Тези общи условия, въпреки че уреждат конкретни
специфични хипотези на преноса, продажбата на ел.енергия до клиента и нейното
заплащане, не изключват приложението на общите правила на чл.183 и чл.200 ЗЗД, уреждащи отношенията
между страните по договора за покупко продажба, що се отнася до задължението на купувача по
договор за продажба да заплати цената на вещта, от което следва, че когато е
било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер, съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Ето защо, дори при липсата
на специална правна уредба, каквото е
положението с правната регламентация на тези отношения - преди изменението през
2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с
решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017
г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., то по силата на общите правила
предвидени в ЗЗД относно договора за
продажба, а именно, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока, се дължи заплащането на доставената ел.енергия, като това разрешение е и
в съответствие с общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл и Решение № 124/18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150/26.06.2019 г. по
гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21/01.03.2017 г. по т. д. №
50417/2016 г., I г. о. на ВКС.
Обстоятелствата,
че абонатът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДРЗЗП, а енергийното
дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното
задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.
Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя
основните характеристики на продажбеното правоотношение. В ЗЕ не се съдържат специални разпоредби, които да
изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било
доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
При начисляване на процесната сума ищецът е съобразил констатирано
несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилното отчитане
на консумираната електрическа енергия, породено вследствие на
осъществения неправомерен достъп до
вътрешността на електромера, водещо до отчитане с грешка -96,66%, вследствие на което не е отчетена действително доставената до обекта на ищеца,
за процесния периода от 09.02.2018г. до 08.05.2018 г., електрическа енергия
от 17357 кWh, на стойност 3197.58 лв., която сума е дължима по силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от
ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР.
В случая не се касае за отговорност, обусловена от виновно
поведение на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за
заплащане на цената на реално доставената електрическа енергия, което произтича
от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при ОУ.
Предвид изложеното, съдът намира, ЧИ процесното вземане за главницата е установено по основание и размер, както е установена и акцесорната претенция за лихви в размер 319.76 лв., за периода от 29.10.2019 г. до 18.11.2020 г., поради което искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на ищеца за присъждане на разноските по делот, като предвид обстоятелството, че ищецът е представляван от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8, вр.с ал.1 ГПК, вр.с чл.37 ЗПП, вр.с чл.25, ал.1 НЗПП, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., който размер според съда е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното производство, което предвид основателността на претенцията му е основателно, ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските на последния по ч.гр.дело № 778/2020 г., по описа на РС – Поморие, в общ размер 227.90 лв., в това число заплатена държавна такса 177.90 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В заповедното производство е заплатена държавна такса в размер, дължим по установителния иск, поради което допълнителна такса не е събирана по настоящото дело, респ. такава не следва да се възлага на ответника.
Предвид основателността на иска на ответника не се дължат разноски, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран
от изложеното, Районен съд – Поморие
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника и съдебен адреса***, адв.Н.К.П., че дължи на „ЕВН България електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов”, № 37, представлявано от М.М. и Ж.П.С., чрез пълномощника К.А., сумата 3197.58 лв. (три хиляди сто деветдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода от 09.02.2018 г. до 08.05.2018 г., по партида на ответника, отнасяща се за обект на потребление в гр.Ахелой, общ.Поморие, ул., за което е издадена от ищеца фактура № **********/17.01.2019 г., както и сумата 319.76 лв. (триста и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 29.10.2019 г. до 18.11.2020 г., с изключение периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260098/24.11.2020 г. по ч.гр.дело № 778/2020 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА С.Д.Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” АД, ЕИК *********, сума в размер 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Д.Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” АД, ЕИК *********, сума в размер 227.90 лв. (двеста двадесет и седем лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски по ч.гр.дело № 778/2020 г., по описа на РС – Поморие.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.Д.Н., ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: