РЕШЕНИЕ
№ 9204
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:......................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ...................... Гражданско дело №
20221110124583 по описа за 2022 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба, уточнена с молба, постъпила в съда на 17. XI. 2023 година,
......................., представлявано от председателя на управителния съвет .......................... Н.а, с трето
лице – помагач ......................., ответниците:
О. Н. Н. с ЕГН********** и
К. О. Н. с ЕГН**********,
и двамата живеещи в ..................., и двамата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. ......................... чрез пълномощницата адвокат С. Т. Г..
да бъдат осъдени да му платят следните суми:
447.27 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ...................... година;
66.86 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ..................... година
включително;
32.31 лева за услугата дялово разпределение за времето от ....................... година;
05.69 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ...................... година
включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ................ година
1
до окончателното плащане;
направените по делото разноски
при условията на разделност – ..................
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че не ползват топлоснабдения имот за стопански
нужди. Вземането на ищеца било погасено по давност. Правят частично признание на иска.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 0.................... е сключен договор за продажба на жилище по реда на чл. 117 от Закона за
териториалното и селищно устройство между съпрузите ...................-Н.а с ЕГН********** и
................... Н. Н. с ЕГН********** от една страна и .............. от друга страна, по силата на който
съпрузите придобиват собствеността върху топлоснабдения имот. Договорът е представен по
делото с исковата молба.
На ..................... издава Удостоверение на наследници на ...................-Н.а с ЕГН********** с
изходящ №....................... година. Според удостоверението същата починала на ............. година,
оставяйки като наследници по закон преживелия съпруг и дъщеря си, конституирани по делото
като ответници. Удостоверението е представено по делото от район Младост на Столична
община с писмо, постъпило в съда на ................. година.
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 19. IХ. 2002 година се провежда Общо събрание на ..................... на което е взето
решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане
на система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава пълномощник да сключи
споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото събрание е
съставен представен по делото с исковата молба протокол.
На 26. IХ. 2002 година третото лице – помагач и ........................ сключват представен по
делото с исковата молба договор №............... По силата на договора етажната собственост
възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно отопление, да отчита
ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася
данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе система за
в
дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №Д-0-67 при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
2
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
3. Сведения, почерпани от експертните заключения:
По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на
08. I. 2024 година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по
00
електронен път, като в 00 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната
енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се
разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.
Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007
година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след 11. V. 2019 година са начислени
общо 292.71 лева за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Сумите са изчислени без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Начислените суми за
топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон
фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е
извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни
актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година, Закона за
енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението на количествата топлинна
енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на
ищеца. Топломерът е преминал през метрологична проверка. При проверката не са установени
отклонения извън допустимите стойности.
На ............................. представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна
експертиза, според което към 28. ХII. 2023 година няма данни за доброволни плащания.
Непогасените задължения за времето след 11. V. 2019 година възлизат общо 292.70 лева за
топлинна енергия и 31.12 лева за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по
изравнителни сметки за процесния период не са прихванати месечни сметки, които предхождат
периода. Лихвата върху главниците за времето след 11. V. 2019 година възлиза на 28.28 лева върху
главницата за топлинна енергия и 05.67 лева върху главницата за дяловото ѝ разпределение.
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответниците;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Страните не спорят, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Това обстоятелство се установява и от представените по делото договор и
3
удостоверение за наследници, описани по-горе, както и от акт за сключване на граждански брак.
От писмените доказателства се установява, че ответникът придобил топлоснабдения имот по
време на брака си с покойната ...................-Н.а с ЕГН**********. Така придобил половината от
него. След смъртта , наследил и половината от нейната ..................... от имота. Така станал
собственик на общо ¾ идеални части от имота. Ответницата, дъщеря на ответника и на покойната
му съпруга, наследила по силата на закона половината от дела на майка си и така придобила ¼
идеални части от топлоснабдения имот.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такива.
По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да
заплащат цената на доставената им топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.
Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за
начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния
период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия
за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.
Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от
воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на
изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.
Не на последно място, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 292.70 лева за
времето след 11. V. 2019 година, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от
изравнителните сметки.
4
Ответниците не твърдят в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса
погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е
извършено.
Ответниците поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.
„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с
предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.
Съобразявайки цитираните разпоредби от Закона за задълженията и договорите,
настоящият съдебен състав приема, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 111:
вземането на ищеца е за периодично плащане, затова се погасява с изтичането на кратка
тригодишна давност. Давността започва да тече в 30-дневен срок от изтичане на периода, през
който е доставяна топлинна енергия, защото падежът на задължените за плащане на цената
настъпва тогава. Съдът не приема, че давността започва да тече в по-късен момент, защото
фактурите за текущите месеци са сторнирани и на тяхно място е издадена друга фактура за
изравнителните сметки. Ако този извод се приеме за верен, то на ищеца следва да се дължи и
плащане от по-късен момент, а това противоречи на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката и дори
на общите условия на самия ищец. Следва да се има предвид още, че ищецът търси обезщетение за
забава от настъпването на падежа на сторнираните фактури, а не от настъпването на падежа на
фактурата за изравнителните сметки. Следователно, ищецът сам приема, че падежът настъпва след
издаване на фактурите за текущите месеци. Давността е прекъсната с подаването на иск в съда на
11. V. 2022 година. Ето защо съдът счита, че всички вземания на ищеца, чийто падеж е настъпил
преди 11. V. 2019 година, са погасени по давност. В настоящия случай непогасени по давност са
вземанията на ищеца за 292.71 лева главница за топлинна енергия, 28.28 лева обезщетение за
забава върху посочената сума, 31.12 лева за услугата „дялово разпределение“ и 05.67 лева
обезщетение за забава върху посочената сума.
Затова съдът счита, че предявеният е частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 292.71 лева главница за доставена топлинна енергия при условията на разделност –
.............................. – да бъде отхвърлен.
2. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ се установява от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Тази стойността не се отчита от уредите,
изследвани от вещото лице, изготвило заключението на техническата експертиза. Ето защо за тези
5
вземания съдът взема предвид изцяло стойностите, посочени от вещото лице, изготвило
счетоводната експертиза – 31.12 лева за времето след 11. V. 2019 година.
Преценявайки заключението на вещото лице съобразно чл. 202 от Гражданския
процесуален кодекс, съдът намира, че следва да уважи иска за сумата от 31.12 лева при условията
на разделност – ¾ за ответника и ¼ за ответницата, а за горницата до 32.31 лева – да го отхвърли.
3. По исковете за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Съдът приема за верни изчисленията за обезщетение за забава върху главниците, направени
от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Счита обаче, че следва да намали
посоченото в счетоводното заключение обезщетение за забава върху главницата за доставена
топлинна енергия съразмерно със стойността на същата енергия, посочената от вещото лице,
изготвило заключението на техническата експертиза. Според вещото лице, изготвило счетоводната
експертиза, обезщетението за забава върху посочената в исковата молба и допълнителната молба
6
главница за топлинна енергия от 292.71 лева за времето след 11. V. 2019 година възлиза на 28.28
лева. Стойността на обезщетението за забава върху главницата за услугата „дялово разпределение“
за времето след 11. V. 2019 година възлиза на 05.67 лева.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за
главницата, а именно: 28.28 лева върху главницата за топлинна енергия и 05.67 лева върху
главницата за услугата „дялово разпределение“ при условията на разделност – ¾ за ответника и ¼
за ответницата. Исковете следва да бъдат отхвърлени за горницата до 66.86 лева върху главницата
за топлинна енергия и 05.69 лева върху главницата за услугата „дялово разпределение“.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предявени са искове за общо 552.13 лева, уважени за общо 357.78 лева и отхвърлени за
общо 194.35 лева. Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 1 100.00
лева, от които общо 400.00 лева за държавна такса, 600.00 лева за възнаграждение на вещите лица
и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер се определя от съда по силата на
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Ответниците следва да бъдат осъдени да платят
на ищеца разноските по водене на делото в размер съобразно уважената част на иска: 712.80 лева,
при условията на разделност.
Ищецът следва да заплати на ответниците разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Всеки от двамата ответници е направил
разноски в размер на 480.00 лева за адвокатско възнаграждение. От тях ищецът следва да плати по
168.94 лева на всеки от ответниците.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ответниците:
О. Н. Н. с ЕГН********** и
К. О. Н. с ЕГН**********,
и двамата живеещи в ..................., и двамата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. ......................... чрез пълномощницата адвокат С. Т. Г..
да платят на ....................., представлявано от изпълнителния директор ...................... Н.а, следните
суми:
292.71 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ...................... година,
28.28 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ..................... година
включително,
31.12 лева за услугата дялово разпределение за времето от ....................... година,
05.67 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ...................... година
включително и
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на ............... година
до окончателното плащане
при условията на разделност – ¾ за ответника и ¼ за ответницата като за горницата до
....................... за услугата дялово разпределение и съответно ............... лева мораторна лихва
7
ОТХВЪРЛЯ иска.
2. ОСЪЖДА ответниците:
О. Н. Н. с ЕГН********** и
К. О. Н. с ЕГН**********,
и двамата живеещи в ..................., и двамата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. ......................... чрез пълномощницата адвокат С. Т. Г..
б
да платят на ....................., представлявано от изпълнителния директор ...................... Н.а,
разноски от общо 712.80 лева при условията на разделност – ...... ответника и .... за ответницата.
б
3. ОСЪЖДА ....................., представлявано от изпълнителния директор ...................... Н.а, да
плати на ответниците:
О. Н. Н. с ЕГН********** и
К. О. Н. с ЕГН**********,
и двамата живеещи в ..................., и двамата с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. ......................... чрез пълномощницата адвокат С. Т. Г. разноски от по 168.94 лева
на всеки от тях.
4. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
6. Всяко от съобщенията ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 3 от Гражданския
процесуален кодекс на ответниците по следния начин:
1. Всяко от съобщенията ДА СЕ ВРЪЧИ на ответниците най-напред на електронния адрес,
посочен в отговорите на исковата молба.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Всяко от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение или
книжа, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение
или книжа, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
8
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовка, съобщение
или книжа, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ по общия ред.
3. Ако се наложи връчване по общия ред на някое от съобщенията, то ДА СЕ ИЗВЪРШИ по
следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощницата адвокат С. Т. Г. по реда на
чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощницата не живее или не пребивава на адреса след
справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези
данни в разписката;
Ако пълномощницата не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко
едно от посещенията е в неприсъствен ден.
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи някое от съобщенията, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на
съответния ответник.
Ако се наложи връчване на съобщение на физическия адрес на някой от ответниците, то ДА
СЕ ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в отговора на исковата молба.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя
на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне
една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в
неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
7. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на адреса, на който е получена призовка за открито съдебно
заседание.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
9
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се
намират в канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването
съгласно чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ......................., като
трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10