РЕШЕНИЕ
№ 13109
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110152328 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т** срещу М. Д.
А..
В исковата молба се твърди, че М. Д. А. била потребител на топлинна енергия
по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото
дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***,
в периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г., поради което за нея били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в
сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** на
потребители в гр. **, съгласно които бил определен 45-дневен срок за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от
публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница.
Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот, но не заплатила дължимата за нея цена. Топлоснабденият имот се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, като услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се извършвала „**. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. За имота, ползван от ответницата, били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за
този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. Отправено е искане да бъде постановено
1
решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответницата искове за
задължения за доставена, но незаплатена топлинна енергия. Претендират се
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата, като
същата е подала отговор в срок, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Ответната страна релевира и възражение за изтекла спрямо
процесните вземания погасителна давност. Отправено е искане за отхвърляне в цялост
на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на М. Д. А. да заплати на ищцовото дружество задълженията, начислени за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **, за цена на доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 433,34 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
за мораторна лихва в размер на 64,31 лева, начислена за периода от 15.09.2022 г. до
15.05.2024 г. върху главницата за топлинна енергия, за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от м. май 2021 г. до м. април 2023 г. в размер на 58,28 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, и за мораторна лихва в размер на 13,13 лева, начислена за периода от
16.07.2021 г. до 15.05.2024 г. върху главницата за услугата „дялово разпределение“.
С доклада по делото, обявен за окончателен в проведеното на 18.03.2025 г.
открито съдебно заседание, са отделни като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване следните релевантни за основателността на предявените искове факти
и обстоятелства: количеството на реално доставената в процесния топлоснабден имот
през исковия период топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираните за
така доставената енергия вземания.
Тези обстоятелства се установяват и от приетите като писмени доказателства
документи, представи в хода на производството от ищеца и третото лице-помагач.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
валидно възникнали договорни отношения между ищеца и ответницата за доставка на
топлинна енергия до процесния имот през исковия период; наличието на валидно
възникнали договорни правоотношения между ищеца и третото лице-помагач с
предмет извършването на услугата „дялово разпределение“ на топлинната енергия,
доставяне в процесния имот през исковия период; настъпването на изискуемостта на
процесните вземания за главници и лихви; наличието на обстоятелства, довели до
2
спиране/прекъсване на погасителната давност за процесните вземания; всички факти,
на които основава своите искания или възражения.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът е бил
потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „** да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че същият е бил собственик или вещен
ползвател на процесния имот в този период.
От представените по делото доказателство, а именно писмо от Столична
община, Направление „Архитектура и градоустройство“ от 17.03.2025 г., и
приложената към него Заповед № ПК-4535 от 22.11.1974 г. /л. 134 – 135/, се
установява, че процесният апартамент е предоставен в собственост като обезщетение
на ** и неговия баща **в в съсобственост при равни квоти. В писмо от Столична
община, Район „**“, от 17.03.2025 г. изрично е посочено, че процесният имот не е
продаван от Столична община и не е общинска собственост.
Съгласно справки за родствени връзки по Наредба 14/2009 г. на МРРБ /вж. л. 30
– 31 и л. 160 – 161/ се установява, че ** е починал на 28.12.2005 г., като е оставил за
свои наследници по закон **и М. Д. А.. На 15.11.2018 г. (т. е. много преди процесния
отоплителен период, обхващащ времето от м. май 2021 г. до м. април 2023 г.) е
3
починал **в, като е оставил за свой единствен наследник по закон своята сестра М. Д.
А.. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че тя се е
разпоредила с правото си на собственост върху имота преди исковия период.
Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
ответницата М. Д. А. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни
общи условия, утвърдени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ, следва да се заключи, че приетите от „** и одобрени от комисията общи условия
за процесния период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са
обвързващи за него. Следователно, доказано е принципното съществуване на
облигационно правоотношение между страните. То произтича от съществуващ
валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния
период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответникът, като потребител на топлинна енергия,
дължи заплащане цената на отдадената за собствения недвижим имот такава.
С доклада по делото, по който страните не са имали възражения, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
количеството и качеството на потребената в процесния имот през исковия период
топлинна енергия, размера на претендираните вземания и правилността на начина, по
който същите са начислени от ищцовото дружество.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че М. Д. А. дължи цената за
потребената през исковия период топлинна енергия, възлизаща на сумата от 433,34
лева, както и цената за извършена услуга „дялово разпределение“, възлизаща на
сумата от 58,28 лева.
Ответникът своевременно – в отговора на исковата молба – е навел възражение
за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което съдът намира за частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни
- според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „***
месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка
една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното
заплащане.
4
Доколкото исковата молба е депозирана на 04.09.2024 г., то следва да се приеме,
че вземанията на ищеца за цена на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. включително, крайният падеж на които е настъпил на
14.08.2021 г., в общ размер за предоставената топлинна енергия от 5,98 лева,
изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК, са погасени по давност. За разликата над
погасената по давност сума от 5,98 лева до пълния предявен размер от 433,34 лева и за
периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023 г. исковата претенция за установяване
дължимостта на претендираната главница се явява основателен.
По отношение на вземанията на ищеца за услугата „дялово разпределение“
следва да се посочи, че се претендира сума за горепосочения период, с оглед на което
следва да се приеме, че вземанията на ищеца за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. включително, крайният
падеж на които е настъпил на 14.09.2021 г., в общ размер за предоставената топлинна
енергия от 4,37 лева, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК, са погасени по
давност. За разликата над погасената по давност сума от 4,37 лева до пълния предявен
размер от 58,28 лева и за периода от м. 07.2021 г. до м. 04.2023 г. исковата претенция
за установяване дължимостта на претендираната главница за услугата „дялово
разпределение“ се явява основателен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „***на клиенти в гр. **, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
В случая от ответника се претендира обезщетение за забава за периода от
15.09.2022 г. до 15.05.2024 г. в размер на 64,31 лева. Доколкото на основание чл. 119
ЗЗД при погасяване по давност на главното вземане се погасява и акцесорното такова,
макар давността за него да не е изтекла, то погасени са и онези вземания на ищеца за
лихва за забава, начислени върху погасените по давност вземания за цена на потребена
топлинна енергия.
С оглед релевираното от ответника възражение за давност, дължимите лихви за
забава върху непогасените вземания за главница възлизат на сума в размер на 58,10
лева, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, за периода от 15.09.2022 г. до
15.05.2024 г. До размера на посочената сума и за посочения период акцесорният иск се
явява основателен и следва да се уважи, а в останалата част до пълния предявен
5
размер от 64,31 лева – да се отхвърли поради погасяване по давност на вземанията.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 13,13 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер общо на 188,70 лева за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответницата М. Д. А. следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 09.01.2025 г. (л. 68 от делото) в размер на 24,76 лева, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции. Ищецът своевременно е възразил по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид
предмета на делото, неговата правна и фактическа сложност, материалния му интерес,
както и събраните по делото доказателства, съдът намира направеното възражение за
неоснователно. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД М. Д. А., ЕГН: **********, да заплати на „***, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 427,36 лева,
представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 58,10 лева, представляваща лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
15.05.2024 г., сумата от 53,91 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната
лихва от 04.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 188,70 лева, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции.
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление
гр. ***, срещу М. Д. А., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над присъдените суми от 427,36 лева
и 53,91 лева до пълните предявени размери съответно от 433,34 лева и 58,28 лева, и за
периода от 01.05.2021 г. до 30.06.2021 г. (по исковете за главници) и за разликата над
присъдената сума от 58,10 лева до пълния предявен размер от 64,31 лева (по иска за
мораторна лихва), като погасени по давност, както и в цялост като неоснователен
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,13 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2021 г. до 15.05.2024 г.
върху цената за услугата „дялово разпределение“.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. **, да
заплати на М. Д. А., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
24,76 лева, представляваща сторени от ответника разноски, съобразно отхвърлената
част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – **
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7