№ 35
гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. И.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600019 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Г. А. за възобновяване на
ВНОХД№720/2024г. на ОС – Велико Търново и НОХД№398/24г на РС-Горна
Оряховица и изменение на постановените по тях съдебни актове, като се
намали наложеното наказание от осем години лишаване от свобода с една
трета.
В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна
прокуратура излага съображения, че следва да се отхвърли молбата на
осъдения А., с която се претендира възобновяване на наказателното дело
поради наличието на касационно основание - явна несправедливост на
наложеното наказание, тъй като отсъстват предпоставките за това. В мотивите
на първоинстанционния съд подробно са изложени всички фактически данни
и правилна преценка по отношение правилата за определяне на наказанието.
Касае се за две тежки престъпления - едното по чл.150 ал.1 от НК и другото по
чл. 152 ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 от НК. Правилно съдът е преценил, че
обществената опасност на Д.ието е висока. Такава е и обществената опасност
на дееца. Правилно не са отчетени смекчаващи вината обстоятелства.
Претенцията за влошено здравословно състояние правилно е отхвърлена като
1
неоснователна, тъй като и към момента на извършване на Д.ието и към
момента на постановяване на присъдата този фактор не му е попречил да
извърши тежкото престъпление. Елементите от самото Д.ие сочат на висока
степен на обществена опасност на дееца и затова определеното наказание е
справедливо.
Осъденото лице изразява съжаление за извършеното, твърди, че
признава вината си и моли да бъде намалено наказанието му.
Процесуалния представител на осъдения адв. П. поддържа искането,
като твърди, че неправилно е изяснена фактическата обстановка, налице е
отказ на подсъдимия да довърши Д.ието, съдът не е разграничил двете Д.ия и
не са отчетени смекчаващи вината обстоятелства, което е довело до явна
несправедливост на наказанието.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на
делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по
касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.
Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като
от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание
за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато
съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.3 от НПК. Искането е направено в
законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото искането за възобновяване е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда №21/12.09.24г. по НОХД №398/24г. РС-Горна Оряховица е
постановил: Признава подсъдимия В. Г. А. за виновен в това, че: На
02.05.2024 г. в гр. Стражица, направил опит да се съвкупи с лице от женски
пол - В. Д. С., като я принудил към това със сила и заплашване, Д.ието
представлява опасен рецидив и опитът останал недовършен по независещи от
дееца причини, поради което на основание чл. 152 ал. 3 т. 5 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл.
29 ал. 1 б.“а“ и б.“б“ вр. чл. 18 ал. 1 НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58 а ал.1
НК вр. чл. 54 и чл. 36 НК го осъжда на осем години лишаване от свобода,
които да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 41 ал. 6 НК
вр. чл. 57 ал. 1 т. 2 б.“а“ и б.“б“ ЗИНЗС.
Признава подсъдимия В. Г. А. за виновен в това, че: На 02.05.2024 г. в
гр. Стражица, извършил действия с цел да възбуди полово желание, без
съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст - В. Д. С.,
2
чрез употреба на сила и заплашване, поради което на основание чл. 150 ал.1
НК вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58а ал.1 НК вр. чл. 54 и чл. 36 НК го осъжда
на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален
строг режим, на основание чл. 41 ал. 6 НК вр. чл. 57 ал. 1 т. 2 б.“б“ ЗИНЗС. На
основание чл. 23 ал. 1 НК определя на В. Г. А. общо наказание измежду
наложените му с настоящата присъда в размер на по-тежкото, а именно осем
години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг
режим, на основание чл. 41 ал. 6 НК вр. чл. 57 ал. 1 т. 2 б.“а“ и б.“б“ ЗИНЗС.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.
С Решение №200/20.12.2024 г., постановено по ВНОХД №720/2024 г. на
Окръжен съд – Велико Търново, е изменена частично, Присъда №
21/12.09.2024г., по НОХД № 398/2024г., на Районен съд - гр. Горна Оряховица,
като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднато от така наложеното
на В. Г. А. наказание - лишаване от свобода за срок от осем години, времето
през което е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение
“задържане под стража”, считано от 03.05.2024г., до влизане в сила на
присъдата, при което - един ден задържане, да се зачита за един ден лишаване
от свобода. Потвърдена е Присъда № 21/12.09.2024г., по НОХД № 398/2024г.,
на Районен съд - гр. Горна Оряховица, в останалата и част.
Оплакванията в искането за възобновяване се свеждат до следното:
Първото оплакване се свежда до това, че са допуснати грешки от
първоинстанционния съд, както фактически, така и процесуални. Неправилно
е изяснена фактическата обстановка. РС - Горна Оряховица приема, че Д.ието
е във фазата на опита, но е останало недовършено поради независещи от дееца
причини. От цялата фактическа обстановка се вижда, че именно той се е
отказал от довършения опит. Няма влизане на друго лице, което да е спряло
действията или някаква друга причина. Той просто не е довършил
престъплението.
Относно фактическата обстановка следва да се има предвид, че
процедурата пред първата инстанция е проведена по реда на глава XXVII-ма
от НПК и в тази връзка подсъдимия признава изцяло всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В този смисъл в настоящото
производство няма как да се оспорват установените от първата инстанция
факти.
Относно оплакването, че РС - Горна Оряховица приема, че Д.ието е във
фазата на опита, но е останало недовършено поради независещи от дееца
причини, следва да се има предвид, че може да се разгледа само на плоскостта
на допуснато процесуално нарушение, но не и на необоснованост на
фактическите изводи. Необосноваността на изводите на инстанциите по
същество не е сред основанията за възобновяване. При това положение
настоящата инстанция може да разгледа оплакването само в аспекта на това
дали са налице мотиви на съда в тази насока. Видно е от мотивите на първата
инстанция, че съдът е приел, че приключването на Д.ието във фазата на опита
3
е единствено поради невъзможността на А. да осъществи съвкупление поради
физиологична слабост. Това означава, че съдът е мотивирал надлежно извода
за причината да не бъде довършен опита за изнасилване.
На фона на горното оплакването е неоснователно.
Второто оплакване се свежда до това, че съдът не е отграничил ясно
двете Д.ия, а именно това с цел да принуди пострадалата към съвкупление и
действията извършени към полово удовлетворение - блудствените действия.
Къде точно свърша първото Д.ие и къде започва второто, не е отграничено и
не става ясно.
Във връзка с Д.ието по чл.150 от НК първата инстанция посочва, че е
извършено без съвкупление, а действията, които е извършил подсъдимия А. са
да опипва и целува по гърдите пострадалата, както и вкарване на половия
член в устата й, са били с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание.
Във връзка с Д.ието по чл. 152 ал. 3 т. 5 вр. ал. 1 т. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“
и б.“б“ вр. чл. 18 ал. 1 НК първоинстанционния съд е посочил, че за да
извърши Д.ието, А. е използвал сила - нанасяне на удари с юмруци през
цялото време на извършване на престъплението в главата на С., както и
нанасяне на удар с юмрук в стомаха, за да сломи съпротивата на пострадалата;
ударил шамар и я душил, за да престане да вика за помощ, опитвайки се да се
спаси в момента, когато подсъдимият е правил опити да проникне в нея.
Подсъдимият освен сила е използвал и заплашване - в момента, в който
пострадалата е започнала да вика за помощ и А. е започнал да я души, за да
замълчи и да сломи съпротивата, той заплашил С., че ако не млъкне, ще я
убие, като тя действително, с оглед извършваните спрямо нея действия
изпитала основателен страх, че той ще осъществи заканата си.
Очевидно е от мотивите на съда, че е налице разграничаване на двете
Д.ия, които в случая са извършени в реална съвкупност. Д.ието по чл.150 от
НК е първо по време и след приключването му е започнало второто Д.ието по
чл.152 ал.3 от НК. Д.ията са ясно разграничени и поради това прокурорът е
повдигнал обвинение за две отделни престъпления в реална съвкупност по
чл.150 и съответно по чл.152 от НК. В случая не е налице поглъщане на
престъплението по чл.150 от това по чл.152 от НК защото Д.ията са ясно
разграничени и не е налице идеална съвкупност от престъпление по чл.150 и
чл.152 от НК.
На фона на горното оплакването е неоснователно.
Третото оплакване се свежда до това, че неправилно е установено, че
няма смекчаващи вината обстоятелства. Подсъдимият, е съдействал на
органите на досъдебното производство. Същият е съдействал на органите на
досъдебното производство, прави чистосърдечни самопризнания и се разкайва
за извършеното. Това са стандартни смекчаващи вината обстоятелства и те
следва да се отчетат.
Още в автомобила след като приключва опита, всички показания са
4
категорични, че подсъдимият се е разкайвал и е помолил да няма сигнали до
МВР. Очевидно той разглежда това Д.ие като своя грешка. В самият
апартамент не става ясно какво точно се е случило.
Незаконосъобразно съдът дава вяра и кредитира само показанията на
пострадалата и нищо повече. Представителя на прокуратурата в съдебно
заседание е искал максимално наказание лишаване от свобода от шест години,
като е редуцирал същото с 1/3, т.е. той е преценил правилно, че обществената
опасност в конкретния случай не е толкова голяма, че да обоснове наказание
от девет години лишаване от свобода.
Наложеното наказание от осем години лишаване от свобода е
несправедливо и следва да се намали размера му с една трета, тъй като не
съответства на извършеното.
Във връзка с това оплакване следва да се има предвид, че за да
индивидуализира наказанието РС-Горна Оряховица правилно се позовава на
повишената обществена опасност на Д.ието, предвид причинените
травматични увреждания на пострадалата и безнадеждната обстановка, в
която тя е била поставена от подсъдимия относно нейното здраве и живот.
Правилно съдът се позовава и на това, че А. не би извършил Д.ие спрямо
пострадалата, ако не е използвал измама, за да я убеди, че има работа, от която
С. може да изказа пари(почистване на къщата в гр. Стражица), тъй като не
биха се създали необходимите предпоставки за реализиране на престъпните му
намерения.
Правилно също така първоинстанционния съд е посочил, че
обществената опасност на дееца е висока и не са налице смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства. Правилно съдът не е възприел искрено
разкаяние за извършеното, съдебното минало на лицето.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно са отчетени
миналите осъждания извън тези обуславящи квалификацията опасен
рецидиви и лошите характеристични данни. Правилно в тази насока съдът е
обсъдил и личните качества на подсъдимия.
При горните съображения съдът е счел, че е налице превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че смисълът на наказанието, съобразно разпоредбата на чл. 36
НК е да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите
нрави; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността
да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. В тази насока
правилно съдът е посочил, че е видно от справката за съдимост на А., че той е
осъждан 12 пъти на наказания лишаване от свобода, повечето изтърпявани
ефективно, които не са оказали никакво въздействие спрямо личността на
подсъдимия. Още се посочва с основание, че извод за това се прави от
обстоятелството, че една година преди извършване на настоящото Д.ие А. е
изтърпял поредното наказание лишаване от свобода за извършено от него
5
престъпление, свързано с отнемане на живот на живо същество по мъчителен
за животното начин. Предходното осъждане преди горното е за извършено от
него престъпление по чл. 150 ал. 1 НК по отношение на ненавършило 14
години лице, при значителна разлика в годините между жертва и извършител.
Въпреки наложеното наказание от шест години лишаване от свобода и
ефективното му изтърпяване, съзнанието на А. е останало непроменено
относно намеренията му по брутален начин да накърнява половата
неприкосновеност - в случая на В. С.. Правилно в тази насока
първоинстанционният съд е посочил, че наказание в размер от осем години
лишаване от свобода би попречило на А. да извърши отново престъпление.
Относно вида и размера на наказанието по чл.152 ал.3 от НК ВТОС
правилно е изложил съображения, че е неоснователно оплакването за явна
несправедливост на наложеното наказание. В тази насока въззивния съд
правилно е посочил, че е налице висока лична обществена опасност на подс.
А.. Подсъдимият е осъждан 12 пъти, като е изтърпявал вече наказания
лишаване от свобода, в това число и за две Д.ия, свързани с половата
неприкосновеност на личността, но очевидно предходните му осъждания не са
оказали превъзпитателно, поправително и най - вече възпиращо въздействие
върху него. Правилно също така е посочено, че независимо, че предходните
осъждания на А. са от значение за квалификацията на Д.ието като такова,
представляващо опасен рецидив, то не може да не се вземе предвид, че две от
общо 12 осъждания на А. са за извършени престъпления по чл. 152 от НК и по
чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК, които сочат на траен
престъпен умисъл за извършване на престъпни съвкупления и блудства и
характеризират изключително неблагоприятно личността на подсъдимия.
Още следва да се споделят съображенията на въззивната инстанция, че
правилно първата инстанция е оценила процесуалното поведение на
подсъдимия в хода на досъдебното производство като такова, което не може да
се третира, допълнително, като смекчаващо вината обстоятелство.
Направеното самопризнание подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, е взето
предвид при разглеждане на делото, съобразно диференцираната процедура по
глава 27 от НПК и при определяне на наказанието. Това самопризнание не е
спомогнало за своевременното разкриване на престъпното Д.ие и неговия
извършител, поради което и с оглед разясненията дадени с Т.Р № 1 от
06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК и не следва, в случая, да се
третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Правилно също така въззивният съд се солидаризира с изводите на
решаващия съд за липса на смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Правилно е отчетено, че изразеното от подсъдимия съжаление
има декларативен характер, като не представлява проявление на разкаяние,
съжаление или желание за поправяне. В тази връзка, обосновано и обективно
са установени и отегчаващите вината обстоятелства, които въззивния съд
също възприема. Въззивният съд подробно е обсъдил и размера на
6
наказанието по чл.150 от НК, но същото не е предмет на искането за
възобновяване, поради което не е нужно да се обсъжда.
С горните съображения се отговаря на оплакванията в искането за
възобновяване, но следва да се посочи конкретно относно твърдението, че още
в автомобила подсъдимият се е разкайвал и е помолил да няма сигнали до
МВР. Твърди се, че очевидно той разглежда това Д.ие като своя грешка. Това
твърдение е дълбоко невярно защото няма как да се приеме, че деец който се
моли да не бъде съобщавано на полицията за Д.ието му се е разкаял. Напротив
изводът е точно в обратната насока не е налице разкаяние, а опит да се скрие
Д.ието и да не се понесе съответната отговорност. Така че горното твърдение
попада не в категорията на смекчаващите вината обстоятелства, а на
отегчаващите. Относно позоваването на становището на прокурора за размера
на наказанието следва да се отбележи, че това не е аргумент, извлечен от
принципните положения за определяне на наказанието по чл.54 вр. чл.36 от
НК. Освен горното следва да се отбележи, че съдебното минало на осъдения
недвусмислено сочи, че единствения начин да се спре престъпната дейност на
А. е като му се отнеме възможността да върши престъпления. Последното е
една от целите на наказанието. Предвид гореизложеното искането за
възобновяване следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Г. А. за
възобновяване на ВНОХД№720/2024г. на ОС – Велико Търново и
НОХД№398/24г на РС-Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7