Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 04.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА,
като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно
дело № 798 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 107 ал. 2, във вр. с чл. 106а ал. 1 т.6 б.”в” и чл. 106а ал. 2 т. 5 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).
Образувано
е по жалба от „Чар транс“ ЕООД, със седалище: гр. Мартен, област Русе,
представлявано от управителя на дружеството Ч.А.А., против Заповед № РД-14-3439
от 25.11.2019 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- Русе (ОО
АА).
С
оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка – спиране на
дейността на транспортното предприятие „Чар транс“ ЕООД с Булстат: *********,
притежаващо лиценз на Общността № 12601 за извършване на международен обществен
превоз на товари, до отстраняване на несъотвтенствието с изискванията за
финансова стабилност, но за неповече от три месеца; отнемане на 4 броя заверените копия към Лиценз на
Общността № 12601.
Жалбоподателят
счита, че заповедта е незаконосъобразна – издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита още, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и поради това, че същата е
немотивирана, липсват ясни и конкретни фактически основания за издаването й.
Претендира
съдът да отмени обжалваната заповед, както и да присъди направените по делото
разноски, съгласно представен списък на разноските (л.25 от делото).
Ответникът
в производството - Началникът на ОО АА – Русе с изпращане на жалбата и
административната преписка по ред ана чл. 152 АПК предлага заповедта за
налагане на ПАМ да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.
По фактите
На
29.10.2019г. Ч.А.А., като представляващ „Чар транс“ ЕООД, в изпълнение на
задължението по 6
ал. 7 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз
на пътници и товари (Наредбата) подал до ОО АА – Русе Справка за доказване на
финасова стабилност (Приложение 3 към чл. 6 ал. 8 от Наредбата), която била
заведена с вх. №30-13-25-8414/29.10.2019г. Към нея приложил застрахователна
полица № 0700-700-2019-00184 от 25.10.2019г.
След
извършена служебна справка в базата данни на Националната агенция по приходите
За установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения
за данъци и осигурителни вноски по реда на чл. 6 ал. 12 от Наредбата,
лицензиращият орган е установил, че от в издадената справка по реда на чл. 87
ал. 11 ДОПК е отразено, че превозвачът има задължения (л. 6 гръб от
административната преписка). В тази
връзка с уведомително писмо, получено от Ч.А. ***, дали на жалбоподателя на
основание чл. 7 ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране
и административния контрол (ЗАРАК) 10-дневен срок за отстраняване на
констатираните несъответствия.
С
декларация вх.№ 30-13-25-8414/1/30.10.2019г. Ч.А. е декларирал пред ОО АА –
Русе, че задължението му е по наказателно постановление, като е представил и
удостоверение от ТД на НАП – Варна, офис
Русе, издадено на основание чл. 87 ал. 6 ДОПК, в което било отбелязано, че
единственото задължение на „Чар Транс“ ЕООД е по НП № 38-0000548/2018г. на ИА
АА. Лицензиращият орган отказал да приеме представеното удостоверение.
Със
Заповед № РД-14-3439 от 25.11.2019 г. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ (ОО АА) – Русе, на основание чл. 107, ал. 1 и ал.
3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение първо, чл. 106, ал. 2, т. 5, във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр спрямо „Чар Транс“ ЕООД е
приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране на дейността на
транспортното предприятие „Чар транс“ ЕООД, гр. Мартен, притежаващо Лиценз на
Общността № 12601, за извършване на международен обществен превоз на товари, до
отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но за
не повече от три месеца. Видно от мотивите за издаване на ЗППАМ от преписка №
30-13-25-8414 от 29.10.2019г., транспортното предприятие не било представило в
срок изискуемите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията
за финансова стабилност. По този начин превозвачът престанал да отговаря на
изискванията за финансова стабилност, уредени в Регламент № 1071/2009 г. на ЕП
и на съвета от 21.10.2009 г. за установяване на общи правила, относно
условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията
автомобилен превозвач и на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал.6 от ЗАвПр, като са цитирани
съответните разпоредби. Със същата заповед е наредено и отнемане на
притежаваните от превозвача 4 броя заверени копия към Лиценз на Общността №
12601. Видно от приложеното известие за доставяне заповедта е съобщена на 25.11.2019г на
управителя на дружеството – Ч.А. по телефона (л.9 от преписката) и е връчена на
същия на 26.11.2019г. (л. 1 гръб от преписката).
Жалбата
срещу заповедта е подадена на 09.12.2019 г., видно от входящия печат на същата,
положен от административния орган(л. 4 от делото).
Основното
възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед се
изразява в това, че същата е немотивирана, като липсват ясни и конкретни
фактически основания за издаването й – какви документи е следвало да бъдат
представени от превозвача, за да докаже, че отговаря на изискванията за
финансова стабилност; кое от изискванията за финансова стабилност не е било
изпълнено от транспортното предприятие – дали е налице хипотезата на липса на
достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и
функционирането на транспортното предприятие или е налице втората хипотеза –
установено е, че превозвачът има задължения за данъци и осигурителни вноски,
които не са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК; не е изрично посочено и
липсват конкретни твърдения относно наличието на задължения за данъци и
осигурителни вноски. Счита, че излагането на фактически съображение е правна
гаранция за организиране на защитата, поради което в изискванията за форма и
съдържание на индивидуалните административни актове, установени в чл. 59 ал. 2 АПК се съдържа такова за излагане на фактически и правни основания за издаване
на акта. Именно липсата на мотиви и неизлагането на каквито и да било
фактически и правни съображения по отношение на преценката, че дружеството не
отговаря на изискванията за финансова стабилност, правело невъзможна преценката
за законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Сочи също така,
че по отношение на него са доказани изискванията за финансова стабилност, във
връзка с което представя и писмени доказателства - заверени преписи от
застрахователна полица № № 0700-700-2019-00184 от 25.10.2019г. и удостоверение
от ТД на НАП – Варна, офис Русе за наличието или липса на задължения
№180201900281496 от 30.10.2019 г. (л. 9 от делото).
По правото
Жалбата
е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от лице с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за
съдебен контрол административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Процесната
заповед изхожда от компетентен орган – Началникат на ОО АА - Русе, упълномощен
на основание чл. 107 ал. 1 ЗАвПр и чл. 7 т. 5 от Устройствен правилник на ИА АА
със Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА АА (л.
4 от преписката).
Действително,
както сочи жалбоподателя, в заповедта липсват ясни и конкретни фактически
основания за издаването й – какви документи е следвало да бъдат представени от
превозвача, за да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност;
кое от изискванията за финансова стабилност не е било изпълнено от
транспортното предприятие – дали е налице хипотезата на липса на достатъчно
ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането
на транспортното предприятие или е налице втората хипотеза – установено е, че
превозвачът има задължения за данъци и осигурителни вноски, които не са
отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК; не е изрично посочено и липсват
конкретни твърдения относно наличието на задължения за данъци и осигурителни
вноски.
Възможно
е обаче мотивите да предхождат издаването на един индивидуален административен
акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт. Ако административният акт е издаден на основание на
такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за
издаването на самия акт (вж. Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК).
В
този смисъл конкретното фактическо основание за издаване на процесната заповед
би могло да се изведе и от документите, съдържащи се в административната
преписка и предхождащи издаването му, като например уведомително писмо от
29.10.2019г., с което превозвачът е уведомен, че въз основа на подадено
Заявление за доказване на финансова стабилност № 30-13-25-8414 от 29.10.2019 г.
била извършена проверка в базата данни на НАП и на основание чл. 87 ал. 11 ДОПК
било констатирано, че превозвачът има задължения (л. 7 от преписката).
С
оглед на това би могло да се приеме, че именно това е и възприетото от органа
фактическо основание за издаване на процесната заповед. На този извод водят и
представените от процесуалния представител на ответника пред съда писмени
доказателства, с които се цели доказването именно на това твърдение - заверени
преписи от уведомително писмо от
29.10.2019 г., с което жалбоподателят е уведомен за извършена в ОО АА – Русе
справка за наличие или липса на задължения по смисъла на чл. 87, ал. 11 от ДОПК, от която било видно, че транспортното предприятие има задължения, поради
което му бил даден 10-дневен срок, считано от получаване на уведомителното
писмо, да отстрани констатираните несъответствия, с предупреждение, че в
противен случай ще бъде издадена заповед за прекратяване на производството по
заявената административна услуга и заповед за налагане на ПАМ; входни параметри на справка за наличие/липса
на задължения, от която се установявало, че към 29.10.2019 г. жалбоподателят
има задължения и декларация от 30.10.2019 г. от Ч.А., представляващ
дружеството, че към дата 30.10.2019г. задълженията на превозвача към НАП са от
наказателно постановление (л. 6 гръб и л. 8 от преписката).
Съдът
обаче счита, че административният орган не е спазил изискването на чл. 35 от АПК, актът да се издаде след изясняване на всички обстоятелства от значение за
случая. По-конкретно АО не е изпълнил и задължението си по относимата към
казуса разпоредба на чл. 6, ал. 12 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари - за установяване на
съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и
осигурителни вноски лицензиращият орган да изиска от органите по приходите
издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал.
11 от ДОПК. Така посочените процесуални нарушения са довели и до неправилно
приложение на материалния закон.
За
да издаде процесната заповед, административният орган е приел, че
жалбоподателят е престанал да отговаря на изискването за финансова стабилност
по чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр. Така приетото е обосновано с
непредставяне от страна на превозвача на документи, удостоверяващи, че отговаря
на изискването за финансова стабилност, както в срока, указан му в уведомително
писмо от 29.10.2019 г., така и към момента на издаване на оспорената заповед.
На
първо място неправилен е изводът в заповедта, че превозвачът не е представил в
срок изискуемите документи, посочени в Закона и Наредбата, с които да гарантира,
че отговаря на изискванията за финансова стабилност. Това е така, тъй като в
хода на производството дружеството е представило справка по образец за
доказване на финансова стабилност с
приложена към нея застрахователна полица за периода 31.10.2019 г. – 30.10.2020
г. (л. 6 от преписката), въз основа на която административният орган е могъл да
изчисли стойността на показателя за оценка на финансова стабилност.
Издаването
на лиценз на Общността е предпоставено от изпълнение на определени изисквания,
на които лицето – търговец по смисъла на Търговския закон, следва да отговаря.
Тези изисквания са регламентирани в чл. 7, ал. 2 от ЗАвПр, респ. в чл. 3 от
Наредбата (доколкото се касае за лиценз на Общността), като съгласно
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предл. първо от ЗАвПр, когато
превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно спиране на дейността на превозвача
по извършване на обществен превоз на пътници или товари до отстраняване на
несъответствието, но не повече от три месеца. Изискването за финансова
стабилност е посочено в чл. 7, ал. 2, т. 3 от ЗАвПр и чл. 3, ал. 3 от
Наредбата. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата е посочено кога лицето
се счита за финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 от същата, а в ал. 4 –
кога се счита, че не е финансово стабилно. В ал. 8 на чл. 6 се визира начинът, по
който се доказва финансовата стабилност, а именно чрез представяне на Справка
(Приложение № 3) с приложени конкретно изброени документи, в някои случаи - някои от тях, т.е. при
условията на изборност (ал. 10).
Превозвачите,
притежаващи лиценз на Общността съгласно чл. 6, ал. 7, т. 3 от Наредбата са
задължени да доказват финансова стабилност ежегодно, като в зависимост от
документите, от които ще се ползват за установяването й, са предвидени и
съответни срокове за представянето им.
Финансовата
стабилност е състояние, в което превозвачът трябва да се намира през целия
период на разрешената дейност, като именно той следва да се грижи и да
представи своевременно необходимите документи за установяване на това
обстоятелство.
За
установяване обаче на съответствието с изискването за липса на задължения за
данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на
ДОПК, задължение на лицензиращия орган е да изиска от органите по приходите
издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал.
11 от ДОПК (чл. 6, ал. 12 от Наредбата). Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 13
от Наредбата, когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал.
8 удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, лицензиращият орган не изисква издаването
на удостоверението по ал. 12.
Приложената
към преписката „справка за наличие/липса на задължения“ – 2 листа не дава
сведение кой е нейният източник на информация и по този начин не се доказва, че
се касае за проверка в информационен масив на НАП. В тази справка не се посочва
наименованието на проверяваното дружество, а само ЕИК. Няма информация към коя
дата дружеството е имало задължения. Не се посочва видът на общо наименуваните
задължения – дали са за неплатени задължения за данъци и/или осигурителни
вноски, или за друг вид публични вземания. Последното обстоятелство е от
съществено значение, с оглед определения от закона кръг на задължения /само за
данъци и осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на
ДОПК/, по отношение на които се изисква липсата на такива за доказване на
финансова стабилност.
На
следващо място, както в чл. 6, ал. 12 от Наредбата, така и в следващата алинея
от същата разпоредба се посочва, че единственият допустим доказателствен способ
за установяване наличие или липса на задължения за данъци и осигурителни
вноски, без значение дали искането изхожда от лицензиращия орган или от
превозвача, е удостоверение за наличие или липса на задължения съответно по
реда на чл. 87, ал. 11 или ал. 6 от ДОПК от органи по приходите, а не справка.
По
изложените съображения представените по делото „справка за наличие/липса на
задължения“ – 2 листа не изпълняват целите на главното доказване на ответника.
В
задължение на административния орган е било, преди издаването на заповедта, с
оглед текста на чл. 6, ал. 12 от Наредбата да изиска от органите по приходите
издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения, от което да е
видно дали превозвачът има задължения за данъци и/или осигурителни вноски, за
да се прецени дали към момента на издаване на оспорената заповед с
правопрекратяващо действие е налице предпоставката по чл. 106а, ал. 1, т. 6, б.
„в“, предл. първо от ЗАвПр, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6, изр. 1,
предл. 2 от ЗАвПр и чл. 6 от Наредбата – превозвачът е престанал да отговаря на
изискванията за финансова стабилност, тъй като има задължения за данъци и
осигурителни вноски, които не са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. Като
не е сторил това, АО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
довело и до нарушаване на материалния закон. Още повече, че превозвачът е
представил в хода на проверката удостоверение от НАП по реда на чл. 87 ал. 6 ДОПК, от което е видно, че задълженията на „Чар Транс“ ЕООД са по наложено НП,
а не за данъци и осигурителни вноски. Неясно защо АО е отказал да приеме това
удостоверение и не го е обсъдил в мотивите на заповедта, при положение, че
съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 13 от Наредбата, когато превозвачът е
приложил към документите по ал. 8 удостоверение по чл. 87 ал. 6 ДОПК, лицензиращият орган не изисква издаването на
удостоверението по чл. 6 ал. 12 от Наредбата. Действително това удостоверение е
представено по-късно от превозвача именно по указания на лицензиращия орган, но
същото е достатъчно подробно и дава яснота за вида и размера на задълженията на
„Чар Транс“ ЕООД.
Освен
това следва да се отбележи и обстоятелството, че посочените в удостоверението
по чл. 87 ал. 6 ДОПК задължения на жалбоподателя не попадат в категорията
задължение, посочени в разпоредбата на чл. 7 ал. 6 ЗАвПр. Цитираната разпоредба
визира конкретни задължение – за данъци и осигурителни вноски. В разпоредбата
на чл. 162 ал. 2 ДОПК подробно са изброени публичните държавни вземания, като
вземанията за данъци и осигурителни вноски са посочени в т. 1, а в т. 7 са
посочени вземания по влезли в сила наказателни постановления, т.е. както
вземанията за данъци и осигурителни вноски, така и тези по влезли в сила НП са публични
вземания, но законодателят не случайно ги е разграничил по групи. В настоящия
случай, ако законодателят е имал предвид липсата и на задълженията по влезли в
сила НП като условие за финансова стабилност на превозвачите по смисъла на чл.
7 ал. 6 ЗАвПр, то това щеше да е изрично отбелязано в разпоредбата. Фактът, че
са посочени само два вида задължения за публични вземания – данъци и
осигуровки, ясно посочва волята на законодателя да ограничи отговорността на
превозвачите при доказване на финансова стабилност само до липсата на
задължения за тези два вида публични вземания. Разширителното тълкуване на разпоредбите
на закона в случая е недопустимо.
Предвид
изложеното процесната заповед следва да бъде отменена като издадена в нарушение
на процесуалния и материалния закон.
От
жалбоподателя са поискани направените по делото разноски - сумата по внесена
държавна такса за завеждане на делото в размер на 50 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева или в общ размер на 450 лева (л.15,
л.20 и л. 25 от делото). Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, такива му се дължат от ответника в посочения размер.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, Административен съд
– Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от „Чар Транс“
ЕООД, със седалище: гр. Мартен, област Русе, представлявано от управителя на
дружеството Ч.А.А., Заповед № РД-14-3439 от 25.11.2019 г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна администрация“- Русе, с която, на основание чл. 107, ал. 1 и
ал. 3, чл. 106а, ал. 1, т. 6, б. „в“, предложение първо, чл. 106, ал. 2, т. 5,
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвПр, е наложена принудителна
административна мярка – спиране на дейността на транспортното предприятие „Чар
Транс“ ЕООД с Булстат: *********, притежаващо лиценз на Общността № 12601 за
извършване на международен обществен превоз на товари, до отстраняване на
несъответствието с изискванията за финансова стабилност, но за неповече от три
месеца и са отнети 4 броя заверените
копия към Лиценз на Общността № 12601.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - Русе, представлявана от началника В.Ш., да заплати на „Чар
транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мартен,
община Русе, област Русе, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 55, представлявано от
управителя на дружеството Ч.А.А. сума в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението
може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: