Определение по дело №757/2024 на Административен съд - Плевен

В Административен съд Плевен е депозирана жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София, представлявана от Н. Б. – Главен изпълнителен директор и С. П. – Изпълнителен директор, чрез старши юрисконсулт С. П., против Решение №109/12.08.2024г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата отмяна. На основание чл.266 ал.4 от ДОПК е направено и особено искане да бъде спряно принудителното изпълнение по ИД180523140/2018г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново.

От ответната страна е депозирано становище по особеното искане.

Предмет на адм.дело №757/2024г. по описа на АС-Плевен е Решение №109/12.08.2024г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е отказана отмяна на Разпореждане за отказ за присъединяване на кредитор с изх.№С240015-026-0045965/23.07.2024г. по жалба вх.№17898/31.07.2024г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, подадена по административен ред от ПИБ АД, както и е оставена без разглеждане жалба вх.№ 17898/31.07.2024г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново в частта й с искане за спиране на изпълнително дело №*********/2018г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, поради липса на правен интерес от обжалване.

В жалбата срещу Решение №109/12.08.2024г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново е направено особено искане на основание чл.266 ал.4 от ДОПК да бъде спряно принудителното изпълнение по ИД180523140/2018г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, като се твърди, че ПИБ АД има качеството на лице със самостоятелни заложни права върху имуществото, върху което е насочено изпълнението от публичния изпълнител. Последното особено искане е предмет на настоящето произнасяне.

Съдът намира, че искането е недопустимо за разглеждане поради следните обстоятелства:

Разпоредбите на глава 27 от ДОПК "Защита срещу принудително изпълнение", уреждащи обжалването на действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП и съответно - на неговото решение по съдебен ред, не предвиждат изрично правомощие на съда, разглеждащ жалбата, подадена по чл.268 от ДОПК, да спре изпълнението /изпълнителното дело/, респ. обжалваните действия на публичния изпълнител. В нормата на чл.266 ал.4 от ДОПК е предвидено, че жалбата по административен ред не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Т.е. съдът няма компетентност да спира принудителното изпълнение. Компетентен да спре принудителното изпълнение според чл.222 и чл.222а от ДОПК е публичния изпълнител в изчерпателно изброените случаи. Налице е и изключение от това правило, въведено за решаващия орган в чл.267 ал.2 т.2 от ДОПК. На съдебно обжалване подлежи именно решението на този орган, съгласно нормата на чл.268 от ДОПК, както е в конкретния случай – на основание ч.267 ал.2 т.6 от ДОПК с Решение №109/12.08.2024г. решаващият орган е оставил без разглеждане искането за спиране принудителното изпълнение на ИД, което решение е предмет на адм.дело №. 757/2024г. по описа на АС-Плевен.

При наличие на изрична уредба в ДОПК са неприложими субсидиарно по силата на §2 от ДР на ДОПК нормите за спиране на принудително изпълнение на АПК или ГПК. Т.е. неприложима е разпоредбата на чл.297 ал.4 във вр. с чл.280 ал.1 от АПК, както и нормата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, тъй като субсидиарното прилагане на АПК и ГПК е допустимо само за неуредените случаи, какъвто спирането на принудително изпълнение на публични вземания по реда на ДОПК не е.

За пълнота следва да се посочи, че липсата на законова правна регламентация е свързано с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, по отношение на което разпоредбите на чл.166 и сл. от АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат, тъй като в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт, както и на невлязъл в сила ревизионен акт, който е годно изпълнително основание/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя и за трето лице, което заявява самостоятелни права върху вещта - чл.266 и чл.268 от ДОПК и законосъобразността на действията на публичния изпълнител - в конкретния случай ще бъде разрешена от съда по същество на спора.

В този смисъл е и съдебната практика на ВАС – например определение №1349/07.02.2024г. по адм.дело №1247/2024г.; определение №430/15.01.2024г. по адм.дело №60/2024г.; определение №11131/15.11.2023г. по адм.дело №10393/2023г.; определение №13248/08.10.2019г. по адм.дело №11296/2019г. и др.

Поради това, искането на основание чл.266 ал.4 от ДОПК за спиране принудителното изпълнение по ИД180523140/2018г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, направено в жалбата, по която е образувано адм.дело №757/2024г. на АС-Плевен следва да бъде оставено без разглеждане и производството по това искане да бъде прекратено.

По изложените съображения, дежурен съдия

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Първа инвестиционна банка“ АД гр.София за спиране принудителното изпълнение по ИД *********/2018г. по описа на ТД на НАП-Велико Търново, направено в жалбата по адм.дело №757/2024г. по описа на Административен съд – Плевен, и прекратява производството по това искане.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 7-мо дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.