Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244 25.10.2016 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ГАЛИНА
ДИНКОВА
при секретар А.А.
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно
дело № 214 по описа за 2016г, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.219 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Д.М.Й.,***, против Заповед№ 10-00-507 от 01.04.2016г издадена от
Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл.225а, ал.2, вр.с чл.225,
ал.2 т.1 и 2 от ЗУТ, е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета
категория, представляващ „Масивна стопанска постройка”, с размери 4.00м / 5.00
м и височина 2.00 м, изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж в УПИ ХІІ-4945 кв.446 по плана на гр.Стара Загора,
и с административен адрес ул.”Петър Алабин” № 11—13.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт по съображения за постановяването му в нарушение на изискванията за форма и
съдържание /немотивиран/, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят поддържа, че е собственик на строежа, но производството е
протекло без негово участие, вкл.без да бъде уведомен за издаването на
констативен акт № 119/27.10.2015г, в нарушение на правото му на защита и
процесуалните правила, обезпечаващи това право. Твърди, че строежът не е
незаконен, построен е от наследодателите му през 80-те год.на ХХвек и е бил
допустим по действащите към онзи момент устройствени планове, т.е.не подлежи на
премахване като търпим. Оспорва съдържащото се в акта изявление, че постройката
не подлежи на узаконяване. Твърди на следващо място, че преследваната от
издаване на заповедта цел е да обслужи интересите на собственика на земята,
който не могъл да придобие и въпросната постройка в хода на образуваното спрямо
жалбоподателя производство по принудително изпълнение. С оглед на така изложените
съображения е направено искане за отмяна на оспорения административен акт като
незаконосъобразен и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител–
юр.С.Николова, изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на
доказателства, че жалбоподателят е собственик на въпросната сграда. Отделно
твърди, че тя е неоснователна, тъй като разпоредения за премахване строеж е
незаконен, при липса на предпоставки за узаконяването, съответно за
признаването му за търпим. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на
направените от ответника разноски по делото.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Поземлен
имот 68850.520.277 на улица сега ”Петър Алабин”№11 в гр.Стара Загора, преди
ул.„Наталия”№11, е отразен в КККР като застроен, като в средната му част е
съсредоточено застрояване на две жилищни сгради, изградени на калкан - западна, означена със „7” и източна -„8”, на
източната му регулационна граница са разположени две едноетажни постройки-едната
от които сгради е разпоредена за премахване с оспорената по настоящото дело
заповед-сграда с идентификатор 68850.520.277.3, в югоизточната част от имота
/скици от СГКК Стара Загора, издадени на 03.12.2015г на л.19 и л.20 по делото/.
Въпросната
сграда (идентификатор 68850.520.277.3) е записана в КР като съсобственост на
Йордан Петров /дядо на жалбоподателя/ и на Васил Велев Минев. Последните са
закупили и заедно със семействата си са застроили приживе имота, в който е изградена и процесната
сграда. По делото липсват доказателства
за последващо прехвърляне, респ. придобиване на тази сграда от друго лице,
извън наследниците на собствениците на дворно място, приращение към което се явява
процесната сграда. Единствен наследник на Йордан М. Петров, починал на
16.06.2011г, е жалбоподателят Д.М.Й. /удостоверение за наследници л.22/.
По
делото са представени документи за собственост на дворното място, от които се
установява, че приживе, на 25.09.1962г, Йордан М. Петров и Васил Велев Минков
закупили по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои
недвижими имоти /1958-1973г/ празно към
онзи момент дворно място от 308 кв.м, в гр.Ст.Загора, кв.”Чадър могила”,
парцела ІХ-6429, кв.446 (нот.акт на л.7), сега—имот с идентификатор
68850.520.277 по КККР, съответно -УПИ ХІІ-4945, кв. 446 по действащ ПУП на
гр.Стара Загора,а по стар план VІІ-4102. В това дворно място е построена и се
намира постройката, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед /сграда
с идентификатор 68850.520.277.3/ и спрямо която ответникът оспорва
легитимацията на жалбоподателя.
По
делото не е спорно, че застрояването в имота е правено след закупуването му
през 1962г, съвместно от Йордан Петров и Васил Минев, като те взаимно са си
учредили право на строеж за построяване на жилищна сграда/западен и източен
близнак/. С нотариален акт от
09.10.1963г, по реда на Закона за реда
на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти /1958-1973г/, Васил
Минев е отстъпил в полза на Йордан
Петров право на строеж за жилищна постройка /източен близнак/. Такава сграда
към 1966г те вече били построили, съгласно нотариален акт от 1966г /л.10/, с
който западната част от сградата се признава реална собственост на Васил В. Минев. След като
последният починал на 19.10.1983г, с протокол от 02.VІІ.1990г по гр.д. № 590 /
1990г на СтРС е извършена подялба на наследственото му имущество, в резултат от
която в дял на Стефан Василев Велев са поставени част от постройките и ид.част
от дворното място /парцел VІІ—4102, кв.Чадър могила, ул.”Наталия” № 11/.
С
постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2014г по изп.дело
№20148710400020 на ЧСИ Я.Г., с длъжник Д.М.Й., изнесения на публична продан
имот — ½ ид.част от ПИ 68850.520.277 и находящата се в него сграда с
идентификатор №68850.520.277.8 (жилищна), при посочени граници, е възложен на
Николай Найденов Стоянов.
На
25.11.2014г Николай Найденов Стоянов подал в община Стара Загора искане за
премахване на сгради 68850.520.277.3 и
68850.520.277.6. Твърдял е, че закупил на търг по публична продан част
от ПИ 68850.520.277 и находящата се в имота жилищна сграда 68850.520.277.8
/източен близнак/, че длъжникът не му осигурявал достъп до закупения от него
чрез възлагане на публична продан имот.
Поддържа искането за премахване и в последващи молби:
вх.№10-01-4235/31.07.2015г (л.32) и вх.№10-01-5443/ 30.09.2015г (л.30).
С
писмо изх.№10-11-386 /15.01.2015г Кметът на общината уведомил Д.Й.
/жалбоподател по делото/, Кръстина Минева, Стефан Велев и Николай Стоянов, че
следва да представят в общината документ за собственост на описаните дворно
място и постройки /УПИ ХІІ-4945, кв. 446/.
С
писмо изх.№10-11-12613/ 29.10.2015г (л.29) кметът уведомява Н.Стоянов и Стефан
Велев, че е започнато производство по
премахване на жилищна сграда и стопанска постройка в УПИ ХІІ-4945, кв.446 и ги
кани за получаване съставения в тази връзка Констативен акт №119 /27.10.2015г.
С
този Констативен акт представен на л.27
по делото се удостоверява извършване от длъжностни лица на длъжност „старши
специалист” в техническата служба на община Ст.Загора на проверка на строеж „Масивна стопанска постройка” в УПИ
ХІІ-4945, кв.446, гр.Стара Загора и
спрямо който установили, че имотът е собственост при равни квоти на Николай
Найденов Стоянов и Стефан Василев Велев, извършен от неизвестен извършител без
строителни книжа. В описанието се сочи, че постройката е в югоизточната част на
описания УПИ /дадено и в окомерна скица чрез защриховане/, с размери 4м/5м и
височина 2.20 м, с покрив— стоманобетонна плоча, строеж V категория. Предлага се премахване на основание чл.225а
от ЗУТ. Съгласно служебна бележка от 03.12.2015г, на л.23, констативен акт №119 е бил залепен на
03.12.2015г на метална врата на ул.”Петър Алабин” №11 от служители на община
Стара Загора.
Със
заявление вх.№10-01-7095 от 18.12.2015г. (л.16) жалбоподателят в настоящото
производство - Д.М.Й. е подал заявление за издаване удостоверение за търпимост на сгради
68850.520.277.3 и 68850.520.277.6 в УПИ ХІІ-4945, кв. 446. С писмо
изх.№20-99-256 от 18.12.2015г (л.18), главния архитект отказва, като сочи
спрямо същите предприето производство по премахване, в хода на което ще бъде
изследвано дали са търпими.
Последвало
е издаване на оспорената по делото Заповед№ 10-00-507 от 01.04.2016г /л.15/, с
която Кметът на община Стара Загора, на основание чл.225а, и чл.225 ал.2 т.1 и
2 от ЗУТ, е разпоредил премахване на незаконен строеж, пета категория,
представляващ „Масивна стопанска постройка”, с размери 4.00м / 5.00 м и
височина 2.20 м, изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни
книжа и разрешение за строеж в УПИ ХІІ-4945 кв.446 по плана на гр.Стара Загора,
и с адрес ул.”Петър Алабин” №11-13. Органът се е позовал на констатациите в КА
№119/27.10.2015г и счел, че строежът е незаконен като изпълнен в нарушение на
чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, при липса на представено удостоверение за търпимост и
неподлежащ на узаконяване по реда на §127 ал.2 от ПР на ЗИДЗУТ.
По
делото е назначена, изпълнена и изслушана съдебно-техническа експертиза (л.59и
сл). Според вещото лице постройката, чието премахване е разпоредено, е нанесена
на ПУП, одобрен със Заповед № 1376/13.04.1988г. Доколкото заснемането, обусловило
одобряването на плана е от първата половина на 1984г, експертът сочи, че
процесната постройка е построена преди 1984г и след 1963г. Потвърждава
описанието, разположението на постройката, дадени в оспорената заповед и
категорията на строежа. На въпроса дали процесния строеж е допустим спрямо
действалия към момента на изграждането му ПУП, строителни правила и норми,
респ.спрямо действащия сега ЗУТ, сочи че преди влизане в сила на ОУП /2011г/ за
имота е имало застроителен план, според
който предвижданията на който имотът е за
жилищно, нискоетажно застрояване. Към момента бил в сила ОУП от 2011г, парцелът
попада в зона Жм—ниско жилищно застрояване, до 10.00м, сключено или свободно,
Кинт= 0.5-1.2, плътност 30%-60%, озеленяване- поне 40%. Спрямо тези параметри,
за парцела трябва да са изпълнени: ½ ид.част от 308 кв.м представляват
154 кв.м, т.е. Кинт 77кв.м—185 кв.м, плътност = 46.2 -92.4кв.м. В парцела е
налице застрояване на следните сгради: жилищна сграда на два етажа със ЗП
=60.00 кв.м, РЗП =120.00 кв.м (68850.520.277.8); гараж —хангар с площ 20.00
кв.м (68850.520.277.3). Постройка на допълващо застрояване с площ от 31.00 кв.м
(68850.520.277.6). Общо 111 кв.м, т.е.налице е според експерта превишение на максимално допустимата плътност
на застрояване (92.40 кв.м), общата РЗП е 171 кв.м, допустима спрямо посочения
Кинт. Строежът е елемент на допълващото застрояване, разположен на уличната
регулация, вероятно с предназначение гараж и е строеж пета категория. Съгласно
чл.41 ал.2 от ЗУТ допълващото застрояване се допуска с виза за проучване и проектиране
и за нея се изискват одобрени строителни книжа, в което експертът вижда
несъответствието със ЗУТ.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен
интерес и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Заповед № 10-00-507/01.04.2016г, с която е
разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
строеж от пета категория — постройката попада в хипотезата на чл.137 ал.1 т.5
б”в” ЗУТ, е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган - Кмета на Община Стара Загора,
съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2 ЗУТ и чл.223 ал.1 т.8 ЗУТ.
Оспореният административен акт е
постановен в предвидената от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК. При издаването обаче са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила и неправилно приложение на
материалния закон.
В случая при издаването
на Заповед №
10-00-507/01.04.2016г, в
нарушение на чл. 35 и чл.36 от АПК, не са били установени всички факти и
обстоятелства от значение за случая, а именно – не е установен извършителят на
строежа, времеизвършването му, както и относимите към изпълнението му от
техническа страна правила, с каквито не е съпоставен. Административното производство по премахване на
незаконен строеж се развива между административния орган и извършителя на
незаконния строеж /чл.225 ал.6 от ЗУТ/. С оглед обременителния характер на
заповедите по чл.225 и чл.225а от ЗУТ, административният орган е следвало по
безспорен начин да установи кой е извършител, респ.възложител. Според чл.161 ЗУТ, възложител на строежа е собственикът на имота, лицето на което е учредено
право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон. В случая неизяснено в
административното производство е останало обстоятелството кой е извършител или
възложител на строителството, противно на наличните доказателства в тази
насока. Административният орган не е изпълнил
задължението си да установи безспорно лицето, субект на задължението за
премахване на незаконния строеж, а това е довело и до противоречие на
издадената заповед с разпоредбата на чл.225 ал.6 от ЗУТ. Изложеното е довело и
до неуведомяване на заинтересованите лица за производството и хода му.
Разпоредбата на чл.225а ал.2 от ЗУТ изрично изисква на заинтересованите лица да
бъде връчен екземпляр от констативния акт, за да могат да представят
възраженията си. Такъв в случая не е връчен на наследниците на Йордан М.
Петров, в случая такъв единствен е внукът му Д.М.Й. ***.Загора са разполагали с
данни за лицата, собственици на УПИ ХІІ—4945, кв.446 (по стар план VІІ-4102),
като това се потвърждава и от писмото от 15.01.2015г на кмета на община Стара
Загора с което се изискват документи
/л.36/. Сред адресатите, касателно собствеността на постройките в УПИ ХІІ-4945
е и Д. М.Й.. Няколко месеца след това, при извършената на място проверка /КА
№119/27.10.2015г/ строежът се сочи на неизвестен извършител. В КР, видно от представената по делото скица от
м.12.2015г. (л.19) като собственик на сграда 68850.520.277.3 е записан и Йордан
Петров, дядо на жалбоподателя. Т.е.въпреки наличието на данни за собствеността,
Д.М.Й. не е уведомен за проверката на място, каквато е
била извършена на 27.10.2015г от общинските служители спрямо сградата му. Проверката е извършена в
присъствието на приобретателя на част от дворното място и жилищна сграда, въз
основа на извършена публична продан—Н.Стоянов, а интересите на Стоянов и Й. са
очевидно противоречащи си. Невярно в КА №119/27.10.2015г е посочено, че
масивната стопанска сграда в югоизточната част на УПИ ХІІ-4945 е на „неизвестен
извършител”, при наличните по преписката данни за
собствеността. Това нарушеине е довело до съществени нарушения на административно
производствените правила-неуведомяване на
заинтересуваните от производството по премахване лица за неговото образуване,
ход и приключване. Съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ възможността за уведомяване
чрез залепване се отнася само до случаите, в които извършителят на незаконния строеж е неизвестен, в смисъл
неустановим, какъвто настоящия случай не е. Строежът е нанесен в ПУП и в КККР,
с отразяване на собствеността. Отделно, Д.Й. ***, че е собственик /заявление от
08.12.2015г, с приложени документи за собственост и скици —л.18 и сл/.
Съобщаване чрез залепване, като способ не е било приложимо в случая и поради
това, че Д.Й. изобщо е нямал достъп до гаража си след развилото се производство
по принудително изпълнение спрямо жилищната му сграда и част от дворно място
(видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот от
20.07.2015г). В случая залепването на
констативния акт на металната врата на адреса
/неясно дали на №11 или №13 на ул.”Петър
Алабин”/
не би могло да изпълни и не е изпълнило изискването за уведомяване на
заинтересованите от хода на производството лица. Служебната бележка от
03.12.2015г /л.26/ не удостоверява какво е било залепено, макар в бележката да
се сочи КА №119 /27.10.15г., отразен е строеж „полумасивна жилищна
сграда”, а не процесната — масивна стопанска сграда.
Разпоредбата на чл.225а ал.2 изр.второ от ЗУТ изисква констативният акт
да бъде връчен на заинтересуваните лица, с оглед правото им да подадат
възражения в 7дневен срок. В случая това правило е нарушено, а с това и правото
на защита на Д.Й., който макар страна в административното производство, не е
успял да подаде възражение по чл.225а ал.2 от ЗУТ. Това нарушение е
дотолкова съществено, че обуславя отмяна
на акта само на това основание /чл.146 т.3/.
За пълнота на изложението следва да се
каже и че нарушение на административнопроизводствените правила /чл.35 и чл.36 АПК/ съставляват липсата на установявания относно времеизвършването на строежа
и съответствието му спрямо устройствените и
техническите правила и норми. Изискването за изследване в рамките на това
производство търпимостта на строежа, респ.неговата узаконимост не е изпълнено,
относими в тази насока факти и обстоятелства не са посочени. Не удовлетворява
изискването на закона посочването в оспорената заповед, че не било представено
удостоверение за търпимост, т.е. органът се е задоволил да провери налице ли е
издадено удостоверение, а не дали строежът е търпим, като е пренебрегнал, че Д.Й.
двукратно е поискал - с молби от 08.12.2015г
и 18.12.2015г /л.18 и л.16/ издаване на удостоверение за търпимост. Обстоятелството дали строежът е
търпим не е било изследвано в хода на развилото се административно производство,
въпреки относимостта му към разпоредените със заповедта последици, доколкото
търпимите строежи не подлежат на премахване. Оспорения акт е издаден и при неправилно
приложение на материалния закон
Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни
последици. В случая разпоредените
последици не се следват, с оглед приложимостта към случая на §16 ал.1 от ПЗР на
ЗУТ.
Упражняването на правомощието по чл. 225а,
ал.1 от ЗУТ изисква освен кумулативното наличие на визираните в нормата
предпоставки: 1. Извършен строеж, 2. същият да е незаконен такъв по см. на
някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ, но и 3.спрямо
строежа да не са налице някоя от хипотезите, с които законът свързва пречки за
премахването му /§16 ПР ЗУТ и §127 ЗИД ЗУТ/. В случая се твърди хипотезата на
т.2 на чл.225 ал.2 от ЗУТ, а именно, че строежът е изпълнен без строителни
книжа и разрешение за строеж. По делото се установи и доказа, че с оспорената
заповед е разпоредено премахване на строеж по смисъла на т.38 §5 от ДР на ЗУТ –
надземна постройка, описана като масивна стопанска такава, с посочени
технически параметри и разположение, които не са спорни. Постройката е строеж
от V категория /чл.137 ал.1 т.5 б”в” ЗУТ/ и се намира в УПИ ХІІ-4945, кв.446.
Т.е. първата материална предпоставка е налице. Налице е и втората материална
предпоставка, а именно-въпросният строеж е
подлежал на разрешителен режим -чл.66д
от ЗПИНМ/отм/, чл.56 от ЗТСУ /отм/, подлежи и сега - чл.148 ал.1 от ЗУТ, но не е бил разрешаван, не са налице за
изграждането му строителни книжа.
При издаването на заповеди за премахване
като незаконни на строежи, извършени преди
влизане в сила на ЗИД ЗУТ
(ДВ, бр.65/22.07.2003 г.) както административният орган, така и съдът са
задължени да преценят дали тези строежи не попадат под закрилата на § 16 ПР ЗУТ, според която строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.
Предпоставките на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ
следва да са налице кумулативно. По делото се доказа, че строежът е бил
изграден след 1963г, но преди 1984г /потвърдено от СТЕ/, доколкото
жалбоподателят твърди, че изграждането е през 80-те години на миналия век, приложими са били Законът за териториално и
селищно устройство (в сила от 01.06.1973г, отм.от 31.03.2001г., Правилника за
приложението му, обн. ДВ бр.62 от 07.08.1971, отм. 31.03.2001г.
Според чл.112 ал.4 ППЗТСУ, в
дворищнорегулационни парцел могат да се изграждат сгради, постройки и
съоръжения на допълващо застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато
не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се
застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано
само между два парцела, при спазване правилата, нормите и нормативите по
териториално и селищно устройство, санитарно—хигиенните и противопожарните
изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл.220 ал.2 т.2 с точни мерки
и пр, като така указаното застрояване се
отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план.
Процесната стопанска постройка /„гараж”
според КККР—л.19 и СТЕ/ е такава на допълващото застрояване, тъй като е с
обслужващо, второстепенно значение спрямо жилищното отреждане на УПИ ХІІ-4945.
Тя е допустима с оглед отреждането на този имот за жилищни нужди, ниско
застрояване по предходния застроителен план. Процесната постройка с размери
4м/5м, на 2.20м височина, попада изцяло в регулационните /имотни/ граници на
поземления имот и е потвърдена с плана
от 1988г, което е аргумент в полза на съответстствието й с действалите към този
момент строителни правила и нормативи -
изискване, изведено от чл.41 ал.3 от ЗУТ, респ.112 ал.4 от ППЗТСУ.
Сградата няма данни да води до превишение
на зададените с ПУП устройствени показатели за УПИ. Извършените от експерта
изчисления на застрояването в ½ реална част от имота спрямо параметрите,
поставени от ОУП/2011г./ за тази част от
територията, съдът намира за неотносими и погрешни. Това е така, тъй като
параметрите за застрояване се установяват за поземлен имот /чл.18 ЗУТ/ не и за
част от поземлен имот. Извършеното математическо изчисление, основаващо се на
цифрово разделяне на половина на относимите за определената с ОУП територия
показатели, спрямо резултата от което е съпоставил съществуващото в източната
половина от УПИ ХІІ-4945 застрояване, не може да е основа за каквато и да е
преценка. На следващо място, достатъчно за извода, че сградата е търпима е
установеното съответствие спрямо техническите правила и нормативи към момента
на построяването й. Обстоятелството, че за тази част от територията е влязъл в
сила ОУП /2011г./ не означава, че е преустановено
действието на предходно приетия и действащ за имота ПУП, който според
експертизата установява имота за жилищно, нискоетажно застрояване, спрямо което
въпросната сграда не противоречи.
Следователно въпросната сграда е в съответствие с
плана, технически допустима е била съобразно действалите към момента на
извършването й правила и нормативи, поради което макар незаконно изградена, без необходимите строителни книжа, същата е търпим строеж по смисъла на §16
ал.1 от ЗУТ и §127 ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ, и не
подлежи на премахване.
С
оглед на изложеното, жалбата се явява основателна, оспорената Заповед № 10-00-507 от
01.04.2016г на Кмета на община Стара Загора, като издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на
делото, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски в размер на 210 лв /двеста и десет
лева/, от които 10.00лв - държавна такса и 200.00 лв заплатено възнаграждение
за вещо лице, поради което на основание чл.143 ал.1 от АПК, община Стара Загора
следва да бъде осъдена да ги заплати в посочения размер. Не се следват разноски
за адвокатско възнараждение, поради липса на доказателства, че договореното
такова в приложения договор за правна защита и съдействие№087095 от 09.6.2015г. в размер на 360 лв, е
действително заплатено.
Водим от горните мотиви
и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.М.Й. ***,
Заповед № 10-00-507 от 01.04.2016г, издадена от Кмета на община Стара
Загора, с която на основание чл.225а, ал.2, вр.с чл.225, ал.2 т.1 и 2 от ЗУТ е
разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория, представляващ
„Масивна стопанска постройка” с размери 4.00м / 5.00 м и височина 2.00 м,
изпълнена от неизвестен извършител без одобрени строителни книжа и разрешение
за строеж в УПИ ХІІ-4945 кв.446 по плана на гр.Стара Загора, и с адрес
ул.”Петър Алабин” № 11—13, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Д.М.Й.,*** сумата 210.00лв /двеста и
десет лева/, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: