№ 6064
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100505788 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5788/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „СИКА-99“ ООД,
ЕИК ********* от гр.София срещу решение №4631 от 18.03.2025 на СРС , 78 състав по
гр.дело №26002/2024 г на СРС , в частта , с която на основание чл.344 ал.1 ГПК във вр.чл.34
ЗС е допусната делба на :
1/ сграда с идентификатор 68134.4331.1011.1 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, Горна Баня, ул. ********, представляваща сграда на
съобщенията,
2/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.3 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
3/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.5 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
4/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.6 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
5/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.7 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********;
6/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.9 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
1
7/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.10 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
8/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.11 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
9/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.12 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, ул. ********, както и
ЗАЕДНО с принадлежностите към поземления имот – две постройки:
1/постройка със стоманобетонна конструкция със стоманобетонни стълби към покрива от
северната страна и
2/ навес с площ от 60 кв.м., при следните квоти:
„СИКА-99“ ООД - ½ ид.ч.; и на „СИСТЕМИ АВТОМАТИКА ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК
********* от гр.София, - ½ ид.ч.
Въззивникът излага доводи за недопустимост на решението на СРС в обжалваната част .
Като ищец въззивникът е поискал делба само на поземлен имот с идентификатор
68134.4331.1001 и на производствена сграда с идентификатор 68134.4331.1001.1 , а СРС
недопустимо е допуснал делба и на други имоти . С уточнителна молба от 05.08.2024 г
ответникът е признал , че в имота има и други сгради , които са обект на самостоятелни
права на собственост , като е признал , че административната сграда на един и три етажа и
сграда за охрана са самостоятелна собственост на ищеца . Отделно сграда с идентификатор
68134.4331.1011.1 е сграда на съобщенията /поща/ и е собственост на трето лице .
Посочените по-горе сгради са самостоятелни и не представляват приращение , което
служебно да се допусне до делба , а нарочно не са посочени в исковата молба като предмет
на делбата . С нотариален акт от 25.03.2002 г въззивникът е продал на ответника ½ идеална
част от дворното място и 508/1408 ид.ч. от производствена сграда , както и изцяло
библиотека и склад . Административната сграда на един и три етажа и сграда за охрана са
самостоятелна собственост на ищеца - те са извън предмета на продажбата на ответника и
не са предмет на делбата , съобразно изразената от страните воля при продажбата.
Правилото за приращението по чл.92 ЗС трябва да намери приложение само за постройки
без самостоятелен характер . Първоинстенционният съд безкритично е възприел
заключението на СТЕ , а площите за застроена площ и разгърната застроена площ са
сгрешени.
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и не взема становище
в о.с.з .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.03.2025 г
и е обжалвано в срок на 08.04.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
част .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
2
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86 от 25.06.2001 г., вписан в АВ с
акт № 112, том 59, дело № 13276, от който е видно, „СИКА-99“ ООД е придобило от
дружеството „НИТИАТ“ ЕООД следните недвижими имоти: УПИ парцел 1, в кв. 10 по
плана на гр. София - Горна Баня, целият с площ от 4950 кв.м., заедно с построените в същия
имот сгради както следва:
А/ административна сграда на един и три етажа с площ от 219 кв.м., монолитна
стоманобетонна конструкция;
Б/ сграда за охрана на един етаж с площ от 22 кв.м.;
В/ ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА на един, два и три стажа с площ 1408 кв.м.,
стоманобетонна конструкция;
Г/ сграда библиотека на един етаж с площ 131 кв.м.; и
Д/ склад на един етаж с площ от 13 кв.м.
Според нотариален акт за продажба № 114 от 25.03.2002 г. вписан в АВ с акт № 27, том 23,
дело № 5116 / 2002 г., „СИКА-99“ ООД е продало на ответното дружество „СИСТЕМИ
АВТОМАТИКА ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ½ идеална част от УПИ парцел в кв. 10 по плана на
гр. София - Горна Баня, целият с площ към този момент от 4950 кв.м. (с актуален статут
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4331.1001), заедно с построените в същия имот
сгради, както следва:
А/ 508/1408 идеални части от ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА на един, два и три етажа, със
застроена площ от 1408 кв.м., стоманобетонна конструкция, сега с идентификатор
68134.4331.1001.1;
Б/ сграда библиотека на един етаж с площ от 131 кв.м.; и
В/ склад на един етаж с площ от 13 кв.м.
Представена е скица на поземлен имот № 15-1315233-14.12.2023 г., от която е видно, че ПИ с
идентификатор № 68134.4331.1001 е самостоятелен обект на собственост, намиращ се в гр.
София, район Овча купел, ул. „********.
Представена е и скица на сграда №15-1315221/14.12.2023 г., от която е видно, че сграда с
идентификатор № 68134.4331.1001.1. представлява самостоятелен обект на собственост в
кадастъра, но видно от съдържанието на този документ в сградата не са регистрирани
самостоятелни обекти.
Според приетата пред СРС СТЕ производствената сграда с идентификатор
№68134.4331.1001.1 е със застроена площ от 1 427 кв.м. и се намира в ПИ с идентификатор
№ 68134.4331.1001, част от УПИ парцел 1, кв. 10, кв. „Горна Баня“. Производствената сграда
представлява самостоятелен обект на собственост и на кадастъра, като в нея не са
регистрирани самостоятелни обекти. Конструкцията, като вещото лице е посочило, че
разпределението и възможностите за достъп до отделните площи на сграда с идентификатор
№ 68134.4331.1001.1 позволяват в нея да се обособят отделни самостоятелни обекти
3
съобразно правата на собственост на съделителите. Отбелязано е и това, че е възможно от
УПИ парцел 1, кв. 10, кв. „Горна Баня“, с площ от 5 092 кв. м, да се обособят два или повече
самостоятелни УПИ, но едновременно или след разделянето на сграда 68134.4331.1001.1
при условие, че границите на новообразуваните УПИ бъдат съобразени с границите на
собственост между отделните нови самостоятелни обекти в сграда 1 с цел осигуряване на
максимално удобен достъп до самостоятелните обекти. Разделянето на производствената
сграда на отделни самостоятелни обекти следва да се извърши след установяване на правата
на собственост между съделителите.
След извършен оглед на място вещото лице е заключило, че производствената сграда с
идентификатор № 68134.4331.1001.1 реално е разделена на два самостоятелни обекта, които
се ползват от съделителите, но не и че съществуват два самостоятелни обекта в сградата.
Това обстоятелство се подкрепя и от данните в скица на сграда №15-1315221/14.12.2023 г.,
според които не са регистрирани самостоятелни обекти в сградата.
Съгласно представеното със заключението заснемане за узаконяване и заснетата площ на
сграда 1 в КК, ответното дружество „Системи Автоматика Технологии“ ЕООД ползва
западната част от сградата, заключена между оси 10 - 14 и оси Аа - Аз и между оси 8 - 10 и
оси Аа - Аг, със застроена площ приблизително от 530 кв.м., РЗП приблизително от 1 405
кв.м. и обем приблизително от 4 618 куб. метра.
Според СТЕ „Сика-99“ ООД ползва източната част от сградата, заключена между оси 1 - 8 и
оси Аа - Аз и между оси 8 - 10 и оси Аг - Аз, със застроена площ приблизително 897 кв.м.,
РЗП приблизително 1 409 кв.мл и обем 7 810 куб.м. Неразделна част от заключението е и
схема - извадка от разпределение на кота 0,00 от архитектурно заснемане за узаконяване от
март 2002 г., на която с червена линия е очертана площта от производствената сграда,
ползвана от ответника „Системи Автоматика Технологии“ ЕООД.
В СТЕ табличен вид са описани сградите в УПИ парцел I, кв. 10, както и от кого се владеят.
Според тези данни западната част производствена сграда (37% от застроената площ и обем)
се владее от „Системи Автоматика Технологии“ ЕООД, а останалата източна част (63% от
застроената площ и обем) се владее от „Сика-99“ ООД.
Според допълнителната СТЕ СРС счита за доказано, че стоманобетоновата конструкция със
стоманобетонни стълби към покрива от северната страна, изградена северозападния край на
ПИ с идентификатор № 68134.4331.1001 представлява стена и плоча с височина между 3,2 и
3,6 м спрямо основата и заема площ от 170 кв. м. и не представлява сграда, не определя
граница на собственост и не е нанесена като отделен обект на собственост в кадастралната
карта. Вещото лице е отбелязало, че ако конструкцията представлява част от незавършено
строителство - сграда или друго съоръжение, то предназначението е възможно да бъде
определено с инвестиционен проект.
По отношение на другата постройка в имота вещото лице е констатирало, че покрай
северната ограда на ПИ с идентификатор № 68134.4331.1001, източно до сграда с
идентификатор № 68134.4331.1001.6, е изграден навес с площ 60 кв. м, който представлява
4
смесена метално-дървена конструкция покрита с ламарина, със светла височина между 2,2 и
2,5 м. Навесът е без оградни стени - от север граничи с оградната стена на ПИ 1001, а от
запад - със стената на сграда 1001.6. Изграден е върху хоризонтална стоманобетонова плоча,
която поради стърчаща арматура на мястото, представлява част от недовършена
конструкция. Вещото лице е отбелязало, че предвид характеристиките на този обект,
навесът би могъл да представлява обект на собственост, като неговото точно
предназначение може да бъде определено в инвестиционен проект или проект за поставяне.
В о.с.з на 11.02.2025 г. вещото лице уточнява , че статутът на двете постройки в имота, обект
на изследване в допълнителното заключение, зависи от строителните документи, които са
изготвени за тези обекти, но не може да се определят като самостоятелни обекти.
От правна страна СРС е приел , че поземлен имот с идентификатор № 68134.4331.1001
подлежи на делба и е допуснал същата , независимо , че в имота са налице сгради на
различни собственици и е налице „хоризонтална етажна собственост“ .
За сградите предмет на въззивната жалба първоинстанционният съд е счел , че част от тях са
самостоятелни обекти по строителни правила и норми и за тях е приложим чл.92 ЗС
/приращение/, като собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията
върху нея, освен ако е установено друго. Прехвърлянето на собствеността, респективно
допускането до делба, на поземления имот следва да бъде извършено и спрямо сградите. В
този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато предмет на делба е застроен
поземлен имот, находящите се в имота постройки, които представляват самостоятелен обект
на правото на собственост, подлежат на делба заедно с дворното място, т. е. включват се в
предмета на делбеното производство, освен ако в исковата молба изрично не е посочено, че
се предявява иск за делба само на дворното място без построените в него сгради. В този
смисъл е например решение № 23/22.03.2022 г. по гр.д. № 2713/2021 г. на ВКС, I г.о. и
цитираните в него решения по чл.290 ГПК. Отделно ищецът е направил искане за подялба
на всички намиращи се в дворното място сгради.
Според СРС в ПИ с идентификатор № 68134.4331.1001 са разположени и други две
постройки, които нямат характер на самостоятелни обекти. - сграда със стоманобетонна
конструкция със стоманобетонни стълби към покрива от северната страна и навес.
1. Стоманобетонна конструкция със стоманобетонни стълби към покрива от северната
страна: Според допълнителното заключение на СТЕ тази сграда не представлява и
самостоятелен обект и не е нанесена в кадастралната карта. По делото не е представен
проект и допълнителна информация за предназначението на стоманобетоновата
конструкция, а от заключението по приетата СТЕ може да се направи извода, че
представлява обособено различно ниво на терена със стълба за достъп. За
несамостоятелните обекти, каквато е тази стоманобетонова конструкция със стълба, важи
правилото на чл.98 ЗС, според което принадлежността следва главната вещ, ако не е
постановено или уговорено друго. В този смисъл е и практиката на ВКС по сходни казуси,
обективирана в решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 3954/2008 г.,. на ВКС, II г. о. и
решение № 30 от 07.02.2012 г. по гр. д. № 401/2011 г., на ВКС, I г. о. и на решение № 885 от
5
23.10.2008 г. по гр. д. № 4109/2007 г. и други. В случая стоманобетоновата конструкция е
изградена в поземления имот и е негова принадлежност. Такава постройка, която не
представлява самостоятелен обект или сграда, следва собствеността на главната вещ.
Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, в който е
изградена, и чиято принадлежност е, а в случая това е поземлен имот 68134.4331.1001.
2. Навес с площ от 60 кв.м. : Според допълнителното заключение на СТЕ навесът не
представлява сграда-самостоятелен обект и не е нанесена в кадастралната карта. Навесът
представлява смесена метално-дървена конструкция покрита с ламарина и светла височина
около 2,2 и 2.5 м. Същият е част от недовършена конструкция, колоните му не са бетонирани
в плочата, а единствено е закрепен върху нея. Навесът не е самостоятелен обект и за него
също важи правилото на чл. 98 ЗС т.е. същият е принадлежност към поземления имот, към
който е закрепен. Тази недовършена конструкция следва собствеността върху земята, върху
която е разположена и следва да бъде допусната до делба само заедно с поземлен имот
68134.4331.1001.
Решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно в обжалваната част .
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Настоящият съд констатира , че действително процесните самостоятелни сгради
сграда с идентификатор 68134.4331.1011.1 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, Горна Баня, ул. ********, представляваща сграда на съобщенията,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.3 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.5 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.6 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.7 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********;
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.9 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.10 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.11 област София (столица), община Столична, гр.
София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
сграда с идентификатор 68134.4331.1001.12 област София (столица), община Столична, гр.
6
София, район Овча купел, ул. ********
не са въведени като предмет на делбата и е недопустимо допускането на делба на същите
служебно от съда . Видно от исковата молба ищецът е поискал делба само на поземлен имот
с идентификатор №68134.4331.1001 и на сграда с идентификатор №68134.4331.1001.1.
Липсва искане на ищеца или на ответника по реда на чл.341 ал.2 ГПК в делбата да бъдат
сключени и други имоти . От представените от ищеца нотариални актове , от становищата на
ищеца и на ответника , както и от заключенията на СТЕ се установява , че действително в
поземлен имот с идентификатор №68134.4331.1001 има и други сгради , които са
собственост на съделителите или на трето лице . Това констатирано и от
първоинстаницонния съд в мотивите му за това дали може да се допусне делба на
поземления имот. Сграда с идентификатор 68134.4331.1011.1 се намира в друг поземлен
имот и допускането й до делба от СРС е напълно необосновано .
Неправилно СРС се позовава на чл.92 ЗС , за да допусне – на практика служебно и без
предявен иск - делба на процесните самостоятелни сгради. Съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес съдът не може да се произнася по иск , който не е предявен ,
включително и да допуска делба на имоти , за които няма подобно искане от съделителите .
Действително съществува практика на ВКС/решение №23 от 22.03.2022 г по гр.д.№2713/21 г
на ВКС , I ГО/ , според която ако съдът констатира , че ако в иска си за делба страните са
пропуснали да опишат постройки /често със спомагателен характер/ и дори подобрения
находящи се в подлежащ на делба поземлен имот , може да се счита , че същите на практика
искат делба и на тези постройки , при което в решението за допускане на делбата
въпросните постройки/подобрения се описват и се допускат до делба .
Според цитираното решение на ВКС , а и по принцип , не са такива случаите ако – както в
случая – страните умишлено и целенасочено желаят делба само на поземления имот и на
една от сградите в него . Според настоящия съд първоинстанционният съд е трябвало да
вземе предвид най-вече буквалното съдържание на исковата молба , след това наличните
доказателства за прехвърляне на идеална част от дворното място и само на отделни сгради ;
и не на последно място изявленията и становищата на страните какво те считат за предмет
на делото , за кои сгради се иска делба ; както и че всъщност спорът е най-вече за поделяне
на поземления имот . Отделно СРС е следвало да съобрази дали въобще може да се подели
въпросния поземлен имот , в който има сгради на различни съсобственици /или евенутално
на трето лице/ , както и да изследва със СТЕ как са разположени съответните сгради върху
съсобствения поземлен имот , има ли вариант за отделяне на части от поземления имот с
групиране на отделните имоти собственост на съделителите и пр. В случая обаче по
отношение на поземления имот решението на СРС за допускане на делба е влязло в
сила и не може да се преразглежда от настоящия съд .
Налага се изводът , че решението на СРС , в частта , с която е допусната делба на посочените
самостоятелни сгради е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск и
трябва да се обезсили .
По отношение на допускането на делба на сграда със стоманобетонна конструкция със
7
стоманобетонни стълби към покрива от северната страна и навес , настоящият съд
констатира , че въззивната жалба е на практика бланкетна . Въззивникът не е изложил
относими доводи по отношение на допускане на делбата на тези подобрения в имота . За тях
следва да се споделят напълно мотивите на СРС , че след като не представляват
самостоятелни сгради според представения снимков материал и СТЕ , те са само едни
подобрения и принадлежност и трябва да се допуснат до делба заедно с поземления имот
/решение №23 от 22.03.2022 г по гр.д.№2713/21 г на ВКС , I ГО , решение №60139 от
08.11.2021 г по гр.д.№1849/21 г на ВКС , I ГО и др. /. В тази част решението на СРС трябва
да се потвърди .
С оглед изхода на делото на страните не се следват разноски . Разноски са претендирани
само от въззивника , но но въззивната му жалба е уважена само в частта , в която СРС се е
произнесъл по непредявен иск . Въззиваемата страна не е взела становище за
неоснователност на жалбата в тази част , а се касае за грешка на първоинстанционния съд по
определяне на предмета на делото .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №4631 от 18.03.2025 на СРС , 78 състав по гр.дело №26002/2024 г
на СРС , в частта , с която на основание чл.344 ал.1 ГПК във вр.чл.34 ЗС е допусната делба
на :
1/ сграда с идентификатор 68134.4331.1011.1 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, Горна Баня, ул. ********, представляваща сграда на
съобщенията,
2/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.3 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
3/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.5 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
4/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.6 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
5/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.7 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********;
6/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.9 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
7/сграда с идентификатор 68134.4331.1001.10 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
8/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.11 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, п.к. 1000, ********,
8
9/ сграда с идентификатор 68134.4331.1001.12 област София (столица), община Столична,
гр. София, район Овча купел, ул. ********
при следните квоти: на „СИКА-99“ ООД ЕИК ********* от гр.София - ½ ид.ч.; и на
„СИСТЕМИ АВТОМАТИКА ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД ЕИК ********* от гр.София, - ½ ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение , в частта , с което е допусната делба като
принадлежности на имот идентификатор 68134.4331.1001 на следните подобрения :
постройка със стоманобетонна конструкция със стоманобетонни стълби към покрива от
северната страна и навес с площ от 60 кв.м.; при следните квоти : на „СИКА-99“ ООД ЕИК
********* от гр.София - ½ ид.ч.; и на „СИСТЕМИ АВТОМАТИКА ТЕХНОЛОГИИ“ ЕООД
ЕИК ********* от гр.София, - ½ ид.ч.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9