Решение по адм. дело №1729/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен от Я. М. К., [ЕГН], срещу РИОСВ - Бургас, с искане да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на 7 573,13 лева за времето, през което не е била на служба поради прекратяване на служебното  правоотношение със заповед № 0220/15.02.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас, както следва: за периода от 16.02.2024 г. до 06.03.2024 г. и от 22.04.2024 г. до 16.08.2024 г. (не се претендира обезщетение за периода 07.03.2024 г. – 21.04.2024 г. С допълнителна молба, представена в съдебно заседание на 27.10.2025 г. е направено изменение на иска в частта на неговия размер, като същият е увеличен до 9 092, 00 лв., като изменението е допуснато с определение в открито съдебно заседание по реда на чл. 214 от ГПК.

С определение № 7506/10.10.2024 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, до влизане в сила на Решение № 7164/02.10.2024 г. по адм. дело № 559/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № 0220/15.02.2024 г. на директора на РИОСВ – Бургас.

С Решение № 4144/16.04.2025 г. по адм. д. № 1501/2025 г. по описа на Върховен административен съд е оставено в сила Решение № 7164/02.10.2024 г. по адм. дело № 559/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, поради което производството по настоящото дело е възобновено с Определение № 4159/08.05.2025 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, не е подал отговор срещу исковата молба.

В съдебно заседание ищцата се представлява по пълномощие от адвокат К., който поддържа предявената искова претенция. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

Видно от доказателствата по делото, със Заповед № 0220/15.02.2024 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас (л. 9), считано от датата на издаване на заповедта, било прекратено служебното правоотношение на Я. М. К. на длъжност главен експерт „Екологична оценка и оценка въздействието върху околната среда“ при РИОСВ - Бургас, с придобит ранг І младши, експертно ниво V, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл - поради получена възможно най-ниска оценка на изпълнението на длъжността - "неприемливо изпълнение" за изпълнение на длъжността в периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. Цитираната заповед била оспорена от ищцата пред Административен съд - Бургас, който с решение № 7164/02.10.2024 г. по адм. д. № 559/2024 г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било оспорено пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение № 4144/16.04.2025 г. по адм. д. № 1501/2025 г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 16.04.2025 г.

Видно от представените по делото трудови договори, в периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищцата до датата на отмяна на заповедта - 16.04.2025 г., същата е била назначена на длъжност „Учител по химия и ООС в гимназиален етап на обучение“ в СУ „Елин Пелин“ [населено място], в периода от 07.03.2024 г. до 22.04.2024 г., както и с трудов договор от 05.09.2024 г. - в СУ „Константин Преславски“ на длъжност „Учител гимназиален етап“, на щат „Биология и ЗО.“ Доколкото обаче посочените периоди изрично са изключени от дефинирания исков период, същите остават извън рамките на настоящото производство.

По делото е представено справка за актуално състояние на регистрация за парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО вх. № 021-00-815/16.02.2024 г., според което на Я. К. е изплатено парично обезщетение за безработица в периода 16.02.2024 г. – 06.03.2024 г., както и за периода 22.04.2024 г. – 08.09.2024 г. в дневен размер от 53,66 лева.

По делото е допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза, като видно от заключението на вещото лице, основната месечна заплата на заеманата от ищцата длъжност към дата 16.04.2025 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за уволнение е отменена, е в размер на 2 025, 00 лв. Обезщетението по чл. 104 от ЗДСл, изчислено за периода от 16.02.2024 г. до 06.03.2024 г. /13 работни дни/, вещото лице посочва, че възлиза на 1 268,05 лв., а за периода от 22.04.2024 г. до 16.08.2024 г. (81 работни дни), възлиза на 7823,95 лева. Съгласно заключението общият брутен размер на обезщетението възлиза на 9 092,00 лв., а нетният размер, след приспадане на 10% ДДФЛ (909,20 лв.) е 8 182,80 лв. Заключението е прието по делото, като обосновано и безпристрастно.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Искът е с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно посочената разпоредба, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. При назначаване на друга държавна служба с по-ниска заплата или при възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая са налице установените в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. материалноправни предпоставки, а именно Заповед № 0220/15.02.2024 г. на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас, с която е прекратено служебното правоотношение с Я. М. К., заемаща длъжността главен експерт „Екологична оценка и оценка въздействието върху околната среда“ при РИОСВ - Бургас. Заповедта е оспорена по съдебен ред и отменена с влязло в сила решение № 7164/02.10.2024 г. по адм. д. № 559/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение № 4144/16.04.2025 г. по адм. д. № 1501/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е възникнало правото на служителката да претендира обезщетение за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение по реда и на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

За времето от 16.02.2024 г. до 06.03.2024 г. и от 22.04.2024 г. до 16.08.2024 г., ищцата не е била назначена на друга държавна служба и не е била в трудово правоотношение. Видно от представената по делото справка, след извършена проверка в информационния масив на НОИ е установено, че К. е получавала парично обезщетение за безработица за посочените периоди. От изложеното следва, че през исковия период, попадащ в границите на шестмесечния период по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, К. не е заемала държавна служба и не е получавала възнаграждение за полаган труд по други правоотношения, т. е реално е била без работа и има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл има за цел да компенсира липсващия доход от заплати на държавния служител в резултат на незаконното му уволнение. Законодателят е определил размера на обезщетението за имуществени вреди, периода, за който се дължи същото и основанията за намаляването му. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че шестмесечният период се счита от датата на незаконното уволнение. Определяне на имуществените вреди за друг период или намаляване на обезщетението с доходи, получени извън този период и/или на друго основание, извън хипотезите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е недопустимо поради визираната предварителна законодателна преценка относно предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпените поради незаконно уволнение имуществени вреди.

Предвид изложеното, исковата претенция се явява основателна, съобразно посочения от вещото лице размер от 9 092,00 лв., който размер съвпада с претендирания, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.

При този изход на спора и своевременно заявеното от ищцата искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък с разноските, съдът намира, че РИОСВ - Бургас следва да заплати на Я. К. сумата от 1 510,00 от които 10,00 лева – държавна такса, 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение и 300 лв. – възнаграждение за вещо лице, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас, да заплати на Я. М. К., [ЕГН], обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 9 092,00 (девет хиляди деветдесет и два) лева.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас да заплати на Я. М. К., [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1 510 (хиляда петстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.