Решение по дело №177/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК  във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано по жалба на „Т.-К. и с.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * К.П.К., чрез * М.С. против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх.№ 02-060-2600/723 от 21.02.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 на Зам. изп. директор на ДФЗ, в частта с която на дружеството  е прихваната сума в размер на 18 966,24 лева.  Твърди се, че писмото в оспорената му част е издадено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и се иска неговата отмяна в тази му част, по съображения изложени в жалбата. Представена е и писмена молба.  Претендират се разноски и се прави възражение за юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Ответникът- Зам. изп.директор на ДФЗ, чрез ** Л.Х. в представено по делото становище по жалбата  счита същата за неоснователна и недоказана, а издаденото УП в оспорената му част за правилен и законосъобразен акт, за което се навеждат съображения. Представено е и становище по хода на делото и съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира от  фактическа  страна следното:

Във вр. с влязло в сила  Решение №232/10.07.2023г. по адм.дело №185/2023г. на АдмС-Враца, потвърдено  с Решение № 773/23.01.2024г. по адм.дело №8145/2023г. на ВАС, с което е отменено Уведомително писмо изх.№ 02-060-2600/723-6/19.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане  по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г.,  в частта, с която от оторизираната субсидия е прихваната санкция за бъдещ период наложена за кампания 2018 и 2019, ДФ „Земеделие“ при съобразяване с решенията е преразгледал подаденото заявление за подпомагане от дружеството-жалбоподател с УИН 06/040620/79139, за кампания 2020. Във вр. с горепосочените решения от Зам. изп.директор на ДФЗ е издадено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, изх.№ 02-060-2600/723/21.02.2025г. В същото в таблица 15: Извършени плащания по съответните схеми/мерки  са посочени датата, оторизираната сума, прихваната сума, удържан данък общ доход и изплатена сума.  След таблицата е дадено пояснение на нейното съдържание по отношение на всяка една от включените в нея колони.  В колона 4 са посочени прихванатите суми  по всяка една от мерките и схемите. Посочено е по отношение на прихванатите суми, че  с УП изх. № 02-060-2600/214 от 02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 “Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2018г., издадено от зам.изп.директор на ДФЗ, на бенефициента е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/ №640/2014 на Комисията по направление „Биологично  растениевъдство“ в размер на 21 225,91 лв. Писмото е влязло в сила с Определение №224/28.05.2021г., постановено по адм.дело № 276/2021г. на АдмС-Враца, потвърдено с Определение №9930/01.10.2021г. по адм.дело № 8870/2021г. на ВАС. Прихваната сума е в размер на 18 966,24 лв., в съответствие с чл.28 от Регламент за изпълнение №908/2014 на Комисията от оторизираните суми по заявление на кандидата  за настоящата кампания, а именно 2020г. УП е връчено на дружеството на дата 27.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне. УП е оспорено в частта на прихванатите  суми  и в тази част е предмет на делото. В останалата част УП не е оспорено.

По преписката е приложено УП изх. № 02-060-2600/214 от 02.06.2020г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2018г., издадено от зам.изп.директор на ДФЗ, от което е видно, че на бенефициента е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/ №640/2014 на Комисията по направление „Биологично  растениевъдство“ в размер на 21 225,91 лв. УП е оспорено и е било предмет на адм.дело № 276/2021г. на АдмС-Враца, като с определение №224/28.05.2021г. жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. Същото е потвърдено с Определение № 9930/01.10.2021г. по адм.дело № 8870/2021г. на ВАС. Налице е влязло в сила определение на съда.

От приложена по делото заповед №03-РД/1969/10.05.2024г. на изп.директор на ДФЗ е видно, че са делегирани правомощия на зам.изп.директор на ДФЗ да издава актове от вида на оспорения. Приложен е и Протокол №215/13.07.2023г. на заседанието на УП на ДФЗ, с който се избира П.С. за ** на ДФЗ.

По делото е изискано и приложено към настоящото производство адм.дело № 185/2023г. на АдмС-Враца, ведно с адм.дело № 8145/2023г. на ВАС, ведно със съдържащите се в тях писмени доказателства, адм.преписка по оспорване на УП изх.№ 02-060-2600/723 от 19.01.2023г. на Зам.изп. директор на ДФЗ и постановените от съда съдебни решения, въз основа на които е издадено и  настоящото УП, което  е  предмет на делото.

От страна на жалбоподателя е приложено и Определение № 5768/03.06.2025г., по адм.дело № 4362/2025г. на ВАС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че пред него е оспорен индивидуален административен  акт, засягащ  права и законни интереси на жалбоподателя, като участник в административното производство,   в законоустановения преклузивен срок, поради което жалбата срещу него се явява процесуално допустима. УП е връчено на дружеството на дата 27.02.2025г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е депозирана на 11.03.2025г.,т.е. подадена е в срок. Разгледана по същество се явява и  неоснователна.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Видно от данните по делото оспорения акт е издаден от компетентен орган, като със заповед  № 03-РД/1969/10.05.2024г. на изп.директор на ДФЗ са делегирани  правомощия на зам.изп.директор да издава актове от вида на оспорения.  УП е издадено и в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основния за неговото издаване. В случая с оглед заявеното от оспорващия в жалбата, че оспорва УП в частта на прихванатите  суми, съдът намира  размерът на  оторизираните суми и изплатените суми  за правилно определени, като техния размер не се оспорва, поради което и не дължи произнасяне по отношение на тях.

УП е оспорено, в частта на  прихванатите суми по схемите и мерките, таблица 15 Извършени плащания, колона 4 и в тази част УП е предмет на делото и подлежи на  съдебен контрол. Видно от съдържането му, с УП е формирано волеизявление, съгласно което  на жалбоподателя  са прихванати  оторизираните суми  за кампания 2020г. в размер на 18 966,24 лв.  по  детайлно посочени схеми и мерки в таблица 15.

Съдът намира, че уведомително писмо, в частта относно прихващане на  горепосочените суми по съответните схеми/мерки  е издадено в съответствие  с материалния закон и административнопроизвоствените правила. В таблица 15, колона 4 по отношение на прихванатите суми, относно съдържанието на колоната е посочено, че прихваната сума е в резултат на санкции за бъдещ период, наложени по заявление за кампания 2018, по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014. Посочените суми в общ размер на 18 966,24 лв. се прихващат в съответствие с чл.28 от Регламент за изпълнение/ЕС/ №908/2014 на Комисията. За наложената санкция за бъдещ период в размер на 21 225,91 лв. дружеството е уведомено с УП №02-060-2600/214 от 02.06.2020г., като писмото е влязло в сила с определение №224/28.05.2021г., постановено по адм.дело № 276/2021г. на АдмС-Враца, с което се оставя без разглеждане жалбата на дружеството против УП, потвърдено с Определение № 9930/01.10.2021г. по адм.дело № 8870/2021г. на ВАС.

Видно  е, че прихванатите суми са  определени  по основание и  размер.  Установено е, че към датата на издаване на оспорения в настоящото съдебно производство административен акт в полза на РА съществува изискуемо и ликвидно вземане спрямо  дружеството, с което да се извърши прихващане на  част от  сумата на оторизираната субсидия по  съответните схеми  и мерки за 2020 г. Обжалваният акт в частта на волеизявлението за извършено прихващане съдържа яснота, относно фактическото и правното основание за неговото постановяване. Налице е влязъл в сила акт.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Нормата на  чл.165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, същите могат да се удържат само, след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В случая административният орган е прихванал сумите въз основа на влязъл в сила адм.акт, за което са налице данни по преписката.

Съгласно чл.28 от Регламент за изпълнение №908/2014 на Комисията  без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Следователно, задължението трябва да представлява установено вземане за разплащателната агенция, с влязъл в сила акт. В случая е налице такъв акт УП №02-060-2600/214 от 02.06.2020г., което изрично е посочено и в оспорения акт. След като УП е влязло в сила, възниква задължение за ДФЗ да го събере, което е сторил с оспорения акт.

Неоснователно е възражението на дружеството, че с молба вх.№ 02-060-2600/214 от 16.07.2024г. е поисканото производството по обжалване на УП да бъде възобновено и към момента е налице адм.дело №88/2025г. по описа на АдмС-Враца по този въпрос, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Видно от приложеното определение № 5768/03.06.2025г., постановено по адм.дело № 4362/2025г. на ВАС, съдът е приел, че се касае за производство по отмяна на влязло в сила определение, а не за производство по възобновяване. Не спиране на производството по издаване на оспореното УП, с оглед депозираната молба от дружеството за възобновяване, в каквато насока се прави възражение не води до извод за незаконосъобразност на акта в оспорената му част. С  УП №02-060-2600/214 от 02.06.2020г.,  с което е наложена санкцията за бъдещ период, е налице  влязло в сила определение №224/28.05.2021г., постановено по адм.дело № 276/2021г. на АдмС-Враца, потвърдено с Определение № 9930/01.10.2021г. по адм.дело № 8870/2021г. на ВАС,поради което  не може да се приеме, че  е  налице и хипотезата на  чл.54, ал.1,т.5 АПК, в каквато насока се прави възражение от жалбоподателя.

С  оглед на изложеното съдът намира, че уведомително писмо изх.№ 02-060-2600/723 от 21.02.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ –София,  в частта на волеизявлението за прихващане на оторизираните суми по съответните схеми/мерки  е правилно  и в тази си част актът следва да бъде потвърден,  като издаден в  съответствие с  материалния закон.

С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на ответника  за присъждане на разноски  за юрисконсултско възнаграждение е  основателно. Същото е направено своевременно  и на основание чл.143,ал.1 АПК  в полза на ответника следва да се присъдят разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Воден от горното  и на основание  чл.172  от АПК, Съдът   

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.-К. и с.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * К.П.К., чрез * М.С. против УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО изх.№ 02-060-2600/723 от 21.02.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020  на Зам. изп. директор на ДФЗ, в частта с която на дружеството  е прихваната сума в размер на 18 966,24 лева.

ОСЪЖДА   „Т.-К. и с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * К.П.К. да заплати на ДФ „Земеделие“ гр. София  разноски  по делото в  размер на  100.00/ сто/ лева за  юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд София, чрез Административен съд Враца  в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.