№ 2148
гр. Варна, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110106544 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Е. П. П.“
АД, ЕИК ***, заведена под регистрационен вх.номер 8579/10.5.2021 г. против
ответницата М. Д. М.. Исковата молба е приета за редовна и допустима от настоящия
състав, след надлежното й уточнение сторено с писмена молба от дата 25.5.2021 г., поради
което с Разпореждане от 28.5.2021 г.е разпоредено да се връчи препис на ответника.
Ищцовата страна „Е. П. П.“АД; ЕИК: *** ,със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д., чрез юрисконсулт Н. И. е предявила специални
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против ответницата М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, с цена на
иска за главница от 414.2 лв. и от 68.75 лв. за мораторна лихва.
Отправеното до съда искане съгласно нормата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и
уточнителната молба е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за
установено със силата на присъдено нещо в отношенията между страните, че в полза на
ищцовото дружество, против ответника М. Д. М., ЕГН: **********, съществуват
паричните вземания за които заповедния съд е издал в полза на „Е. П. П.“ АД Заповед
№ 261730/19.11.2020 по ч.гр.д. 14778/2020г. по описа на ВРС 42 ри с-в, както следва:
СУМАТА от 414.20 лв. (четиристотин и четиринадесет лв. 20 ст.), представляваща общо
дължима главница за потребена и незаплатена ел.енергия по фактури за периода 20.12.2018
до 20.02.2019, за обект с абонатен номер *** и клиентски номер ***, находящ се на адрес:
***; мораторна лихва върху главницата за периода от 10.01.2019 до 30.10.2020 в ОБЩ
РАЗМЕР на 68.75 лв. (шестдесет и осем лв. 75 ст.), както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.11.2020 за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.410
от ГПК, вземане произтичащо от следните обстоятелства:потребена и неплатена
ел.енергия по фактури, издадени за периода от 20.12.2018 до 20.02.2019 за обект с абонатен
номер *** и клиентски номер *** находящ се на адрес: гр/с. ****, ул.***,
***.
Обективирано е искане и за присъждане на сторените от „Е. П. П. „ АД съдебно
1
деловодни разноски.
Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни факти и
обстоятелства: Твъди се, че М. Д. М., има качество клиент на „Е. П. П.“АД, с клиентски
номер кл.№: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер ***, находящ се на адрес: ***. Тези облигационни отношения били
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.Б.П.“ АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.“АД, приети
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е. Б. П.“ АД /ОУДПЕЕ/, приложими
към настоящия момент,цитира ищцовата страна, че „ потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по
начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете, пояснява ищцовата страна, че били
регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че
потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.
енергия в посочените срокове, независимо дали бил получил предварително писмено
уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в
забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да бъдело необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 38 от
ОУДПЕЕ ;цитира още ищцовата страна, „Потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължими към „Е. П. П. „ АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден“. Предвид горното и на основание чл.
410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката в Районен Съд - Варна, състав:42
сочи още ищцовата страна, че било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу М. Д. М., в резултат на което било образувано ч.г.д. №14778/2020. Към
момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия
имал неизплатени задължения в общ размер на 482.95 (четиристотин осемдесет и два лв. 95
ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, находящ се на адрес: гр/с. **** ,
ул.***, ***. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия в размер
на 414.20 лв. (четиристотин и четиринадесет лв. 20 ст.), представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени и такса възстановяване в периода
20.12.2018 г. - 20.02.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на
68.75 лв. (шестдесет и осем лв. 75 ст.) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 30.10.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № ***, към същата дата. За улеснение на Съда ищцовата страна на
страница втора от исковата молба е приложила таблица, намираща се в пълен идентитет с
тази от заявлението по чл. 41 ГПК, което било депозирано. Върху горе цитираните суми
сочи ищцовата страна, че са заплатили 2% държавна такса в заповедното дело, длъжникът
направил възражение в срока по чл. 414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК
„Е. П. П.“ АД предявяват настоящия иск. Сочи се още, че след подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК гореописаният длъжник подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение, както и че след настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не била
платена.Във връзка с разпоредбите на чл. 127, ал. 2 ГПК ищцовата страна е направила
доказателствени искания
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор.
В проведеното по делото открито съдебно ищцовата страна е представлявана от
юрисконсулт Н. И., а ответницата се е явила лично.
В същото съдебно заседание ,след като ответницата е заявила, че признава иска,
ищцовата страна ,чрез процесуалния й представител е обективирала искане за
произнасяне с Решение при признание на иска.
2
По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищцовата
страна, съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 237 от ГПК,
настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Решение по реда на чл.
237 от ГПК за основателно, като е изложил и следните мотиви : Постановяване на Решение
при признание на иска е регламентирано в нормата на чл. 237 ГПК. В случая признанието е
направено от ответната страна, ищцовата страна желае постановяване на Решение при
условията на чл. 237 ГПК и не са налице лимитативно изброените в чл. 237, ал. 2, т. 1 и т. 2
ГПК процесуални пречки.С оглед горното ВРС е уважил направено искане на ищцовата
страна за постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК като е прекратил
съдебното дирене и е дал ход на устните състезания.
В хода на устните състезания юрисконсулт И. моли съда да постанови Решение при
признание на иска, а ответницата е заявила отново ,че признава иска.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 03.12.2021г. съдът е
намерил, че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответницата е признала иска, а ищцовата страна, чрез процесуален представител е изразила
желание да бъде постановено Решение по реда на чл. 237 от ГПК, тъй като ответникът е
признал иска .Съгласно нормата на чл.237, ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска , по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с Решение съобразно
признанието. Алинея 2 – ра на същата норма гласи, че в мотивите решението е достатъчно
да се укаже, че то се основава на признанието на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може
да постанови Решение при признание на иска в два лимитативно изброени случая а именно
– тогава,когато :1. Признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните
предпоставки визирани в ал.1 на чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение
съобразно пълното признание на основанието и на размера на иска. Единствено и само за
пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да конкретизира, че не са налице
отрицателните абсолютни процесуални предпоставки изключващи произнасяне с Решение
при условията на чл.237 ГПК. С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска
съдът уважава иска, така както е предявен.
При този изход на спора, а и с оглед процесуалното поведение на ответника, станал
причина за иницииране на исковото производство съдът уважава и искането на ищцовата
страна за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски съгласно
нормата на чл.78, ал.1 ГПК .
Видно от списъка за разноски приобщен на л. 56 –ти , ищцовата страна точно е
посочила разноските които претендира и които реално е извършила както по исковото , така
и по заповедното производство.По заповедното производство – ч.гр.д. №14778/2020 г. по
описа на РС Варна, 42 състав ищцовата страна е заплатила сумата от 25 лв. минимална
държавна такса и съдът е определил минимално юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.
3
С оглед горното и съобразно задължителната съдебна практика исковият съд присъжда
сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски в заповедното производство в
общ размер на 75 лева, на осн. чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК . В исковото производство ищцовата
страна е сторила разноски в размер на 75 лв. за заплатена държавна такса ,като претендира
минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Общия размер на
разноските в исковото производство възлиза на 175 лв. и исковият съд ги присъжда в полза
на ищцовата страна съгласно нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовата страна „Е. П.
П.“АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П. С., Я. Д.,
Д. Д., чрез юрисконсулт Н. И. и ответницата М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: 9101 ****
-ВАРНА ***, че в полза на ищцовото дружество, против ответника М. Д. М., ЕГН
**********, съществуват паричните вземания, за които заповедния съд е издал в полза
на „Е. П. П.“ АД Заповед № 261730/19.11.2020 по ч.гр.д. № 14778/2020г. по описа на ВРС,
42 ри с-в, както следва: СУМАТА от 414.20 лв. (четиристотин и четиринадесет лв. 20
ст.), представляваща общо дължима главница за потребена и незаплатена ел.енергия по
фактури за периода 20.12.2018 до 20.02.2019, за обект с абонатен номер *** и клиентски
номер ***, находящ се на адрес: ***; мораторна лихва върху главницата за периода от
10.01.2019 до 30.10.2020 в ОБЩ РАЗМЕР на 68.75 лв. (шестдесет и осем лв. 75 ст.), както
и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
17.11.2020 за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.410 от ГПК, вземане произтичащо от следните
обстоятелства:потребена и неплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от
20.12.2018 до 20.02.2019 за обект с абонатен номер *** и клиентски номер *** находящ се
на адрес: *** ,на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: 9101 **** -ВАРНА ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.“АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П. С., Я. Д., Д. Д. СУМАТА в размер на общо 75,00лв. ( седемдесет и
пет лева) сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство – частно гражданско дело № 14778/2020 г. по описа на ВРС ,42-ри състав и
СУМАТА в размер на общо 175,00лв. ( седемдесет и пет лева) сторените от ищцовата
страна пред настоящата инстанция съдебно - деловодни разноски , в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
4
преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна /чрез РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5