Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
Добрич, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно
заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, ІV състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 391/2021 г.
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.
26, ал. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР).
Образувано е по жалба от Ж.Б.Г. ***, чрез адв. М.Г., срещу Разпореждане № 4505 - 40 - 1039/07.07.2021 г. на Директора на фонд "ГВРС".
Според жалбоподателя Разпореждането е незаконосъобразно.
Твърди, че са допуснати нарушения в процедурата по издаването му. Оспорва
определения в Разпореждането размер за изплащане и настоява, че не е ясно как
са определени сумите. Възразява срещу невключването в Разпореждането на
неизплатеното обезщетение по чл.220 и чл. 224, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ). Прави оплакване, че не е спазена процедурата по
Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за
отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя (Наредбата), тъй като не му е връчена справка по чл. 4, ал. 1 от
Наредбата, съгласно изискването на чл. 4, ал. 2 от същата Наредба, поради което
не е бил в състояние да оспори съдържанието й. Допълва, че административният
орган не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение, с което са
определени дължимите неизплатени на работника суми от работодателя. Иска отмяна
на Разпореждането и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира
съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. М.Г., редовно упълномощена, която поддържа
жалбата, прави доказателствени искания за установяване доводите в жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита
жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
от фактическа страна следното:
Ж.Г.Б. е бил в трудовоправни отношения с "ЕВРОМАНГАН" ЕАД, с. Църква, общ. Балчик, от 08.12.2009 г. на длъжност
"подземен миньор", като трудовият му договор е прекратен на 25.01.2019 г. Спор по тези
факти няма.
Публично известно е, че с решение № 29 от 11.03.2020 г.
по т.д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, поправено с решение № 39
от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на дружеството -
работодател, като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и
е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е
публикувано в ТР на 13.03.2020 г., а решението за неговата поправка - на
19.05.2020 г. По тези факти също не се спори.
Със заявление - декларация с вх. № Ц4502-24-133 от 28.05.2020 г. на ТП на НОИ – Добрич, Б. е поискал отпускане на гарантирано вземане по Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя (ЗГВРСНР). Към заявлението е декларирано, че заявителят е работил
при конкретния работодател.
Във връзка с подаденото заявление е изпратено писмо изх.
№ Ц4502-24-133-1/26.08.2020 г. от ТП на НОИ - Добрич, с което е изискано от
него да представи Справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата или съдебно решение за начислени
и неизплатени трудови възнаграждения и изпълнителен лист.
В отговор Ж.Б. е представил решение по гр. дело № 390/2019 г. на
РС – Балчик
и решение по гр.д. 659/2019 г. по описа на БРС и два броя изпълнителни листи по ч.гр. д. № 139/2019 г. и 236/2019 г. на БРС.
С изх. № 47/16.03.2021 г. е изпратена от
"ЕВРОМАНГАН" ЕАД до Директора на ТП на НОИ - Добрич с копие до Ж.Б. Справка за размера на начислените, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по
Кодекса на труда и други нормативни актове, в която е отразено, че Ж.Г.Б., ЕГН **********, на
длъжност "подземен миньор", първа категория труд, с дата на
постъпване на работа - 08.12.2000 г. и дата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 25.01.2019 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ има начислени за м. август 2018 г. 964.76 лв. трудови възнаграждения, от които са останали
неизплатени 964.76 лв.; за месец септември 2018 г. начислени 964.73 лв. и останали неизплатени 964.73 лв.; за месец октомври 2018 г. начислени 897.73 лв., останали изцяло неизплатени; за месец ноември начислени и неизплатени 721.77 лв. Отразени са и неизплатените обезщетения, както
следва: по чл. 222, ал. 1 КТ за месец януари 2019 г. 196.02 лв. и за месец февруари 627.28 лв.
Срещу
така изготвената справка е подадено възражение от жалбоподателя до „ЕВРОМАНГАН“
ЕАД чрез синдика на дружеството. Няма данни какво се е случило с подаденото
възражение.
На 07.07.2021 г. е издадено оспореното Разпореждане № 4505-40-1039 на Директора на Фонд "ГВРС" при НОИ, с което
на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4 и чл. 22 от ЗГВРСНР в полза на
жалбоподателя е отпуснато гарантирано вземане за начислени, но неизплатени
брутни трудови възнаграждения за периода 01.08.2018 г. - 25.01.2019 г. в общ размер на
4
372.29 лв., като след направени удръжки за задължителни
осигурителни вноски и данък върху дохода му е определена сума за изплащане в
размер на 3
429.86 лв.
По
делото като доказателства са приети гр.дело № 390/2019 г. по описа на БРС и гр.
Дело № 659/2019 г. по описа на БРС.
Представени са от ответника фишове за заплати с отразени удръжки от лицето за осигурителни вноски по
месеци за процесния период, както и Справка от Персоналния регистър на НОИ, Констативен
протокол и Задължителни предписания.
По делото е назначена по искане на жалбоподателя съдебно
- икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице общо дължимата
сума е в размер на 7 683,33
лева, с оглед и влязлите в сила съдебни решения на районен съд Балчик.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните следните правни изводи:
Видно
от известие за доставяне, процесното разпореждане издадено на 07.07.21 г. е
било доставено на 15.06.2021 г. /явно е налице грешка в посочване на месеца,
тъй като няма как преди да е издадено разпореждането същото да бъде връчено.
Жалбата е подадена на 23.07.2021 г., поради което и съдът намира, че е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, адресат
на обжалваното разпореждане, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от
ЗГВРСНР и в законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани
вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени
трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори
(т. 1), както и начислени и неизплатени парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт (т. 2), като правото на гарантирано
вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 и чл.
6 от Закона.
По делото не е спорно, че оспорващият има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в
законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Спорен е единствено въпросът
относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателя.
Редът и условията за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за реда и начина
за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя (Наредбата), като спазването им е гаранция за правилното определяне
на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в срок до 21 дни от
вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в Търговския регистър
работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно
приложение № 1, а съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата справката се изготвя в 3
екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя. Екземплярът за
работника или служителя се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски
оператор с обратна разписка.
В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че в
едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в Търговския
регистър контролните органи на НОИ извършват проверка по реда на Инструкция № 1
от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт при
работодателя по изготвените справки и съставят Констативен протокол в 3
екземпляра - един за работодателя и два за ТП на НОИ. Към Констативния протокол
се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на НОИ, копие от
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и
документи, удостоверяващи упражняването на дейност най - малко 12 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата работниците и
служителите могат да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат
възражение пред работодателя в срока по чл. 5, ал. 1. Работодателят информира
контролните органи на НОИ за получените възражения и дава становище по тях в
хода на проверката. Той преценява основателността на възраженията и издава или
отказва да издаде нова справка до приключване на проверката по чл. 5, ал. 1 от
Наредбата, като контролните органи на НОИ са длъжни да оказват съдействие на
работниците и служителите за правилното изготвяне и оформяне на справките.
Необходимите документи за установяване на фактите,
пораждащи правото на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от
Наредбата, като едни от основните от тях е Справката по чл. 4 от Наредбата и
възражението по чл. 6, ако има такова. Съгласно, ал. 3 при прието заявление -
декларация с нередовни или липсващи документи ТП на НОИ уведомява лицето в 3 -
дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване на
нередностите, като ако не бъдат отстранени в 7 - дневен срок от уведомяването,
ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи.
Както беше посочено по - горе, към заявлението на
жалбоподателя не е била приложена Справка по чл. 4 от Наредбата. ТП на НОИ -
Добрич е дало указания на заявителя да представи Справка или съдебно решение. С
молба е представено съдебно решение и изпълнителен лист от страна на Б..
От приложената по делото Справка се установява, че същата
е изготвена едва през месец март 2021 г., а заявлението е от 28.05.2020 г.. Липсват доказателства за това контролните органи на НОИ да са
оказали съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката, както и да
са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 1 - 3 от
Наредбата.
От изявленията на страните и доказателствата по делото се
установява, че не е извършвана и задължителната проверка по изготвената Справка
съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Липсва съставен Констативен протокол
относно верността на данните за вида и размера на гарантираните вземания на
лицето. Вярно е, че по делото е представен констативен протокол, но
същият обхваща всички работници на дружеството и не са представи доказателства
за всеки един работник и по конкретно за оспорващия в настоящото производство.
Не са представени доказателства въз основа на какви
документи е изведена информацията от контролните органи и дали те са проверили
всички ведомости за заплати за относимия период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР.
Съобразно разпоредбата чл. 22, ал. 1 от Наредбата гарантираните вземания на
работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6
начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения
през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6, поради което контролните органи на НОИ са били длъжни да
изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за да
установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на
правоимащото лице и за кой период се отнасят те. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1
от Наредбата е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда
подаденото заявление - декларация и приложените към него документи, като ги
съпоставя с данните от Констативния протокол, какъвто в случая липсва, от
Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори". По
делото липсват данни за извършени проверки в тези регистри и за съпоставка на
резултатите по тях с подадените документи от жалбоподателя.
В приложената към заявлението справка от Персоналния
регистър са представени данни за осигурителен доход на лицето за период от
м.1.2018 г. до м.12.2019 г., докато Справката по чл. 4, ал. 1 от Наредбата и
Работната справка от НОИ удостоверяват наличието на начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения и обезщетения за четиримесечен период от м.08.2018 г. до м.11.2018 г. В
оспореното Разпореждане липсва указание на каква база е изготвено. Липсва,
каквото и да е изложение, за това взето ли са предвид
влязлите в сила съдебни решения с установеното в тях и по какъв начин сумите в съдебното решение са относими към тези, отразени
в Разпореждането. Липсва и указание, взети ли са предвид и за кой период
ведомостите за заплати на работодателя в съответствие с изискванията на чл. 3
от ЗГВРСНР. Както беше посочено, не е представен Констативен протокол, нито
извлечения от счетоводната документация на дружеството в несъстоятелност, от
които да е видно, че е извършвана проверка и е установено по безспорен и
категоричен начин, че не са налице начислени и неизплатени парични обезщетения
в полза на жалбоподателя съгласно чл. 3, т. 2 от ЗГВРСНР, а единствените
начислени и неизплатени месечни трудови възнаграждения в негово лице съгласно
чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР са само тези, посочени в обжалваното Разпореждане.
Изложеното налага извода, че не е спазена задължителната
процедура по Наредбата, което е довело до издаване на административен акт в
противоречие с изискването на чл. 35 от АПК. В резултат административният орган
е допуснал неизпълнение на задълженията си по чл. 9 и чл. 36 от АПК, които му
вменяват задължение да събере и оцени служебно всички необходими и относими
доказателства за правилното установяване на вида и размера на гарантираното
вземане на правоимащото лице. Аргумент в подкрепа на този извод е представената
справка от Персоналния регистър и приетото като доказателство съдебни решения на БРС, което по
силата на чл. 297 от ГПК са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Република България, но не е обсъдено въобще от
административния орган. Неизпълнението на нормативни задължения от страна на
ответника наложи в съдебно заседание процесуалният му представител да се опитва
да обясни как са изчислявани сумите, какво е отношението им към съдебното
решение, какви проценти за осигурителни вноски са прилагани, което е
недопустимо. Липсата на изпълнена процедура и конкретно изложени мотиви е
довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и това обстоятелство не
може да бъде санирано с обяснения в съдебно заседание от страна на пълномощника
на ответника.
Видно от представените съдебни решения и оспореното Разпореждане, налице е противоречие в
определените размери. За да не е налице нарушено право на защита на заявителя,
следва тези противоречия да са изяснени преди постановяване на акта от страна
на административния орган, да е ясно отразено на каква база е определен
размерът на гарантираното вземане и при какви доказателства е сторено това.
Неяснотите и противоречията наложиха няколкократно вещото лице да изготвя
допълнителни заключения, което обаче при изначална липса на яснота, няма как да
санира пороците на акта.
Освен че, разпореждането е постановено в противоречие с
материалния закон, нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, то е постановено и в
противоречие с установения в чл. 5 от ЗГВРСНР принцип, че неправомерното
поведение на работодателя не може да е причина за неизплащане на работника на
гарантираните му от Фонда вземания. Безспорно гарантираните вземания по смисъла
на закона включват само начислените и неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения на работника или служителя, които са признати от работодателя,
съгласно чл. 128 от КТ. В случая това признание е извършено с подаваните от
"Евроманган" ЕАД (в несъст.) декларации - образец 1, които се
попълват въз основа на записванията в разплащателните ведомости.
Видно от чл. 1 и чл. 2 от ЗГВРСНР целта на закона е чрез
създадения Фонд "ГВРС" да бъдат изплащани всички дължими, но неплатени
на работниците трудови възнаграждения и обезщетения, в определения размер по
чл. 22, ал. 1 от закона, при обявяване несъстоятелност на работодателя.
Процесното разпореждане е издадено в несъответствие с така установената цел,
тъй като на жалбоподателя се дължат Всичко гореизложено дава основание да се
приеме, че оспореното разпореждане е постановено без мотиви, в нарушение на
процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел и
следва да бъде отменено.
Доколкото естеството на акта не позволява решаването на
въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне по заявлението на Ж.Г.Б. при съобразяване с мотивите към настоящото решение.
При новото разглеждане на преписката административният
орган следва да извърши изискуемите проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата
(включително в масивите на НАП/НОИ и в счетоводството на работодателя) и едва,
след като събере всички необходими доказателства по случая и ги съпостави,
отчете и влязлото в сила съдебно решение на БРС, да направи своите изводи
относно вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения на правоимащото лице и периодите, за които се отнасят те, в
съответствие със законовите ограничения по чл. 3 и чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал.
2 от ЗГВРСНР, но при изричното указание за кой месец, на какво основание, какви
ограничения са направени и да определи дължимата сума за изплащане при отчитане
на наличните плащания за осигурителни вноски и данък върху дохода от страна на
работодателя - осигурител съгласно чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока
искане, съобразно и представените по делото доказателства, на основание чл.
143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер на 300 лв. за съдебно - икономическа експертиза, 10 лв. за държавна
такса
и 420 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във
връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІV състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.Б.Г. ***, чрез адв. М.Г., Разпореждане № 4505 - 40 - 1039/07.07.2021 г. на Директора на фонд "ГВРС".
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Фонд
"ГВРС" при НОИ за ново произнасяне по заявление - декларация на Ж.Г.Б., вх. №№ Ц4502-24-133 от 28.05.2020 г. на ТП на НОИ – Добрич при спазване на указанията
на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София да заплати на Ж.Б.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 730 лв. (седемстотин и тридесет лева), съставляващи разноски за първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: