Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.10.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 7 състав
На двадесет и осми септември година 2021
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Х.-Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3700 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.274,
ал.1, т.1 КЗ /отм./, във връзка с чл.257, ал.2
от КЗ/отм/.
По изложените в исковата молба обстоятелства
ищцовото ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, чрез пълномощника юрк. С.Л.е предявило
против А.Г.П. ЕГН **********, регресен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1
КЗ/отм./, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати сума от 180 000 лева, представляваща
платено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП настъпило на 19.11.2009 г., причинено виновно от ответника, който
в нарушение на ЗДвП шофирал в пияно състояние, с концентрация на алкохол – 1.7
промила, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
датата на плащане. Претендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че на 19.11.2009г., около 20:50 часа в гр. София на
околовръстен път, в участъка между разклона за с. Герман и с. Лозен, ответникът
А.П. управлявал лек автомобил „БМВ 320“,
с рег. № ******и реализирал ПТП с лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******. Сочи се, че с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 132/2011г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав, ответникът А.Г.П.
е признат за виновен, за това, че на 19.11.2009г. в нарушение на правилата за
движение по пътищата, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта –
1.7 промила, по непредпазливост причинил смъртта на Б.С.Д.и средна телесна
повреда на С.П.П.. Твърди се, че ищоцовото ЗК „Л.И.“ АД, е сключило застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица № 223089177401 с период на валидност
от 31.12.2008г. до 30.12.2009г. за лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № ******.
Сочи се още, че с решение, постановено
по гр.д. № 15859/2012г. по описа на СГС, ГО, 19-ти състав ищцовото ЗК „Л.И.“ АД, е
осъдено да заплати на Р.Л.П.сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на Р.Л.П.40 000 лева в
качеството и на законен наследник на С.Д.П.починал в хода на процеса, както и
40 000 лева на С.С.П.. Твърди се, че за присъдените суми е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изп. дело № 20157810400730
при ЧСИ Г. Д.. Наведен е довод, че след получена покана за доброволно изпълнение
ЗК „Л.И.“ АД превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от общо
303 959.35 лева. Съобразно
изложеното ищецът моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.П., чрез назначения му по реда на ЗПП процесуален представител
адв.В.К.-САК. В отговора е изложено становище за неоснователност на исковата
претенция, поради погасяване на същата по давност. Твърди се в отговора, че с
изтичане на петгодишния срок от деня на застрахователното събитие, което е
настъпило на 19.11.2009г. погасителната давност е изтекла. Предявения регресен
иск е оспорен и като завишен по размер.
В становище вх.рег. № 54937 от
17.06.2020г. ищцовото дружество оспорва възраженията на ответника наведени в
отговора. Заявява, че плащането е извършено на траншове в периода от
27.10.2015г. до 16.11.2015г., като сочи, че от тази дата започва да тече 5
годишната давност за предявяване на иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител юрк.Лалова
поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.8 ГПК.
В съдебно
заседание ответникът , чрез назначения по реда на чл.47 ГПК особен представител
адв.К. оспорва основателността на предявения
иск.
По
делото са събрани писмени доказателства
и е назначена ССчЕ.
Софийски градски съд, ГО, І- 7 състав, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите
на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От влязла в сила Присъда № 132/03.05.2011г.
постановена по НОХД №132/2011г. по описа на СГС, НО, 9 състав се установява, че
А.Г.П. е признат за виновен в това, че на 19.11.2009 г. около 20:50 часа в гр. София, при управление
на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ******, в пияно състояние, с концентрация
на алкохол 1,7 промила, реализирал ПТП с лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ******
и по непредпазливост причинил смъртта на Б.С.Д.и средна телесна повреда на С.П.П.,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.с ал.3, предл.1, б.“б“, пр.1 вр. с
ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три години и шест месеца. Присъдата е влязла в сила на
17.05.2012г. /препис
от присъда на л.78 - л.80 от делото/
Решаващият съдебен
състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
представената присъда, по смисъла на чл.300 ГПК. С оглед на изложеното, по делото е установено, че ответникът като
водач на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ******е извършил виновно противоправно
вредоносно деяние, в пияно състояние.
Видно е от приета
справка от Гаранционен фонд, че към датата на процесното ПТП – 19.11.2009г. по
отношение на лек автомобил „БМВ 320“, с рег. № ******е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, с полица № №
223089177401 с период на валидност от 31.12.2008г. до 30.12.2009г., страна по
който е ищцовото ЗК „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател./л.8 от делото/
Не се спори, че след настъпване на ПТП, Р.Л.П.и С.Д.П.- родители на починалия Б.С.Д.са предявили пряк иск срещу ЗК “Л.И.“
АД, като по претенцията с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, за
обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 100 000лв., като е образувано
гр. дело №15859/2012г. по описа на СГС, ГО, I-19 състав.
С решение от 25.06.2015 г. по гр. дело №
15859 /2012г. по описа на СГС, ГО, І -19
състав,
ЗК “Л.И.“ АД е осъдено на
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл.45, ал. ЗЗД да заплати на Р.Л.П.сумата
от 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина и, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 19.11.2009г. до изплащането, на С.С.П.
и Р.Л.П., като наследници на починалия в хода на процеса С.Д.П.сумите от по 40
000лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от С.Д.П., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 19.11.2009г. до изплащането.
Приет е
препис от изпълнителен лист издаден на 09.10.2015г. по по гр. дело № 15859
/2012г. по описа на СГС, в полза на С.С.П. и Р.Л.П.срещу ЗК „Л.И.“ АД за
присъдените суми. /л.20
от делото/
Видно от приложеното в препис изп.д.№
20157810400730 по описа на ЧСИ Г.Д.с рег.№781 от КЧСИ, същото е образувано по
молба на взискателите Р.Л.П.и С.С.П. срещу длъжника ЗК „Л.И.“ АД, за
принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист издаден на
09.10.2015г. по по гр. дело № 15859 /2012г. по описа на СГС, ГО, І -19 състав./л.88 – л.116 от делото/
От приетото
неоспорено заключение на съдено – счетоводна експертиза с в.л. Ю.Б.Х. се
установява, че извършените от ЗК „Л.И.“
АД парични преводи в полза на ЧСИ Г.Д.по изп. дело № 20157810400730 са в общ
размер на 303 959,25 лева, като същите са извършени в периода от 27.10.2015г.
до 17.11.2015г. Конкретните парични преводи по дати и суми вещото лице
счетоводител е онгалeдило в таблица на лист 2 от
заключението. В заключението на ССчЕ е обоснован извод, че сметката на ЧСИ
Георги Дачев е заверена със сумите по наредените от ЗК „Л.И.“ АД банкови
преводи по изп.д. № 20157810400730, възлизащи
общо в размер на 303 959,35 лева.
Приетото
заключение на съдебно – счетоводна експертиза с в.л.Ю.Х., съдът възприема като
обективно и кореспондиращо на приетите писмени доказателства.
На гърба на изпълнителен лист издаден на 09.10.2015г. по по гр. дело №
15859 /2012г. по описа на СГС, съдебния изпълнител е нанесъл следните погашения
на вземането: сумата 91957, 27лв. – на 10.11.2015г.,
сумата 9 793,24 лв. – на 11.11.2015г., сумата 12 564,16лв. – на 16.11.2015г.,
сума в размер на 177 500лв. – на 17.11.2015г. /л.89 - гръб/
Видно от Удостоверение изх.№25118
от 23.12.2015г. издадено от ЧСИ Г.Д.по изп.д. № 20157810400730, дългът по
изпълнителен лист от 09.10.2015г. по по гр. дело № 15859 /2012г. по описа на
СГС, ГО, І -19 състав, вкл. главница в
размер на 180 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 19.11.2009г. до изплащането, 90 лв.
съдебни разноски и 1000лв. адвокатски хонорар по изпълнително дело, ведно с
таксите и разноските по изпълнението е изцяло погасен и с резолюция от
19.11.2015г. съдебния изпълниетел е прекратил делото, поради събиране на дълга.
/л.111 от делото/
Така установената
фактическа обстановка сочи на следните правни
изводи:
Изложените фактически твърдения и искането за
защита сочат на предявен самостоятелен регресен иск от застрахователя спрямо
прекия причинител на имуществена вреда след суброгиране на застрахователя в
правата на увреденото лице – правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ вр.
с чл.257 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Искът е
процесуално допустим – налице е
активна и пасивна процесална легитимация, с оглед твърденията наведени в
исковата молба.
Искът
е основателен по следните съображения:
При
имуществените застраховки разпоредбата на чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ предвижда възможността за застрахователя да
встъпи в правата на застрахования след изплащане на застрахователната сума.
Условията за встъпване в правата на увреденото лице за застрахователя са налице
при следните хипотези - освен в случаите по чл. 227 от КЗ/отм./,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог или не е спрял и не е взел мерки за
отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
По делото е
безспорно установено наличието на сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност” при ищцовото дружество по отношение на управлявания от ответника
- автомобил марка „БМВ 320“ с рег. № ******, както и че с
този автомобил са причинени неимуществени
вреди на Р.Л.П.и С.Д.П.- родители на Б.С.Д.починал при настъпилото по вина на ответника ПТП на 19.11.2009г. Въз основа на сключения договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, ищцовото дружество е заплатило на
увреденото лице присъденото с Решение по гр.д.№ 15859 /2012г. по описа на СГС,
ГО, I- 19 състав обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва
от 19.10.2021 г. и съдебни разноски. Установи се, че ответника
управлявайки застрахования автомобил „БМВ 320“ с рег. № ******е допуснал ПТП, което наличие на алкохол в кръвта е
установено по надлежен ред. С оглед на
горното следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл.274, ал.1,
т.1, предложение първо от Кодекса на застраховането/отм./ и за ищцовото
дружество – застраховател изплатило застрахователно обезщетение по договор
за застраховка “Гражданска отговорност,
възниква правото да предяви регресен иск против ответника причинител на вредата.
Основателността на така
предявения регресен иск предполага съществуването на предходно деликтно
правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне
валидно задължение на длъжника – в настоящето производство ответника да възстанови
причинените имуществени вреди /чл. 45 ЗЗД/. Регресното право е самостоятелно и
основателността му се обуславя от валидността на предходно материално
правоотношение, по което регресния ищец да е изпълнил чуждо задължение и да се
е суброгирал в правата на кредитора. В случая ответникът е длъжник по
облигационно материално правоотношение – непозволено увреждане – чл.45 от ЗЗД. Ответникът е осъществил деяние
/действие/, което е противоправно – събраните
доказателства по делото установиха неспазване правилата за движение по пътищата
от тази страна и допуснати нарушения по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗДвП, за които на застрахования водач е признат за виновен с в.с.
присъда по НОХД № 132/2011г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав, с което деяние причинил
смъртта на Б.С.Д.и средна телесна повреда на С.П.Д..
Що се отнася до въпроса за вината, презумцията на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД за наличието на субективния елемент не е оборена от ответната страна, в чиято
тежест е опровергаването й, с което е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника.
С оглед изложените мотиви, искът, предявен на
основание чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./, приложим съгл. §22 от Кодекса на
застраховането /в сила от 01.01.2016г./ е доказан както по основание, така и в
посочения размер.Налице са всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на последния, което от своя страна рефлектира и върху извода за
основателност и на регресния иск на ищеца, встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. С факта на плащане на
застрахователно обезщетение, ищцовото дружество е встъпило в правата на
увреденото лице срещу ответника .
Встъпването в тези права се установява от
заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца в периода от 27.10.2015г. до
17.11.2015г., което бе безспорно установено в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция от представените писмени доказателства и заключението на
приетата ССчЕ. Върху вземането се дължи и законна лихва от датата
на предявяване на иска - 18.03.2019 год.
до окончателното изплащане на дължимото.
По възражението за погасителна давност:
Правопогасителното възражение наведено в отговора на исковата молба за
изтекла погасителна давност е неоснователно. По отношение на регресната
претинция с пр-основние чл.274, ал.1 КЗ /отм./ погасителната давност е
5-годишна, като срокът тече считано от плащането. В случая плащането е
осъществено в периода от 27.10.2015г. до 17.11.2015г., поради което към датата
на предявяване на регресния иск – 18.03.2019 г.
петгодишния давностен срок не е изтекъл.
По
разноските:
По аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените в хода на делото разноски от 7200 лв. за
заплатена държавна такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждене, 300лв. депозит
за ССчЕ или общо сума в размер на 7 650 лв.
Водим
от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
А.Г.П. ЕГН **********, с адрес ***2 да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 274, ал.1, т.1, от КЗ /отм./, вр. §22 от
Кодекса на застраховането /в сила от 01.01.2016г./ сумата от 180
000 /сто и осемдесет хиляди/ лева, представляваща платено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило
на 19.11.2009 г., причинено виновно от ответника, който в нарушение на ЗДвП управлявал
„БМВ 320“ с рег. № ******в пияно състояние, с концентрация на алкохол – 1.7
промила, ведно със законната лихва от 18.03.2019г. - датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
А.Г.П. ЕГН **********, с адрес ***2 да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК
******,
на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в производството пред СГС в
размер на 7 650 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: