Р Е Ш Е Н И Е
№60 12.02.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четвърти февруари 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива А.
ПРОКУРОР: Константин Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №924 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на Д.Г.Д. *** за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 440,00/четиристотин
и четиридесет/лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата
молба, до окончателното й изплащане,
представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 135 от 14.09.2016
г./лист 11 по АНД № 2798/2016 г. на СРС/, заплатено за защита от незаконосъобразно
НП №718/13.07.2018 г., издадено от
Заместник-кмет на Община Стара Загора, което е отменено с Решение №1466/22.12.2016 г.
постановено по АНД №2798/2016 г. по описа на Районен съд-Стара Загора,
потвърдено с Решение № 83/14.03.2017 г. постановено по КАНД № 48/2017 г. по
описа на АС – Стара Загора. Претендират се и направените в настоящето
производство разноски в размер на 360лв. , 10лв от които държавна такса и
350лв. възнаграждение за един адвокат.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск, като излага доводи за неговата неоснователност и
недоказаност.
Във връзка с направеното доказателствено
искане от ищеца е изискано АНД №2798/2016 г. по описа на Районен съд-Стара
Загора, ведно с КАНД № 48/2017 г. по описа на АС – Стара Загора.
В проведеното открито съдебно заседание
ищеца не се явява, не се представлява, а ответника не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава становище за основателност на исковата молба.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна изцяло.
Претенцията за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени
вреди в размер на 440лв., представляващо възнаграждение за един адвокат е
доказана по основание и размер.
С
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразното наказателно
постановление възниква отговорността на държавата за вреди, причинени на
гражданите от незаконосъобразната административно наказателна дейност. Отмяната
на наказателното постановление със съдебно решение установява съществуването на
юридически факт от състава на
материалното основание / чл.1 ал.1 от ЗОДОВ/ държавата да носи отговорност за
причинените като пряка и непосредствена последица вреди. Аргумент за този
правен довод се съдържа и в изискването на чл.204 от АПК за допустимост на
исковата молба във връзка със състава на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ – иск може да се
предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а по
изключение и в обективно съединяване с оспорването, което не е приложимо в
хипотезата на незаконосъобразна административно наказателна дейност. Следователно
с установяване незаконосъобразността на упражнената административно наказателна
компетентност се сбъдва първото съставомерно условие, а по отношение на второто
– вреди, и третото – причинно следствена връзка между тях, действат
задължителни за настоящата съдебна инстанция Тълкувателни решения на ВАС на РБ.
Така според диспозитива на ТР №1/15.03.2017г на ОСС на І-ва и ІІ-ра колегия ври
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. Оттук съда по обезщетението проверява допустимостта по смисъла на чл.204
от АПК, която зависи от установен със влязло в сила съдебно решение първи съставомерен факт, на следващо място по
отношение на причинно-следствената връзка се дължи пълно и главно доказване на
заплащане на възнаграждението в производството по обжалването и отмяната на
наказателното постановление т.е. докато същото приключи с окончателен съдебен
акт, а по отношение размера на имуществените вреди с оглед техния характер на
възнаграждение за един адвокат и при условие, че е направено възражение за
прекомерност, съдът може да намали обезщетението до минималното предвидено в
съответната Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
т.1 и т.3 от ТР № 6/06.11.2013г, постановено по т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС,
задължително за настоящия съдебен състав, в договора следва да е вписан начина
на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Тази разписка доказва
извършеното плащане в брой и факта, че патримониума на ищеца е намалял с
размера на изплатеното възнаграждение за един адвокат с цел защита от
незаконосъобразната административно наказателна дейност. Разписката е частен
документ, който не е оспорен от ответника по отношение на авторството, а
достоверната му дата е момента, след който не би могъл да бъде съставен –15.09.2016г.,
датата на подаване на въззивната жалба против наказателното постановление, по
която е образувано АНД №2798/16г по описа
на РС Стара Загора. Приложен е към жалбата договора за правна защита и
съдействие, съдържащ изявление на упълномощения адвокат за заплатено в брой не
по-късно от тази дата възнаграждение в размер на 440лв. Този документ и датата
на прилагането му по АНД №2798/2016г. доказват следните два факта – заплащане
на разноските в производството по обжалване на наказателното постановление,
който от своя страна има доказателствено значение за причинно-следствената
връзка, и намаляване на паричните средства, с които ищеца е разполагал т.е.
настъпването на имуществените вреди, които се претендират. Справедливостта е
понятие на закона, а не на субективната способност за преценка на страните или
на съда, поради което справедливия размер на обезщетение е онзи, който ще възстанови
сумата, с която е намаляло имуществото на ищеца като безусловна последица от
сбъдване на вредоносния факт т.е. онази сума, без заплащане на която не би
могло с оглед правната и фактическа сложност на делото да се ангажира правната
помощ и съдействие на един адвокат.
Когато се касае за минимален размер на адвокатското възнаграждение,
преценката за фактическа и правна сложност е изключено, като единственото
обстоятелство, което би могло да има значение в случая е липса на осъществена
правна помощ, въпреки представения договор, а именно: няма факти, доказващи
предоставянето на правна помощ. В настоящия казус са налице факти, установяващи
изпълнение на поетото по договора задължение от страна на процесуалния
представител, тъй като жалбата е изготвена и подписана от упълномощения
адвокат, същият е участвал в проведеното пред въззивния съд открито съдебно
заседание и в проведеното на 23.02.2017г. съдебно заседание по КАНД 48/17г по
описа на АС Стара Загора, образувано по касационната жалба на ответника Община
Стара Загора.
От
приложеното АНД №2798/16 г. по описа на РС Стара Загора се установява, че
ищецът е упражнил правото си да обжалва НП №718/12.07.2016 г. издадено от
заместник кмета на община Стара Загора, като е упълномощил най-късно на 15.09.2016 г.
адвокат и е сключил със същия договор за правна защита и съдействие №135 / лист
11 по АНД 2798/16г на РС Стара Загора/ срещу сумата от 440лв., представляваща
минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 вр. с чл.18 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Липсват твърдения на
ответника, че адвоката не е изпълнил задълженията си по договора, а от
представените официални документи и частни такива по АНД №2798/16г. на РС Стара
Загора се установи, че възнаграждението е заплатено в брой срещу разписка,
която е достатъчно и годно доказателствено средство, при предявяване на
въззивната жалба, изготвена от упълномощения адвокат, участвал до края на
съдебното дирене и в пледоария по същество в открито съдебно заседание по
делото, включително и в производството пред АС Стара Загора.
Възнаграждението за един адвокат в
настоящото съдебно производство в размер на 350лв. е само с 50лв. повече от
размера по чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата №1/09.07.2004г. – при материален интерес
до 1000лв.,минималното възнаграждение на един адвокат за защита по дела от
административен характер е 300лв. и няма основание да бъде намалявано. Исковата
молба е подписана от адвоката, упълномощен не по-късно от датата на нейното
подаване, включително е подадена писмена защита т.е. изпълнен е договора и страната
предизвикала неоснователно водене на делото дължи възнаграждението от 350лв.,
което другата е заплатила на един адвокат, както и разноските за воденето му
-10лв. държавна такса.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл.1
ал.1 от ЗОДОВ Община Стара Загора да заплати на Д.Г.Д. ЕГН********** сумата от 440лв./четиристотин
и четиридесет/ представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно НП №718/13.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от
06.12.2019г..
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на Д.Г.Д. ЕГН********** сумата от 360лв /триста и шестдесет/,
представляваща разноски по настоящото съдебно производство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: