№ 40652
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110100940 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.11.2025 г. от 09:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
К. Л. К. е предявил срещу „..... ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
предоставяне на потребителски кредит № ... г. поради противоречието му със закона, а в
условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение, поради противоречието с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 12.05.2022 г. между страните бил сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1158432, по силата на който ответникът отпуснал
на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв., която кредитополучателят се задължил да върне
на 12 равни месечни вноски съгласно погасителния план към договора. Уговорени били
размер на ГПР по кредита – 49,11%, размер на ГЛП – 23%, както и лихва в размер на 230 лв.
Съгласно клаузата на чл. 5 от договора отпуснатият кредит следвало да се обезпечи с
1
поръчителство, предоставено от „......“ в полза на кредитора. Ищецът релевира възражение
за нищожност на целия договор поради противоречието му със закона поради сключването
му в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – в договора липсват условия за прилагането на
ГЛП, изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран, или е променлив, както и
отбелязване какъв е общо дължимият размер на възнаградителната лихва за срока на
договора и съотношението с главницата по кредита и таксата за предоставяне на
обезпечение. Оспорва договора като сключен и в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и ясно разписана методика за
формирането му. Излага, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй
като кредиторът не е включил таксата за обезпечение в общия размер на ГПР по кредита,
надвишавайки по този начин максимално допустимия размер на ГПР. Сочи, че прилагането
на различен размер на ГПР от посочения в договора за кредит представлява заблуждаваща
търговска практика, която води до неяснота за потребителя и невъзможност той да прецени
реалните икономически последици от сключване на договора. Счита, че начислената такса за
предоставяне на обезпечение представлява разход във връзка с дейността по управлението
на кредита, поради което следва да бъде включена в общия размер на ГПР. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме договорът за потребителски кредит за действителен,
ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от същия поради противоречието с
добрите нрави поради значителна нееквивалентност на престациите по договора –
потребителят се задължава да сключи договор за поръчителство, по силата на който дължи
възнаграждение за предоставяне на обезпечение в размер на 100% от отпуснатата по
договора за кредит сума. Счита, че клаузата на чл. 5 противоречи на добрите нрави и защото
е неравноправна - уговорена е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Твърди, че не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.
2 ЗЗП.
Извън законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на процесния
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ... г. с твърдяното съдържание.
Посочва, че предоставянето на поръчителство от „......“ не е въведено като задължително
условие за сключване на процесния договор за кредит, доколкото кредитополучателят може
да посочи избран от него поръчител или да сключи договор за гаранция с гарант, предложен
от кредитора. По тази причина поддържа, че начисленото на ищеца възнаграждение за
предоставяне на обезпечение не подлежи на включване в размера на ГПР по оспорения
договор. Изтъква, че ищецът сам е посочил „......“ да бъде негов поръчител и след
получаване на изрична преддоговорна информация е подал заявление относно желанието си
да сключи договора за кредит при посочените условия. Ответникът оспорва с действията си
да е въвел в заблуждение ищеца относно възможността за избор на поръчител и дължимите
по договора суми. Сочи, че ищецът е имал правото да се откаже от сключения договор в
срок от 14 дни, което не е упражнил.
2
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените установителни искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване сключването на договор за потребителски кредит с ответника с
твърдяното съдържание; наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит с
поръчителство от трето за процеса лице чрез начисляване на такса в тежест на
кредитополучателя.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи действителността на процесния договор, респ. на оспорената договорна клауза чрез
установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора
съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената клауза е индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
сключването на процесния договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3