Р Е Ш Е Н И Е
№
29.05.2020г.,
гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при
секретаря Донка Табакова,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева
а.н. дело № 114 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано
е по жалба на „Бул-лес“ ЕООД, срещу Наказателно постановление № 33-0000007 от 07.01.2020
г. на Началника на областен отдел
"Автомобилна администрация" при ГД „Автомобилна инспекция“ гр.
Пазарджик, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози на жалбоподателя
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 3000 лв., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт, поради издаването му в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на наказателното
постановление. Актът за установяване на административното нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление не съдържали
необходимите реквизити, индивидуализиращи нарушението- дата и място на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят.
Жалбоподателят счита, че изводите
на административнонаказващия орган не се подкрепят от
представените по делото доказателства и че са изградени при неправилна
интерпретация на релевантните факти. Въз основа на изложените доводи моли обжалваният
акт да бъде отменен.
Евентуално счита, че се налице предпоставките
на чл. 28 ЗАНН.
В проведеното съдебно заседание, чрез адв. С.-АК Пазарджик, поддържа жалбата и иска отмяна на
наказателното постановление
Въззиваемата страна ОО "Автомобилна
администрация" гр. Пазарджик, в писмено становище, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 11.02.2020 г., а жалбата е подадена на 18.02.2020 г./, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Като
прецени представените по делото писмени и гласни доказателства и след като
обсъди доводите и възраженията на страните, съдът счита за установено следното
от фактическа страна:
При извършена на 05.12.2019г. и 06.12.2019г.
комплексна проверка на дейността на „Бул-лес“ ЕООД, притежаващ лиценз №
17594/12.06.2017г. на Общността за извършване на обществен превоз на товари,
служителите на ОО „АА“ Пазарджик ст. Инспектор Т.Г. и инспектор Н.Р.
установили, че двама от водачите-Б.С.Н.и Г.Л.Г.нямат удостоверение за психологическа
годност. При проверка на документите на водачите, не били представени
удостоверения на хартиен носител, издадени от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за двамата водачи. След извършена
служебна справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, се установило, че
издаденото на водача Б. Н. удостоверение за психологическа годност е със срок
на валидност до 07.04.2017г., а за водача Г. Г. нямало данни за издаване на
удостоверение.
Н. и Г. били назначени на длъжност шофьор, тежкотоварен автомобил съгласно НКПД в с „Бул-лес“ ЕООД, съответно на
27.05.2019г. и 18.03.2019г.
На 13.12.2019г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия А-2019 № 269993., за това, че на 13.12.2019 г. в гр. Пазарджик,
ул. „Христо Смирненски“ № 26, в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация“, около 11,30 ч., след
приключване на комплексна проверка , извършено в офиса на „Бул-лес“ ЕООД гр.
Ракитово ЕООД, с лиценз на общността за превоз на товари № 17594/12.06.2017г., се констатирало, че превозвачът е извършвал превоз на товари с водачите Б.С.Н.и Г.Л.Г.,
които не отговарят на изискванията за психологическа годност по смисъла на
Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП., видно от справки за водачите в регистъра на
психологическите изследвания на ИААА-София и справки за сключени трудови
договори в ТД НАП.
Прието е, че с деянието е нарушен чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то
от ЗАвП.
Актът е съставен в присъствието на управителя
на дружеството жалбоподател и му е надлежно връчен на същата дата, с
отбелязване в графа възражения „имам възражения“. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са
постъпвали писмени възражения.
Въз основа на АУАН Серия А-2019 № 269993/13.12.2019г.
е издадено обжалваното Наказателно постановление № 33-0000007/07.01.2020г., в
което нарушението е описано по идентичен начин. С него на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3 000 лв., на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2-ро
от ЗАвтП.
Съдът установи фактическата обстановка
въз основа на показанията на свителелите Г. и Р.,
които кредитира като обективни, логични и непротиворечиви, както и от
представените писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита от правна страна следното:
Актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са издадени
от компетентни органи, в кръга на правомощията им, съгласно чл. 92, ал. 1, във вр. 91, ал. 1, т. 5 ЗАвП и чл.
92, ал. 2 АвП, във вр. със
Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС. При издаването им обаче са допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания акт.
Съгласно чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от ЗАвП,
който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му да управлява превозно средство за обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер 3000 лв. Нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, която е приета от наказващия орган за нарушена,
изисква осъществяването на превози на пътници и товари от лицензираните
превозвачи и от лицата, извършващи превози за собствена сметка само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3
и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. Изрично е въведено
задължение водачът, осъществяващ обществен превоз да отговаря на изискванията
за психологическа годност, като адресат на това задължение е превозвачът.
Анализът на цитираните разпоредби налага
извода, че за да се прецени дали е налице неизпълнение на задължението за
осъществяването на превози на пътници и товари от лицензираните превозвачи и от
лицата, извършващи превози за собствена сметка само с водачи, отговарящи на
изискванията за психологическа годност, следва в НП да е изяснено по несъмнен
начин осъществен ли е превоз на товари, кога е осъществен, кой е бил водач и
едва тогава да се изследва дали същият отговаря на изискванията за
психологическа годност. В случая както в НП, така и предхождащия го АУАН
липсват констатации в тази насока. В обстоятелствената част на наказателното
постановление е отразено единствено, че превозвачът е извършил превоз с
водачите Б. Н. и Г. Г., без да е посочено кога е извършен превозът (липсва
дата), кой е бил конкретният водач на автомобила, както и дали към тази датата
водачът разполага с валидно удостоверение за психологическа годност.
Непосочването на тези данни е липса на реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение на
административно производствените правила. Обстоятелствената част на
наказателното постановление следва да съдържа всички основни факти, релевантни
за изясняване обективната страна на констатираното нарушение. Неизпълнението на
това задължение от страна на административно наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното производство. Липсата на описание на
нарушението в необходимата пълнота, с всички съставомерни
негови признаци, накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност
лице, като го от възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение,
поради липсата на посочени в описателната част съществени елементи от неговия
състав. В рамките на съдебното производство следва да се събират и анализират
доказателства за фактите, които са отразени в наказателното постановление.
Доколкото в процесното наказателно постановление
липсва посочване на конкретни факти относно осъществен превоз от страна на
водачи, които не притежават валидно свидетелство за психологическа годност, не
следва да бъдат обсъждани и ценени и представените доказателства – извлечения
от регистър на психологическите изследвания на водачите, копия от тахографите и картите на водачите. Предметът на доказване,
респективно фактическите обстоятелства, срещу които привлеченото към
административно наказателна отговорност лице може да се защитава, са елементите
от обективната страна на нарушението, които следва да са посочени в АУАН и НП.
В настоящия случай актосъставителят не е посочил кога
превозвачът е извършвал превоз чрез водач, който не отговаря на въведените
нормативни изисквания. Това не е строено и от административно наказващия орган.
Настоящият
състав счита, че не може част от обективните
признаци на нарушението, каквото е датата, съответно мястото на извършването
му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер
на наказателните постановления. Наказателните постановления са актове на
правораздаване със значение на присъда по НПК. Същите не могат да бъдат
променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението и
други конкретни обстоятелства по неговото извършване.
За да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление следва да съдържа отнапред
определен в чл. 57 от ЗАНН
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите - фактическите и
правни основания, от които следва постановеният от административно наказващия
орган резултат. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за
отмяна на акта.
В случая процесното
наказателно постановление не съдържа описанието на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Това посочване трябва да е конкретно и
небудещо съмнение. С оглед на тези съображения настоящата инстанция намира, че
във фазата на установяване на административното нарушение и на налагане на
административното наказание, са допуснати редица нарушения на процесуалните
правила, които преценени в тяхната съвкупност, водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление, респективно представляват основание за неговата
отмяна.
В допълнение следва да се посочи, че от представения
по делото констативен протокол за извършена комплексна проверка на пътни
листове при извършване на превози в страната и тахографски
листове, не се установява за проверявания период да са извършвани превози на
товари с водачи Б. Н. и Г. Г., поради което не може да се счита, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
По изложените съображения, съдът счита
жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена, като се отмени
обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 63, ал. 3, във вр. чл.
143, ал. 1 АПК ЗАНН на „Бул-лес“ ЕООД се
дължат сторените в производството разноски.
От представеният по делото Договор за правна
защита и съдействие между дружеството жалбоподател и адвокат Д. С.-АК Пазарджик
е видно, че за процесуално
представителство по а.н. дело 114/2020г. на Районен съд Велинград е договорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 528,00 лв. с ДДС.
Представеният договор, както и приложените по делото пълномощно за процесуалния
представител, издадена от адв. С. фактура № 683/13.05.2019г.
за представената услуга, преводно нареждане от „Бул-лес“ ЕООД по сметка на
процесуалния представител за заплащане на дължимата по фактура № 683 и по
фактура 684 от 13.05.2020г. сума в общ размер от 1056,00 лв., доказват по
несъмнен начин не само, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по а.н. дело № 114/2020г. на РС Велинград е договорено, но и
че реално е заплатено, поради което претенцията на страната следва да бъде
уважена.
По изложените съображения, настоящият състав
на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000007/07.01.2020
г. на Началник на областен отдел "Автомобилна администрация" при ГД
„Автомобилна инспекция“ гр. Пазарджик ,
с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от Закона за автомобилните превози
на "Бул-лес " ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Ракитово, ул. „Свобода“ № 5а, е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвП.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Бул-лес“ ЕООД,
ЕИК: ********* сумата от 528,00 лв. /петстотин двадесет и
осем лева/ разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от връчване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева